РЕШЕНИЕ
№ 6679
Бургас, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - X-ти състав, в съдебно заседание на осми юли две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА |
При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20257040701138 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Д. Р. Н. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000249 издадена на 09.05.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 06.05.2025 г. Прави искане да се отмени наложената принудителна административна мярка и да се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът – Полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“ – В. Н. С., редовно уведомен, прави искане жалбата да бъде отхвърлена и възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Административен съд - Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение № 3391409/ 06.05.2025 г. е съставен на Д. Н., за това, че на 06.05.2025 г., около 17,20 ч., в [населено място], [улица], в посока хотел „Космос“ управлява л.а. Ф. П. с рег.№ [рег. номер], нейна собственост, като не притежава свидетелство за управление на МПС (неправоспособен).
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000249 издадена на 09.05.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.2А, б.“А“ от ЗДвП на Д. Р. Н. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на л.а. Ф. П. с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 06.05.2025 г..
Заповедта е връчена на 09.06.2025 г. на Д. Н., видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№ 7163/18.06.2025 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
Съгласно чл.172, ал.1, изр.първо ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.165, чл.186, ал.1 и чл.189, ал.1, ал.5 и ал.12 от ЗДвП, чл.37, ал.1, б.“б“, чл.39, ал.2а и чл.47, ал.2 вр. ал.1, б.“а“ от ЗАНН, чл.45, ал.2, т.13 от ПУДМВР и чл.33, т.9 от ЗМВР са определени службите за контрол по ЗДвП. Със заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на директора на ОД на МВР [населено място], са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и на полицейски инспектори в сектор „Пътна полиция”, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, поради което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.
В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Жалбоподателят не е бил уведомен за образуваното производство, но това в случая не е процесуално нарушение. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 06.05.2025 г., когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересуваните лица.
Преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от лицето лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.
Заповед № 25-0769-000249/09.05.2025 г. е издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона.
Заповедта е издадена на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В случая, е прието, че жалбоподателя е управлявал собствения си автомобил, без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушила нормата на чл.150 от ЗДвП, съгласно която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.
В хода на съдебното производство от Д. Н. е представено свидетелство за управление на МПС издадено от Великобритания на 10.05.2023 г., валидно до 09.05.2033 г.
Представено е и потвърждение на данни за свидетелство за управление на МПС от Великобритания издадено от Агенция за лицензиране на водачи и превозни средства, в което е посочено валидност за категория „В“ от дата 24.10.2019 до 28.07.2071 г. с код за информация 70 BUL. Така посочената начална дата 24.10.2019 г., съответства на датата на която Д. Н. е издържала изпита за придобиване на правоспособност в Република България, посочена в представената от ответника справка за нарушител/водач.
С оглед така представеното свидетелство за правоуправление на МПС издадено от Великобритания и неговото потвърждение, неправилно е прието от административния орган, че Д. Н. е неправоспособен водач. Действително съгласно нормата на чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната, но в хода на административното производство не е изследвано на която дата е влязла в страната Д. Н., съответно изтекъл ли е този срок, за да се приеме, че тя не може да управлява МПС на територията на страната с това свидетелство. Отделно от това, дори и да се приеме, че тези 3 месеца са изтекли, това не я прави неправоспособен водач, а водач, който не притежава българско свидетелство за управление на МПС и отново не са налице посочените материалноправни предпоставки за издаване на процесната заповед.
С оглед на изложеното обжалваната заповед се явява издадена в несъответствие с материалноправните изисквания на закона и на основание чл.172, ал.2 от АПК, следва да бъде отменена.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 810,00 лева, от които 10,00 лева държавна такса за образуване на производството и 800,00 лева адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал.2, възнаграждението е 1 000 лева, а в случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 800,00 лева, който размер не се явява прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, настоящото решение не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас, десети състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0769-000249 издадена на 09.05.2025 г. от полицейски инспектор към ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи [населено място] да заплати в полза на Д. Р. Н. с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]разноски по делото в размер на 810,00 лева (осемстотин и десет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |