РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Горна Оряховица, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20214120101130 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове с правно основание чл.59 от ЗЗД.
Ищците ПЛ. Д. ХР. с ЕГН ********** и Ц. Н. ХР. с ЕГН **********, двамата съпрузи с
адрес : град Г.О. ул...,чрез пълномощника си – адвокат П.С. З. от ВТАК, твърдят в исковата
си молба, че двамата ищци са законни съпрузи и между тях съществува режим на СИО, като
те двамата общо притежават 1/2 /една втора/ идеална част от правото на собственост върху
недвижим имот с идентификатор 56722.660.683.1.17, находящ се в гр. Плевен, подробно
описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 58, том III, рег. №
2660/25.06.2004г., дело № 363 от 2004г. на нотариус с рег. № 007 на НК. Заявяват, че
ответникът - търговец е ползвател на посочения имот, който се ползва от него като магазин
за промишлени стоки в гр. Плевен, с административен адрес : гр. П. ул.../. Сочат, че между
страните няма сключен договор за наем, а ползването е било предоставено на ответника в
неизвестен за ищците момент от другия съсобственик Б.Г.А., с когото са свързани лица по
смисъла на данъчното ни законодателство. Твърдят, че ответникът никога не е заплащал
наем на ищците за ползването на имота, нито пък ги е обезщетявал по друг начин за това, че
само той изцяло ползва целия имот. Знаят, че през период, надвишаващ по време
последните 3 /три/ години, ответникът - търговец е ползвател на обекта. Посочват, че
желаейки да уредят отношенията между страните, изпратили до ответната страна
нотариална покана с рег. № 7613/09.09.2020г., акт № 290, том II, на нотариус Красимира
Боева с peг. № 296 на НК, получена от представляващия ответното дружество. Представят
1
констативен протокол за това, че предложението на ищците, съдържащо се в нотариалната
покана, е оставено без отговор, а в същото време наемателят не е върнал ключа за
помещението. Твърдят, че и досега ответникът все още ползва имота като търговски обект.
Сочат, че с нотариалната покана ищците /чрез първия ищец/ го поканили да заплаща,
считано от 01.11.2020г. месечен наем само за тяхната 1/2 /една втора/ идеална част от
собствеността върху помещението - търговски обект занапред в размер на 250.00 лв., като
плащането да се извършва не по-късно от пето число на текущия месец, за който се отнася,
и да се прави по банков път по сметка в „Райфайзенбанк България“ ЕАД - клон Г.
Оряховица, по сметка на първия ищец. Заявяват, че са изтекли седем месеца, считано от
01.11.2020г., и затова претендират ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1750,00
лв., равняваща се на седем наемни вноски от по 250,00 лв. всяка, ведно със законната лихва
върху всяка от тях от момента на изискуемостта й до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Заявяват, че в нотариалната покана са предявили претенция за сумата от 6120,00 лв.,
равняваща се на тригодишния наем в размер на 170,00 лв. месечно, за ползването на
собствената на ищците 1/2 /една втора/ идеална част от собствеността върху помещението -
търговски обект, като заявили, че с постъпването на паричния превод за 6120,00 лв. по
посочената сметка, ще считат отношенията помежду си за изцяло и напълно уредени и няма
да имат и занапред каквито и да било претенции за минал период до датата на връчването на
нотариалната покана за заплащане на наем към представлявания от ответника търговец.
