Решение по дело №1571/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.68, ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба от УМБАЛ „Света М.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.“Христо Смирненски“ № 1, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. П. А. - А., против Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, Петчленен разширен заседателен състав, в което е прието, че е налице дискриминация от лечебното заведение спрямо заинтересованото лице Д. Ж. по признак „членуване в синдикална организация“.

В жалбата са релевирани доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Подробно, в т.ч. и в допълнително депозирани писмени молби, са изложени съображения, които се обобщават до следното - КЗД е издала оспореното решение при несъобразяване на всички събрани доказателства и е установила неправилно фактическата обстановка. Това е довело до формиране на незаконосъобразния извод за допусната дискриминация спрямо г-жа Ж. по признак „членуване в синдикална организация“. Релевирано е възражение, че комисията е отделила изключително голямо внимание на неотносими към спора обстоятелства, като е разгледала подробно въпроси, свързани с правомерността на процедурата по водене на преговори и подписване на колективен трудов договор със съответната синдикална организация, в която членува и се ръководи от заинтересованата страна Д. Ж., но не изследван въпрос от значение за спора, а именно, че допълнителното трудово възнаграждение е от категорията на възнагражденията с непостоянен характер и неговото изплащане става по преценка на работодателя. Намира, че в случая са налице основания за неизплащане това ДТВ на Ж., представляващи - докладна от мед.сестра К.. Посочено е, че при съобразяване на действащите Вътрешни правила и Методика е била определена комисия, която е обсъдила случаите и е определила лицата, които да не получат това ДТВ. Тези лица са определи по няколко критерия, като Ж. е в група от общо 14 лица, които са с „недостатъчен принос“ към болничното заведение, като за част от тях също е имало докладни. Твърди се, че лечебното заведение не разполага с данни и не се интересувана от синдикалната принадлежност на предложените служители. В заключение се поддържа, че не са събрани доказателства установяващи дискриминация на посочения признак. Моли за отмяната на решението.

В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез процесуални представители, поддържа жалбата и иска уважаването й. Претендира съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени защити, в които след излагане на възражения относно характера на начислените и изплатени ДТВ и оспорване на изводите на КЗД за осъществена дискриминация, моли за отмяна на решението.

Ответникът по жалбата – Комисията за защита от дискриминация, в съдебно заседание, не се явява, не се представлява. В придружителното към административната преписка и жалбата писмо, последната е оспорена в цялост на бланкетно изложени възражения. Бланкетно оспорване на жалбата се съдържа в становище по хода на делото с.д. 14801/16.10.2024г.

Заинтересованата страна – Д. И. Ж., лично чрез пълномощника адв. Вл.Д. в открито съдебно заседание и в писмени бележки, оспорва жалбата. Счита, че събраните по делото доказателства обуславят извод за законосъобразност на Решението на КЗД. Сочи, че двете с колежката й синдикален лидер са лишени поради това, че са членове на синдикална организация. Сочи, че по делото няма данни тя да не е била на работа през този период. През целия си трудов стаж над 23 години, винаги е получавала ДТВ, като и единственото нововъзникнало обстоятелство в случая е това, че от началото на 2020г. е станала синдикален лидер. И само тя и нейната колежка - също синдикален лидер, които са работили през целия период, предхождащ даването на ДТВ, не са го получили. Счита, че тези, както и други факти, установени от доказателствата в преписката, обуславят извод за законосъобразност на оспореното решение КЗД. Моли да се отхвърли жалбата срещу това решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено от фактическа и правна следното:

Жалбата е депозирана пред компетентия съд, от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт, в законоустановения срок и в предвидената от закона писмена форма, поради което е допустима.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав.

Решението е издадено от компетентен орган в предвидените форма и срок и е валиден акт, годен за съдебна проверка.

За да издаде оспореното решение съставът на КЗД е констатирал следното:

Производството е второ пред КЗД. Образувано е по жалба на вх. № 16-18-14/26.02.2021 г. и допълнения към нея с вх. № 16-18-15 от 09.03.2021г. и 16-18-17/31.03.2021г. от 31.03.2021г. от Д. И. Ж., с оплаквания за дискриминация, осъществена по смисъла на чл.4. ал.1 от ЗЗДискр. по признак „лично положение“ и чл.8. ал.3 от КТ по признак „членуване в синдикална организация“ от УМБАЛ „Света М.“ ЕАД, гр.Варна.

КЗД е постановила Решение № 505/28.10.2022г. Решението е отменено с Решение № 240 от 27.02.2023г. по адм.д. № 2662/2022г. на Административен съд Варна и преписката е върната на КЗД с указания по тълкуването на закона, конкретно относно конституирането на участниците в производства по ЗЗДискр. пред КЗД.

При новото разглеждане на жалбата от КЗД, страните са конституирани съгласно дадените в Решение № 240 от 27.02.2023г. по адм.д. № 2662/2022г. на Административен съд Варна указания.

След възобновяването на производството пред КЗД е проведено едно открито заседание на комисията, за което Д. И. Ж. и УМБАЛ „Света М.“ ЕАД, гр. Варна са редовно уведомени, не се явяват и се представляват от упълномощени от тях процесуални представители.

Съставът на КЗД е установил, че Д. И. Ж. има сключен постоянен трудов договор от 03.07.2008г. с УМБАЛ „Света М.“ ЕАД, гр. Варна и е с трудов стаж по специалността 32 години. Съгласно допълнително споразумение от 22.04.2016г. е констатирано от КЗД, г-жа Ж. заема длъжност „медицинска сестра“ в консултативно – диагностичен блок на мултипрофилно спешно отделение към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна.

От съдържанието на жалбата на г-жа Ж. е констатирано, че г-жа Ж. на 18.12.2020г. е получила по личната си поща редовния фиш за м. ноември 2020г. с изработеното трудово възнаграждение и допълнителен бонус за Коледа в размер на 100.00лв. Направила е запитване за получените коледни бонуси от нейни колеги и разбрала, че нейният бонус е значително по – малък по размер от получените бонуси от колегите й (1100.00лв. – 1500.00лв., в зависимост от трудовия стаж, в рамките на една брутна заплата). С оглед изплатеният й размер на коледния бонус, г-жа Ж. релевира твърдение, че е лишена от пълния размер на ДТВ за Коледа 2020г., което представлява проявена срещу нея дискриминация от работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна, поради членството на г-жа Ж. в Синдиката на българските медицински специалисти.

КЗД е констатирала, че не е спорно, че в началото на 2020г. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна е учредена синдикална организация – структура на създадения през м. ноември 2019г. Синдикат на българските медицински специалисти. За учредяването на синдикалната организация е извършено уведомяване на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна. С Вх.№ ВК-276 на 23.01.2020г. в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е прието удостоверение за представителство и легитимност издадено от председателя на СБМС с изх.№ 6/19.01.2020г. От съдържанието на това удостоверение е констатирано, че синдикалната организация към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, гр. Варна е с председател г-жа Ж., че организацията е член на СБМС и, че придобива всички права и задължения на легитимна синдикална организация по КТ и действащото законодателство.

От г-жа Ж., в качеството й на председател на СО-СБМС за УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] са подписани приемо-предавателен протокол и уведомително писмо от 02.06.2020г. до председателя на синдикатите в здравеопазването към КНСБ на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място], с които е изпратен проект за КТД и е отправена покана за съвместно обсъждане на направените предложения за изменения на действащия КТД. Констатирано е, че срокът на действие на последния е бил до 01.07.2020г.

На 02.06.2020г. от г-жа Ж., в качеството й на председател на СО-СБМС за УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] до изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е изпратена покана за започване на колективни преговори за сключване на КТД. Поканата е получана от работодателя на същата дата.

В поканата е предложено първото заседание за колективно преговаряне да се проведе на 18.06.2020г. и са посочени определените от синдикалната организация членове, които да участват в преговорите. Това са Д. И. Ж., К. И. И. и С. П. П..

В отговор на поканата от изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е изпратено писмо с изх.№ от 16.06.2020г., в което е посочено, че на 01.06.2020г. е приключила процедурата по подписването на нов КТД между работодателя и Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. Подписаният КТД е изпратен за вписване в ДИТ Варна на 03.06.2020г.

От представената кореспонденция между синдикалното ръководство и изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е констатирано от КЗД, че работодателят е игнорирал СБМС и същите не са били уведомени за започналите преговори с представителите на останалите синдикални организации, учредени от работници при работодателя, с които е бил подписан КТД на 01.06.2020г.

КЗД е цитирала разпоредбата на чл.52 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен да води преговори за сключване на КТД, за което да уведоми всички легитимни синдикални структури в предприятието. Посочено е, че това е негово нормативно установено задължение, поради което не е необходимо изричното писмено заявяване на интерес от синдикалните организации за участието им в преговорите.

КЗД като е съобразила данните за датата, на която е бил уведомен работодателя за учредяването на синдикалната организация – 02.02.2020г. и датата посочената от работодателя за дата на сключване на КТД – 01.06.2020г. е направила извод, че в този период са провеждани срещи с представителите на останалите синдикати и са водени преговори, за което СО-СБМС за УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] не е била уведомена. Съставът на КЗД е приел посочения факт, т.к. УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] не е посочила доказателства за противното.

КЗД е посочила, че работодателят няма право да преценява с коя синдикална организация ще води преговорите, т.к. синдикалните организации са равнопоставени. КЗД е констатирала, че по преписката се съдържат доказателства влечащи на извод, че е налице отказ на работодателя да приеме СО на СБМС като равнопоставена на СО на синдикатите подписали КТД, както и, че СО на СБМС е търсила съдействие от контролните институции за промяна на това отношение.

От решение по протокол 01/16.01.2020г. на Съвета на директорите на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място], КЗД е констатирала, че са приети Вътрешни правила за работната заплата, считано от 01.01.2020г. КЗД е установила, че чл.35, т.6 от Вътрешните правила за работната заплата предвижда изплащане на ДТВ целеви награди за отбелязване на празнично събитие – с общонационално значение, с локално значение (за дружеството), за съсловието и, че разписаният ред за изплащане на това ДТВ изисква наличието на два акта - предложение на комисия в състав: икономически директор, ръководител направление „Управление финансови ресурси“ и ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“ и разрешение (одобрение) от Съвета на директорите.

КЗД е установила, че:1. със заповед № Р- 962/17.12.2020г. издадена от изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е наредено начисляването на „ДТВ Коледа“, „ДТВ – персонална награда“ и „ДТВ Коледа 1“, с указание сумите да не надхвърлят 3170000лв. (без средствата за осигуровки за сметка на работодателя); 2.утвърдена комисия, която да обсъди всички въпроси и да предложи решение; 3.съставен от комисията списък на служителите, за които през календарната година били получени доклади за допуснати неточности при изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение, съставляващ Приложение №6 към протокола за работа на комисията.

От съдържанието на списъка КЗД е констатирала, че това са служителите, за които е предложено да получат „ДТВ Коледа 1“ в размер на само 100.00лв., а не пълния размер на ДТВ, който е изплатен на всички останали.

От съдържанието на протокола за работа на комисията, КЗД е констатирала, че комисията към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е предложила пет категории работници и служители да бъдат лишени от „ДТВ Коледа“ и от „ДТВ Коледа 1“ и това са:1.прекратилите трудовите си правоотношения с лечебното заведение през м. ноември и м.декември 2020г.; 2.депозирали молба за прекратяване на трудовите си правоотношения през м.декември 2020г. и м. януари 2021г.; 3.лицата работещи по трудов договор по чл.114 от КТ; 4.лицата, които не са получили възнаграждение за м.ноември 2020г., поради това, че всички дни от този месец са били в отпуск по болест, майчинство и неплатен отпуск; 5.определените от комисията лица с недостатъчен принос за резултатите на дружеството.

КЗД е констатирала, че недостатъчния принос за резултатите на дружеството е приет като основание за лишаване от ДТВ „Св.Марина“ на Ж. от пълния размер на ДТВ Коледа

КЗД е установила, че работодателят е посочил, че критерият, приложен от комисията не е за принадлежност към синдикалната организация, а е във връзка с получени през 2020г. доклади за допуснати неточности при изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение.

Решаващият състав на КЗД е приел, че във Вътрешните правила за работната заплата са посочени в шест точки условията за изплащане на ДТВ целеви награди, но е отчел и фактът, че предложението на комисията и решението на Съвета на директорите не съдържат дефиниция на понятието „принос за резултатите на дружеството“, не е посочен начин, не са разписани критерии за измерването му и на тази констатация, т.е. при липсата на ясен критерий за допринасяне на „принос за резултатите на дружеството“ е изведен извод за неравно третиране на жалбоподателката. Този извод КЗД е приел за правилен, предвид липсата на представени доказателства от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] доказателства за начин на определяне на „недостатъчен принос за резултатите на дружеството“ от даден служител, въз основа на който, работодателят да реши изплащането, неизплащането или изплащане в по-малък размер на допълнителни трудови възнаграждения, както и не е посочил причините, поради което жалбоподателката има „недостатъчен принос към резултатите на дружеството“, за да бъде лишена от ДВТ.

КЗД е посочила, че критериите относно определянето на приноса за резултатите на дружеството трябва да са ясни и конкретни. Те трябва да са изготвени преди предложението на комисията за лицата, които следва да получат ДТВ и на тяхната база комисията да изготви предложение до работодателя за лицата, на които да бъде изплатено ДТВ, респ. да не бъде изплащано такова. КЗД е констатирала, че такива критерии в протокола на комисията не са посочени, поради което е приела наличие на неяснота как е преценено в какъв обем е приносът на г-жа Ж. към резултатите на работодателя.

КЗД е констатирала, че единствено съображение, посочено от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] е, че в доклад с вх.№ 19429/25.11.2020г. на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] мед.сестра С. К. – координатор в П. клиника по хирургия уведомява изпълнителния директор, за изпълнението на поставената й задача да извърши проверка за обезпечеността на МСПО на болницата с лични предпазни средства, като в уведомлението е посочено, че „.. направи впечатление арогантното, невъздържано и неконтролируемо поведение на мед.сестра Д. Ж.. Тя провокира комисията с нападки, обвинения и заплахи. Изказа съмнения относно качеството на предоставените медицински консумативи. М. Ж. поиска компенсация за отнетото време.“

Предвид съдържанието на уведомлението работодателят е изложил аргумент, че етичното поведение на работното място, особено в лечебно заведение, в условията на извънредна епидемична обстановка, е от особена важност и е добавил, че липсата на колегиалност и уважение към останалите служители при и по повод изпълнението на трудовите им функции не може да бъде толерирано. Работодателят сочи, че това е причината г-жа Ж. да бъде включена от комисията в списъка на служителите, които не са получили ДТВ за Коледа в пълен размер и, че към нея не е проявено дискриминационно отношение.

От съдържанието на доклада на мед.сестра С. К. КЗД е направила извод, че описаното в доклада не попада в обхвата на критерия „недостатъчен принос за резултатите на дружеството“, а е изказано лично впечатление за поведението на г-жа Ж., което не може да бъде обвързано с изпълнението на трудовите й задължения като качество, обем, спазване на срокове и т.н. Констатирано от КЗД е, че работодателят не е извършил проверка на изложените в доклада данни. Работодателят не е предприел действия като напр. отправяне на покана за даване на писмени обяснения, нито е започнал процедура за налагане на дисциплинарно наказание.

КЗД е констатирала, че във връзка с изпълнението на трудовите задължения в условията на пандемията от Ковид 19 г-жа Ж. е получила от изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място] проф. д-р С. А. благодарствен адрес, в който изпълнението на служебните задължения от г-жа Ж. е определено като безотказно изпълнение на служебния дълг.

КЗД е направил извод от съдържанието на представените и приети доказателства от работодателя, че последният не е доказал правомерно поведение при провеждането на процедурата по водене на преговори и подписване на КТД, от които в нарушение на КТ е изключена СО на СБМС в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, [населено място]. Решаващият състав на КЗД е извел от констатираните факти и времевата им последователност извод, че са налице достатъчно доказателства обосноваващи неравното третиране на новосъздадения СБМС в сравнение с КНСБ при воденето на преговори за сключването на КТД и че г-жа Ж. е лишена от пълен размер на ДТВ, т.к. е ръководно лице в СО на СБМС, както и, че това е станало след предприетите от нея действия против незаконосъобразните действия на работодателя.

КЗД е направила извод, че ответникът не е доказал тезата си за правомерно поведение при вземането на решението за изплащането на г-жа Ж. на ДТВ за Коледа 2020г. в намален, различен от изплатените на други служители размер.

