Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1239 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано след изпращане по подсъдност на
гр. дело № 21506/2019 г. от Софийския районен съд. С.о.гр. София е предявила
срещу „Д.б.г.“ ООД гр. София следните обективно съединени искове при условията
на кумулативност:
1. установителни
искове, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, след заповедно производство:
- установителен иск с правно основание чл. 232 ал. 2
от ЗЗД, за признаване за установена дължимост на незаплатена наемна цена на
имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г., с цена на този иск 20 970
лева;
- установителен иск с
правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД, за признаване установена дължимостта на
обезщетение за ползване на имот за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г., с
цена на този иск 6990 лева;
- установителен иск с
правно основание чл. 92 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта на
неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., с цена на
този иск 30068,65 лева;
- установителен иск с
правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установена дължимостта
на законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване
на имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08
лева.
2. осъдителни искове:
- осъдителен иск с правно
основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., с цена на този
иск 4660 лева;
- осъдителен иск с правно
основание чл. 92 от ЗЗД, за заплащане на неустойка за забава, с цена на този
иск 185 973,93 лева.
Ищецът С.о.излага, че с
ответника „Д.б.г.“ ООД гр. София бил сключен договор за наем на имот публична общинска
собстевност, за поставяне на преместваем обект на територията на Градската
градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1, с покрита площ 24 кв. м,
прилежаща открита площ 120 кв. м, след порведен конкурс. Уговорената наемна
цена била 2330 лева месечно, , платима авансово до 25-то число на предходния
месец, като първата цена се дължала не по-късно от три месеца от подписване на
договора, или от 01.03.2013 г. Независимо че договорът бил сключен за 5 години
и приключил на 01.03.2018 г. , ответникът продължавал да държи преместваемия
обект върху имота при условията на чл. 236 от ЗЗД , върху наемателя тежало
задължението да заплати наемната цена при условията на сключения договор като
при договор за наем за неопределен срок, или наемна цена от 2330 лева месечно,
считано от 25.02.2018 г. до предявяването на иска. Ищецът твърди, че след
датата на първия падеж наемателят изпадал в забава при плащане на наемните
вноски и заплащал чмастично дължимите суми в нарушение на чл. 66 от ЗЗД.
Постъпилите банкови плащания по договора били 107 046 лева, а начислените
месечни наемни цени за периода 01.03.2015 г. – 30.05.2015 г. били 146 790
лева.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи незаплатени „главници“ в размер на
39 744 лева за целия период на договора. Съгласно договора, върху
незаплатената сума ответникът дължал неустойка от 0,5 % за всеки просрочен ден,
или в общ размер 222 083,80 лева. Ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение и СРС по гр. дело № 35852/2018 г. издал заповед за
незабавно изпълнение за главница в размер на 39 744 лева , неустойка за
забава 50 479 лева за периода 01.01.2017 г. – 30.05.2018 г. (с падежи
25.12.2016 г. – 25.04.2018 г.) и законна лихва върху обезщетението за ползване
25.02.2018 г. – 14.05.2018 г.
На основание изложеното, в исковата молба се правят
следните искания до съда:
1. да признае за установено, че ответникът „Д.б.г.“
ООД гр. София дължи на ищеца С.о.следните парични суми:
- сума от 20 970 лева незаплатена наемна цена на
имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г.;
- сума от 6990 лева
обезщетение за ползване на имот след изтичане срока на договор за наем, за
периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г.;
- сума от 30 068,65
лева неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г.;
- сума от 97,08 лева
законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване на
имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г.
2. да осъди ответника „Д.б.г.“
ООД гр. София да заплати на ищеца С.о.следните парични суми:
- сума от 4660 лева наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г.;
- сума от 185 973
лева неустойка за забавено плащане на наемни вноски за периода от 01.03.2013 г.
до 30.05.2018 г.
Ответникът „Д.б.г.“ ООД гр. София оспорва исковете със
следните възражения:
- възражение за изтекла погасителна давност за
вземанията за главници и неустойки за забава в частта им преди 12.04.2016 г.
- възражение за недължимост на наемни вноски за
периода от 01.01.2017 г. до 31.05.2018 г., с твърдение за прекратяване на
договора за наем след 31.12.2016 г., съгласно писмо от 01.12.2016 г. от кмета
на Столична община;
- възражение за недължимост на неустойка, поради липса
на забава при погасяване на задълженията на ответника към ищеца за периода от
01.03.2013 г. до 31.12.2016 г.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
По делото с доклада на съда е прието за безспорно, че между
ищеца С.о.като наемодател и ответника „Д.б.г.“ ООД гр. София като наемател, е
бил сключен договор за наем РД-566-21 от 30.11.2012 г. на имот публична
общинска собственост, за поставяне на преместваем обект на територията на
Градската градина на София, за позиция 1.1 за обект № 1 с покрита площ 24 кв. м
и прилежаща открита площ от 120 кв. м. Срокът на договора бил 5 години.
Уговорената месечна наемна цена от 2330 лева, платима авансово за следващия
месец до 25-то число на текущия месец. В чл. 6 от договора била уговорена
неустойка за забава размер на 0,5% от наемната цена за всеки просрочен ден. Между
страните не се спори относно обстоятелството, че ответникът „Д.б.г.“ ООД гр.
София е ползвал предоставената му площ, като е поставил преместваемия обект,
съгласно договора. С писмо от 01.12.2016 г. С.о.е отправила предизвестие за
прекратяване на договорните отношения (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108). По
делото не е направено твърдение от ответника за премахването на обекта,
разположен върху мястото, което е било предмет на договора за наем след
предизвестието за неговото прекратяване. Към делото са представени констативни
протоколи, съставени от длъжностни лица при Столична община, с дати съответно 27.04.2017
г. (л. 36), 04.09.2017 г. (л. 25-27), 12.09.2017 г. (л. 28-29), 10.04.2018 г.,
20.05.2018 г. и 04.06.2018 г. (л. 38-40), с вписани констатации на съответните
дати за поставени маси върху общински терен на площ между 120 кв. м и 200 кв. м
и предлагане в обекта на напитки и храна. Тези доказателства дават основание на
съда да приеме от фактическа страна, че след писмото – предизвестие за
прекратяване на договора за наем (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108)
ответникът е продължил да държи частта от имота, която е била предмет на
договор за наем. В протокол от 27.04.2017 г., съдържащ нареждане „да се
премахнат незабавно“, което съдът приема като изрично противопоставяне на
наемодателя на ползването на имота. Тези обстоятелства дават основание на съда
да приеме, че след предизвестието за прекратяване на договора на 08.12.2017 г.,
с оглед продължилото ползване на имота въпреки противопоставянето на
наемодателя Столична община, наемателят „Д.б.г.“ е продължил ползването на
имота и на основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е следвало да изпълнява всичките си
задължения по наемния договор.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, с която са установени дължимите като наемна цена суми от наемателя
на наемодателя за периода на ползване на имота, и размерът на дължимите
неустойки съгласно клаузите на договора за наем.
Тези обстоятелства обуславят следните фактически и правни
изводи на първоинстанционния съд:
Действието на
договора за наем.
Договорът за наем е сключен на дата 30.11.2012 г., но
е породил действието си на 01.03.2013 г., видно от представената оборотна
ведомост на Столична община, където е вписана тази дата като начало на действие
на договора (л. 19). Договорът за наем следва да се счита прекратен на
01.01.2017 г., с получаването на писмото – предизвестие
СОА16-ТД26-13964/01.12.2016 г. (гр. дело № 21506/2019 г. СРС л. 108) – не е
отбелязана датата на получаване на писмото, но съобразно твърдението на
ответника в отговора на исковата молба, съдът приема, че ответникът признава
факта на получаване на писмото и датата на прекратяване на договора 01.01.2017
г. (л. 104).
Погасени по
давност вземания.
С оглед изрично направеното възражение за изтекла
погасителна давност в отговора на исковата молба (гр. дело № 21506/2019 г. л.
105), на осн. чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, съдът приема за погасени с изтичане на
тригодишна давност дължимите месечни наемни вноски за периода преди 12.04.2016
г., три години преди датата на предявяване на исковата молба, по която е
образувано гр. дело № 21506/2019 г. на СРС. Погасен по давност се и наемът за
м. април 2016 г., защото неговият падеж е бил на 25.03.2016 г., съгласно чл. 4
ал. 1 от договора за наем. Давността за наемните вноски преди 12.04.2016 г. не
е била прекъсната със заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по чл.
417 от ГПК на 01.06.2018 г., защото тези вноски не са били предмет на заявлението
– същото съдържа претенция за наем след 01.01.2017 г.
Следва да се считат погасени по давност на основание
чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и вземанията за неустойка преди 12.04.2017 г. За този
период са изтекли три години преди предявяване на осъдителния иск. Давността за
вземанията за неустойка до 11.04.2016 г. не следва да се счита прекъсната с
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, защото с него не
се претендират вземания за неустойка за периода до 11.04.2016 г., а за периода
след 25.12.2016 г. (гр. дело № 35852/2018 г. л. 4). Следователно, непогасени по
давност са вземанията за неустойка от 12.04.2016 г.
Дължимите суми
и извършените плащания.
С оглед погасяването по давност на вземанията за наем
преди 12.04.2016 г., за да прецени основателността на предявените установителни
и осъдителни искове за наем и неустойка, съдът следва да установи размера на
дължимите суми и извършените плащания за периода от 12.04.2016 г. до 31.05.2018
г. При констатирана недостатъчност на заплатените суми за погасяване на
задълженията, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ГПК, като
приеме за погасени задълженията за наемните периоди, обозначени изрично като
основание за съответното плащане, а останалите плащания следва да се отнесат
към най старите задължения за периода след 12.04.2016 г. Съдът следва да отчете
и установената от вещото лице нередовност на счетоводните записвания и при
двете страни (ССЕ стр. 5 отговор на задача 3), при повече от едно плащания с
посочен един и същ период, която платените суми надхвърлят дължимото за
посочения период, надплатената част следва да бъде отнесена към най-старите
задължения.
За периода
12.04.2016 г. – 31.12.2016 г. ответникът е направил общо 5
плащания. На 29.08.2016 г. е платена сума от 2330 лева, като е отбелязан период
01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. За този период е имало предишни частични плащания
на 22.02.2016 г., 29.02.2016 г. и 08.03.2016 г. общо на 2000 лева. Останалата
сума от 330 лева е погасена по давност, поради което плащането на 29.08.2016 г.
следва да се отнесе към по-стари задължения след 12.04.2016 г. С плащане на
08.06.2016 г. са платени 4660 лева, като е отбелязано основание за плащане наем
за периода 01.05.2016 г. – 30.06.2016 г. На 07.09.2016 г. е направено плащане
на наем за 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. На 19.09.2016 г. е направено плащане,
зае което е отбелязан същият период като плащането на 07.09.2016 г., а на
24.10.2016 г. е платен наем за периода 01.10.2016 г. – 30.10.2016 г. На
16.01.2017 г. са направени две плащания по 4660 лева, като основанието за
едното е наем за 01.09.2016 г. – 31.10.2016 г. (за който период вече има
плащане през 20176 г.), а на другото наем за 01.11.2016 г. – 31.12.2016 г.
При така направените плащания и вписани основания,
съдът приема за доказано, че за процесния период ответникът е заплатил
месечната наемна цена от 2330 лева за следните периоди:
- за 01.05.2016 г. – 31.05.2016 г. – на 08.06.2016 г.;
- за 01.06.2016 г. – 30.06.2016 г. – на 08.06.2016 г.;
- за 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. – на 07.09.2016 г.;
- за 01.10.2016 г. – 31.10.2016 г. – на 24.10.2016 г.;
- за 01.11.2016 г. – 30.11.2016 г. – на 16.01.2017 г.;
- за 01.12.2016 г. – 31.12.2016 г. – на 16.01.2017 г.
Не са направени плащания с изрично посочен наемен
период за месеците юли и август 2016 г. Същевременно, направени са две плащания
за периоди, за които наемът вече е бил платен – плащане на 29.08.2016 г.
(посочен период 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. – ССЕ табл. 1 стр. 4 ред 50) и
плащане на 19.09.2016 г. (посочен период 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г. – ССЕ
таблица ред 52). Следва тези плащания да бъдат отнесени за месеците юли и
август 2016 г.
За периода
01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. са дължими 12 наемни плащания по
2330 лева. Вещото лице по ССЕ установява, че са направени общо 14 плащания до
15.12.2017 г. Общо платените суми за наем за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017
г. са в размер на 34 950 лева. От тях едно плащане на 16.01.2017 г. в
размер на 4660 лева (второ плащане за датата ССЕ табл. 1 ред 59) е за месеците
ноември и декември 2016 г. Останалите плащания за 2017 г. са в общ размер 30290
лева. При част от плащанията са допуснати неточности при отбелязването за кой
период се отнасят. На 16.01.2017 г. е направено и едно плащане на 2330 лева, за
което е посочен наемен период 01.01.2017 г. – 31.01.2017 г. На 07.02.2017 г. е
направено плащане на 2330 лева с посочен същия наемен период. То следва да се
отнесе към непогасени вземания, за които не е направено плащане. Третото
плащане на 16.01.2017 г. е с посочен наемен период м. 09 и м. 10 2016 г., за
който период вече са направени плащания на 07.09.2016 г. и 24.10.2016 г. Поради
това, следва да се приеме, че второто плащане на 4660 лева на 16.01.2017 г.
следва да се отнесе към стари задължения. При осем от наемните плащания за
процесния период – на 07.03.2017 г., на 15.05.2017 г., на 05.06.2017 г., на
17.07.2017 г., на 11.09.2017 г., на 07.11.2017 г. и две плащания на 15.12.2017
г., е вписано едно и също основание и един и същ наемен период: наем/дог. по РД
566-21 (номерът на договора за наем) и период 01.02.-28.02.2017 г. (ССЕ стр.
4-5). С това е била допусната неточност при счетоводните записвания от страна
на ищеца и ответника, констатирана от вещото лице (отговор на задача 3).
Независимо от това, след съпоставка на дължимата за
периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. наемна цена от 27 960 лева и
заплатените за същия период суми от 30 290 лева се установява, че
заплатеното е в по-голям размер от дължимото за периода. Следва заплатеното в
по-голям размер да бъде отнесено към дължимите суми за следващия отчетен
период.
През 2018 г. са направени
две плащания: на 02.01.2018 г. плащане от 2330 лева и на 15.02.2018 г. плащане
от 2330 лева, без посочване на месеца, за който се отнасят.
Ред на
погасяване на задълженията:
При така дължимите суми и направените плащания, редът
за погасяване на задълженията е следният:
Непогасени по
давност задълженията за 2016 г.
- за м. май 2016 г. 2330 лева – плащане на 08.06.2016
г. 2330 лева;
- за м. юни 2016 г. – плащане на 08.06.2016 г. 2330
лева;
- за м. юли 2016 г. 2330 лева – погасено с плащане на
29.08.2016 г., с посочен период на плащане 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г., за
който има предходно погасяване;
- за м. август 2016 г. 2330 лева – погасено с плащане
на 19.09.2016 г., с посочен период 01.09.2016 г. – 30.09.2016 г., за който има
предходно плащане;
- за м. септември 2016 г. 2330 лева – на 07.09.2016 г.
плащане 2330 лева;
- за м. октомври 2016 г. 2330 лева – на 24.10.2016 г. плащане
2330 лева;
- за м. ноември 2016 г. 2330 лева – на 16.01.2017 г. плащане
2330 лева (второ плащане на датата - ССЕ табл. 1 ред 59);
- за м. декември 2016 г. 2330 лева – на 16.01.2017 г. плащане
2330 лева (второ плащане на датата - ССЕ табл. 1 ред 59).
Задължения за
2017 г.
- за м. януари 2017 г. 2330 лева – на 16.01.2017 г.
2330 лева (първо плащане за датата – ССЕ табл. 1 ред 58);
- за м. февруари 2017 г. 2330 лева – на 07.03.2017 г.
2330 лева;
- за м. март 2017 г. 2330 лева – с част от трето
плащане на 16.01.2017 г. (ССЕ таблица 1 ред 60) с повторно посочен период
01.09.2016 г. – 31.10.2016 г., за койтоса направени плащания през 2016 г.;
- за м. април 2017 г. 2330 лева – на 06.04.2017 г.