Посочват, че така заявената /и твърде скромна по тяхна преценка/ претенция имала за цел
постигането на едно взаимноизгодно извънсъдебно уреждане на възникналия спор между
съсобствениците, включително и във връзка с други техни съсобствени обекти. Твърдят, че
към настоящия момент ищците ПЛ. Д. ХР. и Ц. Н. ХР. претендират заплащането от
ответника на наемообразно обезщетение в размер на 215,00 лв. месечно за период от 29
месеца, предхождащи датата 01.11.2020г., или в размер общо на 6235,00 лв. главница, ведно
със законната лихва върху всяка от тях /квазинаемните месечни вноски/ от момента на
изискуемостта й до окончателното изплащане на дължимите суми.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
„ТЕХНОРЕСУРС БГ" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.Горна
Оряховица, ул. „Цар Асен Първи“ № 28, представлявано от управителя К. Д. К., да заплати
на ищците ПЛ. Д. ХР. и Ц. Н. ХР., двамата съпрузи от гр. Горна Оряховица, сумата от
1750,00 лв., равняваща се на седем наемни вноски от по 250,00 лв. всяка, считано от
01.11.2020г. до 31.05.2021г. включително, ведно със законната лихва върху всяка от тях от
момента на изискуемостта й до окончателното изплащане на дължимите суми. Молят съда,
на основание чл.55,ал.1 ЗЗД, да осъди ответното дружество да заплати на ищците – съпрузи,
наемообразно обезщетение за минало време в размер на 215,00 лв. месечно за период от 29
месеца, предхождащи датата 01.11.2020г., или в размер общо на 6235,00 лв. главница, ведно
със законната лихва върху всяка от тях /квазинаемните месечни вноски/ от момента на
изискуемостта до окончателното изплащане на дължимите суми. Молят съда да присъди в
2
полза на ищците направените от тях разноски в производството, вкл. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си – адвокат П.З. от ВТАК, поддържат
предявените искове. Извършват изменение на размера на претенцията за заплащане на
ищците – съпрузи на наемообразно обезщетение за минало време в размер на 215,00 лв.
месечно за период от 29 месеца, предхождащи датата 01.11.2020г., или в размер общо на
6235,00 лв. главница, като намаляват същото в общ размер от 3480 лв. Излагат съображения
в писмена защита. Молят съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове
и да им присъди направените разноски.
Ответникът „ТЕХНОРЕСУРС БГ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Асен Първи” № 28, представлявано от
управителя К. Д. К., чрез процесуален представител – адвокат Д. П. Д. от САК, депозира
отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че
оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. На първо място счита, че
дружеството - ответник съвсем неоснователно е въвлечено в това производство, тъй като
нито има договор за наем пряко с ищцовата страна, нито ползва имота без правно
основание, нито е страната, която ще регулира отношенията между съсобствениците на
имота. Твърди, че до този момент не е имал информация за собствеността на обекта, който
ползва на основание сключен договор за наем със „Сириус ПБ“ ООД, ЕИК *********.
Посочва, че в процесния обект ответникът встъпва на 02.01.2017г., съгласно подписан
договор между него и „Сириус ПБ“ ООД, ЕИК *********. Заявява, че на 10.01.2017г. поема
и заплащането на охраната на обекта от VIP SECURITY, като се прекратява договора,
сключен със „Сириус ПБ“ ООД, и се сключва договор с „Техноресурс БГ“ ЕООД, съгласно
анекс към договор 428/01.10.2010г. Посочва, че на 05.01.2017г. е регистрирано и фискално
устройство на обекта, находящ се на ул. „Георги Сава Раковски“ № 22 в гр. Плевен. Заявява,
че за целия период на наемните си отношения коректно е заплащал дължимата наемна
вноска, както и текущите разходи, като всички партиди за ел. енергия, вода и топлоподаване
се водят на „Сириус ПБ“ ООД. Посочва, че преди да подпише договора, е проверил в TP при
АВ дали подписва със законен представител на фирмата. С оглед пълнота на изложението,
отбелязва, че ишцовата страна, в лицето на г-н П.Х., е съдружник във фирма „Сириус ПБ“
ООД с ЕИК ********* и се е ползвал от получените наемни вноски, поетите текущи
разходи, както и от отговорното пазене на стока в размер на над 100 000 лв., собственост на
„Сириус ПБ“ ООД, находяща се в ползвания от „Техноресурс БГ“ ЕООД обект в гр. Плевен.
