№ 478
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720100523 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Т. В. Д. срещу „Топлофикация
П." АД. Ищецът признава, че е наследник на А.Х.С. и като такъв е носител на
задълженията на своя праводател. Пояснява, че А.Х.С. е имал качеството потребител
на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. П., ул. „*******, аб. № **********.
Твърди, че за доставката на топлинна енергия до този имот са начислени задължения в
размер на 834,72 лева главница за доставка на топлинна енергия в периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и 66,43 лева законна лихва върху месечните плащания за
периода от 30.06.2017 г. до 27.11.2018 г.
Твърди, че за посочените суми не са предприемани действия по изпълнение, но
същите се претендират от ответното дружество. Намира така индивидуализираните
суми за погасени по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че същите не подлежат на принудително изпълнение. Пояснява,
че сумите не са били предмет на граждански спор, както и че не са предприемани
действия за принудителното им събиране.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Прави признание на иска като пояснява,
че сумите са начислени така както е посочено в исковата молба, но действия по
изпълнение не са предприемани, поради което са погасени по давност. Намира, че
материалното право съществува, но то не би могло да бъде предмет на принудително
изпълнение, а единствено доброволно платено.
Моли съда да постанови решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда
разноски на ищеца. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа така изложеното, като не желае съдът да
се произнася с решение по чл. 237 ГПК и счита, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК
не намира приложение в настоящата хипотеза.
1
Ответникът поддържа признанието на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 124 , ал. 1 ГПК за отричане на съществуващо в полза на ответника на
право на принудително изпълнение и притезания, посочените в исковата молба суми,
поради погасяването им по давност. В хипотеза на така предявения иск в
доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от
търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза
съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти,
водещи до прекъсване на давността за вземането (така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК). Така
и Решение № 76 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 391/2012 г., IV г. о., ГК, в което се
приема, че всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още повече може да
бъде предявено с иск.
Правният интерес се преценява винаги конкретно във всеки отделен случай, като
такъв е винаги налице, когато се претендира едно оспорвано от ответника право, съотв.
– отрича се едно претендирано от ответника право и решението по установителния иск
ще съхрани или увеличи правната сфера на ищеца. В конкретния случай с отричането
на посоченото вземане ищецът ще намали своя пасив ако вземането бъде отречено със
сила на пресъдено нещо. С оглед на изложеното за ищецът е налице правен интерес от
предявяване на настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими.
По делото не се спори относно фактите, а и ищецът изрично е признал, че е
носител на процесното задължение.
По делото не се спори и по правото, но доколкото изрично е заявено, че съдът не
следва да се произнася с решение при признание на иска, то е необходимо да бъдат
изложени кратки мотиви.
Единственият спор е относно разноските, които имат самостоятелен характер и
стоят извън предмета на делото.
Както бе посочено, оспореното с исковата молба вземане произтича от доставена
и неплатена топлинна енергия. Същото има характера на периодично плащане по см.
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в
който смисъл са задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че
тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания, предвид характера му
и регламентираното в разпоредбата на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички
акцесорни вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на
съдебно претендиране на вземането.
При съобразяване с горните изводи, приложимо право, както и конкретната дата,
на която отделните вземания са възникнали съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
определящ изискуемостта на всяко месечно вземане (прогнозните по чл. 32, ал. 1, т. 2
ОУ) - деня, следващ изтичането на тридесет дена след края на отчетния период, то
всяко едно от тях е погасено по давност. По делото не се установиха действия на
ответника, насочени срещу ищеца от естеството да бъде прекъсната давността, а и
2
същият изрично е признал това.
При тези обективни данни и правни изводи, настоящият състав приема, че
процесните вземания за главница са погасени по давност. По отношение на
задължението за заплащане на законната лихва за забава върху главницата, съдът
намира, че предвид акцесорния му характер, възникването на последното е обусловено
от дължимостта на главното вземане и неизпълнението му в срок, поради което на
основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност.
При горния правен извод, предявените искове са изцяло основателни и следва да
бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор ищецът принципно има право на разноски.
Както бе посочено, именно въпросът за разноските се превръща в предмет на
настоящото производство, което се затвърждава и от обстоятелството, че този ищец е
предявил редица искове срещу доставчици на услуги, разделяйки ги по периоди.
Съдът намира, че в настоящия случай следва да приложи разпоредбата на чл. 78,
ал. 2 ГПК, съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане
на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. По правилото на
тази разпоредба на ищеца не следва да се присъждат разноски. По делото се установи,
че оспорените с исковата молба суми се водят в счетоводните записи на ответника,
като липсват данни, а и твърдения да са предприемани действия по изпълнение. Съдът
намира, че са налице двете кумулативни предпоставки за прилагането на тук
посочената норма, поради което на ищеца не следва да се присъждат разноски.
В този смисъл са Определение № 474 от 7.11.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3063/2019 г., IV г. о., ГК, Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4586/2018 г., III г. о., ГК, Определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г., III г. о., ГК, позовавайки се на Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.
гр. д. № 510/2018 г., ВКС, IV г. о., в което се приема, че ответникът не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска, както и че различните
правила и начинът на осчетоводяване на вземането от кредитора нямат значение в
отношенията между страните, те могат да имат значение само като доказателства за
негово поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът е
отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по
избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно
изпълнение по правилото на чл. 118 ЗЗД.
Ответникът е направил искане за присъждане на разноски в размер на 100,00
лева за юрисконсултско възнаграждение. Отново по правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК те
следва да му бъдат присъдени.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ не съществува право на принудително
изпълнение срещу Т. В. Д. , ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. „****** и абонатен №
********** за сума в размер на 834,72 лева главница за доставка на топлинна енергия
в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. и 66,43 лева законна лихва върху месечните
3
плащания за периода от 30.06.2017 г. до 27.11.2018 г поради изтичане на
законоустановения давностен срок.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК Т. В. Д. да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД сума в размер на 100,00 лева разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4