№ 26
гр. Никопол, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ в публично заседание на десети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тодор Ил. Тихолов
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно
наказателно дело № 20254420200116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е пред НРС по вх.№****/16.07.2025г. във връзка с жалба от Е. И. Л.,
ЕГН********** от гр.П., ул.“В.А.“№30, ет.2, ап.3 срещу НП 25-
**********/**.**.****г. на Началник РУ-Г. в ОД на МВР П., с което на Е. И. Л.,
ЕГН********** за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 50лв., а на
основание Наредба №Iз-2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети 10к.т.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за
това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за
допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление.
В нито едно съдебно заседание жалбоподателят не се явил, нито е ангажирал
защитник, който да вземе становище по същество.
АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не
се ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 2 от делото) не
изразява становище по наведените в жалбата доводи, а моли съда в случай, че жалбата
бъде уважена, размера на присъдените разноски да бъде съобразен с предвидения
минимален размер на адвокатските възнаграждения.
ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по
делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен
материал и закона, установи от фактическа страна на следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, допустима е.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. Атакуваното наказателно
постановление №25-****-*****/**.**.****г. е издадено от Началник РУ в ОД на МВР
П., РУ Г. въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA
№****** от 18.06.2025г., от който е видно, че на 18.06.2025г. в 15:49ч. в гр.Г. на улица
"Ал.С." до №2 управлява л.а.“*****“ с ДК№***** нарушил чл.137А, ал.1 от ЗДвП,
като управлявал горепосоченото МПС без поставен обезопасителен колан по време на
движение, с който е оборудван автомобила.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното
НП са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми
от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е
извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административно наказателното производство против него.
Освен това съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, актове за установяване на
административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично
в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства,
организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението
на съответните нормативни актове.
Според чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на административни
нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните
работи съгласно чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП и това са служителите на "Пътна полиция" на
Сектор КАТ към съответните Областни дирекции "Полиция", съответно
подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са
оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да
осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата
изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от Е. К.Н. на длъжност полицейски инспектор при
РУ-Г. в ОД на МВР-П., т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол
при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът
счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. "а" от ЗАНН длъжностно лице.
2
Съдът не споделя направените с жалбата от жалбоподателят възражения, че не е
извършил нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, тъй като се бил разсеял, както и
наведените доводи за възрастта му, размера на пенсията, нейното увеличение,
температурата и горещото време, тъй като от показанията на актосъставителя, така и
от показанията на свидетеля А.Ф., разпитани в хода на съдебното следствие се
установява по един безспорен и несъмнен начин извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 137а ал. 1 ЗДвП -
водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2
и N3, когато са в движение, трябва да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което е санкциониран,
тъй като при управление на собствения му товарен автомобил, като водач не поставил
обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. Съобразно материално-
правните характеристики на твърдяното нарушение, то подлежи на доказване основно
с гласни доказателства. Между изложеното от полицейските служители съдът не
констатира противоречия. Показанията на свидетелите Н. и Ф. са еднопосочни. Те
твърдят, че възприели липсата на поставен от водача колан. Показанията на
свидетелите за липсата на поставен от жалбоподателя обезопасителен колан са
убедителни, поради което съдът ги кредитира.
Изводът на съда за извършено на 18.06.2025г. в 15:49ч. в гр.Г. на улица "Ал.С."
до №2 от жалбоподателя административно нарушение по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП е
изграден при съвкупна преценка на писмените доказателства (съставения АУАН Серия
GA №****** от 18.06.2025г., с оглед доказателствената му стойност на официален
свидетелстващ документ) и гласните доказателства по делото (свидетелските
показания на актосъставителя и свидетеля по акта).
Фактът, че на посочените в АУАН дата, място и при описани обстоятелства,
жалбоподателят е управлявал посочения автомобил, като по време на движение не
използвал обезопасителен колан, с който този автомобил бил оборудван, както е
описано в АУАН се потвърждава и от двамата разпитани по делото свидетели.
Не са събрани доказателства, които да сочат на други факти.
Предвид изложеното за извършеното нарушение, жалбоподателят правилно и
законосъобразно е санкциониран от АНО с предвиденото в чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер 50лв., а на основание Наредба №I-
з
2539/17.12.2012г. на МВР са отнети 10 к.т.
Що касае размера на определеното от наказващия орган административно
наказание глоба съдът намира, че доколкото размерът й е определен съобразно
фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали
3
отговаря на тежестта на конкретното нарушение, но като допълнение следва да се
посочи, че от справка за нарушител/водач се установява, че на жалбоподателя са били
налагани и други административни санкции за извършени от него други нарушения
по ЗДвП, което е индиция, че той като цяло има склонност за неспазване на
разпоредбите на ЗДвП и наложените санкции не са му подействали поправително и
превъзпитателно.
С оглед гореизложените съображения, съдът счита, че с така определения
размер на наказанието ще се постигнат успешно целите визирани в чл.12 от ЗАНН,
като се въздейства превъзпитателно и предупредително спрямо нарушителя и спрямо
другите участници в движението по пътищата към спазване на правилата за движение
по пътищата.
По разноските:
От страна на АНО не са правени искания в производството за присъждане на
разноски, като с оглед изхода на делото съда не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-**********/**.**.****г. на
Началник РУ-Г. в ОД на МВР П., с което на Е. И. Л., ЕГН********** за нарушение на
чл.137А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП било наложено
административно наказание глоба в размер на 50лв., а на основание Наредба №Iз-
2539/17.12.2012г. на МВР са били отнети 10к.т.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – П. в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
4