РЕШЕНИЕ
№ 1860
гр. Варна, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110104882 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Д.“ ЕООД, ЕИК * субективно пасивно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, както следва:
- за осъждане на М. Н. С., ЕГН ********** да заплати сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатен наем за месец октомври 2023 г., ведно с дължимата мораторна
лихва, начислена върху горепосочената главница в размер на 52,49 лева, дължима за
периода от деня, следващ датата на падежа – 06.10.2023 г. до 22.04.2024. г, както и законна
лихва върху тази главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева, представляваща неплатен наем
за месец ноември 2023 г., ведно с мораторната лихва за забава, начислена върху
горепосочената главница в размер на 44,59 лева, дължима за периода от деня, следващ
датата на падежа – 06.11.2024 г. до 22.04.2024 г., както и законната лихва върху тази главница
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане и
- за осъждане на А. А. А., ЕГН ********** да заплати сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатен наем за месец октомври 2023 г., ведно с дължимата мораторна
лихва, начислена върху горепосочената главница в размер на 52,49 лева, дължима за
периода от деня, следващ датата на падежа – 06.10.2023 г. до 22.04.2024. г, както и законна
лихва върху тази главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева, представляваща неплатен наем
за месец ноември 2023 г., ведно с мораторната лихва за забава, начислена върху
горепосочената главница в размер на 44,59 лева, дължима за периода от деня, следващ
датата на падежа – 06.11.2024 г. до 22.04.2024 г., както и законната лихва върху тази главница
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, всичките
дължими по неформален договор за наем, сключен между страните на 20.06.2023 г.
С определение № 10321/13.09.2024 г., постановено по делото, съдът е приел за
съвместно разглеждане релевираното в условията на евентуалност от М. Н. С., ЕГН
1
********** и А. А. А., ЕГН ********** съдебно възражение за прихващане /съдебна
компенсация/ с насрещни вземания срещу ищеца в размер на сумата от 1 400.00 лева,
представляваща платен депозит по договор за наем от 20.06.2023 г., сключен между
страните.
Твърди се в исковата молба, че на 20.06.2023 г. между ищцовото дружество в
качеството му на наемодател и ответниците в качеството им на наематели бил сключен
договор за наем на жилище, находящо се в * срещу месечна наемна цена от 700.00 лева,
която следвало да се заплаща до 5-то число на месеца лично на представител на
дружеството. Сочи се, че с договора не е уговорена солидарна отговорност на ответниците.
Излага се, че въпреки многократните напомняния за заплащане на наема за месеците
октомври и ноември 2023 г. и обещания от страна на ответниците, до настоящия момент
задължението не е изпълнено, като във връзка с това, ответното дружество е изпратило два
броя покани за доброволно изпълнение, които са били получени лично от наемателя – А. А..
Посочва се още, че съгл. т. 2.3. от процесния договор наемателят дължи неустойка за забава в
размер на законната лихва, като същият изпада в забава с изтичане на срока по т. 2.2. от
Договора, без да е необходима допълнителна покана.
По същество се моли за уважаване на предявените искове.
Претендират се съдебно-деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответниците, с който
исковете се оспорват като неоснователни. Оспорва се твърдението, че са изпращани покани
за доброволно изпълнение, както и че ответниците дължат на ищеца заплащане на
претендираните суми. Посочва се, че съгл. т. 2.4. от процесния договор за наем при
подписването му ответниците са предали на ищеца депозит в размер на два месечни наема
(1.400,00 лева), като сумата е следвало да бъде върната на наемателите в тридневен срок
след прекратяване на договора. Твърди се, че при предаване на имота на наемодателя
ответниците му заявили, че извършват прихващане на дължимите наеми за два месеци със
сумата на платения депозит, като наемодателят се съгласил.
Предвид горепосоченото твърдение е направено възражение за прихващане с правно
основание по чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 1 вр. чл. 20а вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. т. 2.4 от
договора за наем от 20.06.2023 г. по претенцията на ищеца за главница в размер на два
неплатени наеми по договора за наем от 20.06.2023 г. срещу сумата от 1.400,00 лева,
престирана на основание т. 2.4 от договора за наем от 20.06.2023 г., представляващи депозит
на два наема.
Претендира се присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на о.с.з. ищецът не се представлява. Ответниците не се явяват и не се
представляват.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговорите и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът с доклада е приел за безспорно по
делото и ненуждаещо се от доказване, че между ищцовото дружество и ответниците е
сключен договор за наем срещу месечната наемна цена от 700,00 лева за посочения в
исковата молба недвижим имот, който правнорелевантен юридически факт се установява и
от ангажирания договор за наем от 20.06.2023 г. /л. 6/. Видно е още от съдържанието на
сделката, че договорената наемна цена е с уговорен падеж до 5-то число на текущия месец,
платима в брой на представител на наемодателя. Съгласно чл. 2.4 от договора наемателите
са престирали в полза на наемодателя депозит в размер на 1 400.00 лева. Сумата е предадена
на наемодателя, който се задължава да я съхранява за срока на действие на договора, като
същата е договорено да се възстанови на наемателите при прекратяване на договора или се
прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения или направени повреди
във връзка с ползването на наетата вещ, съгласно приложения Опис към Протокола по т. 3.8.
Уговорено е още, че депозитът се връща на наемателите в брой или по банков път в
2
тридневен срок, след като същите представят всички необходими документи, доказващи, че
са изпълнили всички свои задължения към наемодателя, вкл. дължима наемна цена,
консумативи за имота и др., произтичащи от договора за наем и след съставяне на опис-
протокол по т. 5.1 б. „й“. Договорът е влязъл в сила на 20.06.2023 г. и е сключен за срок от
една година. Уговорено е договоът да се прекрати с изтичане на срока му. Видно е от т. 3.4
от договора, че сделката се преустановява автомотачино преди изтичане на срока, в случай
че наемателят забави плащането на дължимата наемна цена с 30 дни, считано от падежа,
както и при неплащане на две последователни сметки за консумативи /ток, вода и др./, без
да е необходимо даването на допълнителен срок. Договорена е и неустойка в полза на
наемодателя, в случай че договорът бъде прекратен по вина на наемателите, в размер на два
месечни наема.
По делото е представен и приемо-предавателен протокол, от който е видвно, че
държането на наетата вещ е предадено на ответниците. Видно е от отбелязванията, че
имотът е предаден заедно с движимите вещи, подробно описани в протоколите, в добро
състояние и респективно приет без забележки.
По делото са ангажирани и три покани, последната от които с дата 18.11.2023 г.,
адресирани до ответниците, в които ищецът ги кани в 7-дневен срок от съобщението, да му
заплатят дължимата наемна цена за месеците октомври и ноември 2023 г., ведно с
дължимата лихва и консумативи за месеците септември, октомви и ноемрви 2023 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника, ищецът следва да
установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното
наличие на следните елементи от фактическия състав на предявените осъдителни искове с
правно основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД: 1./ наличието на
облигационна връзка между страните по силата на договор за наем от 20.06.2023 г.; 2./
своята изправност – че е предоставил и осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на
наетия имот за месеците октомври и ноември 2023 г.; 3./ изискуемостта на вземанията и
изпадането на ответника в забава; 4./ размера на предявените вземания за наем.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докажат своите възражения в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже
своята изправност, т.е. че е платил претендирания наем, както и съществуването на
материалното му притезателно право на парично вземане по основание, размер,
изискуемост, ликвидност, с което прихваща вземанията на ищеца до размера на помалката
сума.
От ангажирания договор за наем от 20.06.2023 г. се установява по несъмнен начин, че
между ищеца и ответника е учредено облигационно правотоношение, чието съдържание
включва задължението на ищеца да предостави на ответниците за ползуване на недвижим
имот, представляващ апартамент № *, находящ се в *, срещу насрещното задължение на
ответниците да заплащат месечен наем в размер от 700.00 лева с падеж до пето число на
текущия месец, за който наемът се дължи, включително и консумативните разходи за ток,
вода, телефон и др. Договорът е сключен за срок до 20.06.2024 г.
При договора за наем задължението на наемодателя се свежда до това да предостави
възможността на наемателя да ползва наетата вещ - дали наемателят ще се възползва от тази
възможност е въпрос на негова преценка. В конкретния случай се установи по несъмнен
начин по делото от ангажираните приемо-предавателни протоколи на л. 8 от делото, че
ищецът е предал държането на наетата вещ на ответниците, с което е изпълнил непаричната
си престация и се явява изправна страна в наемното правоотношение.
От страна на ответниците не са представени никакви доказателства за
удовлетворяване на кредиторовия интерес, а именно изпълнение на паричната престация за
заплащане на наемната цена за месеците октомври и ноември 2023 г.
Изискуемостта на вземанията и изпадането на ответниците в забава се констатира от
приобщения договор, имайки предвид, че страните са уговорили наемната цена и разходите
за консумативи да се заплащат ежемесечно с падеж до 5-то число на текущия месец. Т.е.
3
процесните вземания за наем са станали изискуеми, респективно на 06.10.2023 г. и
06.11.2023 г., доколкото при срочните задължения не е необходима нарочна покана от
кредитора за погасяване на задължението, имайки предвид правилото в обективното
облигационно право, че срокът кани длъжника.
Ето защо, съдът счита исковете по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
заплащане на наемната цена за месец октомври и месец ноември 2023 г. и обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва, начислена от падежа на всяко месечно вземане за
нем до датата на подаване на исковата молба в съда, за доказани както по основание, така и
по размер, тъй като непогасено е останало вземането на ищеца за наем за м. октомври 2023
г. в размер от 700.00 лева и вземането за наем за м. ноември 2023 г. също в размер на 700.00
лева.
С оглед доказаността на главните и акцесорните искове, съдът дължи произнасяне по
инвокираното материалноправно възражение за прихващане с вземането на ответниците-
наематели за депозит в размер от 1 400.00 лева до размер на по-малката сума. На основание
чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът указал на ответниците, че не сочат доказателства досежно
твърдението им, че са изпълнили всички свои задължения към наемателя, в това число, че са
заплатили дължимите за процесните месеци консумативи за имота, както и че имотът е
предаден на наемодателя в състоянието, в което е приет от наемателите, като се отчете
обичайното изхабяване, т.е. възразилите ответници не сочат доказателства за изпълнението
на обстоятелствата по чл. 2.4. от договора, обуславящи връщането на предадения депозит от
наемодателя на наемателите, което обуславя неоснователността на възражението им за
прихващане.
В заключение исковете следва да бъдат уважени при условията на разделност по арг.
от чл. 121 от ЗЗД, имайки предвид, че не е уговорена солидарната отговорност на
наемателите-ответници и същата не произтича от закона.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъди сумата в общ размер от 1 109.00 лева лева – съдебно-деловодни разноски по
делото, от която сума 1 000.00 лева за адовкатски хонорар и 109.00 лева за държавна такса.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, М. Н. С.,
ЕГН ********** да заплати в полза на „Д.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатен наем за месец октомври 2023 г., ведно с дължимата мораторна
лихва, начислена върху горепосочената главница в размер на 52,49 лева, дължима за
периода от деня, следващ датата на падежа – 06.10.2023 г. до 22.04.2024. г, както и законна
лихва върху тази главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева, представляваща неплатен наем
за месец ноември 2023 г., ведно с мораторната лихва за забава, начислена върху
горепосочената главница в размер на 44,59 лева, дължима за периода от деня, следващ
датата на падежа – 06.11.2024 г. до 22.04.2024 г., както и законната лихва върху тази главница
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, А. А. А.,
ЕГН ********** да заплати в полза на „Д.“ ЕООД, ЕИК * сумата от 350,00 лева,
представляваща неплатен наем за месец октомври 2023 г., ведно с дължимата мораторна
лихва, начислена върху горепосочената главница в размер на 52,49 лева, дължима за
периода от деня, следващ датата на падежа – 06.10.2023 г. до 22.04.2024. г, както и законна
лихва върху тази главница от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лева, представляваща неплатен наем
за месец ноември 2023 г., ведно с мораторната лихва за забава, начислена върху
4
горепосочената главница в размер на 44,59 лева, дължима за периода от деня, следващ
датата на падежа – 06.11.2024 г. до 22.04.2024 г., както и законната лихва върху тази главница
от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, всичките
дължими по неформален договор за наем, сключен между страните на 20.06.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ релевираното в условията на евентуалност от М. Н. С., ЕГН **********
и А. А. А., ЕГН ********** съдебно възражение за прихващане /съдебна компенсация/ с
правна квалификация чл. 104, ал. 2 вр. чл. 103, ал. 1 вр. чл. 20а вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. т.
2.4 от договора за наем от 20.06.2023 г., с насрещни вземания срещу „Д.“ ЕООД, ЕИК * в
размер на сумата от 1 400.00 лева, представляваща платен депозит по договор за наем от
20.06.2023 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А. А. А., ЕГН ********** и М. Н. С.,
ЕГН ********** да заплатят в полза на „Д.“ ЕООД, ЕИК * по ½ /една втора/ част от сумата
в общ размер на 1 109.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг, от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5