№ 170
гр. Ловеч, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20224310100269 по описа за 2022 година
Иск за развод поради разстройство на брака с правно основание чл.49 от СК, изменен в хода на делото в иск за
развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от ЕЛ. ОРЛ. АН. от гр.Ловеч, действаща чрез
пълномощника си адв.И.К. от АК-гр.Ловеч против ЯШ. М. АЛ., с постоянен адрес в гр.Ловеч и адрес за
призоваване – чрез Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч, в която изтъква, че с ответника
по делото имат сключен граждански брак на 28.10.1989 год. в гр.Ловеч. От брака си нямат родени непълнолетни
деца.
Пояснява, че през 1990 год. закупили жилище гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4,
представляващо семейна имуществена общност, където живели заедно по време на брака си до м.ноември 2021
год.
Уточнява, че през последните години отношенията между съпрузите се влошили, вследствие на системна
агресия от страна на ответника. Същият ежедневно правел скандали по битови теми /за заплащане на сметките/, а
в същото време не работел и за всичко в дома се грижила ищцата. Често се случвало тя да спи със залостена врата
в една стая, а съпругът и в друга стая. Това поведение на ответника се пренесло и върху дъщерите им, които
живеят извън гр.Ловеч, но в случаите, в които идвали на гости на майка си, същите ставали свидетели и жертва на
агресивното поведение на баща си.
Отношенията между страните охладнели с годините, а осъществяването на тормоз върху Елина довел и до
образуване на дело за защита от домашно насилие, вследствие на постоянни заплахи и неоправдано агресивно
поведение от страна на ЯШ. М. АЛ.. Последният с влязло в сила съдебно решение по гр.дело №2128/2021 год. по
описа на РС-гр.Ловеч е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на ЕЛ. ОРЛ. АН., като е
отстранен от семейното жилище за срок от 12 месеца. В резултат на отстраняването му от семейното жилище,
ЯШ. М. АЛ. временно живее при близък родственик в с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч.
При това положение ищцата счита, че в момента бракът й с ответника съществува само формално и е
лишен от всякакъв смисъл. Между съпрузите окончателно е изчезнало доверието и желанието за споделяне на
съвместен живот, поради което и на основание чл.49 от СК подава настоящата искова молба със следния петутим
:
Моли съда да прекрати сключения граждански брак на 28.10.1989 год., поради дълбоко и непоправимо
1
разстройство по вина на ответника, като след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си
фамилно име Беглежка.
Моли съда да й присъди и сторените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представен отговор на исковата молба от страна на ответника, чрез
пълномощника му адв.М. от АК-гр.Ловеч, в който намира иска за допустим, но частично основателен. Твърди, че
част от изложеното в исковата молба не отговаря на истината. Действително с ищцата са съпрузи, въпреки, че се
познават от деца, но са сключили граждански брак през 1989 год., втори и за двамата. От брака си нямат родени
деца. Имат придобит апартамент по време на брака.
Заявява, че не отговаря на истината посоченото в исковата молба, че има влязло в сила решение за
осъществен от него акт на домашно насилие. Обича съпругата си и всичките проблеми помежду им са заради
малката й дъщеря от друг брак на ищцата. Не отрича, че в момента има издадена заповед за защита, която оспорва
и затова живее при племенника на ищцата - син на вуйчото на Елина.
Ответникът изтъква, че държи на брака си с ищцата и отново пояснява, че кавгите му с нея са основно
заради нейните деца, които постоянно идват в дома им, от 20 години живеят с тях, на този адрес са адресно
регистрирани, имат ключове от жилището и се намесват в отношенията им. Тези скандали с тях, според него се
отразяват и на съпружеските им отношения и затова счита, че е по-добре да се разведат след като това е
желанието на ищцата.
Предлага на съпругата си да постигнат споразумение по чл.51 от СК, което да подготвят в писмен вид за
първото съдебно заседание.
След насрочване на делото в открито съдебно заседание за 20.04.2022 год., видно от определение от
29.03.2022 год., съдът е сезиран с писмено споразумение от ЕЛ. ОРЛ. АН. и ЯШ. М. АЛ., в което уреждат
отношенията си във връзка с прекратяването на брака и молят съда да го одобри като непротиворечащо на закона
и добрите нрави.
Съдът е уважил молбата на страните и с протоколно определение от 20.04.2022 год., в публично заседание,
е допуснал изменение в правното основание на иска, на основание чл.321, ал.5 от ГПК, който от иск за развод
поради разстройство на брака по чл.49 от СК да премине в развод по взаимно съгласие по чл.50 от СК.
Изслушана за целите на охранителното производство молителката ЕЛ. ОРЛ. АН., редовно призована,
подчерта, че съгласието й за развод с нейния съпруг е сериозно и непоколебимо. Не желае съдът да издирва чия е
вината за разстройството на брака. Лично е подписала споразумението и е съгласна с всичко, посочено в него.
Молителят ЯШ. М. АЛ., редовно призован, се явява лично като поддържа споразумението, което лично е
подписал. Съгласието му за развод с молителката е сериозно и непоколебимо. Съгласен е за в бъдеще
молителката да върне предбрачното си фамилно име Беглежка.
Пълномощникът на молителката адв.И.К. моли съда да одобри споразумението, депозирано пред съда, тъй
като то не противоречи на закона и на добрите нрави. Изтъква, че окончателната държавна такса ще се заплати
поравно от двамата молители.
Адвокат М. в качеството й на пълномощник на молителя моли съда да постанови решение, с което да
прекрати сключения между страните граждански брак, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно
съгласие на съпрузите за развод, като одобри споразумението като непротиворечащо на закона и на добрите
нрави. Разноските по делото моли съда да останат за сметка на страните така, както са направени, а окончателната
държавна такса ще се поеме поравно от тях.
Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от удостоверение за
граждански брак №045701/28.10.1989 год. на Общински Народен Съвет-гр.Ловеч, от което е видно, че Януш
Метев Анасиев и Е.О. Беглежка са сключили граждански брак на 28.10.1989 год. в гр.Ловеч, за което е съставен
акт №365. След брака съпругата се именува А..
Сключеният между страните граждански брак е втори и за двамата.
На името на молителя Януш Метев Анасиев е издадено удостоверение №728/09.04.1990 год., в уверение на
това, че РС-гр.Ловеч в съдебно заседание на 09.04.1990 год. е постановил решение №137/1990 год. по гр.дело
№728/1990 год. по искова молба на Януш Метев Анасиев, с което е възстановено името му ЯШ. М. АЛ.. Двете
2
имена, посочени в исковата молба и решението на съда са на едно и също лице.
От удостоверение изх.№20220419151741/19.04.2022 год. на Агенцията по вписванията се разбира, че в
регистъра на имуществените отношения на съпрузите, за лицето ЕЛ. ОРЛ. АН., ЕГН-********** към 19.04.2022
год. не е регистриран режим на имуществени отношения на съпрузите.
От служебно изисканото и приложено като доказателство по делото гр.дело №2128/2021 год. по описа на
РС-гр.Ловеч се установява, че е постановено решение №49/11.02.2022 год., с което е задължен извършителят ЯШ.
М. АЛ. от гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо ЕЛ. ОРЛ. АН. от гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4, като той е отстранен от жилището,
което съвместно обитават с ЕЛ. ОРЛ. АН., за срок от 12 месеца. Съдът е забранил на ЯШ. М. АЛ. да приближава
ЕЛ. ОРЛ. АН., жилището, в което тя живее на адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4, както и
нейните места за социални контакти и отдих, на разстояние не по-малко от 30 метра, за срок от 12 месеца.
Задължил е ЯШ. М. АЛ. да посещава специализирана програма, а именно ЦСРИ, с адрес : гр.Ловеч, ул.“Величка
Хашнова“№22 и му е наложил глоба в размер на 200 лева за извършеното на 10.11.2021 год. и 12.11.2021 год.
домашно насилие по отношение на ЕЛ. ОРЛ. АН..
Въз основа на така постановеното съдебно решение е издадена Заповед за защита №2/11.02.2022 год. по
гр.дело №2128/2021 год. по описа на РС-гр.Ловеч в полза на ЕЛ. ОРЛ. АН..
Обжалвано пред въззивната инстанция цитираното по-горе първоинстанционно решение е потвърдено
като правилно с решение №71/04.04.2022 год., постановено по в.гр.дело №115/2022 год. по описа на ОС-гр.Ловеч.
Съдът като съобрази събраните по делото писмените доказателства и най-вече становището на страните,
изразено лично в съдебно заседание, се убеди по безпорен и несъмнен начин, че съгласието на съпрузите да се
разведат е сериозно и непоколебимо. След като те категорично не желаят съдът да издирва какви са
действителните причини за разстойството на брака и са постигнали споразумение, което не противоречи на
закона и морала, в което са уредили личните и имуществени последици на развода, то следва да уважи искането
им и да прекрати сключения на 28.10.1989 год. в гр.Ловеч граждански брак, като утвърди подписаното от тях
споразумение по начина и във вида, депозиран пред съда, по реда на чл.51, ал.2 от СК.
С оглед изхода на настоящият бракоразводен процес и при съобразяване на т.4 от подписаното от
молителите споразумение, съдът счита, че направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски
следва да останат така, както са сторени от страните.
При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, на
основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския
процесуален кодекс /ТДТССГПК/. При завеждане на исковата молба Е.О. Анасева е внесла 25 лева такса по
сметка на РС-гр.Ловеч, като имайки предвид изразеното становище на адв.К. и М. в пледоарията им по
съществото на делото, че окончателната държавна такса ще се заплати поравно от молителите, съдът намира, че
ЕЛ. ОРЛ. АН. и ЯШ. М. АЛ. следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 7,50 лева
всеки един от тях.
Тъй като делото е приключило със спогодба, то на основание чл.78, ал.9 от ГПК, РС-гр.Ловеч следва да
върне на молителката ЕЛ. ОРЛ. АН. половината от внесената по сметка на съда държавна такса в размер на
сумата 25 лева или сумата 12,50 лева на посочена от нея банкова сметка.
Водим от горното, РС-гр.Ловеч
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 28.10.1989 год. с акт №365 на ОНС-гр.Ловеч
между ЕЛ. ОРЛ. АН., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 и ЯШ. М. АЛ.,
3
ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 и адрес за призоваване :
чрез Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч, поради настъпило сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.
УТВЪРЖДАВА постигнатото писмено споразумение между страните в съответствие с чл.51 от
СК, както следва :
1.След прекратяването на брака съпругата ще носи предбрачното си фамилно име – ******
2.Имуществото, придобито по време на брака, страните ще разделят извънсъдебно.
3.Направените по делото разноски остават така, както са сторени от страните.
ОСЪЖДА ЕЛ. ОРЛ. АН., ЕГН-**********, с адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 да
заплати по сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща
окончателна държавна такса, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК.
ОСЪЖДА ЯШ. М. АЛ., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“,
ет.2, ап.4 и адрес за призоваване : чрез Кмета на с.Бежаново, Община-гр.Луковит, Област-гр.Ловеч да заплати по
сметка на РС-ГРАД ЛОВЕЧ сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща окончателна
държавна такса, на основание чл.6, т.3 от ТДТССГПК.
РАЙОНЕН СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ да върне на молителката ЕЛ. ОРЛ. АН., ЕГН-**********, с адрес :
гр.Ловеч, ж.к.“Младост“, бл.314, вх.“Б“, ет.2, ап.4 сумата 12,50 /дванадесет лева и петдесет стотинки/,
представляваща половината от внесената държавна такса по сметка на съда, на основание чл.78, ал.9 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.330, ал.5 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
4