№ 69
гр. Варна, 16.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20223000500054 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София против
решение № 444/16.11.2021г., постановено по т.д. № 493/2021г. на ОС – Варна,
при участие на трето лице-помагач на страната на ответника, в частта, в която
въззивникът е осъден да заплати на Н. П. СТ. сумата от 10 000 лева,
представляваща допълнително /над доброволно изплатените 130 000 лева/
обезщетение за претърпени от ищцата от смъртта на майка й Мария Иванова
С. неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило на 17.10.2019г. и
реализирано от водача П. П. Ч., при управление на л.а. Рено Меган, рег. № В
9399 НР, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите към датата на ПТП, ведно със законната лихва от
01.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата
от 10 942.54 лева, представляваща обезщетение за забава върху вече
изплатеното на 30.06.2021г. обезщетение от 130 000 лева за периода
01.09.2020г. – 30.06.2021г., на основание чл.558, ал.5 вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“
КЗ и чл.86 ЗЗД.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението в обжалваната му част. Твърди се, че определеният общ размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди не
кореспондира на критерия за справедливост по см. на чл.52 ЗЗД с оглед
1
съответния етап на развитие на обществено-икономическата конюктура и
постановената по подобни случаи съдебна практика. Счита се, че заплатената
извънсъдебно сума от 130 000 лева напълно удоволетворява претърпените от
ищцата неимуществени вреди. Оспорват се и изводите на съда относно
началния момент на присъдената законна лихва върху главницата, както и
присъденото обезщетение за забава за периода от 01.09.2020г. до 30.06.2021г.
В тази връзка се навеждат доводи относно поведението на ищцата вр.
предявената от нея претенция и за липсата на забава от страна на Фонда. Иска
се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и
постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна –
въззиваемата Н.С., с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Третото лице П. П. Ч. също е депозирала отговор, в който изразява
становище за основателност на подадената въззивна жалба.
В частта, в която исковите претенции над присъдените суми до
предявените размери и за периода 10.08.2020г. – 31.08.2020г. по иска по чл.86
ЗЗД са отхвърлени първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло
в сила.
Така докладваната жалба е допустима и отговаря на изискванията за
редовност. Същата следва да бъде насрочена за разглеждане в о.с.з.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 09.03.2022г. от 9:15 часа,
за която дата и час да се призоват страните.
Въззиваемата да се призове, чрез процесуалния си представител,
регистриран в ЕПЕП на посочения ел.адрес, а третото лице – помагач чрез
процесуален представител съгласно представеното с отговора пълномощно.
При необходимост призоваването на страните да се извърши по
телефон.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3