2330 лева;
- за м. май 2017 г. 2330 лева – с останалата част от
трето плащане на 16.01.2017 г. (ССЕ таблица 1 ред 60) с повторно посочен период
01.09.2016 г. – 31.10.2016 г., за който са направени плащания през 2016 г.;
- за м. юни 2017 г. 2330 лева – с плащане на 07.02.2017 г. с повторно посочен период
01.01.2017 г. – 31.01.2017 г., за който е направено плащане на 16.01.2017 г.;
- за м. юли 2017 г. 2330 лева – с плащане на 15.05.2017 г. на 2330 лева с повторно посочен период
м. февруари 2017 г., за който има предходно плащане;
- за м. август 2017 г.
2330 лева – с плащане на 01.08.2017 г. (таблица 1 ред 67);
- за м. септември 2017 г. 2330 лева – с плащане на 05.06.2017 г.
на 2330 лева с повторно посочен период м. февруари 2017 г., за който има
предходно плащане;
- за м. октомври 2017 г. 2330 лева – с плащане на 17.07.2017 г.
на 2330 лева с повторно посочен период м. февруари 2017 г., за който има
предходно плащане;
- за м. ноември 2017 г. 2330 лева – с плащане на
11.09.2017 г., с повторно посочен период м. февруари 2017 г., за който има
предходно плащане;
- за м. декември 2017 г. 2330 лева – с плащане на
07.11.2017 г. с повторно посочен период м. февруари 2017 г., за който има
предходно плащане.
Извършени две плащания на 15.12.2017 г. на сума в общ
размер 2330 лева, в повече от дължимия наем за периода.
Задължения за
наем за 2018 г.
- за м. януари 2018 г. 2330 лева – следва да се счита
погасен чрез плащане на 15.12.2017 г. на сумите от 1990 лева и 340 лева, общо
2330 лева;
- за м. февруари 2018 г. 2330 лева – следва да се
счита погасен чрез плащане на 02.01.2018 г.
На 15.02.2018 г. е изплатена сума от 2330 лева. Ищецът
няма претенции за наемни плащания след 28.02.2018 г.
По
установителния иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.
Искът е за признаване за установена дължимост на
незаплатена наемна цена на имот за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г. в
размер на 20 970 лева. За този период договорът за наем е бил прекратен с
предизвестие от 01.12.2016 г., считано от 01.01.2017 г. Предвид ползването на
имота от ответника при изрично противопоставяне на ищеца, на основание чл. 236
ал. 2 предл. 2 от ЗЗД, ответникът трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от договора за наем, включително заплащане на наемна цена.
Съобразно приетата от съда поредност на погасяване на
задълженията и установените за процесния период плащания, от които са
приспаднати плащанията за предходни периоди, се установява, че ответникът през
2017 г. и 2018 г. е изплатил суми в общ размер 34 950 лева, надвишаваща
дължимата сума за наем за периода. Поради това, установителният иск с правно
основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли.
По
установителния иск с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД.
Искът е за признаване установена дължимостта на
обезщетение за ползване на имот за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г., с
цена на този иск 6990 лева. По делото безспорно се установява, че за
претендирания период ответникът е продължил ползването на имота, въпреки
противопоставянето на ищеца. В този случай, съгласно чл. 236 ал. 2 от ЗЗД той
дължи обезщетение за ползването на имота. Размерът на обезщетението е според
средния пазарен наем за съизмерими обекти, но не по-малко от уговорената наемна
цена (ВКС Р. 2-2004-ІV, Р. 391-2010-ІІІ). Претенцията на ищеца е за обезщетение
в размер на месечната наемна цена (уточняваща молба вх. № 5129077 от 31.07.2019
г.). Според заключението на вещото лице, дължимата наемна цена за този период е
6990 лева. Няма доказателства за заплащане на тази сума от ответника. Поради
това, предявеният иск с правно основание чл. 236 ал. 2 от ЗЗД е основателен в
пълния му предявен размер от 6990 лева.