Ответникът винаги е считал, че ползваният от него обект е собственост на „Сириус ПБ“
ООД, като при подписването на договора за наем магазинът се стопанисвал от посоченото
дружество; всички партиди се водели и се водят на името на дружеството; фискалното
устройство, находящо се в обекта, както и договорът за охрана, също се водеха на „Сириус
ПБ“ ООД. Ответникът твърди, че няма възможност и не е негова работа да регулира
отношенията на съсобствениците на обекта и съдружниците в дружеството „Сириус ПБ"
ООД.
3
Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски по делото.
В съдебно заседание, ответникът, чрез пълномощника си – адв. Д.Д. от САК, поддържа
отговора на исковата молба. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли съда
да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищците ПЛ. Д. ХР. с ЕГН ********** и
Ц. Н. ХР. с ЕГН ********** са съпрузи, сключили граждански брак на 08.02.1987г. в гр.
Горна Оряховица, за което е съставен акт за граждански брак № 0018/08.02.1987г. на
Община Горна Оряховица, потвърдено и от приложеното писмено доказателство -
удостоверение за сключен граждански брак, изд. на 27.01.2004г. въз основа на акт за
граждански брак № 0018/08.02.1987г. на Община Горна Оряховица.
Видно от приложения към делото заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 58, том III, рег. № 2660/25.06.2004г., дело № 363 от 2004г. на нотариус
Иван Иванов с рег. № 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, на 25.06.2004г. е
осъществена възмездна сделка – покупко-продажба, по силата на която ищецът ПЛ. Д. ХР. и
лицето Б.Г.А. са придобили право на собственост върху недвижим имот, представляващ
магазин за хранителни стоки /съгласно Разрешение за ползване № 225/06.08.2002г. на РДНС-
Плевен, преустроен от кафе-аперитив/, със застроена площ от 64,16 кв.м., находящ се на
първи етаж на масивна четириетажна жилищна сграда на ул. „Г.С.Раковски“ № 22 в гр.
Плевен, при съседи на магазина : изток – канал, запад – фризьорски салон, север – улица, юг
– двор, отгоре – ап.4, отдолу – мази № 5 и № 6, както и 5,196 % идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж на сградата, построена върху УПИ с площ от 460
км.м., съставляващ имот № VIII-4739 в квартал 372 по плана на града.
Видно от приложената по делото схема № 15-186639-22.02.2021г., изд. от СГКК гр.
Плевен, гореописаният недвижим имот представлява самостоятелен обект в сглада с
идентификатор 56722.660.683.1.17 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на имота : гр. Плевен, ул. „Г.С.Раковски“ № 22, ет.1, обект магазин, при
границите и съседите, посочени в схемата.
От приетите писмени доказателства - заверени преписи от договор за наем на недвижим
имот от 02.01.2017г., договор за наем от 02.01.2018г., договор за наем от 02.01.2019г.,
договор за наем от 02.01.2020г., се установява, че „Сириус ПБ“ ООД гр. Г.Оряховица, с
ЕИК *********, представлявано от управител Б. Г.А., като наемодател от една страна, се е
задължил да предостави за временно и възмездно ползване на „Техноресурс БГ“ ЕООД гр.
Г. Оряховица, с ЕИК *********, като наемател от друга страна, недвижими имоти, сред
4
които е и офис в град Плевен – общо 30 кв. метра, включващ офис помещение, обособено
складово помещение 7 км.м. и сервизно помещение, намиращо се на ул. „Г.С.Раковски“ №
22, за търговска дейност, срещу заплащане на месечна наемна цена от 60 лв. без ДДС, като
първият, вторият и третият договори са сключени за срок от по една година, а договорът за
наем от 02.01.2020г. – за срок от четири години.
Съдът е приел за безспорни в настоящото съдебно производство фактите, че ответникът
„Техноресурс БГ” ЕООД с ЕИК ********* е държател на недвижим имот – помещение,
предназначено за търговски цели, намиращо се в гр. Плевен, ул. „Г.С.Раковски“ № 22, първи
етаж, като временното и възмездно ползване върху този имот е предоставено на ответното
дружество по силата на договор за наем, сключен с горепосоченото трето лице, а не с
ищците ПЛ. Д. ХР. и Ц. Н. ХР.. Тези обстоятелства, както и фактите, че ответникът заплаща
и всички консумативи и разходи, свързани с ползването на горепосочения имот, се
потвърждават и от приетите писмени доказателства - заверени преписи от свидетелство за
регистрация на фискално устройство от 05.01.2017г., анекс към договор за охрана на
имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули 428/01.10.2010г.,
протокол за промени в състоянието на обект PLE-00479 от 14.02.2017г., 33 броя фактури с
изходящи преводи в лева към тях, РКО № 1038/23.10.2019г., 4 бр. платежни нареждания.
Видно от приетите писмени доказателства - 5 броя фактури, 2 броя платежно нареждане,
3 броя извлечение по сметка, изд. от „ОББ“ АД, /листи 26 - 41 от делото/, ответникът
„Техноресурс БГ“ ЕООД гр. Г. Оряховица е заплащал редовно на наемодателя „Сириус ПБ“
ООД гр. Г.Оряховица договорената наемна цена за ползването на процесния недвижим имот
в размер от 60 лв. месечно без ДДС, респ. в размер от 72 лв. месечно с включен ДДС.
С нотариална покана от 09.09.2020г., отправена чрез нотариус Кр.Боева с рег. № 296 в НК,
с район на действие ГОРС, ищецът П.Х. е уведомил „ТЕХНОРЕСУРС БГ” ЕООД с ЕИК
*********, представлявано от управителя К. Д. К., че лично той е собственик на ½ идеална
част от наетия от дружеството недвижим имот, намиращ се в гр. Плевен, ул. „Г.С.Раковски“
№ 22, ет.1, като знае, че ответното дружество е ползвало имота през последните 3 години,
поради което претендира същото да му изплаща считано от 01.11.2020г. по посочената в
нот.покана банкова сметка сумата от 250,00 лв., представляваща месечен наем за неговата ½
ид.част от имота; в срок до 01.11.2020г. да му представи доказателства за платен месечен
наем за целия обект за последните три години, с цел последващо уреждане на отношенията
му с другия съсобственик за изплащане от негова страна на половината от получения наем; в
случай, че е заплащало на другия съсобственик наем само за ½ от помещението, то да му
заплати по посочената банкова сметка в срок до 01.12.2020г. сумата от 6120 лв., равняваща
се на тригодишния наем в размер от 170 лв. месечно за ползването на ½ ид.част от
помещението – търговски обект; в случай, че дружеството не приеме предложението, то
същото да опразни ползвания имот в срок до 01.12.2020г., за което да се яви на 07.12.2020г.
в 9 ч. при нотариус Кр. Боева за предаване на ключа за имота.
Видно от приложената разписка изх. № 61/09.09.2020г., горепосочената нотариална
покана е връчена на управителя К.К. на 09.09.2020г.
5
С Констативен протокол № 392, том 2, рег. № 10250 от 07.12.2020г. на нотариус
Красимира Боева с рег. № 296 на НК, с район на действие ГОРС, нотариусът е удостоверил,
че управителят К.К. не се е явила в кантората му на 07.12.2020г. за предаване на ключ и
изготвяне на приемо-предавателен протокол.
Видно от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза, средната наемна цена
за целия недвижим имот с площ от 64,16 кв.м. е 550,49 лв. на месец за периода от
01.11.2020г. до 31.05.2021г., а за ½ ид.част – 275,25 лв. месечно, като общо за седем месеца
средната пазарна наемна цена възлиза на 1926,72 лв. за ½ ид.част от процесния имот. От
заключението на СТОЕ се установява, че средната наемна цена за ползването на целия
недвижим имот за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2020г. е 240 лв. на месец, а за ½ ид.част -
120 лв., като общо за 29 месеца средната пазарна цена възлиза на общата сума от 3480 лв. за
½ ид.част от имота. Съдът приема заключението на СИЕ като обосновано и неоспорено от
страните по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съдът счита, че в процесния случай е сезиран с искове с правно основание чл.59,ал.1 от
ЗЗД – за присъждане в полза на ищците на сумата от 3480 лв., представляваща обезщетение
за ползите, от които ищците са лишени за ползването на процесния недвижим имот :
представляващ търговски обект - магазин /съгласно Разрешение за ползване №
225/06.08.2002г. на РДНС-Плевен, преустроен от кафе-аперитив/, със застроена площ от
64,16 кв.м., находящ се на първи етаж на масивна четириетажна жилищна сграда на ул.
„Г.С.Раковски“ № 22 в гр. Плевен, за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2020г., в размер на
дължимия месечен наем за имота за 29 месеца - по 120 лв. за всеки месец за ½ ид.част от
имота, както и претенция за присъждане в полза на ищците на сумата от 1750 лв.,
представляваща обезщетение за ползите, от които ищците са лишени за ползването на
процесния недвижим имот за периода от 01.11.2020г. до 31.05.2021г. вкл., в размер на
дължимия месечен наем за имота за 7 месеца - по 250 лв. за всеки месец за ½ ид.част от
имота, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното
изплащане на сумите.
Предявените искове са допустими, а разгледани по същество, същите се явяват
основателни по изложените по-долу съображения.
Неоснователно обогатяване може да възникне от правоотношения, уреждани от всеки клон
на правото. Институтът на неоснователното обогатяване е субсидиарен и следва да намери
приложение само, когато липсва или е липсвала възможност за осъществяване на правото по
съдебен ред на друго правно основание, освен чрез иска, основан на разпоредбите на закона,
отнасящи се до неоснователното обогатяване.
Предвид изложената по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че са налице вземания
в полза на ищците, произтичащи от неоснователно обогатяване, за горепосочените суми.
Настоящият съдебен състав счита, че от приетите годни писмени доказателства не може да
се обоснове извод за наличие на договорни отношения, които да са възникнали между
6
страните по делото, като основание за получаване и задържане от ответника на процесните
суми от по 3480 лв. и 1750 лв.
От приетите по делото писмени доказателства - заверени преписи от удостоверение за
сключен граждански брак, изд. на 27.01.2004г. въз основа на акт за граждански брак №
0018/08.02.1987г. на Община Горна Оряховица, нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 58, том III, рег. № 2660/25.06.2004г., дело № 363 от 2004г. на нотариус
Иван Иванов с рег. № 007 на НК, с район на действие РС-Плевен, схема № 15-186639-
22.02.2021г., изд. от СГКК гр. Плевен, се установяват твърдените от ищците факти, че П.Х.
и Ц.Х. (съпрузи от 08.02.1987г.) притежават право на собственост, в режим на СИО, на
основание осъществена по време на брака им (на 25.06.2004г.) възмездна правна сделка –
покупко продажба, върху ½ (една втора) идеална част от недвижим имот, представляващ
магазин, със застроена площ от 64,16 кв.м., находящ се на първи етаж на масивна
четириетажна жилищна сграда на ул. „Г.С.Раковски“ № 22 в гр. Плевен, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.683.1.17 по Кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-18-71/06.06.2008г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр. Плевен, ул. „Г.С.Раковски“ № 22,
ет.1, обект магазин. Тези факти не се оспорват от ответната страна и се потвърждават от
приетото приложения по делото заверен препис от Решение № 602/22.06.2021г. по гр.дело
№ 1533/2021г. по описа на РС-Плевен, с което е допуснато да се извърши съдебна делба на
гореописания недвижим имот между съсобствениците, на два дяла : ½ ид.част за Б.Г.А. и
М.Н.А. и ½ ид.част за ПЛ. Д. ХР. и Ц. Н. ХР.. Поради това и с оглед разпоредбата на
чл.30,ал.3 от ЗС, ищците, като съсобственици на ½ ид.част от процесния имот разполагат с
правото да участват в ползите от общата вещ съразмерно на частта си.
На второ място, от приетите писмени доказателства - договор за наем на недвижим имот
от 02.01.2017г., договор за наем от 02.01.2018г., договор за наем от 02.01.2019г., договор за
наем от 02.01.2020г., фактури за изплатен наем и платени консумативи, се установяват
твърдените от ищцовата страна факти, че процесният имот не е отдаден за ползване на
ответника от ищците, а ползването на търговския обект за търговски цели е предоставено
възмездно на „Техноресурс БГ“ ЕООД- като наемател от „Сириус ПБ“ ООД гр.
Г.Оряховица, представлявано от управител Б.Г. А. /друг съсобственик на имота/ - като
наемодател, по силата на сключените между тях договори за наем, срещу заплащането на
визираната в договорите месечна наемна цена от 60 лв. без ДДС за ползването на 30
кв.метра от имота. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (свидетелство
за регистрация на фискално устройство от 05.01.2017г., анекс към договор за охрана на
имущество с електронни системи за сигурност и мобилни патрули 428/01.10.2010г.,
протокол за промени в състоянието на обект PLE-00479 от 14.02.2017г., 33 броя фактури с
изходящи преводи в лева към тях, РКО № 1038/23.10.2019г., 4 бр. платежни нареждания), се
обосновава и категоричен извод, че целият недвижим имот, намиращ с в гр. Плевен, ул.
„Г.С.Раковски“ № 22, ет.1, е ползван от „Техноресурс БГ“ ЕООД през периода от
03.01.2017г. до 31.05.2021г. по предназначението му – за осъществяване на търговска
7
дейност. Фактите, че „Техноресурс БГ” ЕООД с ЕИК ********* е държател на недвижимия
имот – помещение, предназначено за търговски цели, намиращо се в гр. Плевен, ул.
„Г.С.Раковски“ № 22, първи етаж, като временното и възмездно ползване върху този имот е
предоставено на ответното дружество по силата на договор за наем, сключен с трето лице, а
не с ищците ПЛ. Д. ХР. и Ц. Н. ХР., са приети за безспорни от съда, а с допълнение към
окончателния доклад по делото, съдът е приел за безспорен и факта, че процесното
помещение в гр. Плевен се ползва от ответното дружество като магазин – търговски обект.
Не на последно място, приложените писмени доказателства – договори за наем, 5 броя
фактури, 2броя платежно нареждане, 3 броя извлечение по сметка, изд. от „ОББ“ АД /листи
26-41 от делото/, по безспорен начин удостоверяват пред съда, че макар през горепосочения
период от време ответното дружество да е ползвало целия недвижим имот, намиращ с в гр.
Плевен, ул. „Г.С.Раковски“ № 22, ет.1, а не само 30 кв. метра от същия – така, както е
уговорено между страните по наемните правоотношения, съгласно чл.1 от договорите за
наем на недвижим имот от 02.01.2017г., от 02.01.2018г., от 02.01.2019г. и от 02.01.2020г., то
„Техноресурс БГ“ ЕООД – като наемател по цитираните договори е заплащал на
наемодателя „Сириус ПБ“ ООД гр. Г.Оряховица договорената наемна цена от 60 лв. без
ДДС на месец за ползването на 30 кв.м. от имота. Ответникът не твърди факти, свързани със
заплащането на наемна цена за ползването на останалите 34,16 кв.метра от имота на същия
наемодател или на други лица, в т.ч. на ищците – съсобственици, както и не ангажира
доказателства за удостоверяване на такива обстоятелства.
Предвид установените по делото факти, посочени по-горе, съдът намира, че в процесния
случай действително е налице увеличаване на имуществената сфера на ответника със сумата
от 3480 лв., за сметка на ищците, чрез спестяването на средства, с които ползвателят на
процесния недвижим имот през периода от 01.06.2018г. до 31.10.2020г. /общо 29 месеца/ е
следвало да заплати на правоимащия – съсобствениците П.Х. и Ц.Х. правото на ползване за
притежаваната от тях ½ ид. част от правото на собственост върху търговския обект (29
месеца х 120.00 месечно = 3480 лв.), както и е налице увеличаване на имуществената сфера
на ответника със сумата от 1926,72 лв., за сметка на ищците, чрез спестяването на средства,
с които ползвателят на процесния недвижим имот през периода от 01.11.2020г. до
31.05.2021г. вкл. /общо 7 месеца/ е следвало да заплати на правоимащия – съсобствениците
П.Х. и Ц.Х. правото на ползване за притежаваната от тях ½ ид. част от правото на
собственост върху търговския обект (7 месеца х 275,25 месечно = 1926,72 лв.). Наред с това,
налице е и обедняване на ищците чрез намаляване на имуществената им сфера с посочените
суми, предвид невъзможността им да ползват процесния имот по неговото предназначение,
с оглед предоставянето на 30 кв.м. от имота за ползване на ответното дружество от „Сириус
ПБ“ ООД гр. Г.Оряховица, по силата на сключените между тях договори за наем, и
осъщественото от ответника държане и ползване на целия недвижим имот, без да заплаща
дължимата цена за ползването на ½ ид.част от него.
Видно от данните по делото, в процесния случай липсва правоотношение, реализация на
което да се явява настъпилото имуществено разместване. При тези факти, в случая се налага
8
изводът, че безспорно е настъпило обедняване в патримониума на ищците, съответстващо
на обогатяването, чрез спестяване на разходването на собствени блага, в размера на
горепосочените суми, за ответника „Техноресурс БГ“ ЕООД. Наред с това, в случая липсва
друга възможност за правна защита на обеднелия, а по безспорен начин се установява, че
обедняването на ищците и обогатяването на ответника произтичат от едни и същи факти :
неоснователно ползване от „Техноресурс БГ“ ЕООД през периода от 01.06.2018г. до
31.05.2021г., на ½ ид. част от процесния недвижим имот, и съответно спестяване от
ответното дружество на имуществени разходи в същите размери, които то е следвало да
направи за заплащане на дължима месечна наемна цена за ползването на половината от
търговския обект, без да има основание за получаване /спестяване/ на горепосочените
парични суми между страните по делото. При тези факти, неоснователни се явяват
възраженията на ответната страна, че в случая не са налице предпоставките на чл.59 от ЗЗД
и че ищецът е следвало да защити правата си по друг гражданскоправен ред – във висящото
делбено производство по гр. дело № 1533/2021г. по описа на РС - Плевен. Напротив,
съгласно константната съдебна практика, неоснователно обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на друго лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице /постановление № 1/28.05.1979г. на Пленума на ВС/. Такъв е
случаят, когато собственик или ползвател е лишен от ползването на имота, а друго лице го
ползва без основание. Тогава неоснователното обогатяване на лицето, което държи имота,
се изразява в облагодетелстването му със спестения от него наем, респ. арендна вноска,
които би плащал за ползване на имота през този период. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС по чл.290 от ГПК : Решение № 131/27.10.2009г. по т. д. № 268/2009г. на
ВКС, I т.о.; Решение № 255/29.06.2010г. на ВКС по гр. д. № 5342/2008г., III г.о.; Решение №
267/20.01.2014г. по гр. д. № 13/2013г., III г.о.; Решение № 252/23.01.2015г. по гр. д. №
2858/2014г., III г.о.; Решение № 185/04.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 937/2017г., III г.о., и др.
Поради това, разпоредбата на чл.59,ал.1 от ЗЗД намира приложение в настоящия случай и
неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, но само до размера на обедняването. Тъй като по делото се установява еднаквост
на тези две величини в посочените по-горе общи размери на сумите от 3480 лв. и 1750 лв.,
представляваща средният пазарен наем, определен с помощта на приетата по делото и
неоспорена от страните СИЕ, за ползването на процесния недвижим имот за спорните
периоди от време, с оглед неговото предназначение /за търговска дейност/
местоположението, площта и реалното функциониране на този имот като търговски обект -
магазин, съдът намира, че ответникът дължи връщане на ищците на това, с което се е
обогатил чрез ползването на ½ ид.част от имота, общо на стойност 5230 лв.
