Р Е Ш
Е Н И Е
№ 152
гр. П., 19.02.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на първи февруари две
хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 5305
по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК от С.В.З. и В.М.Б. *** АД с искане да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че ищците в качеството си на наследници на М.Б.З., починал на
13.04.2010г., не дължат на топлофикационното дружество сумата в размер общо на
2000.57 лева, представляваща сбор от суми, за които срещу наследодателя на
ищците е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 888/2000г. по описа на Районен
съд – гр. П., въз основа на който срещу М.Б.З. е образувано изп. дело № 276/2000г.
по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П. и изпълнителен
лист по гр.д. № 6633/2003г. по описа на Районен съд – гр. П., въз основа на
който срещу М.Б.З. е образувано изп. дело № ****/****г. по описа на Държавен
съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П..
Ответникът не излага становище по исковата претенция
в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна по спора следното:
По
въпросът за процесуалната
възможност на длъжника от защита в изпълнителния процес чрез общия установителен иск
по чл. 124, ал. 1 ГПК, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена
преди влизането в сила на сега действащия процесуален закон е
налице трайно
установена практика на ВКС – Решение № ***. по т. д. № г., по
описа на ВКС, I ТО, Определение
№ 262/30.04.2009г. по ч. т. д. № 265/2009г. по
описа на ВКС, II ТО
и др./, съгласно която съществува правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за установяване на недължимостта на претендирани
от взискателя вземания.
Страните не спорят, а и от ангажираните по делото
доказателства се установява, че срещу наследодателя на ищците М.Б.З. е издаден изпълнителен
лист по гр.д. № ***. по описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който
срещу М.Б.З. е образувано изп. дело № ***. по описа на Държавен съдебен
изпълнител към Районен съд – гр. П., за сумата в размер на 727.57 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за топлоснабден апартамент 48, находящ се в гр. П., *****
за периода от 01.02.1998г. до 31.07.1999г., сумата в размер на 55.04 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от
31.03.1998г. до 27.09.1999г. и сумата в
размер на 18.65 лева, представляваща сторени съдебни разноски в производството
по реда на чл. 237 ГПК /отм./.
По делото не е спорно и обстоятелството, че срещу
наследодателя на ищците М.Б.З. е издаден изпълнителен лист по гр.д. № ****. по
описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който срещу М.Б.З. е образувано
изп. дело № ****/****г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд
– гр. П. за сумата в размер на 2450.38 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за описания топлоснабден имот за периода от
01.08.1999г. до 01.09.2003г., ведно със законна лихва за забава за периода от
08.12.2003г. до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 693.88
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода
от 30.09.1999г. до 03.12.2003г. и сумата в размер на 41.44 лева, представляваща
сторени съдебни разноски в производството по реда на чл. 237 ГПК /отм./.
От представеното извлечение от счетоводната програма
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД се установява, че съгласно счетоводните записвания на
ответното дружество непогасената сума по изп. дело № 276/2000г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П. възлиза на сумата в размер
на 1026.14 лева, а непогасената сума по изп. дело № ****/****г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П. възлиза на 974.43 лева.
Сборът на посочените суми в размер на 2000.57 лева е отразен в графа „съдебна
сметка“ в издадените от ответното дружество фактури.
От приетото по делото удостоверение
№ 6/16.02.2017г. от Държавен съдебен изпълнител при Районен съд – гр. П. се
установява, че изп. дело № ****. е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т.8 ГПК. Видно от удостоверение № 4/03.02.2017г. от Държавен съдебен изпълнител при Районен
съд – гр. П. изп. дело № ****/****г. е прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т.8 ГПК.
Съгласно разясненията дадени с т. 14 от Тълкувателно
решение № ****. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни
въпроси на изпълнителното производство, подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение
по смисъла на чл. 116, б. В ЗЗД. Също така определението на съда по
чл. 242 ГПК (отм.) и издаденият въз основа на него изпълнителен лист на
несъдебно изпълнително основание по чл. 237 ГПК (отм.) нямат последиците на съдебно решение за установяване на
съществуването на вземането на кредитора по смисъла на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение
( в който смисъл и Решение № ***/27.07.2010г.
по т. д. № ***/2009г. по описа на ВКС, I ТО).
Съгласно указанията дадени
с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК когато взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330,
ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Прекратяването настъпва по силата на закона,
поради което постановлението за прекратяване на изпълнително производство има
единствено декларативно значение, но не и конститутивно такова.
Съгласно задължителните указания дадени с т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК във всички случаи на прекратяване
на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените
запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват
по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни
способи, от извършването на които трети лица са придобили права ( напр.
купувачите по публична продан), както и редовността на извършените от трети
задължени лица плащания.
Ответното дружество не е ангажирало доказателства,
че след прекратяване на процесните изпълнителни производства е предприело
действия за принудително събиране на вземанията, по издадените изпълнителни
титули.
С Тълкувателно решение № 3/2011г. на
ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия,
представляват задължения за периодично плащане, поради което се погасяват с
изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б.
"в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността
започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД
на потребителите в гр. П. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните
си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по
в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. П. е разяснено, че вземането
за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на
втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече
законоустановения давностен срок.
Исковата молба е подадена на 15.08.2017г.
(имаща значения на изявление по чл. 120 ЗЗД), т.е. след изтичане на три години
от падежа на всяко едно от периодичните задълженията за главници по процесните
изпълнителни титули за исковия период. Същевременно
изискуемото от чл. 120 ЗЗД волеизявление /позоваване/ не е елемент от
фактическия състав на погасителната давност по чл. 111 ЗЗД. При наличие на
позоваване, правните последици – погасяване на вземането – се зачитат от
момента на изтичане на законно определения давностен срок съобразно вида на
вземането. Като последица от изтеклия давностен срок вземането за
заплащане на цената за доставена в имота на ищеца топлинна енергия за процесния
период следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл.
119 ЗЗД поради погасяване на главното вземане следва да се считат погасени
поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане допълнителни
вземания ( лихви, разноски и пр.). Ето защо съдът намира, че предявените искове
са изцяло основателни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от С.В.З. съдебни
разноски общо в размер на 420 лева, от които сумата в размер на 50 лева,
представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на спора и сумата в
размер на 370 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД следва да заплати на В.М.Б. сторените съдебни разноски
в размер на 50 лева, представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на
спора.
Предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т.2
от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да заплати на адвокат М.М. сумата в размер на 370 лева,
представляваща възнаграждение за предоставената от процесуалния представител на
В.М.Б. безплатна правна помощ и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от С.В.З., ЕГН **********
и В.М.Б., ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** против „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците в качеството си на наследници на М.Б.З.,
починал на 13.04.2010г., не дължат на топлофикационното дружество сумата в
размер общо на 2000.57 лева, представляваща сбор от суми, за които срещу
наследодателя на ищците е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 888/2000г. по
описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който срещу М.Б.З. е образувано
изп. дело № **** по описа на Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П.
и изпълнителен лист по гр.д. № **** по описа на Районен съд – гр. П., въз
основа на който срещу М.Б.З. е образувано изп. дело № ****/****г. по описа на
Държавен съдебен изпълнител към Районен съд – гр. П..
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на С.В.З., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 420 лева, представляваща сторени съдебни
разноски.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на В.М.Б., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
50 лева, представляваща сторени съдебни разноски.
ОСЪЖДА
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на адвокат М.М. от Адвокатска
колегия – гр. П., с адрес на кантората в гр. П., ул. „****“, бл. 66, вх. Б,
ап.22
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т.2 вр. чл. 36, ал. 2
ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата в размер на 370 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В.М.Б..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия:
Дата
на обявяване на Решението: 19.02.2018г.
Съдебен
деловодител: