М О Т И В И
към присъда № 107 от 02.07.2018 година
по н.ч.х.дело № 1241 на Старозагорския
районен съд
по описа за 2017 година
Обвиненията против
подсъдимия Я.Г.Я., ЕГН **********, съобразно изложените в
тъжбата факти и обстоятелства и уточненията, направени от тъжителя в съдебно
заседание на 09.11.2017 год. – л.28 от делото, са за това, че:
на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора публично разгласил за Й.М.Й., ЕГН **********,
позорни обстоятелства („Реших да проверя този радетел за правда Й.Й. дали е
законен и установих, че крадеца вика дръжте крадеца”; „Г-н Й., бараката в която
той продава на пазара се оказа незаконна, има заповед за събаряне на тази
незаконна постройка, че си е вдигнал незаконна постройка на пъпа на центъра на
пазара”; „Той е нещо по-така с тази група, нещо прави машинации, значи той е
някаква подлога на властта и каквото му каже властта, това прави и за това не
му събарят незаконната барака”; „Има питане от г-н Й. за заведение на мой
приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета
срещу мен”), като клеветите са били разпространени чрез медия (по Телевизия
„Стара Загора” в предаването „Директна линия”) – престъпление по чл.148, ал.2,
предложение първо във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ във връзка с
чл.147, ал.1 от НК;
на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора казал за Й.М.Й., ЕГН **********, в
негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи („Фейсбук даде
възможност на такива като него да изпълзят от дупките си и да плюят кметове,
общински съветници”), като обидата е била нанесена публично и разпространена
чрез медия (по Телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”) –
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение второ във връзка с чл.146,
ал.1 от НК.
В съдебно заседание бяха приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявените от тъжителя Й.М.Й. против подсъдимия Я.Г.Я. граждански искове
за сумата в размер на 6000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на клеветническите твърдения на подсъдимия, и в
размер на сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди вследствие на нанесената му от подсъдимия обида, а тъжителят
Й.М.Й. беше конституиран като граждански ищец в наказателното производство.
Тъжителят и граждански
ищец Й.М.Й. поддържа повдигнатите с тъжбата обвинения и пледира подсъдимия Я.Г.Я.
да бъде признат за виновен по тях, като му бъдат наложения наказания „глоба“ в
максимален размер и „обществено порицание“. Моли гражданските му искове да бъдат
уважени в претендирания размер, ведно с лихвата от датата на увреждането, като му
бъдат присъдени и направените от него разноски по делото.
Подсъдимият Я.Г.Я. дава обяснения по повдигнатите му с тъжбата обвинения, не се
признава за виновен по тях и моли да бъде оправдан. Макар да не формулира
изрично становището си по гражданските искове, от пледоарията му може да се
направи извод, че счита същите за неоснователни. Претендира да му бъдат
присъдени направените от него разноски по делото.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА И ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА:
Подсъдимият Я.Г.Я., видно от справките и бюлетините му за съдимост, приети като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие, е неосъждан по смисъла на
НК (бил е реабилитиран за осъжданията си по НК), но с присъда по н.о.х.дело №
344/2014 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на 21.10.2014 год., на
основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание „глоба“ за извършено от него престъпление по чл.148,
ал.2 във връзка с ал.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.147, ал.1 от НК.
Видно от приложената на
л.92 от делото и приета като писмено доказателство справка от НАП, за
събирането на глобата, наложена на подсъдимия по н.о.х.дело № 344/2014 год. на
РС-Стара Загора, е било образувано изпълнително производство, но до момента
глобата не е платена, като последното предприето действие за принудителното й
събиране (запор върху вземане) е било извършено на 08.03.2016 год.