Отделно от това, съдът намира, че в настоящия случай не е налице никоя от хипотезите,
визирани в чл.55,ал.1 от ЗЗД, за да се оспорва претенцията за връщане на даденото без
основание чрез възражение за недължимост на исканата сума поради наличие на сключени
от ответника договори за наем на целия процесен имот или поради неустановеност на
задължения за ответника да връща суми по реда на неоснователното обогатяване.
9
Предвид изложеното дотук, предявените искове с правно основание чл.59,ал.1 от ЗЗД,
съдът приема, че се явяват основателни и доказани в пълните им предявени размер, като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъдат уважени така, както са
предявени от ищците. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да върне на ищците
сумата от 3480 лв. за периода от 01.06.2018г. до 31.10.2020г. и сумата от 1750 лв. за периода
от 01.11.2020г. до 31.05.2021г. вкл., двете произтичащи от неоснователно обогатяване,
заедно със законната лихва върху тези сумш, считано от датата на депозиране на исковата
молба в ГОРС – 10.06.2021г., до окончателното им изплащане.
При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява
претенцията на ищците за присъждане в тяхна полза на направените по делото съдебни
разноски за платена държавна такса /209,20 лв./, за възнаграждение на вещо лице /240 лв./ и
за платено адвокатско възнаграждение /450 лв./, съразмерно на уважената част от исковете,
общо в размер на 899,20 лв. в исковото производство, които следва да бъдат възложени в
тежест на ответника съразмерно на уважената част от исковете.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ТЕХНОРЕСУРС БГ” ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Асен Първи” № 28, представлявано от
управителя К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Д. ХР. с ЕГН ********** и Ц. Н. ХР. с ЕГН
**********, двамата съпрузи с адрес : град Г.О. ул..., СУМАТА от 3480.00 лв. /три хиляди
четиристотин и осемдесет лева/, представляваща парична сума, с която „ТЕХНОРЕСУРС
БГ” ЕООД гр. Горна Оряховица, с ЕИК *********, се е обогатило неоснователно поради
ползването през периода от 01.06.2018г. до 31.10.2020г. /общо 29 месеца по 120 лева
месечно/ на ½ (една втора) идеална част от процесния недвижим имот, представляващ
търговски обект - магазин, със застроена площ от 64,16 кв.м., находящ се на първи етаж на
масивна четириетажна жилищна сграда на ул. „Г.С.Раковски“ № 22 в гр. Плевен,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.683.1.17 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-
18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр. Плевен, ул.
„Г.С.Раковски“ № 22, ет.1, обект - магазин, както и СУМАТА от 1750.00 лв. /хиляда
седемстотин и петдесет лева/, представляваща парична сума, с която „ТЕХНОРЕСУРС БГ”
ЕООД гр. Горна Оряховица, с ЕИК *********, се е обогатило неоснователно поради
ползването през периода от 01.11.2020г. до 31.05.2021г. включително /общо 7 месеца по 250
лева месечно/ на ½ (една втора) идеална част от процесния недвижим имот, представляващ
търговски обект - магазин, със застроена площ от 64,16 кв.м., находящ се на първи етаж на
масивна четириетажна жилищна сграда на ул. „Г.С.Раковски“ № 22 в гр. Плевен,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56722.660.683.1.17 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със Заповед № РД-
10
18-71/06.06.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота : гр. Плевен, ул.
„Г.С.Раковски“ № 22, ет.1, обект - магазин, заедно със законната лихва върху двете
главници, считано от 10.06.2021г. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „ТЕХНОРЕСУРС БГ” ЕООД с ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Асен Първи” № 28, представлявано от
управителя К. Д. К., ДА ЗАПЛАТИ на ПЛ. Д. ХР. с ЕГН ********** и Ц. Н. ХР. с ЕГН
**********, двамата съпрузи с адрес : град Г.О. ул..., СУМА в размер на 899,20 лв.
/осемстотин деветдесет и девет лева и двадесет стотинки/, представляваща направените в
исковото производство съдебни разноски за платена държавна такса /209,20 лв./, за
възнаграждение на вещо лице /240 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /450 лв./,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски Окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
11