Решаващият състав на КЗД е изложил мотиви относно становището на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, че ДТВ не е част от трудовото възнаграждение, поради което не е задължително, а е въпрос на преценка на работодателя дали да го предостави и на кого, като е посочил че това становище противоречи на закона, тъй като под заплащане се разбира обичайната основна и минимална надница или заплата или всяко друго възнаграждение, било в брой и или в натура, което работникът получава пряко или непряко от работодателя във връзка с положения от работника труд. КЗД е посочила, че неприлагането на цитирания принцип представлява неравно третиране, поради което е уважил подадената от г-жа Ж. жалба изцяло.

Решаващият състав на КЗД е цитирал актове от правото на ЕС, относими към забраната на дискриминация, както и разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. и е посочил, че от представените доказателства се подкрепя тезата, че г-жа Ж. е била третирана по-неблагоприятно от останалите служители, получили ДТВ, при сравними сходни обстоятелства в процеса на упражняването на трудовите им функции в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД.

Изложени са мотиви, съгласно които УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД не е доказала тезата си относно наличието на фактическите и материално – правните основания за вземането на решение г-жа Ж. да бъде лишена от правото да получи същата сума ДТВ, като нейните колеги и е получила сума за ДТВ в силно намален размер.

КЗД е посочила, че в закона не се съдържа легално определение на защитения признак „лично положение“, както и че същия не е с установено нормативно съдържание и, че това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който да бъде прилаган еднакво и да отчита (материалния и персонален) обхват на закона (цитирано е решение № 2031 от 10.02.2012г. по адм.д. №2055/2011г., VІІ отд. На ВАС) и, че именно въз основа на този белег лицето да е поставено в по-неблагоприятно, неравностойно положение в сравнение с друго лице, което се намира в сходно с него положение, но не притежава този белег. КЗД е приела, че правото на упражняване на труд от г-жа Ж. попада в обхвата на защитимия признак „лично положение.“

КЗД е приела за неоснователни, неподкрепени от събраните доказателства възраженията на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД за липса на дискриминация спрямо жалбоподателката по признак „Лично положение“ по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., както и по признак „членуване в синдикална организация“ по чл.8, ал.3 от КТ, поради което е уважила жалбата на г-жа Ж..

В решението на КЗД е посочено, че в разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. е предвидена глоба за извършването на дискриминация в размер от 250 лв. до 2000лв., и че при определяне на наказанието, следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за извършването му, другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя, както и че наложените санкции по ЗЗДискр. трябва да са ефективни и пропорционални. Направен е извод, че няма констатирани смекчаващи отговорността обстоятелства и е прието, че на работодателя следва да бъде наложена глоба в размер над минималния, който да въздейства възпиращо, поради което размера на глобата е определен на 500лв.

На изложените факти и анализи на нормативната уредба и на основание чл.65 от ЗЗДискр. КЗД е постановила решение съгласно което:

1. Установява, че УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. П. А. – А. е осъществила дискриминация спрямо Д. Ж. по признаци „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“ по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗдискр. във вр. с чл.8, ал.3 от КТ.;
2. Налага на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. П. А. – А., поради установената спрямо жалбоподателката дискриминация, имуществена санкция в размер на 500.00лв.;
3. Налага на основание чл.76, ал.1, т.1 от ЗЗдискр. във връзка с чл. 47, т.2 и т.4 от ЗЗДискр. принудителни административни мерки на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор проф. д-р С. А., с цел преустановяване на нарушението, като предписва на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр.

• да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите на дружеството;
• да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби и вътрешни правила, отнасящи се до защита от дискриминация (чл.22 от ЗЗдискр.).

4. Определя на основание чл.67, ал.2 от ЗЗДискр. едномесечен срок, в който адресатът на принудителните административни мерки от решението да предприеме мерки за изпълнението им и да уведоми КЗД.

От съдържанието на Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, се констатира, че фактите са установени при съобразяване на доказателствата, приложени към преписката на КЗД. От доводите на жалбоподателя се констатира, че не оспорва установените факти, поради което съдът ги възприема.

Оспорени, предвид доводите на жалбоподателя са изводите на КЗД за извършена дискриминация на признаци „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“ от работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по отношение на Д. И. Ж., т.е. спорът, както е формиран от становищата на страните е за наличието на съставомерните признаци на нарушението дискриминация извършена от работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по отношение на Д. И. Ж..

За да се произнесе по спора съдът следва да направи четиристепенен анализ, като 1.разгледа относимата нормативна уредба, 2.съобрази тълкуването дадено на релевантните норми от Върховния административен съд на Република България; 3.анализира установените факти и направените изводи от КЗД и 4.прецени съответства ли на констатираните факти и правни изводи на решаващият състав на КЗД разпоредителната част на обжалвания административен акт.

Първо, Съдът намира, че относими към спора са разпоредбите на ЗЗДискр.

Решенията на КЗД по арг. от чл.65 вр. чл.68, вр. от чл.76 до чл.82 от ЗЗДискр. са специфични административни актове, съдържащи както елементи на административен акт (частта, с която налагат принудителни административни мерки), така и на наказателни постановления (в частите, с които се налагат административните санкции).

В С., Цв.; 1998, Административно наказване /материалноправни и процесуални проблеми/, С.-Р, София, стр.79 е посочено следното, което предвид констатираната особеност на регламентацията на решенията на КЗД е от значение за настоящия правен спор: „7.2 Оттук следва да се разгледа и правната характеристика на наказателното постановление. То се издава при елементарно състезателно производство. С него се решава един правен спор. Наказателното постановление се издава при независимост и самостоятелност на органа и не подлежи на оттегляне и пререшаване от него, или от друг висшестоящ орган. То може да бъде контролирано само по съдебен ред.“

Посочената специфика на решенията на КЗД поставя изискването в мотивите им да се съдържат изчерпателно фактите и обстоятелствата, които определят наличието на всички елементи от състава на нарушението дискриминация, както и правните изводи относно констатираното нарушение на ЗЗДискр. Мотивите на КЗД в издаваните от нея решения следва да са конкретни и логични и от тях да става ясно как са определени ПАМ и наложените санкции.

От значение за преценката за наличието на дискриминация е да се установи какви са съставомерните й признаци. Съгласно чл.4, ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗЗДискр. „Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.“, „Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.“ и „Непряка дискриминация е поставянето на лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.“

От анализа на цитираните разпоредби следва, че нормативната уредба регламентира двете форми на дискриминация – пряка или непряка, като съставите на двете нарушения включват различни елементи. За да бъде квалифицирано едно деяние като пряка дискриминация, трябва да е настъпило в резултат от деянието нарушаването на принципа на равенство и този резултат да е обусловен от по-неблагоприятното третиране на дадено лице по защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗДДискр. Това предполага КЗД да установи от събраните доказателства в производството пред нея факти, от които да се изведе извод за по-неблагоприятното третиране на конкретното лице при сравнението му с лица в сравнимо сходно положение.

За да бъде едно деяние квалифицирано като непряка дискриминация, е нормативно заложено изискване лицето или лицата, носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лицата, които, без да са носители на такъв признак, съвместно с първите, в резултат от деянието да търпят по-малко благоприятно третиране или да са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно неутрални разпоредба, критерий или практика. Допуснато е изключение от определянето на дадено деяние като непряка дискриминация, като е поставено изискване за наличието на условие - разпоредбата, критерият или практиката да са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта да са подходящи и необходими.

При преценката за наличието на състава на конкретно нарушение е необходимо първо Комисията да установи какво е твърдението на работника – за осъществена пряка или непряка дискриминация. Както беше посочено по-горе съставомерните им признаци са различни, което предполага доказването на различни факти.

Констатира се, че в решението на Комисията, предмет на настоящата съдебна проверка, не е посочено в коя от двете форми е осъществена дискриминацията по отношение на г-жа Д. Ж. от нейният работодател УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД.

Второ, при постановяването на съдебния акт, Съдът съобрази даденото тълкуване на относимите разпоредби на ЗЗдискр. и АПК в решение № 14026 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2014 г., VII о., докладчик съдията Д. М.; решение № 11113/17.10.2024г., постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Пето отделение по адм.д. 2716/2024г., докладчик председателят Д. Ч.; решение № 2166/23.02.2024г., постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Пето отделение по адм.д. 287/2023г., докладчик съдията Е. М.; решение № 9387/13.07.2020г., постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Пето отделение по адм.д. 14464/2019г., докладчик съдията И. С. и решение № 10878/29.11.2022г., постановено от състав на Върховния административен съд на Република България – Пето отделение по адм.д. 4184/2022г., докладчик съдията Д. Ч., които предвид възможността да бъдат разгледани в цялост в сайта на Върховния административен съд на Република България, не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящия съдебен акт.

Трето, от съдържанието на оспореното решение на КЗД се констатира, че фактите обуславящи изводите за наличие на извършена дискриминация на признаци „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“ от работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по отношение на Д. И. Ж. се разделят в две групи: 1.факти относно неравноправно третиране на СО на СБМС в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и 2.факти относно неравноправното третиране на Д. И. Ж. при определянето на размера на ДТВ, раздавано от работодателя по повод настъпването на новогодишните празници и именувано от ръководството на лечебното заведение - „ДТВ Коледа“ и „ДТВ Коледа 1“.

Първата група факти включват действията на ръководството на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по изключването на СО на СБМС от водените преговори при сключването на нов КТД в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Тези факти могат да доведат до извод относно нарушението на правилата за водене на преговори и сключване на КТД по КТ и за поставянето на една от синдикалните организации, респективно нейните членове при воденето на преговорите за сключване на нов КТД в по-неблагоприятно положение спрямо другите. За да се изведе този извод, обаче, следва да има подадена жалба от синдикалната организация с твърдения за такова нарушение. Такава не е подадена или при наличието на твърдения за такова поведение в жалбата на г-жа Ж., поставила началото на производството пред КЗД - не е дадена възможност на представляващия синдикалната организация, за която се твърди, че е поставена в по-неблагоприятно положение от другите от работодателя, да посочи от името на синдикалната организация ли подава жалбата, като неин представляващ или от свое име.

От констатацията на факта, че СО на СБМС е поставена в по-неблагоприятно положение от другите синдикални организации от работодателя, не следва автоматично извод, какъвто е направен от КЗД в оспореното решение, че представляващия на СО на СБМС е поставен в по-неблагоприятно положение от другите работещи в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД при определянето на размера на ДТВ за Коледа.

За да се установи наличието на дискриминация или не по отношение на г-жа Ж. с оглед участието й в ръководството на СО на СБМС или на друг признак е следвало да се направи анализ на доказателствата, в които се съдържа регламентация на ниво работодател за отношенията и взаимодействията на медицинските сестри и другия персонал в лечебното заведение и за размера и начина на изплащане на ДТВ, не само за посочения в жалбата период, но и за предходни.

Констатира се от доказателствата приложени към преписката на КЗД, че има решение на Административен съд Варна по адм.д. 2425/2021г., в което е разглеждан спор за наличието на дискриминация по отношение на Д. И. Ж. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД при определяне на размера на ДТВ „Св. Марина“ и „ДТВ – персонална заплата“ за предходен период. От данните по преписката на КЗД не става ясно дали разглежданият в решението на Административен съд Варна по адм.д. 2425/2021г. период, в който г-жа Ж. е лишена от целият размер на ДТВ е първият или и в предходни периоди е била лишавана от тази награда. Изясняването на това обстоятелство има значение за извеждането на извод, доколко по-неблагоприятното й третиране при определянето на размера на ДТВ „Света Марина“ и ДТВ -персонална награда за м.юни 2020г. е обосновано от участието й в СО на СБМС (т.к. това е първият период на определяне на ДТВ от работодателя, след узнаването, че г-жа Ж. е член на СО на СБМС) или е на друга причина, напр. поради съгласието й с данните съдържащи се в изпратения сигнал до Министъра на здравеопазването от председателя на УС на СБМС, за съдържанието на който се съдържа информация в заповед № Р-872/27.11.2020г. на изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД и приложената към нея анкета.

Втората група факти са свързани с начина на определяне на размера на ДТВ „Коледа“ от работодателя. КЗД е ограничила констатациите и изводите до следното: предвидена е възможност за изплащане на ДТВ от работодателя, като не са приети предварително конкретни критерии за определянето на размера на ДТВ по отношение на всички работещи в УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Както и, че размерът на ДТВ на г-жа Ж. е значително по -нисък от изплатените на други служители и е определен без да е отчетен по ясен критерий действителния принос на г-жа Ж. към резултатите на лечебното заведение, а е взето под внимание само сведението за поведението на медицинска сестра Ж. от друга медицинска сестра.

От съдържанието на решението на КЗД л.3, гръб, абз.4, ред 10 и сл. се констатира, че първо е изведена констатация, че комисията при работодателя е предложила лишаването от „ДТВ Коледа“ и „ДТВ Коледа 1“ на пет категории работници, между който в т.5)определените от комисията лица с недостатъчен принос за резултатите на дружеството и второ, в следващото изречение „Недостатъчния принос за резултатите на дружеството е приет като основание за лишаване от ДТВ „Св.Марина“ на Ж. от пълния размер на ДТВ Коледа.“ Двете констатации разгледани съвместно влекат извод за неяснота какви факти приема КЗД – г-жа Ж. е лишена от „ДТВ Коледа“ и „ДТВ Коледа 1“ или е лишена от пълния размер на ДТВ Коледа. Не е ясно в какъв контекст е посочено и лишаването й от ДТВ „Св.Марина“. Яснотата относно приетите като доказани/ настъпили факти е от значение за установяването на наличието на фактическия състав на нарушението дискриминация.

Съдът констатира, че в административната преписка се съдържа длъжностна характеристика на медицинска сестра, в раздел ІІ. „Подчиненост, връзки и взаимодействия“, на която е описано в т.А, че е подчинена на началника на структурата и старшата медицинска сестра и в т. Б, че при поискване от Началника на структурата и Старшата медицинска сестра контактува с Главната медицинска сестра, с други старши сестри, с началниците и персонала на немедицински структури в Дружеството, в раздел ІІІ, б. В „По опазване здравето и работоспособността на другите“ е посочено, че „При изпълнение на длъжностните си задължения носи отговорност и спазва специфични изисквания и инструкции, за опазване на собственото си здраве и работоспособност, както и здравето, и работоспособността на всички, с които има професионален контакт, включително на пациентите.“, а в раздел V. „Система на работната заплата“ е предвидено: „повременно-премиална; 1.Размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работното време и качеството на вложения труд.; 2.Трудовото възнаграждение е с постоянна и променлива част.: 2.1.Постоянна част – според договорения размер в индивидуалния трудов договор.; 2.2. Променлива част – според постигнатите резултати и финансовото състояние на дружеството, може да се изплати възнаграждение над основното, съгласно Вътрешните правила за организация на работната заплата или заповед на изпълнителния директор.; 3.При добросъвестно изпълнение на длъжностните задължения, се изплаща уговореното възнаграждение в трудовия договор и доплащания съгласно КТД и Вътрешните правила за организация на работната заплата“.

От данните по длъжностната характеристика се констатира, че медицинската сестра е подчинена на началника на структурата и старшата медицинска сестра. В този аспект не е направен анализ и не са събрани доказателства в какво точно качество, медицинска сестра от друга или същата структура е дала мнение относно работата и поведението на мед.сестра Ж. и това има ли значение за установяването на извършена по отношение на г-жа Ж. дискриминация от работодателя.

От разпоредбата на чл.35, т. 6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата се констатира, че е предвидено да се изплащат на основание чл.13, ал.1, т.4 от Наредбата целеви награди за сметка на средствата за заплати на щатния персонал, работещ в дружеството за отбелязването на празнично събитие – с общонационално значение, с локално значение (за дружеството), за съсловието. Разписано е, че „По предложение в състав – Икономически директор, Ръководител направление „Управление финансови ресурси“ и Ръководител направление „Човешки ресурси с СДО“, Съветът на директорите на дружеството при съобразяване на финансовото му състояние, може да разреши изплащане на допълнително трудово възнаграждение, като награда за положения труд от персонала за отбелязване на съответното събитие. Общият размер на наградата и критериите за персонално разпределение се предлагат от Комисията и одобряват от Съвета на директорите.“