От показанията на
свидетелите Т.Д.К., И.И.И. и М.И.М. (л.31-33 от делото), изисканите от съда и представени
от Община Стара Загора документи, приети като писмени доказателства – извадки
от планове, протоколи, заповеди, съдебни решения, писма и др. (л.54-84, л.94 и
л.169-170 от делото), заключението на съдебно-техническата експертиза
(л.135-159 от делото), прието в съдебно заседание – л.171-172 от делото, се
установява, че тъжителят Й.М.Й. упражнява търговска дейност чрез заложна къща и
агенция за недвижими имоти, находящи се в наета от него под наем постройка (павилион)
с административен адрес гр.Стара Загора, ул.„Пазарска“ № 13, построена от
Община Стара Загора по време, когато тя е била едноличен собственик на имота, но
към момента съсобственост между нея и трети лица – Г. Митев Михайлов и
Антоанета Митева Михайлова, като през годините на два пъти са били издавани
заповеди за премахването на постройката, отменяни впоследствие (заповед за
премахване от 22.05.2013 год. - л.74 от делото, отменена със заповед от
27.02.2017 год. - л.70 от делото, и заповед за премахване от 18.10.2017 год. -
л.62 от делото, отменена със заповед от 03.11.2017 год. - л.61 от делото), за които
обстоятелства във връзка с отправени от подсъдимия питания на 18.01.2017 год.
(л.79 от делото) и на 10.07.2017 год. (л.77 от делото) същият е бил уведомяван
според развоя им към конкретния момент с отговори от кмета на Община Стара
Загора от 24.01.2017 год. (л.78 от делото) и от 27.07.2017 год. (л.169-170 от
делото), което означава, че:
към инкриминираната
дата 15.11.2016 год. е имало издадена заповед за премахване на споменатата
постройка, която все още не е била отменена – заповедта от 2013 год., но видно
от мотивите за издаването й, премахването е било разпоредено не поради извършен
незаконен строеж, а защото е било установено, че постройката представлява
паянтов павилион с провиснала на места метална конструкция, а ламарините, с
които павилионът е бил покрит, са били разместени и вследствие на това се е
получил теч от дъждовните води, т.е. поради наличие на предпоставките, визирани
в чл.195, ал.6 от ЗУТ („Кметът на
общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено
износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на
гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават
условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и
не могат да се поправят или заздравят“), която именно
разпоредба е цитирана и като правно основание за издаването на заповедта;
питанията на подсъдимия
до компетентните органи във връзка с постройката, ползвана от тъжителя под наем
за упражняване на търговската му дейност, и отговорите, които е получавал на
тях, са след инкриминираната дата 15.11.2016 год., т.е. към последната той не е
разполагал с официална (предоставена му по надлежния ред) информация за статута
и състоянието на постройката, което междувпрочем явства от съдържанието на
питанията му: „Имаме съмнения за незаконни постройки към павилион…“ (л.77 от
делото) и „Получихме сигнал, че има незаконен павилион…“ (л.79 от делото), като
от съдържанието може да се направи и обоснован извод, че подсъдимият към
момента на отправяне на питанията си е знаел, че постройката е съсобственост на
Община Стара Загора и в нея се помещава заложна къща, но не и дали е знаел кои
са останалите съсобственици на постройката и на какво основание подсъдимият
упражнява в нея търговската си дейност, ако се приеме, че е знаел чия е
заложната къща, помещаваща се в нея.
На 15.11.2016 год. в
19:00 часа по Телевизия Стара Загора било излъчено предаването „Директна
линия“, в което участвал подсъдимият Я.Г.Я. с право на отговор във връзка с
изявления на тъжителя Й.М.Й. в предходно издание на същото предаване, като
предаването в частта му, имаща отношение към обвиненията, протекло по следния
начин (в курсив са инкриминираните изявления на подсъдимия):
Я.Я.
(ЯЯ): „Та реших да проверя
този радетел за законност и справедливост… в тоя нашия град… дали
той, аджаба, е законен…“
ВОДЕЩАТА
(В): „И?“
ЯЯ:
„И какво се получи? Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ В крайна сметка г-н Й. е имал фирма с 20000 задължения, неплатени към
държавата… обявил я в несъстоятелност, ликвидация и тем подобни… не е платил
тези пари на държавата… ощетил е бюджета…“
В: „Но не участва в обществени поръчки…“
ЯЯ: „Само да довърша… Г-н Й. има бизнес, който всички знаят, че е със заложна
къща. Този бизнес го управлява секретарката му, в момента там продавачка ли е,
не я знам каква е, може би фирмата е на нейно име, но бараката, в която той продава на пазара, се оказа незаконна и г-н Й.
има заповед за събаряне, като всички
хора в „Лозенец“, на тая незаконна
постройка… че си е вдигнал незаконна
барака на пъпа на центъра, на пазара… радетеля за справедливост и
незаконните съоръжения… той самия… 2012 година, очаквам в момента официалния
отговор от Община Стара Загора, 2012 година мисля, че беше, кметът му е
подписал заповед за събаряне. Сега питам аз: Защо не му е съборена на г-н Й.
бараката?“
В: „Кой питате?“
ЯЯ: „Аз питам…“
В: „Кмета?“
ЯЯ:
„Кмета… Него… Строителството… Заместник-кмета… Питам: защо
не му е съборена бараката на г-н Й.?“
В:
„Е, нали сте общински съветник, питайте в Общината!“
ЯЯ:
„Питам… Чакам официалния отговор. Питам: Защо? Той нещо по-така с тази група… по
някакъв начин… нещо прави… някакви
машинации… в услуга на… Защото
той сам каза: „Властта се обади и каза да спрем войната между Я. и мен“ Значи той е някакъв… някаква подлога на властта и каквото му каже
властта, това прави, така ли? И
затова не му събарят незаконната барака? Много се извинявам, той с какво е
повече от хората в „Лозенец“, освен че е бил в листата на „Евророма“? С какво
повече той е от хората в „Лозенец“, освен че е бил кандидат на „Евророма“?“
В: „Може би и на Вас не Ви премахват незаконните билбордове заради това?“
ЯЯ: „Аз нямам незаконни билбордове, защото нямам нищо на мое име. Фирмата на
майка ми също няма незаконни билбордове. Това е проверено, доказано, има писмо…
официално… Ако той мисли, че имат, ще го докаже в съда, ще му дам възможност,
защото съм му пуснал, както Ви казах, заведени има нови две дела и ще има
възможност да докаже кое е незаконно, как е незаконно…“
В: „Две дела за какво?“
ЯЯ: „За клевета. За клевета и уронване на престижа ми. Не може този
човек да плюе в продължение на три години небивалици от трибуната „Фейсбук“, която даде незаслужено право на такива като него да изпълзят от дупките си и
да плюят властта, да плюят кметове,
общински съветници и който им неудобен… И да се насочва цялата атака срещу
мен… Ами в момента пак има питане от г-н Й.
за определено заведение, което се
стопанисва от фирма на мой приближен,
дали било незаконно заведението, дали имало незаконен навес, дали имало…
дали си плащало масите… Целенасочена
атака лично срещу мен, някакво
лично отмъщение, лична вендета…“
Горепосоченото
съдържание на частта от предаването „Директна линия“, излъчено на 15.11.2016 год. в 19:00 часа по Телевизия Стара
Загора, имаща отношение към обвиненията, съответства на записите се във файлове
с наименование „Direktna Linia – 15.11.1016 –
part 2“ от представените с тъжбата дискове с идентично съдържание
(л.8 от делото), предявени в хода на съдебното следствие чрез изглеждането и
изслушването им в тази им част по реда на чл.284 от НПК (л.95-96 от делото),
като поради отказите на БНТЛ към ОД на МВР гр.Стара Загора (л.98 от делото) и
НИИК към МВР (л.102 от делото) да изготвят назначена за целта съдебно-техническа
експертиза (л.96 от делото), изразяваща се в представяне на изявленията на
подсъдимия и водещата на предаването в словесен (текстови) вид,
възпроизвеждането на последните е направено от съдията-докладчик, но точността
му може лесно да бъде проверена от горестоящите съдебни инстанции по искане на
страните или служебно, ако делото бъде отнесено за разглеждане до тях.
От Телевизия Стара
Загора беше изискан по надлежния ред запис на инкриминираното предаване, но
такъв (според получения отговор – л.39 от делото) не беше представен, поради
изтичане на срока за съхранението му. Въпреки това обаче, съдът прие, че
представените с тъжбата, приети (л.95 от делото) и предявени по надлежния ред
веществени доказателства съдържат достоверен запис на частта от предаването
„Директна линия“, излъчено на 15.11.2016
год. в 19:00 часа по Телевизия Стара Загора, имаща отношение към обвиненията, тъй
като имено на този единствено възможен извод недвусмислено навежда съвкупната
преценка на всички събрани в тази насока доказателства, а именно:
обясненията на
подсъдимия в частта им, че е участвал в подобно предаване и показанията на
свидетелите К., И. и М. в частта им, че са гледали същото (л.30-33 от делото),
макар да възпроизвеждат спомените си от чутото в обобщен вид;
твърдението
на тъжителя (т.1 от доказателствените му искания, направени с тъжбата), че диск
със запис на предаването му е бил предоставен по негово искане от Телевизия
Стара Загора, намиращо подкрепа в официалния отговор за този факт от Телевизия
Стара Загора – л.52 от делото, ако и от тях да не бяха представени документи,
удостоверяващи поискването и предоставянето на записа, понеже такива не са
запазени (относно поискването) или не са били съставени (относно
предоставянето) – л.52 и л.133 от делото;
обясненията на тъжителя
(„Това е записът на предаването „Директна линия“, излъчено на 15.11.2016 год.,
който ми беше предоставен от Телевизия Стара Загора, след като им го поисках“)
и подсъдимия („Не оспорвам автентичността на записа с мое участие, който
изгледахме…“) след предявяване на веществените доказателства (л.95-96 от
делото);
заключението на
съдебната видео-техническа експертиза № 326 от 19.06.2018 год. (л.162-165 от
делото), назначена и изготвена по искане на тъжителя след като подсъдимият
промени позицията си, заета от него при предявяване на веществените
доказателства (л.113 от делото), изслушано в съдебно заседание, неоспорено от
страните и прието от съда (л.172 от делото), според което при изследването не
са установени данни за манипулация (намеса) на видеозаписа.
Видно от гореизложеното,
изявленията на подсъдимия, възприети от тъжителя като клеветнически и посочени
в точки 1 и 2 от тъжбата, но перифразирани и цитирани като самостоятелни изявления
без връзка между тях (1. „Реших да
проверя този радетел за правда Й.Й. дали е законен и установих, че крадеца вика
дръжте крадеца”; 2. „Г-н Й., бараката
в която той продава на пазара се оказа незаконна, има заповед за събаряне на
тази незаконна постройка, че си е вдигнал незаконна постройка на пъпа на
центъра на пазара“), не са несвързани едно с друго твърдения, а допълващи
се в контекста на казаното от подсъдимия и целящи внушението на един и същи факт – че
постройката (бараката), в която тъжителят осъществява търговската си дейност, е
незаконна и „вдигната“ (издигната, поставена) от тъжителя. В частност изявлението
на подсъдимия „Кредъцът вика: „Дръжте крадеца!“ по съществото си не съставлява
приписване на престъплението „кражба“, ако се изходи от етимологията на думата
„крадец“, а българска народна поговорка, чийто смисъл е, че някой обвинява
другиго за това, което сам прави, като в случая (доколкото участието на
подсъдимия в конкретното телевизионно предаване е анонсирано в началото му от
водещата на предаването като право на отговор във връзка с твърдения на
тъжителя в предходно издание на същото предаване, че подсъдимият имал незаконно
поставени билбордове из града – гр.Стара Загора, и имайки предвид последващите
позоваването на тази поговорка твърдения на подсъдимия) следва да се разбира в
смисъл, че с твърденията си в предходното издание на телевизионното предаване тъжителят
е обвинил подсъдимия в незаконна дейност, каквато всъщност е неговата (на
тъжителя) според твърденията на подсъдимия, тъй като тъжителят имал неплатени задължения
към държавата (това твърдение обаче не е сред фактите на повдигнатите с тъжбата
обвинения и съдът не следва да го обсъжда) и „вдигнал“ (издигнал, поставил)
незаконна постройка (барака), в която упражнява търговската си дейност. Следователно
посочените в точки 1 и 2 от тъжбата изявления на подсъдимия (макар перифразирани
от тъжителя, същите съответстват по смисъл на действително казаното от
подсъдимия: „…реших да проверя този
радетел за законност и справедливост… дали…
е законен… И какво се получи? Крадецът
вика: „Дръжте крадеца!“… бараката, в
която той продава на пазара, се оказа незаконна и г-н Й. има заповед за
събаряне… на тая незаконна постройка…
че си е вдигнал незаконна барака на пъпа
на центъра, на пазара…“) следва да бъдат разглеждани като единно цяло, т.е.
формулиращи едно общо твърдение, а именно (както вече беше посочено) – че
постройката (бараката), в която тъжителят осъществява търговската си дейност, е
незаконна и е „вдигната“ (издигната, поставена) лично от тъжителя (противното
би означавало изваждането им от контекста на действително казаното от
подсъдимия). За да бъде обаче коментираното твърдение клеветническо, респективно
– формулиращите го изявления да съставляват клевета по смисъла на чл.147, ал.1
от НК, същото трябва от една страна да е позорящо за тъжителя или да му
приписва престъпление, а от друга страна (по аргумент за противното от ал.2 на
чл.147 от НК) – да не отговаря на истината. В случая няма и не би могло да има
спор, че разглежданото твърдение съдържа позорно за тъжителя обстоятелство, тъй
като с него му се приписва незаконно (извършено в нарушение на закона) действие
– „вдигането“ (издигането, поставянето) на незаконна постройка (барака), както
и че с него не му се приписва престъпление (престъпление е само онова деяние,
което е обявено за такова от закона – НК). Същевременно се установи, че
въпросната постройка (барака), ако и в нея тъжителят да осъществява търговската
си дейност, не е негова собственост и не е била „вдигната“ (издигната,
поставена) от него, а след като това е така, е без правно значение дали
постройката (бараката) е законна, понеже дори да е незаконна, то не тъжителят е
извършил незаконното действие по нейното „вдигане“ (издигане, поставяне), което
де факто му се приписва с твърдението на подсъдимия, т.е. твърдението на последния,
че тъжителят е „вдигнал“ (издигнал, поставил) незаконна постройка (барака), в
която упражнява търговската си дейност, освен че е позорящо за тъжителя, е и
неистинско, с други думи – клеветническо, а това означава, че формулиращите го
изявления по точки 1 и 2 от тъжбата съставляват клевета по смисъла на чл.147,
ал.1 от НК.
Изявлението на
подсъдимия, възприето от тъжителя като клеветническо и посочено в т.3 от
тъжбата: „Той е нещо по-така с тази
група, нещо прави машинации, значи той е някаква подлога на властта и каквото
му каже властта, това прави и за това не му събарят незаконната барака”,
всъщност представлява „сглобка“ от избрани цитати, извадени от контекста на
казаното от подсъдимия след насочен към местната власт въпрос защо не се събаря
постройката (бараката) на тъжителя: „…Питам:
Защо? Той нещо по-така с тази група…
по някакъв начин… нещо прави… някакви машинации… в услуга на… Защото той сам каза: „Властта се обади
и каза да спрем войната между Я. и мен“ Значи
той е някакъв… някаква подлога на
властта и каквото му каже властта, това прави, така ли? И затова не му събарят незаконната барака?
