Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
30.01.2020
година, гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на двадесет и шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №2876 по описа за 2017г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е от Е. Я. Х. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ “*************“, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, **********, със съдебен адрес ***,
адв.М. Г., против „Ролинг-Л“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Сан Стефано“ №26, вх.А, ап.6, представляван от управителя Л. Я.
Г., П.А.Д. с ЕГН:********** и Г.С.Д. с ЕГН:**********,***, И.К.П. с ЕГН:**********
и В.Л.П. с ЕГН:**********,***, иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Ищецът
твърди, че през 2000г. закупил парцел XI с площ от 1286кв.м. в кв.85 в гр.Хасково, като
границите на парцела били установени с влязла в сила заповед №1040/27.10.2000г.
От този момент реално владял обособените части, които в последствие били
разделени на два поземлени имота с идентификатори 77195.725.75 и 77195.725.76.
Твърди, че първият ответник през 2013г. без строителни книжа изградил ограда
очертаваща границите на имотите на ищеца с идентификатор 77195.725.57, като с
част от оградата навлизал в неговата площ. Заявява също така, че останалите ответници през 2000г. и 2001г. също изградили ограда по
границите между имотите с ищеца, с които навлезли в
неговата част. Моли да се признае,
спрямо първия ответник че е собственик на част от поземлен имот с идентификатор
77195.725.57, означена между т.1, т.2 и т.3 по проекто-предложение
на инж. Д. с площ от 4кв.м., което неправилно било заснето по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Хасково като част от поземлен имот с
идентификатор 77195.725.57. Моли да се приеме за установено по отношение на
всички останали ответници, че е собственик на 6кв.м.,
заключени между т.4, т.5 и т.6, неправилно заснети като част от имот с
идентификатор 77195.725.37. Моли да се приеме за установено по отношение на „Ролинг- Л“ ЕООД че е собственик на площ от 44кв.м.,
заключени между т.9, т.10, т.11 и т.12 на скица на вещото лице Д., които били
част от неговия имот, а не от имот с идентификатор 77195.725.57. Моли да се
приеме за установено по отношение на П.А.Д., Г.С.Д., И.К.П. и В.Л.П., че е
собственик на 36кв.м., заключени между т.5, т.6, т.7 и т.8 по скица на инж.Д.
като част от неговия имот и погрешно заснети като част от имот с идентификатор
77195.725.37. Според ищеца, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява разлика между нанесената кадастрална граница върху кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Хасково от определените като имотни
граници с влезлите в сила заповеди за одобряване на регулационните планове,
касаещи тези имоти. Невярно било твърдението на ответната страна, че тази
грешка е несъществена и в рамките на допустимата грешка. Кадастралните граници
определяли поставянето на трайни очертания на имотите и когато определяли площ,
която се различава от площта, определена по документ за собственост се
нарушавало това право на собственост и тази допустима грешка определяла по-малко
площ, отколкото притежава страната и е закупила и следвало да упражни в пълен
обем по начина, по който правото на собственост би се разпростряло, ако се
отчете тази фактическа грешка. Затова, според пълномощника на ищеца, в един иск
за собственост, какъвто представлявал настоящия, като специално производство за
отстраняване на грешка в кадастралната карта при едно такова нарочно
производство следвало да се отчетат и допуснатите допустими грешки, за да може
правата на съседите на обща граница да се разпрострат в такъв обем в какъвто е
притежаваното от тях право на собственост. Всичко друго означавало под формата
на допустима грешка собственикът на съседен имот да завладее част от 1кв.м.,
2кв.м. и т.н., в зависимост от големината на имота и съотношението на процента,
предвиден в наредбата като допустима грешка. Това означавало да завладее без
основание чужд имот, а съответно страната /в случая ищецът/, която е ощетена от
тази фактическа грешка да бъде лишена от ползването на един имот, който е
закупила и върху който е придобила права. В случая следвало да се отчетат тези
съображения, включително факта, че по отношение на източната граница изобщо не
ставало въпрос за допустима грешка, с оглед конфигурацията за разликата между
кадастралната и регулационната граница, която с оглед разпоредбите на закона
станала и имотна при приложения, одобрен, влязъл в сила, действащ регулационен
план. Предвид гореизложените съображения се иска уважаване на исковата
претенция и присъждане на направените от ищеца разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответниците оспорват исковете,
като недопустими поради липса на правен интерес и на следващо място, като
неоснователни, тъй като не било налице невярно отразяване на кадастралната
карта на имотите. Според процесуалният представител на ответниците,
неприемлива е тезата, че бихме могли да преодолеем законовите норми, за да не
ощетим правото на собственост на една страна, легитимираща се като собственик
на дадена площ, без значение дали тази площ попада в допустима или недопустима
грешка. Това становище излизало извън предмета на иск по чл.54 ал.2 от ЗКИР и
нямало общо с трайно установената практика при решаване на тези искове и
противоречало на основни норми на Наредбата от 15.12.2016г. за съдържанието на
кадастралната карта, издадена въз основа на чл.31 от ЗКИР. В конкретния случай
се твърди, че ищецът е закупил 1286кв.м., които били правата му на собственост,
очертани от нотариалния акт, с който закупил на 01.12.2000г. един урегулиран
поземлен имот. Кадастралната карта през 2006г. заснела този имот като поземлен
имот с площ 1283кв.м. Това била обобщена квадратура на стария имот преди да
бъде разделен на два самостоятелни поземлени имота през 2008г. или разликата
била само 3кв.м. Следвало да се види и какво реално ползва ищеца, тъй като
исковете по чл.54 ал.2 от ЗКИР съдържали в себе си спор за материално право.
Ищецът ползвал 1287кв.м., според тройната експертиза при прецизното измерване на този имот или на практика ползвал
по-голяма площ от даденото му регулационно по ПУП и надвишавал с 1кв.м.
посоченото от кадастралната карта. Така разликата в правата му била 2кв.м. от
това, което купил и това, което реално ползвал със заснеманията и граници по
регулационния план. Това било още едно основание да се приеме, че той няма основание
да иска по-голяма площ, защото реално ползвал даже повече с 1 кв.м. от
закупеното и не можел да докаже права върху по-голяма площ. Установило се, че
границата от изток, която материализирала правата на ищеца, е трайно установена
на терен. Заради чупката на тухления зид от изток се осигурявала с 1кв.м.
повече площ за ищеца. Извън тази граница той не притежавал материални права на
собственост и нямал накърнени такива. Според ответната страна, и четирите иска,
предявени от ищеца се явяват неоснователни. Спорна била само тази граница с
имота на „Ролинг-Л“ ЕООД, но следвало да се има
предвид и какъв иск завел ищеца. Той бил точно обозначен в т.3 от исковата му
молба, за площ от 44кв.м., заключена в точки 9, 10, 11 и 12, ясно изразени на
приложената скица към исковата молба. Тези 44кв.м. били изцяло извън очертаното
от вещите лица в представените по делото две заключения. За тухления зид, който
ищецът считал за ориентир за източната си граница, вещите лица били единодушни,
че се намира извън границите на неговия имот и представлява една незатворена
линия, не може да оформи площ и по никакъв начин не се ангажирали да изчисляват
площ в този триъгълник, предявен с исковата молба. Според пълномощника на ответниците, само това на самостоятелно основание следвало
да доведе до отхвърляне на исковата претенция, защото всички други съждения
били насочени извън тази площ от 44кв.м. Площта от 10кв.м., която се появявала
като реална граница между кадастър и регулационна граница, не била предмет на
предявения иск, нито ищецът направил съответно изменение в своята претенция, за
да твърди наличие на грешка в кадастралната карта. Предвид гореизложените
съображения се иска отхвърляне на предявения иск изцяло и присъждане на
направените от ответниците разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По силата на представените по делото нотариални
актове страните установяват наличието на собственически права върху съответните
поземлени имоти. От представените разрешения за строеж и други строителни книжа
се установява извършването на съответни действия от собствениците за изграждане
на огради.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че квадратурата на
имота на ищеца при закупуването му, вписана в нотариален акт №190 от
01.12.2000г., е 1286кв.м., като площта е определена графично чрез измерване от
плана. Границите на УПИ 11 не били променяни от образуването му през 2000г. до
момента. След одобряване на кадастралната карта на гр.Хасково бил оцифрен действащия подробен устройствен
план. В цифровия вид на урегулирания имот площта му била 1300кв.м. В
кадастралната карта площта на двата имота 77195.725.75 и 77195.725.76 била
1283кв.м. Вещото лице сочи, че площите на съседните имоти са съответно на УПИ 3
– 3681кв.м., а по кадастрална карта на имот с идентификатор 77195.725.57 – 3677кв.м.;
на УПИ 6 – 1347кв.м., а по кадастрална карта на имот с идентификатор
77195.725.37 – 1357кв.м. Според експертизата, няма изменение на границите на процесните имоти, а разликите в площите се дължат на
различните методи, по които са определени – графично или аналитично. За
разликите вещото лице сочи, че са в допустимите граници, съгласно чл.18 от
Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
КК и КР. В допълнително депозираното заключение вещото лице сочи, че границите
на имотите съответстват на действащия подробен устройствен
план, като реално ползваните площи съответстват на документите в рамките на
допустимите отклонения. В кадастралната карта неправилно била отразена
източната граница на имота на ищеца /парцел 11/ спрямо парцел 3, като разликата
била 1 метър, а като площ 8,5кв.м.
Поради
оспорване на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът назначи и
изслуша тройна съдебно-техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещите лица сочат, че към
05.10.2006г. по отношение на УПИ 6-газостанция, действащ е одобрения план със
заповед №200/22.02.2001г., а по отношение на УПИ 11-промишлени нужди, действащ
е планът, одобрен със заповед №1040/27.10.2000г. След 05.10.2006г. не са
настъпили регулационни изменения. След оцифряване на
действащия ПУП и съвместяването му с извадка от кадастралната карта в цифров
вид експертизата констатира, че границата в кадастралната карта между ПИ
77195.37 от една страна и ПИ 77195.725.74 и ПИ 77195.725.76 /представляващи
бившия ПИ 77195.725.36/ от друга не съвпада напълно с регулационната граница
между УПИ 6-за газостанция и УПИ 11-промишлени нужди,
кв.85 по ПУП. Вещите лица сочат, че в западния им край двете граници съвпадат
една с друга, а в източния им край имотната /кадастралната/ граница е на
разстояние 40см на север спрямо регулационната, като заключената между двете
граници площ е 11кв.м. В заключението на тройната експертиза са описани площите
на имотите по кадастрална карта, по ПУП и по документи за собственост, както и
реалното ползване въз основа на извършеното от вещите лица геодезическо
заснемане. Крайният извод на тройната експертиза е, че отклонението на
кадастралната спрямо регулационната граница между имотите на страните е в
рамките на допустимата грешка, съгласно чл.18 ал.4 т.2 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г.
за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР.
При така установената фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и
основателността на предявените искове:
Съдът намира
за допустим предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, предвид
възникналия между страните спор за материално право относно имоти с
идентификатори 77195.725.75 и 77195.725.76 по КК на гр.Хасково, одобрена със
заповед №РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, който съгласно трайната и
непротиворечива съдебна практика следва да бъде разрешен по исков ред. Разгледан
по същество предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР се явява неоснователен, поради следните съображения :
За да бъде
уважен предявения иск с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, ищецът следва да
установи наличието на допусната грешка или непълнота при заснемане на
съответния недвижим имот в кадастралната карта и своето право на собственост и
то към минал момент върху процесния недвижим имот. В
настоящия случай между страните не съществува спор относно наличието на право
на собственост на ищеца върху процесните два
поземлени имота с идентификатори 77195.725.75 и 77195.725.76. Ответниците не оспорват също обема на притежаваните от
ищеца права, т.е. посочените квадратури на имотите в титула му за собственост.
Спорен е единствено въпроса дали е налице навлизане в имотите на ищеца от
страна на съседните нему имоти, притежавани от ответниците.
От събраните по делото доказателства и извършените от вещите лица замервания на
всеки отделен имот се установи наличие на разминаване в квадратурите, визирани
в документа, легитимиращ ищеца като собственик на двата имота, и реално
ползваното. Вещото лице по назначената еднолична съдебно-техническа експертиза
изчислява разликата между регулацията и кадастъра на един метър, а като площ на
8,5кв.м. Категоричният извод на експертизата е, че тази грешка при отразяване
границите на имотите е в рамките на допустимите отклонения, предвидени в
Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на
КК и КР. Съответно назначената по делото тройна съдебно-техническа експертиза
също установява разминаване в площите на имотите на ищеца и ответниците,
отразени в документите за собственост, в кадастралната карта, в ПУП и реално
ползваните от страните. Реалното ползване на имота на всяка една от страните
вещите лица са установили въз основа на извършеното от тях геодезическо
заснемане. След извършване на необходите проверки и замервания вещите лица
установяват действително наличието на грешка в кадастралната карта, изразяваща
се в отразяване на различни квадратури на имотите на ищеца от тези, визирани в
документа му за собственост. Вещите лица от тройната експертиза също достигат
до извода, че отклонението на кадастралната карта спрямо регулационната граница
между имотите на страните е в рамките на допустимата грешка, съгласно горецитираната наредба. Съдът напълно споделя изводите на
вещите лица, че въпреки установяването на грешка в кадастралната карта, същата
се явява в рамките на допустимите отклонения, предвидени в чл.18 ал.4 от Наредба
№РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и
КР. Освен тези констатации, анализирайки квадратурите на имотите на ищеца и ответниците, измерени прецизно от вещите лица и посочени в
заключението като реално ползвани от страните става ясно, че всъщност ищецът
притежава по документ за собственост общо 1286кв.м., а реално ползва 1287кв.м. Извода,
който може да се направи от тези замервания и изчисления е, че въпреки
наличието на грешка в кадастралната карта, ищецът всъщност дори не е ощетен от
тази грешка, тъй като реално ползва повече от притежаваните от него права.
Съответно са посочени в заключението на вещите лица и квадратурите на съседните
нему имоти, притежавани от ответниците, при които
също се получават разминавания между реално ползваните квадратни метри и
притежаваните по документ за собственост.
Предвид
гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отхвърли предявения иск
с правно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР, като неоснователен и недоказан.
Доколкото по
делото липсват данни за заплащане от страна на ищеца на определения депозит за тройната
експертиза, съобразно неговото увеличение в с.з., проведено на 26.11.2019г.,
съдът счита, че следва със съдебното решение да бъде осъден да заплати сумата
от 2643лв. по сметка на РС-Хасково, за да може да се извърши изплащане на
съответните възнаграждения на вещите лица. С оглед изхода на делото следва да
бъде осъден ищеца да заплати на ответниците
направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение и
депозит за вещи лица, на основание чл.78 ал.3 от ГПК
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е. Я. Х. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ “*****“, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул******,
против „Ролинг-Л“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Хасково, ул.“Сан Стефано“ №26,
вх.А, ап.6, представляван от управителя Л. Я. Г., П.А.Д. с ЕГН:********** и Г.С.Д.
с ЕГН:**********,***, И.К.П. с ЕГН:********** и В.Л.П. с ЕГН:**********,***, обективно
и субективно съединени искове с правно
основание чл.54 ал.2 от ЗКИР : да се признае
спрямо „Ролинг-Л“ ЕООД, че е собственик на част от
поземлен имот с идентификатор 77195.725.57, означена между т.1, т.2 и т.3 по проекто-предложение на инж. Д. с площ от 4кв.м., което
неправилно било заснето по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Хасково като част от поземлен имот с идентификатор 77195.725.57; да се
приеме за установено по отношение на всички останали ответници,
че е собственик на 6кв.м., заключени между т.4, т.5 и т.6, неправилно заснети
като част от имот с идентификатор 77195.725.37; да се приеме за установено по
отношение на „Ролинг- Л“ ЕООД, че е собственик на
площ от 44кв.м., заключени между т.9, т.10, т.11 и т.12 на скица на вещото лице
Д., които били част от неговия имот, а не от имот с идентификатор 77195.725.57;
да се приеме за установено по отношение на П.А.Д., Г.С.Д., И.К.П. и В.Л.П., че
е собственик на 36кв.м., заключени между т.5, т.6, т.7 и т.8 по скица на инж.Д.
като част от неговия имот и погрешно заснети като част от имот с идентификатор
77195.725.37, като неоснователни.
ОСЪЖДА
Е. Я. Х. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ “*********“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“*******“ №37, да заплати на „Ролинг-Л“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Хасково, ул.“Сан Стефано“ №26, вх.А,
ап.6, представляван от управителя Л. Я. Г., направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
ОСЪЖДА
Е.Я. Х. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ “*********“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Светлина“ №37, да заплати на П.А.Д.
с ЕГН:********** и Г.С.Д. с ЕГН:**********,***, направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв.
ОСЪЖДА Е. Я. Х. с ЕГН:**********,
действащ като ЕТ “******“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Светлина“ №37, да заплати на И.К.П. с ЕГН:********** и В.Л.П. с
ЕГН:**********,***, направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Е. Я. Х. с ЕГН:**********,
действащ като ЕТ “********“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Хасково, ул.“Светлина“ №37, да заплати на „Ролинг-Л“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Сан Стефано“ №26, вх.А, ап.6, представляван от управителя Л. Я.
Г., П.А.Д. с ЕГН:********** и Г.С.Д. с ЕГН:**********,***, И.К.П. с ЕГН:**********
и В.Л.П. с ЕГН:**********,***, направените разноски
за вещо лице в размер общо на 300лв.
ОСЪЖДА
Е. Я. Х. с ЕГН:**********, действащ като ЕТ “********“, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул.“Светлина“ №37, да заплати по
сметка на РС-Хасково възнаграждение за вещи лица в размер на 2643лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.