В чл.31 от КТД е договорено следното „По предложение на Икономически директор, Ръководител направление „Управление на финансови ресурси“, Ръководител направление „Човешки ресурси и СДО“ и други, Съветът на директорите при съобразяване с финансовото състояние на Дружеството, може да разреши изплащане на допълнително трудово възнаграждение – награда за положения труд от персонала за отбелязване на празнично събитие с общонационално значение или локално значение – за дружеството, за съсловието и др. Общият размер на наградата и критериите за персонално разпределение се одобряват от Съвета на директорите.“

От приложеното по преписката на КЗД решение се констатира, че не е направен анализ на цитираните разпоредби от Вътрешните правила за организация на работната заплата и КТД и на документите на работодателя, в който са обективирани решенията за изплащането и определянето на размера ДТВ. Не са анализирани фактите относно честотата на изплащането на ДТВ от работодателя и конкретно възможността чрез изплащането на ДТВ по чл.35, т.6 от Вътрешните правила за организация на работната заплата да се заобикаля изискването на чл.14 от ЗЗДискр. за равенство на трудовото възнаграждение. Не са събрани доказателства относно изплатения размер на „ДТВ Коледа“, „ДТВ – персонална награда“ и „ДТВ Коледа 1“, съответно не е направен анализ за алгоритъмът (и има ли такъв - Решение № 14026 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5334/2014 г., VII о., докладчик съдията Д. М. и Решение № 1468 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9760/2013 г., VII о., докладчик съдията Д. М.), по който са определени „ДТВ Коледа“ и „ДТВ – персонална награда“ и не изведен извод за конкретната сума, която не е изплатена на г-жа Ж. и доколко това представлява по- неблагоприятно третиране в сравнение с другите работници при същите условия.

Направени са в обобщен вид констатации от решаващият състав на КЗД, че липсват критерии за определянето на размера на ДТВ „Коледа“ и „Коледа 1“. От констатираната липса на критерии за определянето на размера на ДТВ е изведен извод, че е налице неравно третиране на г-жа Ж..

КЗД е обсъдила възраженията на работодателя, съгласно които размерът на възнаграждението на мед.сестра Ж. е определено поради „недостатъчен принос за резултатите на дружеството“ и са приети за неоснователни. Този извод не е разгледан в аспекта на правилата за разпределяне на ДТВ в дружеството и конкретно на кое ниво е допуснато по-неблагоприятното третиране на г-жа Ж. – Комисия, Съвет на директорите или представляващ работодател.

Изложеното има значение при установяване на нарушение по чл.14 от Закона за защита от дискриминация и или на нарушения по чл.18 вр. чл.19 от ЗЗДискр. Тези разпоредби изобщо не са съобразени от решаващият състав на КЗД и фактите не са изследвани в този аспект.

Посочено е, че няма легална дефиниция на защитения признак „лично положение“, цитирано е Решение № 2031 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2011 г., VII о., докладчик съдията С. Я. и е изведен извод, че „правото на упражняване на труд от жалбоподателката се включва в състава на защитимия признак „лично положение“. Изложените съображения са оскъдни и от тях не може да се установи на какво основание КЗД е приела, че „правото на упражняване на труд от жалбоподателката се включва в състава на защитимия признак „лично положение“. Правото на упражняване на труд е субективно конституционно защитено право (чл.48, ал.1 от Конституцията на Република България), но това не го включва в обхвата на защитимия признак „лично положение“.

Както правилно е цитирано в Решение № 2031 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2055/2011 г., VII о., докладчик съдията С. Я. е посочено, че да се установи дискриминация на защитимия признак „лично положение“ „предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона“. Полагането на труд, като страна по трудово правоотношение, не може да се приеме за такъв иманентен признак на личността, който значимо и същностно да я характеризира, т.к. тази медицинска сестра не е единствената, която полага труд по трудово правоотношение. Само полагането на труд не може да бъде признак, подлежащ на абсолютна защита, каквато изисква от Закона за защита срещу дискриминацията – арг. от чл.12 и сл. от ЗЗДискр., в които са регламентирани изискванията към работодателя, с оглед осъществяването на равенство в третирането на работниците.

Не са изложени факти и не са направени изводи, от които да се обоснове наличието на защитимия признак „лично положение“. Приетото от Комисията съдържание на защитения признак „лично положение” не може да обоснове същностен, траен белег на личността на г-жа Ж.. Не е установено релевантно, предвид целта на Закона за защита от дискриминация, съдържание на защитения признак „лично положение”. Това прави оспорения акт в частта досежно приетата дискриминация на защитен признак „лично положение“ незаконосъобразен, тъй като липсват факти за наличието му по отношение на г-жа Ж.. Това лишава приетият извод от КЗД за наличие на дискриминация, от съществен елемент на фактическия му състав.

Изложеното се отнася и за вторият посочен като защитен признак, по който съгласно КЗД е осъществена дискриминация от работодателя спрямо мед.сестра Ж.. За да е осъществена дискриминация по защитеният признак „членуване в синдикална организация“ е необходимо да се установят факти относно поставянето в по-неблагоприятно третиране на г-жа Ж., именно защото лицето членува в конкретна синдикална организация, а не напр. защото е изпратен сигнал с данни за извършени нередности от работодателя до министъра на здравеопазването и други органи, който сигнал е подкрепен от г-жа Ж.. В решението на КЗД не са констатирани такива факти, а констатираните относно допускането до участие на синдиката, в който членува г-жа Ж. в преговорите за сключването на нов КТД, дори и да обуславят извод за неравно третиране на синдиката, не обосновават извод и, че по отношение конкретно на г-жа Ж. е налице неравно третиране, защото е член на синдиката.

В обстоятелствената част на решението на КЗД не са констатирани факти относно изпълнението от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД на задължението на работодателя по чл.22 от ЗЗДискр. (гласящ: „Работодателят поставя на достъпно за работниците и служителите място в предприятието текста на закона, както и всички разпоредби на вътрешните правила и на клаузите от колективния трудов договор, отнасящи се до защитата от дискриминация.“). Не са направени изводи относно изпълнението на това задължение от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД. Не са изложени мотиви относно наложените принудителни мерки на работодателя за изпълнението на задължението му по чл.22 от ЗЗДискр.

В решението на КЗД са изложени съображения относно размера на административното наказание, предвидено за извършването на дискриминация. Посочено е, че разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. предвижда налагането на глоба в размер на 250лв. [рег. номер]. и е определен размер на глобата над минималния, а именно от 500лв.

Констатира се, че в Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав е посочена като приложима разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр., която предвижда следното:„Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 [рег. номер].“, но е обсъждан размер на глоба (предвидена в разпоредбите на чл.80, ал.1 и ал.3 от ЗЗДискр.). Налице е неяснота в мотивите на административния акт относно това, коя административно наказателна разпоредба е приета за приложима към нарушение като констатираното, а от там следва и противоречие между посочената като основание за налагането на административното наказание разпоредба на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. и изложените съображения относно налагането на „глобата“ на работодателя и нейния размер.

Четвърто, на посочените по-горе съображения, не се явява обоснован изводът за установена дискриминация, обективиран в диспозитива на Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав, по отношение на Д. Ж. от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, представлявано от С. П. А. – А. по признаци „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“.

Налице е противоречие между мотивите на Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав и диспозитива на решението, в частта за налагането на административното наказание, т.к. в мотивите е обсъждано налагането на административно наказание „глоба“, а с диспозитива е наложена „имуществена санкция“. Това противоречие не може да се разглежда като техническа грешка, т.к. „глоба“ се съдържа два пъти в съображенията на решаващият състав на КЗД изложени при определянето на размера на административното наказание.

В обстоятелствената част на решението на КЗД е посочено, че нарушението е извършено от работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, но вместо да бъде наложено административно наказание, което да е относимо към извършената дискриминация от работодател (регламентирани в общата разпоредба на чл.80, ал.1 ЗЗДискр. или в специалната на чл.80, ал.3 от ЗЗДискр.) е наложено административно наказание относимо към дейността на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, т.е. към търговската дейност на лечебното заведение. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр. „Когато нарушението е извършено при осъществяване дейността на юридическо лице, на него му се налага имуществена санкция в размер от 250 [рег. номер].“ Понятието „дейност“ използвано в цитираната норма, предвид характера на лечебното заведение като търговец, следва да бъде разглеждано в аспекта на чл.1, ал.1 вр. ал.3 от ТЗ вр. чл.2 вр. чл.3, ал.1 от Закона за лечебните заведения ЗЛЗ/, като бъде съобразено и че в чл.3, ал.4 от ЗЛЗ е разписано следното „Лечебните заведения осъществяват дейността си само след…“, което налага извод, че под „дейност“ на лечебното заведение не следва да се разбират отношенията между работодателя и работника, а предоставянето на здравна услуга от медицинския персонал на пациента/потребител). От съдържанието на решението на КЗД не става ясно защо е прието, че приложима към установената дискриминация е именно разпоредбата на чл.80, ал.2 от ЗЗДискр.

От мотивите на административния акт не става ясно защо на работодателя УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД са наложени двете принудителни административни мерки: 1.да предприеме мерки за предотвратяване на всички форми на дискриминация спрямо работниците и служителите на дружеството и 2.да постави на достъпно място текста на Закона за защита от дискриминация на територията на дружеството, както и всички разпоредби и вътрешни правила, отнасящи се до защита от дискриминация. Първата мярка е обща и не отразява в конкретика установено от КЗД нарушение на ЗЗДискр., поради което и не е годна за изпълнение. Втората мярка е наложена без да има установени факти, от които да се направи извод, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.22 от ЗЗДискр.

В обобщение се констатира липса на кореспонденция между мотивна и разпоредителна част на решението на КЗД. КЗД е приела осъществена дискриминация на признаци „лично положение“ и „членуване в синдикална организация“ по отношение на г-жа Ж., без да са констатирани в пълнота разписаните в правната норма елементи на фактическия състав на твърдяното нарушение. Липсата на елемент от фактическия състав – при дискриминацията, на основата на който да е извършено неравното третиране влече извод за недоказаност на нарушението. Наложено е наказание имуществена санкция с диспозитива на решението на КЗД, като в мотивите е обсъждано налагане на административно наказание „глоба“ и неговият размер. Наложеното с диспозитива административно наказание е на правно основание, което не кореспондира с разглежданите от КЗД факти. Наложени са принудителни административни мерки, за необходимостта от прилагането, на които не са изложени констатации и не са направени изводи в мотивната част на решението на КЗД.

Оспореното решение на КЗД се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, поради което по арг. на чл.146, т.4 от АПК е налице основание за отмяната му.

При този изход на правния спор и по арг. на чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК претенциите на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски са неоснователни.

С оглед направеното своевременно искане и на основание чл.143, ал.1 от АПК, КЗД следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя, направените от него съдебно-деловодни разноски. Съобразно списък по чл.80 от ГПК се претендира държавна такса от 50 лв. и ю.к.възнаграждение. Извършено е процесуално представителство от гл.ю.к. Р., юрисконсулт А. и юрисконсулт В., поради което съобразявайки разпоредбата на чл.24 от НЗПП, съдът определя дължимо юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. КЗД следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 150 лева.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 191/27.06.2024г. на Комисията за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав.

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, [населено място], юрисконсултско възнаграждение разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.