Решение по дело №5309/2012 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260443
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 декември 2022 г.)
Съдия: Весела Иванова Гълъбова
Дело: 20123110105309
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 гр. Варна, 30.11.2022 год.

                  

                                   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в публично заседание на първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА

 

При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д.5309 по описа на ВРС за 2012 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството по делото е за делба във втора фаза по извършване на делбата на допуснатия до делба недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ***, ул. „***” № 6, цялото с площ от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622 кв.м., представляващо УПИ ІХ в кв. ** по плана на селото, одобрен със заповед №*******. на Кмета на Община Варна, , идентичен с парцел ***************от плана на селото към 1983г., при граници: ул. „***“, УПИ ***, УПИ ********УПИ ****, УПИ ***, УПИ ****в кв.**, ведно с построените в него сгради: 1/ жилищна сграда, състояща се от входно стълбище, покрит вход, две антрета, четири стаи, кухня н първи етаж със застроена площ от 73 кв.м. и таванска стая от 4 кв.м; 2/ стопанска сграда, състояща се от три помещение със застроена площ от 54 кв.м.; 3/ стопанска сграда, състояща се от едно помещение със застроена площ от 37 кв.м.; 4/ стопанска сграда, в която е изградена баня със застроена площ от 32 кв.м.; 5/ лятна кухня, състояща се от две помещения и кухненски бокс със застроена площ от 30 кв.м.; 7/ стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м.; 8/ външна тоалетна с площ от 2,2 кв.м.; 9/ курник със застроена площ от 2,5 кв.м. между съсобствениците при квоти 3/4 ид. част за З.Д.А., ЕГН ********** *** и 1/4 ид. част за Д.К.Д., ЕГН ********** ***, както и на изградения в описания недвижим имот гараж със застроена площ от 21 кв.м., означен с червен контур и с № 6 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото при квоти 1/2 ид. част за З.Д.А., ЕГН **********, починал в хода на делото на 31.12.2013г. в лицето на правоприемника му С.З.С., ЕГН ********** и 1/2 ид. част за Д.К.Д..

В първото по делото съдебно заседание във втора фаза на съдебната делба е по ред на чл.346 от ГПК е приета за съвместно разглеждане претенция по сметки от Д.К.Д. срещу С.З.С., на основание чл.346 от ГПК с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на сумата от 4000 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в процесния имот в сграда № 1, за периода от 10.06.2002 г. до 10.11.2002 г., формирана както следва: 500 лева, за построяване на таванска  стая с площ от 4 кв.м., от която 250 лева за материали и 250 лева за труд; 600 лева за ремонт на покрива, изразяващ се в сваляне на стария покрив, керемиди и стари греди, направа на плоча от арматура и бетон с квадратура 40 кв.м., от които за сваляне на керемиди и стари греди 100 лева за труд, за направа на плоча от бетон и арматура 400 лева за материали и 100 лева за труд; 2900 лева за ремонт на покрива за поставяне на греди, ламперия, черна засмолена хартия и поставяне на керемиди  с площ от 73 кв.м., от които 2000 лева за материали и 900 лева за труд. По реда на чл.214 от ГПК размерът на претенцията е намален на 3260 лева.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По настоящото дело е допусната делба на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ***, ул. „***” № 6, цялото с площ от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622 кв.м., представляващо УПИ ****в кв. ** по плана на селото, одобрен със заповед №*******. на Кмета на Община Варна, , идентичен с парцел ***************от плана на селото към 1983г., при граници: ул. „***“, УПИ ***, УПИ ********УПИ ****, УПИ ***, УПИ ****в кв.**, ведно с построените в него сгради: 1/ жилищна сграда, състояща се от входно стълбище, покрит вход, две антрета, четири стаи, кухня н първи етаж със застроена площ от 73 кв.м. и таванска стая от 4 кв.м; 2/ стопанска сграда, състояща се от три помещение със застроена площ от 54 кв.м.; 3/ стопанска сграда, състояща се от едно помещение със застроена площ от 37 кв.м.; 4/ стопанска сграда, в която е изградена баня със застроена площ от 32 кв.м.; 5/ лятна кухня, състояща се от две помещения и кухненски бокс със застроена площ от 30 кв.м.; 7/ стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м.; 8/ външна тоалетна с площ от 2,2 кв.м.; 9/ курник със застроена площ от 2,5 кв.м. между съсобствениците при квоти 3/4 ид. част за З.Д.А., ЕГН ********** *** и 1/4 ид. част за Д.К.Д., ЕГН ********** ***, както и на изградения в описания недвижим имот гараж със застроена площ от 21 кв.м., означен с червен контур и с № 6 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото при квоти 1/2 ид. част за З.Д.А., ЕГН **********, починал в хода на делото на 31.12.2013г. в лицето на правоприемника му С.З.С., ЕГН ********** и 1/2 ид. част за Д.К.Д..

В хода на процеса на 31.12.2013г.е починал ищеца З.Д.А., като на негово място с определение на ВОС е конституирана като негов правоприемник дъщеря му С.З.С..

Като трето лице помагач на страната на ищцата С.З.С. е конституиран Б.Б.Б., ЕГН **********, който в хода на процеса е придобил идеалната част от З.Д.А. от процесния имот.

Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от  вещото лице Ц.А., депозирана на 21.01.2019г., процесният имот е реално поделяем на два дяла, като е предложен проект за обособяване на два дяла. Определена е пазарната стойност на процесния имотите към момента на изготвяне на заключението, както и стойността на необходимите преустройства в една от сградите, за да се раздели имота на предложените два дяла. Стойността на подобренията, които се твърди да са извършени от Д. Д. е определена в размер на 3260 лева, от които 80 лева за разваляне на покрив, 368 лева за направа на бетонна плоча  40 кв.м. бетон; 240 лева за армировка на плоча 49 кв.м. – 120 кг х2,00 лв на кг; 200 лева за направа таванска стая – 4 кв.м. х 50 лв/кв.м. ; 823 лева за дървена покривна конструкция и обшивка – 73 кв.м. х 11,27 лв/кв.м.; 1550 лева за покриване с керемиди – 73 кв.м. х 21,23 лв/кв.м. Прието със заключението е, че извършените подобрения увеличават стойността на жилищната сграда  с 3260 лева.

По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ответницата – В.И./племенница на ответницата Д.Д./ и К.М./брат на починалия ищец З.Д. и чичо на ищцата С.С./. Съгласно показанията им ремонта на покрива на процесната сграда е направен през 2002 г. от Д.Д.. По това време тя била женена за З.Д. и живеели заедно в друга част от къщата. Ремонтът се състоял в махане на стария покрив и рогозката, изливане на таванска плоча и възстановяване на покрива, направена била таванска стая над цялата къща. Преди ремонта покривът течал и сградата била пред срутване. Ремонтните дейности били платени от Д., която взела част от необходимите средства на заем от племенницата си – св. И.други от сестра си. По това време З. се пропил и бил психически болен. Съгласно показанията на св. И.-двамата заедно с брат му З. са помагали при ремонта като са подпирали гредите.

Приет по делото е одобрен инвестиционен проект за делба на жилищната сграда в процесния имот.

След приобщаване на инвестиоционния проект по делото е допусната нова съдебно-техническа експертиза, която да дае заключение за актуалната пазарна цена на имота, както и за пазарната цена на преустройствата, които следва да бъдат извършени в имота с оглед одобрения инвестиционен проект. Съгласно заключението на вещото лице Т.О., депозирано на 06.12.2021г., пазарната цена на поземления имот и изградените в него сгради е в размер на 51500 лева /31000 лева за парцела и 20500 лева за сгардаите/, а необходимите преустройства за делба на жилищната сграда са в размер на 8000 лева.

По отношение на необходимите преустройства и тяхната пазарна цена е допусната повторна експертиза, изготвена от инж. Т.О., съобразно която необходмите преустройства са на обща стойност 6727 лева.

При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:

По извършването на делбата

Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените способи: посредством теглене на жребие – чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК,  чрез възлагане по реда на чл. 349 ГПК, или  чрез  изнасяне на имота  на  публична  продан – чл. 3** ГПК. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства  на  броя  на съделителите  и  доколко  стойността  на  реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството  дали е  налице възможност за обособяване  на  реални  дялове  за всички съделители съобразно квотата им от  допуснатите  до  делба имоти, както  и становището  на  съделителите  досежно  начина  на  нейното  извършване.

