№ 97
гр. Пловдив, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20215300502937 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Районна прокуратура Пловдив срещу
решение № 1682/06.10.2021г. на Пловдивски районен съд, ІІ граждански
състав, постановено по гр.дело № 4765/2021г. С обжалваното решение
Прокуратурата на Република България, е осъдена да заплати на Ив. Т. Бл. с
ЕГН: **********, Бл. Р. Бл. с ЕГН: ********** и Н. Р. Бл. с ЕГН: **********,
действащ като малолетен чрез своята майка и законен представител- Ив. Т.
Бл. и тримата с адрес в гр. ***, в качеството им на наследници на Р. БЛ. БЛ. с
ЕГН: **********, сумата от 1000 лева /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно
обвинение по дозн. № 161/2019г. по описа на РУП-Хисаря, пр.пр. №
6914/2019г. по описа на РП-Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане. Като за
разликата над уважения размер до претендирания размер от 3000 лева е
отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди. С
решението е присъдена на ищците и сумата от 500 лева /петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатено
1
адвокатско възнаграждение, в резултат на незаконно обвинение по дозн. №
161/2019г. по описа на РУП-Хисаря, пр.пр. № 6914/2019г. по описа на РП-
Пловдив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.05.2020г. до окончателното изплащане.
Решението се обжалва от районна прокуратура Пловдив в частта, в
която искът е уважен. Сочи се, че решението е неправилно. Сочи се, че
ищецът сам е дал повод за наказателно преследване, респективно за
привличането му в качество на обвиняем, тъй като видно от събраните
доказателства Р.Б. формално бил осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл. 343В, ал. 2 от НК и само невръчването лично на Б. на
наказателно постановление било довело до недоказване на субективната
страна на състава на престъплението по чл. 343В, ал. 2 от НК. Сочи, че съдът
е следвало да приложи разпоредбата на чл.5 ал. 1 от ЗОДОВ и да отхвърли
предявения иск срещу Прокуратурата на Република България. Сочи се, че
ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за
негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното
обвинение, като те се дължат на изключителната вина на ищеца, като същите
са и недоказани. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска в тази част.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от въззиваемите, чрез адв.
П., с който решението в обжалваната част се намира за правилно. Иска се
неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.
Предявен е иск от наследодателя на жалбоподателите Р.Б. с правна
квалификация чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република
България за заплащане на 3 000 лв., неимуществени вреди вследствие на
поддържане на незаконно обвинение, с последвало прекратяване на
наказателното производство, поради това че деянието не е извършено от
лицето, както и 500 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху главницата считано от датата на образуване на досъдебното
производство до окончателното й изплащане.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени
данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата
служебна проверка, намира следното:
2
Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от
легитимирана страна и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря
на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.
Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при
постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.
Жалбоподателят, чрез окръжна прокуратура Пловдив не поддържа
жалбата в частта й относно направеното възражение, че ищецът Б. сам е дал
повод за наказателно преследване, респективно за привличането му в
качество на обвиняем, тъй като видно от събраните доказателства Р.Б.
формално бил осъществил от обективна страна състава на престъпление по
чл. 343В, ал. 2 от НК и само невръчването лично на Б. на наказателно
постановление било довело до недоказване на субективната страна на състава
на престъплението по чл. 343В, ал. 2 от НК. Това възражение не може да се
приеме и защото в постановлението на РП Пловдив, което е влязло в сила,
ясно се приема, че деянието не е извършено от лицето, което е обвинено. При
това положение конкретните причини за този факт са ирелевантни за
реализираната гражданска отговорност спрямо държавата по реда на ЗОДОВ.
Неоснователно е възражението на прокуратурата, че съдът е следвало
да приложи разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗОДОВ и да отхвърли предявения
иск срещу Прокуратурата на Република България. В казуса не се доказва
увреждането да е причинено от изключителна вина на пострадалия.
Пострадалият в настоящата хипотеза на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, нито може да
образува наказателно преследване срещу себе си, нито може да го поддържа
висящо за определен период от време. Всичко това са компетентности
изключително на съответните държавни органи, а именно на компетентните
прокуратури. Ето защо това възражение е напълно неоснователно.
Неоснователно е възражението на прокуратурата, че ищецът не е
ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за негативни
последици, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение, като те се
дължат на изключителната вина на ищеца. За негативните последици у
психиката на ищеца по делото свидетелстват двама свидетели, а именно К.Д.
и Х.Д.. Показанията им са преки впечатления от преживяното от ищеца, след
образуваното наказателно производство. Показания в обратната насока за
липса на негативни преживявания по повод на воденото дело срещу ищеца по
3
това дело няма събрани. Ето защо тезата на прокуратурата е неподкрепена от
каквито и да е доказателства. Същото важи и за довода, че дори и доказани
негативните последици, те се дължат на изключителната вина на ищеца. По
делото няма събрани доказателства за изключителна вина на ищеца за
образуване на наказателното производство срещу него, а и не е ясно точно в
какво евентуално се е изразявало поведението на същия, което да е виновно за
горния твърдян факт. Поради което обжалваното решение в обжалваните му
части като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски се дължат на въззиваемите
страни, като такива са сторени в настоящия процес от тях в размер на 450
лева за адвокатски хонорар /л.23/.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1682/06.10.2021г. на Пловдивски районен
съд, ІІ граждански състав, постановено по гр.дело № 4765/2021г. В
ЧАСТИТЕ, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Ив. Т. Бл. с ЕГН: **********, Бл. Р. Бл. с ЕГН: ********** и Н. Р.
Бл. с ЕГН: **********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител- Ив. Т. Бл. и тримата с адрес в гр. ***, в качеството им на
наследници на Р. БЛ. БЛ. с ЕГН: **********, сумата от 1000 лева /хиляда
лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на незаконно обвинение по дозн. № 161/2019г. по описа на РУП-
Хисаря, пр.пр. № 6914/2019г. по описа на РП-Пловдив и за сумата от 500
лева /петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди – заплатено адвокатско възнаграждение, в резултат на
незаконно обвинение по дозн. № 161/2019г. по описа на РУП-Хисаря, пр.пр.
№ 6914/2019г. по описа на РП-Пловдив, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.05.2020г. до окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ив. Т.
Бл. с ЕГН: **********, Бл. Р. Бл. с ЕГН: ********** и Н. Р. Бл. с ЕГН:
**********, действащ като малолетен чрез своята майка и законен
представител- Ив. Т. Бл. и тримата с адрес в гр. *** сумата от 450 лева за
4
разноски по въззивното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5