№ 347
гр. Пловдив, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Антония К. Роглева
Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Въззивно търговско
дело № 20255001000431 по описа за 2025 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение Рег.№ 47 / 10.06.2025 постановено по т. д.№ 29/ 2023 г. по
описа на Окръжен съд Хасково е осъдено „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД , ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София 1172, ж.к. Дианабад, бул. „ Г.М.Димитров“ №
1, да заплати на С. Х. Ж. ЕГН ********** от С.,ул."Р." № * , със съдебен адрес
гр. С., ул. "Ц. А." № *, ет. *, адв. Р. М. сумата от 45 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от неимуществени вреди в резултат на
настъпилата смърт на дъщеря й Г. К. Ж., починала при ПТП, настъпило на
25.07.2021 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от 08.02.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,като иска за разликата
над уважения размер от 45 000лв. до пълно предявения размер от 200 000лв.
отхвърля като неоснователен.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С.
Х. Ж. ЕГН ********** от С.,ул."Р." № * , със съдебен адрес гр. С., ул. "Ц. А."
№ *, ет. *, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на
жалбоподателката над сумата от 45 000 лева до присъдената в исковото
производство пред първата инстанция сума от 150 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от жалбоподателката неимуществени вреди
вследствие на смъртта на 6-годишната й дъщеря Г. Ж., починала в резултат от
ПТП от 25.07.2021 г. Жалбоподателката моли да бъде отменен атакуваният
съдебен акт в обжалваната му част и вместо това се постанови друг от
1
Апелативен съд Пловдив, с което се осъди ответното дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве АД да заплати а С. Ж. застрахователно обезщетение още 105
000 лева. Основните оплаквания, визирани във въззивната жалба, са свързани
с приложението на чл. 51, ал.2 и чл. 52 ЗЗД относно определяне размера на
обезщетението, като, освен това, се взема становище за незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, свързан с наличието на съпричиняване от страна
на пострадалото лице.
Против въззивната жалба е постъпил отговор на въззивната жалба от
ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД, в който по подробни съображения се
взема становище, че решението в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно и моли жалбата да бъде отхвърлена.
Третото лице помагач ГАРАНЦИОНЕН ФОНД взема становище, че
определеното от съда обезщетение е справедливо.
Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и доказателствата
по делото намери за установено следното:
Делото е образувано по по искова молба вх.2337/15.03.2023г.подадена от
С. Х. Ж., чрез адвокат Р. М. против ЗАД“ДаллБогг Живот и Здраве“АД София
с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.380 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД за
осъждането да заплати сума от 200 000лв.. произходяща от ПТП станало на
25.07.2021г между л.а „Фолксваген Голф“ рег. № * **** ** управляван от С. В.
Б. и двуколесно МПС теглещо ремарке управлявано от Н. Ж. К.,в резултат на
което е причинена смъртта на Г. К. Ж.,д ъщеря на ищцата.
Изложените в исковата молба обстоятелства очертават настъпилото на
25.07.2021г. около 21,20часа в посока от гр.Гълъбово към село Пясъчево ПТП
между л.а „Фолксваген Голф“ рег. № * **** ** управляван от С. В. Б. и
двуколесно МПС теглещо ремарке управлявано от Н. Ж. К.,при което е
причинена смъртта на дъщеря й.
В срока по чл.367 ГПК ответникът оспорва иска изцяло, като твърди, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на мотофрезата Н. К..
Твърди се наличие на съпричиняване на вредите от страна на последния, както
и от страна на малолетното дете Г. Ж.. Оспорва се механизма на настъпване на
ПТП, както и вината на водача застрахован при ответника. Оспорва се
предявения иск и по размер.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановил решението предмет на обжалване. В него е
прието, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника като искът е бил частично уважен за сумата от 45 000 лева.
Преценявайки служебно правния статут на обжалваното съдебно
решение се констатира, че се касае за валиден и допустим съдебен акт.
Едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от
2
надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което
няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно
е и решение, което не подписано, не е постановено в предвидената от закона
писмена форма или, когато решението е постановено от съда извън пределите
на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на
правораздавателната власт на българските съдилища. В случая нито една от
тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество. В случая и тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на
обжалваното решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите
изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на преценката за неговата
правилност служебният контрол по принцип следва да бъде отречен предвид
изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката
за валидност и допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата, освен изрично въведените изключения свързани с прилагането на
императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса
на някоя от страните по делото.
Съобразно съдържанието на въззивната жалба очевидно атакуваното
решение е влязло в сила за сумата от 45 000 лева за неимуществени вреди,
поради което и е налице сила на пресъдено нещо относно наличието на
изискуемия фактически състав обосноваващ отговорността на застрахователя.
Ето защо и не следва да се обсъждат правно релевантните факти извън
повдигнатия правен спор относно размера на дължимото обезщетение в
аспекта на наличието на съпричиняване на вредите. Изрично във въззивната
жалба жалбоподателят е оспорил наличието на тези правно релевантни
обстоятелства въведени от ответника в исковия процес пред първата
инстанция. Принципно съдът не счита, че следва да обсъжда размера на
3
обезщетението по смисъла на чл.52 от ЗЗД с оглед съдържанието на
въззивната жалба, в която е посочено, че сумата приета от
първоинстанционния съд в размер на 150 000 като справедливо обезщетение,
отговаря на реално претърпените неимуществени вреди, а и поради липсата на
въззивна жалба от застрахователя.
При така очертаното статукво се налага да се разгледат единствено
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резулта. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо
да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо
място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не
може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение
за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен
начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на
това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако
пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства
беше направил нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
4
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това следва да бъде
преценено когато се установява процентното съотношение на
съпричиняването.
Направени са от застрахователя многобройни възражения за
съпричиняване, като по този повод следва да се посочи, че обстоятелствата
въведени от него в процеса свързани с поведението на водача на мотофрезата
свързани с неговото поведение на пътя и съС.ието на пътното превозно
средство са правно ирелевантни. Дори и да се установи противоправно
поведение на К. не би следвало това да се отрази на обезщетението дължимо
от застрахователя на водача на МПС блъснал мотофрезата, по който повод са
възникнали неимуществени вреди за майката на починалата Г. Ж.. Т.е. дори и
да са налице факти свързани със съпричиняване на вредите вследствие
противоправно поведение и на двамата водачи те не са относими към
предмета на настоящото дело очертан с исковата молба. Ето защо и следва да
бъдат обсъждани само възраженията свързани с поведението на починалата
малолетна Г. Ж., а именно че същата е пребивавала в ремаркето на
мотофрезата, което е предназначено за товари, а не за хора, като също така е
била без предпазен колан и светлоотразителна жилетка. Също така е възразено
от страна на застрахователя, че е налице съпричиняване на вредите поради
неположена родителска грижа и надзор върху починалото дете от родителите
й и нейния дядо Н. К.. Принципно следва да се посочи, че действително
чл.125, ал.3 от СК постановява, че родителят осигурява поС.ен надзор по
отношение на малолетното си дете и подходящ контрол на поведението на
непълнолетното дете. Съдебната практика на ВКС е константна във връзка с
приемането на правилото, че приносът за съпричиняване на вредите се отчита
и когато е резултат на неупражнен върху малолетния (неспособния) надзор от
дееспособните му родители, като вината на упражняващите надзора е без
значение/в този смисъл решение № 175 от 17.11.2023 г. на ВКС по гр. д. №
458/2023 г., III г. о., ГК, Решение № 31 от 29.02.2024 г. на ВКС по т. д. №
2413/2022 г., I т. о., ТК и др./ Съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредите от страна на упражняващия надзор върху малолетното дете. По
делото е изяснено безспорно от събраните доказателства пред първа
инстанция, че всъщност преимуществено родителския надзор е упражняван от
5
бащата на починалата Г., като баща и дете са живеели при баба си и дядо си по
бащина линия. Несъмнено задължението на родителите да упражняват поС.ен
надзор, вменено от чл.125 от СК, не следва да бъде възприемано буквално.
Достатъчна грижа и надзор би следвало да се приеме за проявена и когато
родителят делегира упражняването на тези задължения върху малолетния на
друго пълнолетно лице. В случая това е дядото на починалата Г. Ж., която към
момента на настъпване на ПТП е упражнявал задълженията по надзор върху
детето вместо родителите. При такава хипотеза не следва да бъде неглижирано
поведението на третото лице упражняващо надзор и грижа поради факта, че
всъщност това са права и задължения вменени му и делегирани от самия
родител. Т.е. не е правно ирелевантно поведението на това лице, въпреки че не
е родител на малолетното дете. В случая е очевидно, че упражняващия
правата и задълженията на родителите дядо е поставил със своето поведение
детето в опасност и е налице обективно съпричиняване на вредите при
поставянето на починалата в необезопасено ремарке, в което е забранено по
закон да се превозват хора.
На следващо място в константната практика на ВКС / Решение № 50016
от 20.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 2637/2021 г., I т. о., ТК Решение № 31 от
29.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2413/2022 г., I т. о., ТК Решение № 674 от
12.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4324/2023 г., IV г. о., ГК и др./ се прави
изводът, че когато едно малолетно дете или невменяемо лице допринесе за
настъпването на вредоносния резултат, съобразно с обстоятелствата на
конкретната хипотеза следва да намери приложение нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, като за приложението й е без правно значение дали увреденият е могъл
или не да действа виновно. Наложена е теорията за достатъчност на
причинната връзка между поведението на пострадалия и вредоносния
резултат /т.н. теория на достатъчния каузалитет/, при което първото
задължително условие за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е причинната
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия увреждащ резултат.
Всяка една проявна форма на поведение на пострадалия, независимо в какво
отношение е с резултата – като създаваща предпоставка, улеснение или като
активно действие или бездействие, след като допринася за настъпване на
резултата е в каузалитет спрямо него и следователно е налице причинна
връзка. В т. 7 на ППВС № 17/1963 г. и съдебната практика на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК е прието, че за определяне наличието и
6
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за
резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос. В този
аспект е налице очевидно съпричиняване на вредите от страна на починалата,
тъй като същата е пребивавала в необезапасено и непригодено за превоз на
хора ремарке на мотокултиватор. Наред с това налице е и изрична законова
забрана за превозването на пътници в туристически ремаркета, товарни
ремаркета, самоходни шасита, трактори и други селскостопански машини, в
каросерията на самосвали и в товарни кошове на мотоциклети. /чл.134 от
ЗДвП/ от изложеното е очевидно, че възражението на застрахователя е
основателно.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като
справедлив паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва
да се редуцира, критерият би следвало да е в каква степен двамата участници
в инцидента са предприели действия и бездействия в унисон с обективираните
в ЗДвП нормативни правила. При определяне степента на съпричиняването
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на
увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от
тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и
сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата,
които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за всеки случай
преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на
пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили
пътното произшествие, ще определят и приноса му за настъпването на
вредите./ в този смисъл Решение № 118 от 27.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
3871/2013 г., I т. о., ТК/
Т.е. по принцип обстоятелствата около това дали поведението на
участниците в ПТП са били в унисон с нормативните правила следва да
повлияе на процентното съотношение на съпричиняването, естествено заедно
със съпоставка на фактическото статукво, което е пряко следствие на
действията и бездействията на пострадалия и делинквента. Следва
7
законосъобразното или незаконосъобразно поведение да се съпостави и с
обективните данни относно настъпването на инцидента. В разглеждания в
настоящия процес случай очевидно и двамата участника в движението-
починалата и водача С. Б. са допринесли за настъпване на вредоносния
резултат. Както се установи водачът на автомобила е нарушил правилата за
движение съобразно съдържанието на акта на наказателния съд. От своя
страна при движението на Г. Ж. са нарушени правилата по чл.134 от ЗДвП и
чл.125, ал.3 от СК. Несъмнено в случая са налице две успоредно действащи
причини довели до пътния инцидент. Въпреки това съдът не намира, че
приносът следва да бъде определен при съпричиняване от 50%. Това е така,
тъй като е установено по делото, че делинквентът е управлявал автомобила си
на прав участък с разрешена скорост, при която същият е бил в невъзможност
да предотврати настъпване на ПТП. Изрично вещото лице по изслушаната
САТЕ е посочило, като причина за настъпване на катастрофата от техническа
гледна точка е движението на малогабаритна техника мотокултиватор в дясна
лента за движение при нощни условия без налични светлини или
светлоотразителни елемнти /страница 36 последни два абзаца и страница 37
първи абзац от заключение на лист 252 и 253 от делото пред ОС Хасково/.
Действително е налице и нарушение на правилата за движение и от водача на
автомобила в аспекта, че скоростта не е подбрана с оглед конкретните условия
за видимост и т.н., както е посочено в акта на наказателния съд /лист 207/, но е
очевидно, че неговото участие в инцидента е с по – малка тежест.
Присъствието на пострадалата в ремаркето на мотофрезата несъмнено в по-
голяма степен следва да се отчете, като фактор за съпричиняване на вредите с
оглед на констатираната фактическа обстановка от вещото лице по
назначената САТЕ. До такъв окончателен извод е стигнал и
първоинстанционния съд, като настоящата инстанция споделя установения
процент от 70 % съпричиняване от пострадалата, като адекватен на
установеното фактическо и правно статукво по делото.
Поради всичко изложено следва първоинстанционото решение да бъде
потвърдено. При този изход от спора по повод неоснователността на
постъпилата жалба би следвало жалбоподателят да поеме разноските на
противната страна, но по делото не са приложени доказателства за извършени
разноски пред настоящата инстанция.
Водим от това съдът,
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение Рег.№ 47 / 10.06.2025 постановено по т. д.
№ 29/ 2023 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с което е осъдено
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1172, ж.к.
Дианабад, бул. „ Г.М.Димитров“ № 1 да заплати на С. Х. Ж. ЕГН **********
от С.,ул."Р." № * , със съдебен адрес гр. С., ул. "Ц. А." № *, ет. *, адв. Р. М.
сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от
неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на дъщеря й Г. К. Ж.,
починала при ПТП, настъпило на 25.07.2021 г., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума, считано от 08.02.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата,като иска за разликата над уважения размер от 45 000лв.
до пълно предявения размер от 200 000лв. е отхвърлен, като неоснователен, В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ за разликата от присъдената сума от 45 000 лева
до претендирания с въззивната жалба размер на обезщетението от 150 000
лева.
В необжалваните си части решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва в 1 - месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9