Много се извинявам…“ Разгледани в контекста на конкретното изявление,
избраните от тъжителя цитати не съставляват твърдения за факти, а съждения и
реторични въпроси на подсъдимия с оценъчен елемент, които по логически път се
извеждат от изнесен (твърдян) от него факт – че тъжителят му казал „Властта се обади и каза да спрем войната
между Я. и мен“. Следователно избраните от тъжителя цитати, формулирани в
тъжбата като твърдение на подсъдимия, нямат самостоятелно значение и биха могли
да бъдат клеветнически единствено и само, ако и твърденият от подсъдимия факт,
във връзка с който те са направени, съставлява клевета – опозорява тъжителя или
му приписва престъпление и е неистински. Този твърдян от подсъдимия факт обаче (че
тъжителят му казал „Властта се обади и
каза да спрем войната между Я. и мен“) не е възприет от тъжителя като
клеветнически, тъй като не е сред фактите на повдигнатите с тъжбата обвинения, определящи
предмета на доказване, а след като това е така, то и произтичащите от него
съждения и реторични въпроси на подсъдимия, посочени в т.3 от тъжбата, няма как
да бъдат клеветнически по характер, тъй като изваждането им от контекста на конкретното
изказване на подсъдимия и в частност игнорирането на твърдения от него факт,
във връзка с който са направени, би означавало да им се придаде смисъл,
различен от този, в който те са били употребени, т.е. изопачени и превратно
тълкувани. Ето защо изявленията на подсъдимия, посочени в т.3 от тъжбата, сами
по себе си не съставляват клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
Изявлението на подсъдимия, възприето от тъжителя като обида и посочено в
т.4 от тъжбата: „Фейсбук даде възможност
на такива като него да изпълзят от дупките си и да плюят кметове, общински
съветници”, съдържа алюзия за влечуго, което изпълзява от дупката си, т.е.
представлява оприличаване на тъжителя с влечуго, каквото той, като човешко
същество, не е и не би могъл да бъде, респективно – унизява го, като засяга
честта и достойнството му, поради което съставлява обида по смисъла на чл.146,
ал.1 от НК, ако и това изявление да не е било произнесено в буквалния смисъл на
думата в присъствието на тъжителя
(думите са били произнесени от подсъдимия в телевизионно предаване, в
което тъжителят не е участвал, нито е присъствал в студиото в някакво друго
качество). Това е така, защото обида има и тогава, когато лицето не присъства
на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и т.н., в частност –
по телевизията, какъвто е разглежданият случай, т.е. не става въпрос за т.нар. неприсъствена
(задочна) обида, която е несъставомерна, понеже използваният от законодателя
израз „в негово присъствие“ следва да се тълкува в смисъл, че е необходимо
обиденият да има обективна възможност да възприеме унизителната за него проява,
каквато възможност очевидно съществува в обсъждания случай предвид начина на
разпространение на обидния израз – по телевизията (в този смисъл е и решение №
159 от 19.06.2015 год. по к. н. ч. х. дело № 300/2015 год. на I н. о. на ВКС).
Изявлението на
подсъдимия, възприето от тъжителя като клеветническо и посочено в т.5 от
тъжбата: „Има питане от г-н Й. за
заведение на мой приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен
и лична вендета срещу мен”, видно от съдържанието му, не съставлява клевета
по смисъла на чл.147, ал.1 от НК, тъй като твърдението, че имало питане от
тъжителя за законността на заведението на приближен на подсъдимия, дори да не
отговаря на истината, не е позорящо за тъжителя, а изявлението в останалата му
част („това е целенасочена атака срещу
мен и лична вендета срещу мен”) представлява субективно възприятие на
подсъдимия за целта на споменатото питане, негово лично усещане.
За да се квалифицират
клеветата и обидата като публични по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от НК, е
достатъчно клеветническите твърдения и обидните думи или изрази да са казани
пред повече от две-три лица, а в случая това е станало пред водещата на
предаването и екипа но последното, участващ в техническото му осъществяване,
или да бъдат доведени до знанието на по-широк кръг от хора, което в случая също
е налице с оглед на начина разпространението им – по телевизията, квалифициращ
от своя страна съставомерните изказвания на подсъдимия и по чл.148, ал.1, т.2,
предложение второ от НК.
При така установените по делото факти и обстоятелства съдът прие за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че:
на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Я.Г.Я. публично е разгласил
за тъжителя Й.М.Й. позорни обстоятелства („Реших да проверя този радетел за
правда Й.Й. дали е законен и установих, че крадеца вика дръжте крадеца”; „Г-н Й.,
бараката в която той продава на пазара се оказа незаконна, има заповед за
събаряне на тази незаконна постройка, че си е вдигнал незаконна постройка на
пъпа на центъра на пазара”), като клеветите са били разпространени чрез медия
(по Телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”), с което свое
деяние той е осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на
чл.148, ал.2, предложение първо във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ
във връзка с чл.147, ал.1 от НК;
на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Я.Г.Я. е казал за тъжителя
Й.М.Й. в негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи
(„Фейсбук даде възможност на такива като него да изпълзят от дупките си и да
плюят кметове, общински съветници”), като обидата е била нанесена публично и
разпространена чрез медия (по Телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна
линия”), с което свое деяние той е осъществил от обективна страна признаците от
престъпния състав на чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение второ във връзка с
чл.146, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатите му обвинения
в частта им, цитирана в предходния абзац, съдът прие, че той е съзнавал клеветническия,
съответно обидния характер на думите си за тъжителя, респективно – че е
извършил деянията си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните им последици и е искал настъпването им. На този
извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на извършване на деянията и
обстоятелствата, при които те са били извършени, както и фактът, че подсъдимият
е дееспособно лице, занимаващо се с обществена дейност (в този смисъл са
обясненията му, а и на съда е служебно известно, че той е общински съветник),
т.е. същият е достатъчно зрял и не е лишен (не се установи да е лишен, а и не
се твърди да е лишен) по болестни или други причини от възможността да разбира
смисъла и значението на думите си.
Тъй като не се установи
клеветническия характер на изявленията на подсъдимия, посочени в т.3 и т.5 от
тъжбата, съдът призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението за
извършено по същото време (на 15.11.2016 год.), на същото място (гр.Стара
Загора) и по същия начин (публично разгласяване и разпространяване чрез медия –
по Телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”) престъпление
чл.148, ал.2, предложение първо във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ
във връзка с чл.147, ал.1 от НК, осъществено чрез изявленията му по отношение
на тъжителя „Той е нещо по-така с тази група, нещо прави машинации, значи той е
някаква подлога на властта и каквото му каже властта, това прави и за това не
му събарят незаконната барака” и „Има питане от г-н Й. за заведение на мой
приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета
срещу мен”.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА:
При
определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и
специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвидените в закона наказания за извършените
престъпления – „глоба“ от 5000 до 15000 лева и „обществено порицание“ за престъплението по чл.148, ал.2, предложение първо във връзка с ал.1, т.1 и
т.2, предложение второ във връзка с чл.147, ал.1 от НК, а за престъплението по чл.148, ал.1, т.1
и т.2, предложение второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК – „глоба“ от 3000 до 10000 лева и „обществено порицание“;
липсата на предпоставките за приложението на чл.78а от НК
с оглед на предходното осъждане на подсъдимия по чл.78а от НК и фактът, че се
касае за две престъпни деяния, т.е. за множество престъпления (вж. чл.78а,
ал.1, б.„б“ и ал.7 от НК);
липсата на осъждания по смисъла на НК (подсъдимият е
бил реабилитиран за тези му осъждания),
която съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство;
осъждането на подсъдимия по чл.78а от НК, при това за
престъпление по Раздел VII на Глава втора от НК,
където са уредени настоящите му престъпни деяния, и фактът, че двете му деяния са с по два квалифициращи признака по чл.148 от НК, всеки един от които само по-себе си обуславя приложението на този по-тежко
наказуем състав, които съдът отчете като
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Воден от гореизложеното, съдът определи и наложи на
подсъдимия Я.Г.Я. наказание за
всяко едно от извършените от него престъпления при лек превес на отегчаващите
отговорността му обстоятелства, както следва:
за престъплението по чл.148, ал.2, предложение първо във
връзка с ал.1, т.1 и т.2, предложение второ във връзка с чл.147, ал.1 от НК –
„глоба” в размер на 10500 (десет хиляди и петстотин) лева, която да се заплати
на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския
районен съд, и „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на
присъдата на сесия на Общински съвет Стара Загора;
за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение
второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК – „глоба” в размер на 7000 (седем хиляди)
лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка на Старозагорския районен съд, и „обществено порицание“, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата на сесия на Общински съвет Стара Загора.
Тъй като подсъдимият е извършил деянията си, предмет на настоящата присъда,
в условията на реална съвкупност – преди за което и да е от тях да има влязла в
сила присъда, съдът на основание чл.23, ал.1 от НК групира наложените му за тях
наказания, като му определи и наложи едно общо наказание, а именно най-тежкото
от тях: „глоба” в размер на 10500 (десет хиляди и петстотин) лева, която да се
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд, и на основание чл.23, ал.2 от НК присъдени към така
определеното и наложено му общо най-тежко наказание наложеното му с настоящата
присъда наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на
присъдата на сесия на Общински съвет Стара Загора.
Съдът намери, че не са налице основания за увеличаване на размера на
определеното и наложено с настоящата присъда общо най-тежко наказание на
подсъдимия, поради което и не приложи чл.24 от НК.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Предявените граждански
искове намират правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от
изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на
непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на подсъдимия, вреди от
неимуществен характер за тъжителя и гр.ищец в резултат на разгласените за него
клеветнически твърдения и нанесената му обида и причинна връзка между тях
(съгласно съдебната практика вредните последици при осъществен състав на чл.146
или чл.147 от НК представляват една необорима законова презумпция, поради което
съдът следва да обсъжда само техния характер и размер). .
Имайки предвид от една страна позорящия и
унизителен заряд на казаните от подсъдимия по адрес на тъжителя клеветнически
твърдения и обидни думи, вложен в тях според смисловото им значение, изяснено
по-горе, и обстоятелството, че те са били нанесени публично и разпространени
чрез медия, с което са станали достояние на изключително широк и на практика
неограничен кръг от хора, в това число негови близки, приятели и служители, а
от друга страна – периода от време,
изминал от извършване на деянията до постановяване на присъдата, и критериите
за справедливост, установени от закона (чл.52 от ЗЗД) и изяснени от съдебната
практика в тази насока, съдът намира, че:
гражданският иск тъжителя
и гр. ищец за причинените му неимуществени вреди с публично разгласените за
него позорни обстоятелства на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора, разпространени
чрез медия – по телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”, се
явява доказан до размера на 3500 лева, поради което го уважи до този му размер
и го отхвърли в останалата му част – над уважения размер от 3500 до
претендирания размер от 6000 лева, като недоказан в тази му част;
гражданският иск тъжителя
и гр. ищец за причинените му неимуществени вреди с нанесената му публично и
разпространена чрез медия (по телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна
линия”) на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора обида, се явява доказан до размера
на 1500 лева, поради което го уважи до този му размер и го отхвърли в
останалата му част – над уважения размер от 1500 до претендирания размер от 4000
лева, като недоказан в тази му част.
Макар в пледоарията си тъжителят и гр.ищец да направи
искане гражданските му искове да бъдат уважени, ведно с лихвите, считано от
датата на уврежданията, съдът намира, че не дължи произнасяне по това му
искане, тъй като исковата претенция за лихви е самостоятелен иск, ако и да е
акцесорен, т.е. следва да бъде своевременно предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес по надлежния за това ред, но такива искове не
са предявени и съответно приети за разглеждане в настоящото производство преди
даване ход на съдебното следствие.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Имайки
предвид, че решаването на въпроса за разноските е последица от изхода на
делото, като в случая подсъдимият беше признат за виновен, макар и по част от
обвиненията, а гражданските искове – частично уважени, съдът осъди подсъдимия да
заплати на тъжителя и гр.ищец сумата от 142,52 лева, представляваща направени
от него разноски по делото, както и да заплати на Държавата, както следва:
сумата в размер на 140 лева, представляваща държавна
такса за разглеждането на гражданския иск на тъжителя и гр.ищец за
неимуществени вреди вследствие на публично разгласените за него позорни
обстоятелства на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора, разпространени чрез медия –
по телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”, съобразно уважения
му размер;
сумата в размер на 60 лева, представляваща държавна такса
за разглеждането на гражданския иск на тъжителя и гр.ищец за неимуществени
вреди вследствие на обидата, нанесена му публично и разпространена чрез медия
(по телевизия „Стара Загора” в предаването „Директна линия”) на 15.11.2016 год.
в гр.Стара Загора, съобразно уважения му размер.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: