№ 530
гр. Плевен, 09.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Х. П. С.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600654 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила жалба, депозирана от П. Д. А., с ЕГН:
********** – обвиняем по досъдебно производство № 6002/2025 г. по описа
на РП-Плевен/ЗМ № 429/2025 г. по описа на Първо РУ – гр. Плевен/, чрез
защитника си адв. Ц. Ц. от АК-Плевен с искане за изменение на Определение
№822 от 01.09.2025г., постановено по ЧНД №1592/2025г. по описа на РС-
Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия П.
Д. А. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че
подзащитният му е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение,
както и че не е налице опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Сочи, че неправилно съдът е приел, че обвиняемият е личност
със завишена обществена опасност, който извод е в противоречие с
приложеното по делото свидетелство за съдимост. В заключение се прави
искане за изменение на определението за мярката за неотклонение и
евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника-
адвокат Гергичанов, упълномощен в съдебно заседание, така и лично от него,
излага подробни съображеня относно липсата на доказателства досежно
авторството на деянието. Прави се искане така постановената мярка
„Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият П. Д. А. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.
1
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем П. Д. А. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 28.08.2025г. в гр. П., ул. „Д. Г.“ № *, ет.
*, ап. *, държал без надлежно разрешително, високорискови наркотични
вещества, съгласно Списък I към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите „Растения и вещества с висока степен
на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – 906,603
грама наркотичен коноп/марихуана/, с активен компонент от 33,21 – 35,77%,
на стойност 18 132.06лв., определена съгласно постановление на министерски
съвет № 106/02.08.2023 г., за изменение на Постановление с № 23 на
Министерски съвет от 1998 г. за определяне на цени за наркотичните вещества
за нуждите на съдопроизводството – престъпление по чл.354а, ал.1, т.3 от НК.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд
е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до
момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен
самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност
материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен
отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно
фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват
изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност.
В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата, свързани
със съпричастността на обвиняемия в инкриминираното деяние. Досъдебното
производство е в един изключително ранен етап, като до момента са
извършени процесуално-следствени действия, които позволяват да се направи
изискуемото от закона обосновано предположение за съпричастност на
обвиняемия към инкриминираното деяние. Обоснованото предположение, по
смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се подкрепя от събраните
към настоящия момент доказателства, в това число разпита на свидетелите С.
2
К., Е. Б., от изготвената на досъдебното производство физико-химична
експертиза, както и от събраните и приобщени писмени доказателства, в това
число протокол за оценка на НВ, електронна справка за съдимост,
характеристични справки на обвиняемото лице.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по
работните към настоящия момент квалификации. Същото е достатъчно,
предвид характера на настоящото производство, като не се изисква
категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната
дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този
смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
По отношение наличието на втората кумулативно необходима
предпоставка, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъление, съдът съгласно съдебната практика, включително и
тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са
характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време.
От данните за личността на обвиняемия се установява, че същият е
реабилитиран. От приложената характеристична справка се установява, че
същият е с постоянен и настоящ адрес в с. Милковица, като реално живее на
територията на гр. Плевен. Тези данни водят до наличие на реална опасност
обвиняемият да се укрие, доколкото същият реално не живее на постоянния и
настоящ адрес в с. Милковица. Освен това деянието по чл.354а, ал.1, т.3 от НК
се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, като
предвиденото наказание би мотивирало обвиняемия да предприеме действия
по укриване и избягване на наказателна отговорност.
Освен това, съществува и реална опасност обвиняемият да извърши
деяние, с оглед наличните обективни данни, че същият е безработен, не
реализира трудови доходи, но живее на квартира в централната част на гр.
Плевен, в която именно са били открити и иззети процесните наркотични
вещества, предмет на деянието. С оглед механизма и начина на извършване на
деянието, а именно в дома, който понастоящем обвиняемият обитава,
високото количествено измерение на предмета на посегателство, а именно
906,603 грама наркотичен коноп/марихуана/, с активен компонент от 33,21 –
35,77%, на стойност 18 132.06лв. обуславят високата степен на обществена
опасност на деянието. Макар обвиняемият да не е осъждан, както е посочила
защитата в депозираната въззивна жалба и доразвито в открито съдебно
заседание на въззивната инстанция, то е налице високата степен на
обществена опасност на деянието и на дееца. Наличието на постоянен и
настоящ адрес не са достатъчен факт, който да променя наличието на реална
опасност от укриване или извършване на престъпление, както и опасност
обвиняемият да въздейства негативно върху разследването с цел избягване на
3
наказателна отговорност.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че целите,
визирани в нормата на чл. 57 от НК биха се изпълнили в най-голяма степен
само с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №822 от 01.09.2025г., постановено по
ЧНД №1592/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо П. Д. А., с
ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 6002/2025 г. по
описа на РП-Плевен, ЗМ № 429/2025 г. по описа на Първо РУ – гр. Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4