№ 1765
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение № 20088738 от 07.04.2021 г., постановено по гр.д. № 32568 по
описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 40 състав, е признато за установено по
отношение на А.И. С. съществуването на вземането на “П.к.Б.” ЕООД за сумата 403.47
лева, представляваща задължение по договор за кредит № 300007731095/ 30.03.2016г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.11.2017г. по ч.гр.д. №
74867 описа на Софийския районен съд за 2017г., като е предявеният иск е отхвърлен в
частта над сумата 403,47 лева до сумата 4398,47 лева.
Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство. В жалбата
са наведени доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не
е установено, че ответникът не е получил цялата сума по договора. Навежда се искане
за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част и уважаване на
предявения иск в цялост.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от А.И.
С., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата и искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежни
1
страни, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд
като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск за установяване на вземане, за
което е издадена заповед за изпълнение.
Предявеният иск е обоснован с доводи за сключен договор за
потребителски кредит между страните, със срок на погасяване 24 месеца. Твърди, че
ответникът подал молба, с която заявил, че иска със сумата, предмет на договора, да
бъде погасено негово задължение към “К.” АД. Ищецът изпълнил задължението си по
договора, като превел сумата 665 лева на “К.” АД, а сумата 1022,59 лева превел по
банкова сметка на ответника. На 13.10.2016г. Между страните бил подписан анекс към
договора за отпускане на допълнителни парични средства, като били отпуснати още
449, 73 лева. Ответникът платил 9 пълни вноски, като последното плащане било на
03.01.2017г., поради което договорът бил обявен за предсрочно изискуем. Твърди, че
ответникът не изпълнил задължението си да върне получената в заем сума.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба. В срока по чл. 414 ГПК е подал възражение, с което оспорва дължимостта на
сумата.
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден
договор за потребителски кредит, сключен между страните. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, установяването на визираното
обстоятелство е в тежест на ищеца. При установяване на тези факти в тежест на
ответника е да установи, че е погасил задължението си.
От представените писмени доказателства- договор за кредит №
300007731095/ 30.03.2016г., се установява, че между страните е сключен договор за
кредит, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата
2500 лева, за срок 24 месеца, при месечна погасителна вноска в размер на 154,55 лева.
От представената молба от А.И. С. от 29.03.2016г. се установява, че ответникът е
изразил воля със сумата 665 лева (част от сумата, предмет на договора за заем) да бъде
погасено негово задължение към “К.” АД. От представения анекс към договора за
кредит се установява, че страните са постигнали съгласие на ответника да бъде
предоставена сумата 449,73 лева.
От представеното платежно нареждане от 31.03.2016г. се установява, че ищецът
2
е превел на “К.” АД сумата 665 лева, като в основание е посочен процесния договор за
кредит и ЕГН на ответника. От представеното платежно нареждане от 31.03.2016г. се
установява, че на ищецът е превел на ответника сумата 1022.59 лева.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит, намиращ своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), обн. ДВ, бр. 18/
2010г., в сила от 12.05.2010г. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл.
9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на
длъжника- потребител да върне предоставената парична сума. Условие за неговата
действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Договорът за потребителски кредит е консенсуален и предоставяне на сумата не
е част от фактическия състав по пораждане на правоотношението, а е в изпълнение на
вече възникнало правоотношение.
Правилно е прието от районния съд, че според нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване,
освен сключване на договора за кредит и предаване на сумата, предмет на договора.
Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че от събраните
по делото доказателства се установява, че ищецът е предал на ответника сумата
1687,59 лева. Посоченото обстоятелство се установява от представените от ищеца
писмени доказателства- платежни нареждания. Ищецът не е представил доказателства
за това, че е предал на ответника пълната сума, предмет на сключения договор за
кредити сумата 449,73 лева. В анекса е използвано бъдещо време, „страните се
съгласяват, че на клиента ще бъдат отпуснати допълнителни средства“. По делото
липсват доказателства за превеждане на такава сума по банкова сметка на ответника.
Не са ангажирани доказателства и същата да му е предадена в брой. Подписването на
анекса не може да бъде счетено за разписка за получаването , доколкото подобно
изявление в него не се съдържа и не може да бъде изведено по тълкувателен път.
В съдебната практика и правната теория е безспорно прието, че неподаването на
отговор на исковата молба от ответника не е равнозначно на признание на иска и не
освобождава ищеца от процесуалното му задължение за провеждане на пълно
доказване на фактите, от които произтича претендираното от него право.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция
с тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора, обжалваното решение,
като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
3
При горния изход на делото право на разноски пред настоящата
инстанция има въззиваемата страна. Същата не е направила иска за присъждането на
такива, нито е представила доказателства, че е направила такива.
Воден от горните мотиви Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20088738 от 07.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 32568 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, 40 съставв, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от “П.Б.” ЕООД, с ЕИК **** срещу А.И. С., с ЕГН
********** за установяване на вземането на “П.Б.” ЕООД над сумата 403,47 лева до
сумата 4398,47 лева, представляваща задължение по договор за кредит №
300007731095/ 30.03.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 15.11.2017г. по ч.гр.д. № 74867 описа на Софийския районен съд за 2017г., като
правилно и законосъобразно.
Първоинстанционното решение, в частта, в която по отношение на А.И. С.,
с ЕГН ********** е признато за установено съществуването на вземането на “П.Б.”
ЕООД, с ЕИК **** за сумата 03.47 лева, представляваща задължение по договор за
кредит № 300007731095/ 30.03.2016г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 15.11.2017г. по ч.гр.д. № 74867 описа на Софийския районен съд за 2017г.,
е влязло в сила
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4