По
установителния иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Искът е за признаване за установена дължимостта на
неустойка за забава за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., с цена на
този иск 30068,65 лева. Като материалноправно основание на претенцията за
неустойка ищецът сочи клаузата на чл. 6 от договора, според която при
закъснение на плащането наемателят дължи на наемодателя неустойка за всеки
просрочен ден в размер на 0,5% от дължимата сума. Срокът за плащане е 25-то
число на текущия месец авансово за следващия месец. От приложената счетоводна
документация и съдебно-счетоводната експертиза се установява наличието на
забавяния при плащанията на част от наемната цена за процесния период. След
28.02.2018 г. плащания не са извършвани. В заключението си по назначената
съдебно-счетоводна експертиза вещото лице е определило дължимата неустойка за
периода 01.03.2018 г. – 14.05.2018 г. в размер на общо 1713 лева (таблица към
задача 5 ССЕ стр. 6). За периода от м. януари 2017 г. (плащане дължимо до
25.12.2016 г.) до 28.02.2018 г. вещото лице е определило размера на неустойката
на 30068,65 лева (зад. 7 ССЕ стр. 8). Съдът следва да вземе предвид част от определените
от вещото лице размери на неустойката за съответните периоди, а останалата част
следва да съобрази приетия по-горе начин на погасяване на задълженията за наем
с платените суми с непосочено основание.
Съобразно това, за наема за м. януари съдът приема определената неустойка от 256,30 лева, при
допусната забава от 22 дни.
За м. февруари 2017 г. съдът приема
определената от вещото лице неустойка от 477,65 лева, при забава от 41 дни.
За м. март 2017
г. неустойка не се дължи, тъй като съдът приема, че вземането следва да се
счита погасено с част от трето плащане на 16.01.2017 г.
За м. април
2017 г. съдът приема определената от вещото лице неустойка от 139,80 лева,
при забава от 12 дни.
За м. май 2017
г. (ред 115 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът приема, че
вземането следва да се счита погасено с част от трето плащане на 16.01.2017 г.
За м. юни 2017
г. (ред 116 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът приема, че
вземането следва да се счита погасено с плащане на 07.02.2017 г.
За м. юли 2017
г. (ред 117 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът приема, че
вземането следва да се счита погасено с плащане на 15.05.2017 г.
За м. август
2017 г. съдът приема определената от вещото лице неустойка от 81,55 лева
при забава от 7 дни.
За м. септември
2017 г. (ред 119 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът
приема, че вземането следва да се счита погасено с плащане на 05.06.2017 г.
За м. октомври
2017 г. (ред 120 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът
приема, че вземането следва да се счита погасено с плащане на 17.07.2017 г.
За м. ноември
2017 г. (ред 121 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът
приема, че вземането следва да се счита погасено с плащане на 11.09.2017 г.
За м. декември
2017 г. (ред 122 от таблицата)
неустойка не се дължи, тъй като съдът приема, че вземането следва да се
счита погасено с плащане на 07.11.2017 г.
За м. януари
2018 г. (ред 123 от таблицата) неустойка не се дължи, тъй като съдът
приема, че вземането следва да се счита погасено с плащане на 15.12.2017 г.
За м. февруари
2018 г. (ред 124 от таблицата) неустойка
не се дължи, тъй като съдът приема, че вземането следва да се счита погасено с
плащане на 02.01.2018 г.
С приетите от съда размери на неустойката за
посочените периоди, заедно с определената от вещото лице неустойка в размер на
1713 лева за периода от 01.03.2018 г. до 31.05.2018 г., общият размер на
неустойката за претендирания период 25.12.2016 г. – 14.05.2018 г. е 2668,30
лева. Установителният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД е основателен до
размер 2668,30 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 30 068,65
лева искът следва да се отхвърли.
По
установителния иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Искът е за признаване за установена дължимостта на
законна лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване на
имота за периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08 лева. За
това вземане издаването на заповед за изпълнение на осн. чл. 417 от ГПК е било
недопустимо (ТР 4-2014-ОСГТК, т. 4а изр. 2). Това обуславя извод за
недопустимост и на последващия установителен иск, предявен по реда на чл. 422
от ГПК. Следва производството по делото да бъде прекратено в тази му част.
По осъдителния
иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД
Искът е за заплащане на наемна цена за периода 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г., в размер на
4660 лева. Безспорно установено по делото е, че договорът за наем е бил
действащ за този период. Ответникът като наемател е дължал заплащане на наемна
цена. Съдът е приел, че за периода са направени четири плащания по 2330 лева, едно
плащане на 08.06.2016 г. от 4660 лева и едно плащане на 4660 лева на 16.01.2017
г., с посочено основание погасяване на задължения за наем за периода 01.11.2016
г. – 31.12.2016 г. За два от наемните периоди – месеците юли и август, не е
направено плащане с изрично посочено основание. Съдът обаче е приел, че с
направените две плащания за периоди, за които наемът вече е бил платен –
плащане на 29.08.2016 г. (посочен период 01.02.2016 г. – 29.02.2016 г. – ССЕ
табл. 1 стр. 4 ред 50) и плащане на 19.09.2016 г. (посочен период 01.09.2016 г.
– 30.09.2016 г. – ССЕ таблица ред 52), следва да бъдат погасени задълженията за
месеците юли и август 2016 г.
Поради изложеното съдът приема, че всички задължения
на ответника за процесния период 01.05.2016 г. – 31.12.2016 г. са били погасени
чрез плащане, поради което осъдителният иск с правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.
По осъдителния
иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
Искът е за заплащане на неустойка за забава в размер
на 185 973,93 лева, за периода 01.03.2013 г. – 30.05.2018 г.
Искът е погасен по давност в частта му за сумата от
68 367,14 лева, претендирана неустойка за периода от 01.03.2013 г. до 11.04.2016 г. – датата, предхождаща
подаването на исковата молба на 12.04.2016 г. Не е налице прекъсване на
давността за тази част от претендираното вземане с подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на 01.06.2015 г., тъй като вземането за този
период не е бил предмет на заявлението.
Искът е недопустим в частта му за сумата от 30 068,65
лева за периода 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г. (таблица на стр. 3 от исковата
молба), защото неустойката за този период е предмет на установителния иск, предявен по същото
дело по реда на чл. 422 от ГПК (молба вх. № 5129077 от 31.07.2019 г. гр. дело №
21506/2019 г. л. 100). В тази част производството по делото следва да се
прекрати.
За периода от 12.04.2016 г. до 24.12.2016 г. се
претендира неустойка в размер на 87 538,14 лева. В тази част искът е
допустим и вземанията за неустойка не са погасени по давност. Размерът на
неустойката, определим според чл. 6 от договора, е изчислен в заключението на
вещото лице в общ размер 18 418,65 лева (таблица приложение колона 13
редове 103-110). Съдът следва да вземе предвид част от определените от вещото
лице размери на неустойката за съответните периоди, а останалата част следва да
съобрази приетия по-горе начин на погасяване на задълженията за наем с
платените суми с непосочено основание.
За м. май 2016 г., при пълно погасяване на 08.06.2016
г. (ССЕ таблица 1 ред 49 стр. 4) е допусната забава от 43 дни и размерът на
неустойката е 500,95 лева.
За м. юни 2016 г., при пълно погасяване на 08.06.2016
г. (ССЕ таблица 1 ред 49 стр. 4) е допусната забава от 13 дни и дължимата
неустойка е 151,45 лева.
За м. юли 2016 г., при прието от съда пълно погасяване
на 29.08.2016 г., е допусната забава от 64 дни, неустойката е 745,60 лева.
За м. август 2016 г. при прието от съда пълно погасяване
на 19.09.2016 г., е допусната забава от 55 дни, неустойката е 640,75 лева.
За м. септември 2016 г., при пълно погасяване на
07.09.2016 г., е допусната забава от 12 дни и неустойката е 139,80 лева.
За м. октомври 2016 г., при пълно погасяване на
24.10.2016 г., е допусната забава от 28 дни и неустойката е 326,20 лева.
За м. ноември 2016 г. плащане е извършено на
16.01.2017 г. (второ плащане на тази дата – ССЕ таблица 1 стр. 4 ред 59).
Допусната е забава от 82 дни, за което неустойката е 955,30 лева.
За м. декември 2016 г. плащане е извършено на
16.01.2017 г. (второ плащане на тази дата – ССЕ таблица 1 стр. 4 ред 59).
Допусната е забава от 51 дни, за което неустойката е 594,15 лева.
Общият размер на дължимата от ответника неустойка за
забавено плащане на наемната цена за периода от 12.04.2016 г. до 25.12.2016 г.
е 4054,20. Предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД е
основателен до този размер.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявения по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК от С.о.гр. София ул. „******, БУЛСТАТ ******срещу
„Д.б.г.“ ООД гр. София, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл. 232 ал. 2 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта
на сумата от 20 970 (двадесет хиляди деветстотин и осемдесет) лева неплатена
наемна цена за периода 01.01.2017 г. – 28.02.2018 г. по договор за наем №
РД-566-21 от 30.11.2012 г. на част от поземлен имот публична общинска
собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект от 24 кв. м и
прилежаща площ от 120 кв. м, ведно със законната лихва от 01.06.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Признава за установено, че
„Д.б.г.“ ООД гр. София дължи на С.о.гр. София сумата от 6990 (шест хиляди
деветстотин и деветдесет) лева обезщетение за ползване по чл. 236 ал. 2 от ЗЗД
за периода 01.03.2018 г. – 30.05.2018 г. на
част от поземлен имот публична общинска собственост – градска градина за
поставяне на преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м, при
прекратен договор за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя, ведно
със законната лихва от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Признава за установено, че
„Д.б.г.“ ООД гр. София дължи на С.о.гр. София сумата от 2668,30 лева (две
хиляди шестстотин шестдесет и осем лева и тридесет стотинки) неустойка за
забава на плащането на наемна цена на част от поземлен имот публична общинска
собственост – градска градина за поставяне на преместваем обект от 24 кв. м и
прилежаща площ от 120 кв. м за периода от 25.12.2016 г. до 14.05.2018 г., по
договор за наем № РД-566-21 от 30.11.2012 г., ведно със законната лихва от
01.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения
установителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД над тази сума до предявения
размер от 30068,65 лева като неоснователен.
Отхвърля предявения от С.о.гр.
София срещу „Д.б.г.“ ООД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 232
ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4660 (четири хиляди шестстотин и
шестдесет) лева наемна цена за периода
01.05.2016 г. – 31.12.2016 г. като неоснователен.
Осъжда
„Д.б.г.“ ООД гр. София да заплати на С.о.гр. София сумата от 4054,20 лева (четири
хиляди петдесет и четири лева и двадесет стотинки) неустойка за забава на
плащанията на наемна цена за периода 12.04.2016 г. – 25.12.2016 г. на част от
поземлен имот публична общинска собственост – градска градина за поставяне на
преместваем обект от 24 кв. м и прилежаща площ от 120 кв. м по договор за наем
№ РД-566-21 от 30.11.2012 г., ведно със законната лихва от 12.04.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Отхвърля предявения от С.о.гр. София срещу „Д.б.г.“ ООД гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД в частта му за претендирана неустойка за периода от 01.03.2013 г. до 11.04.2016 г. като погасен по давност, и в частта му за претендирана неустойка за периода 12.04.2016 г. – 25.12.2016 г. над сумата от 4054,20 лева до 68 367,14 лева като неоснователен.
Прекратява производството по гр. дело № 1239/2020 г.
на СГС в частта му по предявения по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за признаване за установена дължимостта на законна
лихва за забава върху незаплатените месечни обезщетения за ползване на имота за
периода 25.02.2018 г. – 14.05.2018 г., с цена на този иск 97,08 лева.
Прекратява производството по гр. дело № 1239/2020 г.
на СГС в частта му по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в частта му за сумата от 30068,65 лева за периода
25.12.2016 г. до 14.05.2018 г.
Осъжда „Д.б.г.“ ООД гр. София да заплати на С.о.гр.
София разноски по делото в размер на 539,94 лева според уважената част от иска.
Осъжда С.о.да заплати на „Д.б.г.“ ООД гр. София
разноски по делото в размер на 5348,50 лева според отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението в прекратителната му част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: