РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Тутракан, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20233430100449 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
3385/10.08.2023 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу Б. К. Д. с ЕГН
**********.
Предметът му касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство
по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 551/07.07.2023 по ч.гр.д.№
319/2023 на Районен съд Тутракан за частичен отказ да се издаде заповед за
изпълнение, потвърдено с Определение № 345/28.07.2023 по в.ч.гр.д.№
258/2023 на Окръжен съд Силистра.
Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Довнесена е дължимата държавна такса от 36,98 лева.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя по
посочения от ищеца адрес на ответника потребител в гр. Тутракан – чл. 113
ГПК, които съвпадат с регистрирания му настоящ адрес, и от цената на иска,
която е 650,82 лева.
Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че сключил договор за
потребителски кредит с ответника на 14.03.2019 г. с № 30035671266 при
следните параметри: сума на кредита 400 лева; срок на кредита 7 месеца;
размер на вноската 63,43 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 37,07%;
годишен лихвен процент 33%; общо задължение по кредита 444,01 лева; по
1
възнаграждение за купен пакет допълнителни услуги 331,59 лева; общо
задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо
задължение 775,60 лв.; общ размер на вноска 110,80 лева.
Сумата от 400 лева се твърди, че е преведена на ответника с паричен
превод чрез И.
По процесния заем към дата на подаване на исковата молба се твърди,
че не са правени погасителни плащания.
Ищецът моли съда да осъди ответника за същите суми, за които е
отказано издаването на заповед за изпълнение, без претенцията за 30 лева
такса за извънсъдебно събиране на вземанията и за 18,88 лева лихва за забава
за периода 16.04.2019-29.07.2019, а именно: 36,31 лева договорно
възнаграждение за периода 15.04.2019-29.07.2019; 331,59 лева
възнаграждение за пакет допълнителни услуги; и 282,92 лева законна лихва
от 29.07.2019-27.06.2023 г. Ищецът претендира разноски.
Ответникът Б. Д. не депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява, а ответникът се
явява лично, моли да се отхвърли искът срещу него.
След преценка на направените искания, събраните доказателства и
закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1
от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за
потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3
ГПК.
За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че
вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.
Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и
Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните,
че ще следи служебно за интересите на ответника потребител и за наличието
на неравноправни клаузи в потребителския договор.
Безспорен е също фактът, че Заповедта за изпълнение № 144 от
07.07.2023 по ч.гр.д.№ 319/2023 на ТнРС е влязла в сила и поради силата на
присъдено нещо, с което се ползва, съдът обяви на страните за ненуждаещо
се от доказване, че ответникът се е възползвал от заема в размер на 400 лева,
който не е погасил дори частично, към момента на издаване на заповедта.
Съдът приема, че на 14.03.2019 г. между страните е сключен договор с
№ 30035671266, с който, от една страна, ищецът като кредитодател, а
ответникта като кредитополучател, са се договорили при следните параметри
на потребителския заем: сума на кредита 400 лева; срок на кредита 7 месеца;
размер на вноската 63,43 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 37,07%;
годишен лихвен процент 33%; лихвен процент на ден 0,09%; общо
задължение по кредита 444,01 лева; по избран и закупен пакет допълнителни
услуги: възнаграждение 331,59 лева; размер на вноска по допълнителните
2
услуги 47,37 лева; общо задължение по кредита и по допълнителните услуги:
общо задължение 775,60 лв.; общ размер на вноска 110,80 лева.
Ищецът признава в Молба вх.№ 2779/07.07.2023 по ч.гр.д.№ 319/2023
на ТнРС, че в ГПР по договора не е включено възнаграждението за пакета
допълнителни услуги. Същият не е оспорил изчисленията на съда с
калкулатора за ГПР като стойности на математическите резултати, изложени
в разпореждането, с което частично е отказано издаването на заповед за
изпълнение, а само настоява в исковата си молба, че покупката на пакета
услуги е по желанието на длъжника.
Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали
вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски
кредит, ищецът не се възползва от нея, а такава неравноправност съдът
съзира в условията на договорените допълнителни услуги.
В Разпореждане № 551/07.07.2023 по ч.гр.д.№ 319/2023 на Районен съд
Тутракан са изложени мотиви за недействителност на договора, на осн. чл. 22
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Към тях исковият съд добавя нищожност на
договорените услуги по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД, тъй като
задължението за плащане на цената за тях не отменя необходимостта от
получаване на съгласието на кредитодателя с упражненото право на длъжника
по закупения пакет, понеже чл. 15.2.3.; 15.3.4.; 15.4.1.; и 15.5.1. изискват
сключването на нарочни споразумения за тази цел. Излиза, че плащането на
цената по пакета услуги не води до придобиването на потестативно право за
кредитополучателя, с което едностранно да се ползва от тях. Оттук следва и
другия извод: че по този пакет услуги няма насрещно задължение на
кредитодателя, щом се изисква съгласието му. Такива договори, при които
едната страна е поела задължение, в случая да плати цена за услуга, а другата
страна не е поела никакво задължение, са нищожни на основание чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 4 ЗЗД, тъй като задължението се явява възникнало при липса на
основание.
Вярно, че основанието на сделките се предполага до доказване на
противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция
съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно
дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в
мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е
направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В
случая нищожността произтича пряко от сделката.
Според съда задължението за цена по допълнителните услуги прикрива
същинската му цел: да служи като възнаграждение за кредитодателя вместо
лихва. Разходите за цената задължително следва да бъдат включени към
общите разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на
разходите би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. По-
3
важното обаче е, че като не е включена цената за услугите към ГПР по
кредита, не е позволено на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора, което се явява неравноправност по
чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите. Затова специалният
Закон за потребителския кредит обвързва липсващата информация за ГПР с
най-тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл. 23 във вр. чл. 22 вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато
отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР
съдът още веднъж си послужи със собствени изчисления, прилагайки
формулата в Приложението към чл. 19 от ЗПК и отделно, за по-голяма
сигурност, препоръчания от Министерството на икономиката на своята
интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-na-
godishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен
от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР
за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по
потребителски кредити. Съдът въведе параметрите на процесния заем и
констатира получения резултат за ГПР приблизително съвпадащ с този по
договора за заем – ГПР 38,49% (вместо 37,07%), а размерът на погасителната
вноска е 63,60 лева (вместо 63,43 лева по договор). Минималните разлики
вероятно се дължат на настройките за закръгляне, но така или иначе
верифицират точността на калкулатора и собствените изчисления на съда,
като дават основание да се потвърди изводът, че в така посочения ГПР не е
включен разходът за цената на пакета допълнителни услуги, което
обстоятелство се признава и от молбата с вх.№ 2779/07.07.2023. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК „Общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разходът
за пакета допълнителни услугите е пряко свързан с кредита, защото го
обслужват, и е известен на кредитора. Този разход от 7 вноски по 47,37 лева е
трябвало да се включи в общите разходи по кредита, при което реалният ГПР
излиза, че е 791,62%.
Съдът приема, че цялото кредитно правоотношение между ищеца и
ответника, възникнало от договора за потребителски кредит с № №
30035671266 от 14.03.2019 г., е недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК ответника дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по него.
След като съдът по заповедното производство вече издаде Заповедта за
изпълнение № 144 от 07.07.2023 по ч.гр.д.№ 319/2023 на ТнРС, с която задължи Б.
4
Д. да плати на „П. к. Б.“ ЕООД сумата от 400 лева главница по процесния заем,
ведно със законната лихва за забава върху нея от 28.06.2023 до изплащане на
задължението; и тази заповед е влязла в сила на 12.08.2023 г.; това са
единствените задължения, които се дължат от него по потребителския кредит.
Компонентите на дълга, които са предмет на настоящата искова молба, в
общ размер на 650,82 лева, са все такива, които, на основание чл. 23 от ЗПК,
според съда не се дължат, защото са за неоснователно претендираните: 36,31 лева
договорно възнаграждение за периода 15.04.2019-29.07.2019; 331,59 лева
възнаграждение за пакет допълнителни услуги; и 282,92 лева законна лихва от
29.07.2019-27.06.2023 г.
По горните съображения исковата молба следва да се отхвърли изцяло като
неоснователна, без да се присъждат разноски никому.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло осъдителния иск на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК ***
срещу Б. К. Д. с ЕГН ********** за плащане въз основа на договора за
потребителски кредит с № 30035671266 от 14.03.2019 г. на:
36,31 лева договорно възнаграждение за периода 15.04.2019-29.07.2019;
331,59 лева възнаграждение за пакет допълнителни услуги; и
282,92 лева законна лихва от 29.07.2019-27.06.2023 г.,
за които Тутраканският районен съд с Разпореждане № 551/07.07.2023 по
ч.гр.д.№ 319/2023 отказа издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд Силистра.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
5