Съгласно заключението на първата изготвена СТЕ във втората фаза на делбата досежно поделяемостта на недвижимия имот и сградите в него процесният имот е реално поделяем съобразно броя на съделителите. От вещото лице е дадено предложение за сформиране на два дяла, като всеки от дяловете включва и част жилищната сграда, построена в имота. Материалите са изпратени на главния архитект на Община Варна за съгласуване на варианта на експертизата съгласно чл.203, ал.1 от ЗУТ, като е получено становище, че предложените дялове съответстват на чл.19, ал.1, т.4 и ал.4 от ЗУТ, като страните следва да внесат ПУП-ПРЗ за изменение на действащия план за регулация. Освен към процедура по изготвяне на ПУП с оглед необходимостта от разделяне на жилищната сграда страните са пристъпили към процедура по изготвяне и внасяне за одобрение на инвестиционен проект. Същият е изготвен и одобрен с Решение на Районния експертен съвет на Устройство на територията на Районен приморски  от 02.04.2021г. След приемане на инвестиционния проект е допусната експертиза досежно актуалната пазарна стойност на имота и стойността на необходимите преустройства в жилищната сграда, както и повторна експертиза в частта за преустройствата. Съгласно приетото заключение за актуалната пазарна стойност на процесния имот и сградите в него същата е в общ размер от 51500 лева, а стойността на жилищната сграда, която по проекта се разделя на две сгради е общо 9900 лева /сграда 10 и 11 по експертизата/. Независимо коя от стойностите от двете експертизи /на инж. О. или на инж. П./ ще се приеме за релевантна, стойността на преустройствата спрямо стойността на целия имот и всички сгради в него е значителна -  между 13 и 15 %, а спрямо стойността на жилищната сграда, която следва да се раздели чрез преустройствата, е изключително висока - между 68 и 80 %.

Отделно от горното, процесуалните представители на страните в последното съдебно заседание заявяват, че желаят имотът да бъде изнесен на публична продан, тъй като вече нямат възможност да продължат с процедурата по изготвяне на ПУП-ПРЗ поради специфични изисквания, които поставя Община Варна, както и че не желаят да влагат повече средства в подялбата на имота, включително и за преустройства на сградата.

Съдът намира, че дори и да е установено, че имотът е реално поделяем, следва да се съобрази изрично заявеното желание на всички страни досежно способа за извършване на делбата. В допълнение следва да се съобрази, че производството се води от 10 години, като изискуемите от закона процедури отнемат твърде дълго време, усилия и средства на страните.

Не на последно място, както се посочи по-горе, необходимите преустройства в жилищната сграда, за да се оформят предложените от вещото лице два дяла, са на значителна стойност, което прави разделянето недопустимо съобразно изискванията на чл.203, ал.1 от ЗУТ. В този смисъл следва да се приеме, че е налице реално неподеляем имот съобразно броя на съделителите и квотите им в съсобствеността, предвид което делбата на процесния имот следва да бъде реално извършена чрез изнасянето му на публична продан.

По иска по сметки

Квалификацията на иска за заплащане на подобрения, изразяващи се в извършване на СМР по чл.30, ал.3 от ЗС е с оглед наведените от ищеца по този иск твърдения за извършени подобрения в съсобствения имот със знанието и съгласието на другия съсобственик – в този смисъл Решение  № 339 от 10.10.2011г. по гр.д. № 1072/2010г. по описа на ВКС, I г.о.

В тежест на ищеца по тази претенция е да докаже, че е извършил въпросните подобрения в твърдения от него период със съгласието на другия съсобственик, размера на разходите, които е направил за извършване на подобренията и увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения.

В настоящия случай съдът намира за установено от показанията на свидетелите, писмените доказателства, както и от заключението на СТЕ, че твърдените от Д.Д. подобрения в имота действително са извършени в периода 2002г. И двамата свидетели описват подробно множеството ремонтни дейности извършени по покрива на жилищната сграда, като св. И.сочи, че е дала пари на заем на П. да заплати за ремонта, а св. И.твърди, че дори лично е помагал. Свидетелите категорично сочат, че ремонтните дейности са поръчвани и заплащани от Д.Д.. Съобразно заключението на вещото лице инж. Ц.А. твърдените подобрения са налични в имота, като същите са прецизирани по детайли и остойностени като разходи за извършването им и като увеличена стойност на имота /идентични/. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установи, че подобренията в съсобствения имот са извършени от Д.Д. със съгласието на З.Д. и без противопоставянето му, доколкото той също лично е помагал.

Въпреки горното, следва да се отчете, че по време на извършване на подобренията ответницата и бащата на ищцата са били в брак и дори съобразно показанията на свидетелите са живели заедно в процесния имот. Допълнително се установи, че към ремонтните дейности Д.Д. е пристъпила, тъй като покривът течал и сградата била пред срутване. В този смисъл извършените СМР до голяма степен са били необходими за запазване целостта на имота. Безспорно от изложеното, може да се направи извода, че разходите за запазване на имота, включително и за известни подобрения в него /направа на таванска стая/ са извършени по време на брака и за семейни нужди. Дори и средствата да са взети на заем, то за двамата съпрузи е възникнало солидарно задължение за връщане на заетата сума. Няма данни по делото заемите да са върнати с лични средства на ищцата, напротив св. И.заявява, че сумата още не й е върната. Нещо повече, ако Д.Д. е върнала изцяло с лични средства дадените в заем суми, използвани за общи нужди на семейството, то за нея би възникнала обигационна претенция срещу бившия й съпруг/наследниците му за връщане на половината от изплатените на заемодателя суми, но не и за заплащане на подобренията, за направата на които са използвани средствата.

По гореизложените съображения съделителката С.С., като наследник на баща си З.Д.А., не дължи заплащане на подобренията, които са извършвани от баща му и съпругата му общо за семейството, а именно неговата част е вече вложена от наследодателя, който няма дълг към съпругата си за заплащане на процесните подобрения. Следователно искът по чл.30, ал.3 от ЗС  се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

По разноските

Съобразно квотите на съсобствеността и стойността на допуснатия до делба недвижими имоти, определена по заключението на СТЕ относно актуалната пазарна стойност на имота, изготвено от инж. О., страните следва да заплатят държавна такса в размер по 4% върху стойността на притежавания от всяка от тях дял, на основание чл. 355 от ГПК, вр. с чл.8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, а именно 1530 лева за С.З.С. и 530 лева за Д.К.Д..

По претенцията по сметки и съобразно правилото на чл.355 от ГПК вр. 78 от ГПК Д.Д. 160 лева /общо за прекратената и за отхвърлената част/.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ***, ул. „***” № *, цялото с площ от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622 кв.м., представляващо УПИ ІХ в кв. ** по плана на селото, одобрен със заповед №*******. на Кмета на Община Варна, , идентичен с парцел ***************от плана на селото към 1983г., при граници: ул. „***“, УПИ ***, УПИ ********УПИ ****, УПИ ***, УПИ ****в кв.**, ведно с построените в него сгради: жилищна сграда, състояща се от входно стълбище, покрит вход, две антрета, четири стаи, кухня на първи етаж със застроена площ от 73 кв.м. и таванска стая от 4 кв.м, означена с № 1 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; стопанска сграда, състояща се от три помещение със застроена площ от 54 кв.м., означена с № 2 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; стопанска сграда, състояща се от едно помещение със застроена площ от 37 кв.м., означена с № 3 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; стопанска сграда, в която е изградена баня със застроена площ от 32 кв.м., означена с № 4 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; лятна кухня, състояща се от две помещения и кухненски бокс със застроена площ от 30 кв.м., означена с № 5 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; стопанска постройка със застроена площ от 27 кв.м., означена с № 7 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; външна тоалетна с площ от 2,2 кв.м., означена с № 8 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото; курник със застроена площ от 2,5 кв.м., означен с № 9 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 50000 лева, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно 3/4  ид. част за С.З.С., ЕГН ********** и 1/2 ид. част за Д.К.Д., ЕГН ********** на основание чл. 3** ГПК.  

 

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: гараж със застроена площ от 21 кв.м., означен с червен контур и с № 6 на скицата към заключението на вещото лице, приложена на л.80 от делото, находящ се в поземлен имот, представляващ дворно място, находящо се в с. ***, ул. „***” № 6, цялото с площ от 1440 кв.м. по документ за собственост, а по скица 1622 кв.м., представляващо УПИ *** в кв. ** по плана на селото, одобрен със заповед №*******. на Кмета на Община Варна, , идентичен с парцел ***************от плана на селото към 1983г., при граници: ул. „***“, УПИ ***, УПИ ********УПИ ****, УПИ ***, УПИ ****в кв.**, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, но не по-малка от 1500 лева, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно 1/2  ид. част за С.З.С., ЕГН ********** и 1/2 ид. част за Д.К.Д., ЕГН ********** на основание чл. 3** ГПК. 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.К.Д., ЕГН ********** *** срещу С.З.С., ЕГН **********, с адрес: *** иск за заплащане на сумата от 3260 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в процесния имот в сграда № 1, за периода от 10.06.2002 г. до 10.11.2002 г., формирана както следва: 500 лева, за построяване на таванска  стая с площ от 4 кв.м., от която 250 лева за материали и 250 лева за труд; 600 лева за ремонт на покрива, изразяващ се в сваляне на стария покрив, керемиди и стари греди, направа на плоча от арматура и бетон с квадратура 40 кв.м., от които за сваляне на керемиди и стари греди 100 лева за труд, за направа на плоча от бетон и арматура 400 лева за материали и 100 лева за труд; 2900 лева за ремонт на покрива за поставяне на греди, ламперия, черна засмолена хартия и поставяне на керемиди  с площ от 73 кв.м., от които 2000 лева за материали и 900 лева за труд, на основание по чл.30, ал.3 от ЗС.

 

ОСЪЖДА С.З.С., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 1530 лева върху стойността на дела.

 

ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС държавна такса в размер на 530 лева върху стойността на дела, както и държавна такса по иска по сметки в размер на 160 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: