Р Е Ш Е Н И Е №

 

      гр. София, 21.06.2017г.

                                     

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: 

 

                                                                             Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Йовка Панайотова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 9065 по описа за 2016г. и за да се произнесе  взе предвид следното:

 Предявен е иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.

 Софийска градска прокуратура твърди, че дружеството „Щ.Б.“ ЕООД е без управител от 03.09.2014г. - повече от три месеца, съгласно вписванията в търговския регистър. Сигнал в този смисъл е бил подаден от „Р.и П.“ ЕООД, чрез адв. А.А..

Тъй като продължаването на дейността на дружеството противоречи на законовата разпоредба на чл. 157, ал. 1 от ТЗ,  Софийска градска прокуратура иска да бъде постановено решение, с което да се прекрати дружеството на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ.

Ответникът не е дал отговор по иска.

            Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна  следното:

         „Щ.Б.“ ЕООД е било регистрирано в търговския регистър при Агенция  по вписванията през 2010г. като  еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала „Щ.-П.“ГмбХ,  фирмен номер HRB21725HB, вписано в търговския регистър на гр. Б., Федерална Република Г..

От 03.09.2014г.  вписаният в търговския регистър при Агенция  по вписванията управител на дружеството Т.П., гражданин на Република Г., е бил заличен.

В учредителния  акт на дружеството, обявен в търговския регистър, няма  разпоредби относно евентуално   производство по ликвидация, съответно кой следва да е ликвидатор в тези случаи.   

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът приема следното:

Дружество с ограничена отговорност може да бъде прекратено по решение на окръжния съд по седалището на дружеството по иск на прокурора, когато в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител (чл. 155, т. 3 от ТЗ). Разпоредбата е приложима и по отношение на едноличното дружество с ограничена отговорност. Управителят е орган на дружеството с ограничена отговорност (чл. 135, ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от  ТЗ), който организира и ръководи дейността му съобразно закона и решенията на общото събрание (едноличния собственик на капитала по чл. 147, ал. 2 от ТЗ) и го представлява (чл. 141, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от ТЗ), при което липсата на избран и вписан в търговския регистър управител препятства осъществяване на дейността на дружеството и е основание то да бъде прекратено. Продължаване на прекратеното дружество е по чл. 274 от ТЗ. 

В случая от 03.09.2014г., много повече от три месеца, ответното еднолично дружество с ограничена отговорност е без вписан управител. Това обстоятелство, съгласно разпоредбата на чл. 155, т. 3 от ТЗ, налага прекратяване на дружеството.

 Предявеният от Софийска градска прокуратура иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на дружеството е основателен и следва да бъде уважен.

Евентуално продължаване на дружеството е по реда на чл. 274 от ТЗ, ако са налице посочените в разпоредбата предпоставки за това.

Съгласно чл. 156, ал. 1 от ТЗ, при прекратяване на дружеството на  основание чл. 155 от ТЗ, се открива производство по ликвидация, която се извършва по реда на глава седемнадесета от ТЗ (чл. 156, ал. 4, вр. чл. 266, ал. 1 от ТЗ).

Производството по ликвидация следва да бъде открито от съда с настоящото решение, с определяне на срок за ликвидация. В този смисъл са Решение № 159 от 15.12.2009г. по т.д. № 389/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 222 от 15.07.2011г. по т.д. № 74/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. Изоставена е предходната съдебна практика, съгласно която е недопустимо съединяването на исково състезателно производство по чл. 155 от ТЗ с охранителното производство по ликвидацията (Решение № 204 от 01.03.1994г. по гр.д. № 1096/93г. на ВКС, V г.о., Решение № 48 от 16.02.2001г. по гр.д. № 1343/2000г. на ВКС, V г.о., Решение № 394 от 07.03.2002г. по гр.д. № 1179/2001г. на ВКС, Решение № 741 от 22.04.2002г. по гр.д. № 1407/2001г. на ВКС, V г.о. и др.). 

Ликвидатор на дружеството е по правило управителят, освен ако с учредителния договор (акт) или по решение на общото събрание (едноличният собственик на капитала)  е определено друго лице (чл. 156, ал. 2 от ТЗ). В случая към момента на откриване на производството по ликвидация няма вписан управител, учредителният акт не съдържа изрично правило кой следва да бъде назначен за ликвидатор, нито има решение на едноличния собственик на капитала, при което ликвидатор следва да бъде определен служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че това следва да е по назначение от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията.

Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има  в тази Агенция, съгласно Заповед № РД-01-292/21.10.2016г. на изпълнителния директор, издадена на основание Наредба № 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност  по занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно за назначаването следва да има  съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал. 3 от ТЗ)), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости.

Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ).

Срокът на ликвидация следва да бъде определен на шест месеца. При необходимост този срок може да бъде продължен.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. 

  Воден от горното съдът  

 

 

                                              Р Е Ш И :

 

 

         ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, „Щ.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********и със седалище и адрес на управление ***, по иска на Софийска градска прокуратура.

ОТКРИВА, на основание чл. 156, ал. 1, чл. 155 от ТЗ и чл. 266 и сл. от ТЗ, производство по ликвидация на „Щ.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********и със седалище и адрес на управление ***, като определя 6-месечен срок за провеждането му, при служебно назначаване на ликвидатор.

УКАЗВА на длъжното лице по регистрация в Агенция по вписванията, при вписване на решението за прекратяването, да назначи ликвидатор и да определи месечното му възнаграждение, съгласно мотивите към решението.

ОСЪЖДА „Щ.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 80 лева държавна такса по предявения иск.

Решението, в частта на прекратяването на търговското дружество, подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, като на ответника – по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК.                                                                

След влизане в сила на решението, препис да се изпрати на Агенция по вписванията, на основание чл. 14 от ЗТР.

 

 

                                                                  Съдия: