Мотиви
към присъда № 46/19.04.2019 г. по НОХД № 30/2018 г. по описа на РС Ихтиман.
Производството
по делото е образувано по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия С.М.К.,
ЕГН **********, род. на ***г***, обл. С., ул. „Д.“ № 10, българин, българско гражданство, женен, не
осъждан / реабилитиран/, безработен, с основно образование, на 18.12.2015г. за
това че: за времето от 16.00 часа до 17.30 часа в землището на град К.,
местността „Б.М.“ обл. С., действайки в съучастие с А.Г.М., като извършител е
отнел чужди движими вещи – 2 / два/ броя коне от мъжки пол от порода „Арденец“
– 1 / един/ брой на възраст около три години на стойност 1000.00 лева и 1
/един/ брой на възраст около четири години на стойност 1000.00 лева,двата на
обща стойност 2000.00 / две хиляди / лева от владението на Г.Л.К., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК и срещу подсъдимия А.Г.М., с ЕГН **********, род. на *** ***,
обл. С., ул. „Р.“ № 12, българин, българско гражданство, женен, неосъждан,
работи като шофьор, със средно образование, за това че: на 18.12.2015г. за
времето от 16.00 часа до 17.30 часа в землището на град К., местността „Б.М.“
обл. С., действайки в съучастие с С.М.К., като извършител е отнел чужди движими
вещи – 2 / два/ броя коне от мъжки пол от порода „Арденец“ – 1 / един/ брой на
възраст около три години на стойност 1000.00 лева и 1 /един/ брой на възраст
около четири години на стойност 1000.00 лева,двата на обща стойност 2000.00 /
две хиляди / лева от владението на Г.Л.К., без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2,
вр.ал.1 от НК
Подсъдимите
дават обяснения по така повдигнатото им обвинение, като не се признават за
виновни в извършване на престъплението. Защитата моли за постановяване на
оправдателна присъда, поради недоказаност на обвинението.
Представителят
на РП Ихтиман счита обвинението за доказано
по несъмнен и безспорен начин и моли на всеки един от подсъдимите да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ към минимума предвиден за престъплението по чл.
194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години на осн. чл. 66 от НК.
В хода
на производството е приет за съвместно разглеждане предявения от пострадалия Г.Л.К.
против двамата подсъдими граждански иск, с който се претендира последните да
бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата 2 000 лв., представляваща обезщетеине
за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на деликта до окончателно изплащане на
задължението.
Пострадалият
е конституиран и като частен обвинител в производството. Счита обвинението за
доказано и моли на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ към минимума предвиден в закона, изпълнението на което да бъде
отложено за изпитателен срок на осн. чл. 66 от НК.
Ихтиманският
районен съд, като прецени събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа страна следното:
Двамата
подсъдими се познават и се намират в приятелски отношения.
Към
декември месец 2015г. св. Г.Л.К. работел като извозвач на дърва към фирмата на
св. К.А.Ц.. Своята дейност той упражнявал посредством коне – около 10 броя
негова собственост и на собственика на фирмата, които след работа отглеждали и
нощували в района на „Балева махала“, на около 10 километра от гр.К..
На
18.12.2015г. след като приключил работа, около 16.00 часа св. К. прибрал конете
и ги пуснал на обособеното пасище.
Около
17.30 часа, св. К. забелязал, пресни следи от два коня, които водели от
пасището в посока сметището на гр.К.. Той веднага проверил и установил, че от
пасището липсват два от неговите коне. След като установил липсите, К. се
обадил по телефона на св. К.Ц..
По това
време св. К. Ц. се намирал в гр.Момин проход. След като получил обаждането на
св. К., той тръгнал в описаната посока. Малко преди сметището, той забелязал
пресни изпражнения от коне. Тръгнал нагоре по черния път посока село К. и
когато стъпил на асфалтовия път видял
три коли, като едната била джип, а другите два автомобила били „Опел Вектра“ и
„Опел Астра“. Той видял, че тези коли тръгнали в посока „Мадана“ като решил да
ги последва. Когато стигнал до края на асфалтовия път, видял, че със своята
кола не може да продължи по черния път и спрял. Обадил се по телефона на брат
си - св. И.Ц., като му казал да дойде с
неговия джип и останал да го чака там.
След
като св. И.Ц. получил обаждане от брат си К., той тръгнал към мястото където му
посочил, че го чака. След като пристигнал при брат си, на черния път зад
сметището, двамата заедно тръгнали към едно място което се намирало в близост
до сметището, където преди месец и половина били намерени остатъци от трупа на
друг откраднат кон, за който обаче не били сигнализирали на полицията.
Пътувайки натам вече било тъмно. Те видели в нивите светлини и когато наближили
видели два паркирани автомобила – „Астра“ червена и сива „Вектра“ и двама
човека при тях. Те разпознали подс. С.К. и още едно лице, което познавали само
по физиономия, а именно подс. А.М..
Попитали ги какво правят там и къде са конете им. М. заключил с
дистанционно червената „Астра“, а между К. и св. И. Ц. се стигнало до
сборичкване, след което подсъдимия успял да избяга в полето. Междувременно на
място пристигнали полицаи, които задържали подс. А.М..
При
пристигането си, полицейските служители – свидетелите С.П. и А.Г., които били
изпратени по сигнал получен от ОДЧ РУ – К. в местността „Каракас“ в близост до
сметището на К. във връзка с откраднати коне от Байовата махала, собственост на
Г.К., на мястото заварили лицата И.Ц. и К.Ц., които били заловили обв. А.М..
Цветанови обяснили на полицаите, че когато са
пристигнали там е бил и подс. К., който обаче успял да избяга.
Според
полицейските служители подс. М. бил обут с губени ботуши. Той посочил, че е с
автомобил „Опел Астра“ с рег. № С 8723 ХС, който бил спрян в близост. Там бил
спрян и лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СО 0632 АС. На около 20 метра пред
колите, полицейските служители видели два трупа на коне.
Междувременно,
за случаят била уведомена и оперативна група начело с разследващ полицай, които
пристигайки на място извършили оглед на местопроизшествие.
В лекия
автомобил „Опел Вектра“ с рег. № СО 0632 АС в багажника имало окървавена брадва
и окървавени ножове, найлонови чували, пластмасови кофи с капаци, като на
предната дясна седалка имало черна кожена мъжка чанта с личните документи на подс.
С.К..
В лекият автомобил „Опел Астра“
посочен от подс. М., че е управляван от него в багажника са намерени найлонови
чували.
Видно от
огледен протокол от 18.12.2015 г. е , че на 20 метра от лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № СО 0632 АС се е намерил труп на животно – кон легнал на лявата
страна, кафяв на цвят, мъжки, кастриран, на около 4 години с бяла ивица на
челото, като в областта на челото му се е намерила следа от удар и порезна
рана. Вратът се е намерил със срязана трахея, хранопровод, артерии и вени.
Намереният труп на кон бил с вързани предни крака. На 3 метра от първият труп е
намерен втори труп на животно – кон, разположен в храстите и полегнал на
дясната си страна, същият бил мъжки, некастриран, около 3 годишен, кафяв на
цвят. Намерила се следа от удар и вдлъбнатина в областта на челото му. И двата
трупа на коне били топли при извършване на огледа.
Според
св. К. , когато отишъл на мястото където
били намерени двата убити коня, същият е разпознал, че това са неговите коне,
които са изчезнали от пасището малко преди това и за които са представени
съответни копия от паспорти по делото.
Показанията
на пострадалия установяват и че малко след инцидента същият е получил обаждане
от К.Т., който му казал, че хората които са заклали конете му искат да говорят
с него и че са изразили желание да му заплатят за убитите коне.
В тази
насока са и показанията на на св. И.С. е, че живееща на семейни начала със св. К.Ц..
Два дни след инцидента на 18.12.2015 г. по телефона й се обадила жената на С.К.,
която й казала, че „искаме да заплатиме конете, какъв е начина да се свържеме с К. и със собственика на
конете, за да му платим и да се разберем за сумата“, като същата поискала
телефонния номер на Г.К..
Според
св. Г.З., който по това време работил като коняр при пострадалият К., няколко
дни преди инцидента на 18.12.2015 година, една сутрин около 07.00 часа в
близост до фургона където спял, видял червен автомобил, който бил спрял насред
пътя. В близост имало двама мъже, които държали един от техните коне и го
дърпали със сезалова връзка. Той ги попитал „какво правят“, а те му казали, че
„берат шипки“. Свидетелят останал с впечатление, че те се канят да извършат
кражба на коне.
Видно от
заключението по назначената по делото съдебно-оценителна експертиза е, стойността на двата коня възлиза на обща
стойност 2000 /две хиляди / лева.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Въз
основа на анализа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и
във взаимната им връзка повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1,
вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК остана недоказано по несъмнен и безспорен
начин, поради което те следва да бъдат признати за невиновни в извършване на
същото и оправдани.
Нито в
хода на досъдебното производство, нито в хода на съдебното следствие се събраха
преки доказателства установяващи авторството на престъплението, нито механизма
на неговото осъществяване от подсъдимите. Липсват и косвени такива, които в
своята съвкупност да навеждат на единствено възможния извод, че двамата
подсъдими са откраднали действайки в съучастие, като съизвършители помежду си
конете от пострадалия. Не подсъдимите следва да излагат убедителни и логични версии,
които да ги оневиняват по повдигнатото им обвинение, поради действието на
презумпцията за невиновност, а обвинението в хода на съдебното следствие следва
да представи такива и съда след изпълнение задължението си за разкриване на
обективната истина, да прецени въз основа на събраните доказателства по дали те
са достатъчно за да формират извод за осъществено от тях престъпление. В
случая, според настоящия състав, това не бе сторено.
Безспорно
установено е, че подсъдимите са се намирали в близост до труповете на двете
откраднати животни и то непосредствено след смъртта на последните. Безспорно е,
че в двата автомобила на подсъдимите са открити вещи които са послужили за
умъртвяването и са били предназначени за последващото разпореждане с тях - окървавена брадва и окървавени ножове,
найлонови чували, пластмасови кофи с капаци / в автомобила на К./ и найлонови
чували / в автомобила на М./. Посочените време и място, на което са се намирала
двамата подсъдими, при срещата им със свидетелите И.Ц. и К.Ц. и наличните в
управляваните от тях МПС вещи, предполагат причастността им към кръжбата на
конете.
За да е безспорно и несъмнено установено
обаче, че именно подсъдимите са осъществили състава на престъплението по чл.194
от НК в съучастие помежду си, от обективна страна следваше да бъде установен не
само способа по който е прекъсната фактическата власт върху предмета на
престъпно посегателство от тях, но и този по установяване на трайна такава от
тяхна страна. По никакъв начин в производството от установените фактически
обстоятелства, не се налага извод, че К. и М. са осъществили посоченото
изпълнително деяние. Неизяснено остана, посредством какви действия е прекъсната
фактическата власт на собственика върху конете – чрез воденето им от
подсъдимите пеша до мястото, на което са открити труповете на животните, или
чрез язденето им, нито е изяснено кой от двамата/или двамата са осъществили
посочените действия. Подобен извод е сериозно разколебан и от свидетелските
показания по делото, доколкото св. К. Ц. е видял повече от два автомобила на
мястото, където са открити мъртвите животни. Не се опровергават от останалите
доказателства по делото и обясненията на подсъдимите, че подс. М. е бил извикан
по – късно от подс.К. на мястото, където животните са били убити. Въобще
никакви доказателства къде са се намирали и какво са правели подсъдимите по
времето, когато е извършвана кражбата, което несъмнено е станало преди
откриване труповете на конете, по делото не се събраха. А безспорно,
отдалечеността на мястото където животните са били намерени от свидетелите от
мястото, където са били стопанисвани, предполага значителен период от време за
довършване на изпълнителното деяние на престъплението.
В крайна
сметка установяването на подсъдимите с предмета на кражбата, налага единствено
извод за намерението им за своене на вещите, но не и това, че обективните
действия на изпълнителното деяние съставомерни по чл.194 от НК са осъществени именно
от тях. Така установените фактически
обстоятелства биха могли да доведат и до предположения с еднаква тежест, че
двамата подсъдими са подбудители и/или помагачи на трето или трети лица при
осъществяването на престъплението, както и че всеки един от тях е бил
подбудител и/или помагач н другия при извършването на кражбата. Еднакво
обоснован от доказателствата по делото може да бъде и извода, че посочените
фактически действия са извършени от трети неустановени в хода на производството
лица, които са действали при предварителен сговор с подсъдимите, или извода, че са извършени само от трети лица,
без знанието на подсъдимите, но при последващото им уведомяване за възможност
да се сдобият с придобитото от престъплението. И в тази насока обаче /за
осъществено престъпление по чл. … - вещно укривателство/, по делото не са
събрани достатъчно доказателства, които да наложат несъмнен извод за участие на
М. и К. в осъществяването му. Недостатъчни се явяват събраните в производството
доказателства и за извод за съставомерност на поведението на подсъдимите по чл.
216 от НК, или 325а от НК. При това обвинения за последно посочените три престъпления
срещу тях не са и повдигани и те не са се защитавали срещу релевантни за
съставите им факти. Нито един от посочените възможни изводи обаче, не е достатъчно
обоснован от събраните в хода на поизводството доказателства, по начин по който
да позволи подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на конкретно
престъпление, при конкретен принос на всеки един от тях и изяснен механизъм на
осъществяване му. Действително безспорно установен е и факта, че преди и в хода
на образуваното срещу подсъдимите наказателно производство е бил иницииран
разговор между пострадалия и подсъдимия К., при който последния е направил
предложение за възмездяване на причинените от престъплението вреди, чрез
заплащане стойността на откраднатите животни. Последното обаче, съпоставено и с
останалите установени фактически положения, също не допринася за безспорен извод досежно това, в какво се
изразява противоправното поведение на този подсъдими и осъществяват ли
действията му и кой състав на престъпление по смисъла на НК.
Ето защо
и по изложените съображения и двамата подсъдими следва да бъдат признати за
невиновни по така повдигнатото им обвинение и оправдани в извършване на
престъплението по чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр.ал.1 от НК.
Що се
отнася до предявения граждански иск. Основание на същия е деянието на
подсъдимия, предмет на обвинението. В случая, съдът намира че не са доказани по
несъмнен и безспорен начин предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което същия
следва да бъде отхвърлен. Неустановено в производството остана противоправното
поведение на подсъдимите, което да е в пряка причинно-следствена връзка с
претърпените от пострадалия имуществени вреди. Липсата на посочения елемент от
състава на непозволеното увреждане препятства ангажиране на деликтната
отговорност на двамата подсъдими и осъждането им да заплатят солидарно на
гражданския ищец претендираната сума от 2 000 лв. Ето защо и по изложените
съображения, както бе посочено и по- горе, предявеният граждански иск следва да
бъде отхвърлен изцяло.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