№ 1527
гр. Варна, 22.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Деница Добрева
като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело №
20253100900148 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ф. М. Е., с която
срещу ЗК „Уника“ АД, със седалище гр.София са предявени по реда на гл. 32 ГПК
по обективно съединени претенции на ползващо се от застраховка „гражданска
отговорност“ пострадало лице за заплащане на обезщетения за претърпени
неимуществени вреди от телесно увреждане и психическа травма и имуществени
вреди по разходи за лечение, причинени от застрахован водач на МПС, ведно с
обезщетение за забава, считано от 15.12.2023 г.
Между страните са разменени книжата по делото:
С оглед изтеклия срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК, в който не е депозиран
отговор на допълнителната искова молба, съдът приема, че размяната на книжа е
приключила.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
сключен с ответника застрахователен договор по полица „гражданска отговорност”
и настъпили вреди, причинени на пострадало трето лице – участник в ПТП от
застраховано лице при управление на МПС в срока на застрахователно покритие.
Неоснователни са възражения на ответника за нередовност на исковата молба в
частта по иска за обезщетение за имуществените вреди. С уточняваща молба вх.
№9012/27.03.2025г. претенцията е индивидуализирана.
Сезираният съд с район, съвпадащ с местонастъпване на застрахователното
събитие, е компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.
По иск за реално изпълнение по застраховка се прилага изискването за
предварително извънсъдебно предявяване на претенция за обезщетяване на
пострадалото лице (чл. 498, ал. 3 КЗ). Предвид неоспорените твърдения за
предявена извънсъдебна претенция, съдът преценява предявения иск за допустим.
Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане
в резултат на престъпление, за което има влязла в сила присъда, същият е
освободен от заплащането на държавна такса, на осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ТЗ
По предварителните въпроси:
1
Пострадалият, като ползващ се от задължителна застраховка бенефициер,
търси защита на право, възникнало по силата на застрахователното
правоотношение, поради което основната претенция следва да се квалифицира
като пряк иск по търговска сделка и да се разгледа по особения ред за търговски
спорове.
Искането на ответника за спиране на настоящото производство до
приключване на досъдебното производство следва да се остави без уважение.
Трайно е разбирането в съдебната практика, че пречка за надлежното упражняване
на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в
съдебната или досъдебната му фаза, когато деецът и извършеното от него
престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото
производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва
да бъде установявано от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК- решение №
116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч.
гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение
№44/2010 г. по ч. гр. д. №15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д.
№ 383/2010 г. на II, TO, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО,
определение № 96/2016 по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение №
140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО, определение № 290/01.09.2020 г. по ч.
т. д. № 1303/2020 г. на I ТО и др.
В случая от служебно изисканите справки не се установява в рамките на
наказателното производство да е повдигнато обвинение на конкретно лице.
Следователно не са налице основания за спиране на производството на този етап.
По доказателствените искания:
Представените с искова молба и отговора,заверени по реда на чл. 183 ГПК
писмени доказателства, съдът намира за допустими и относими към предмета на
спора, поради което следва да бъдат допуснати до събиране. Оспорването от
ответника на доказателствената стойност на представените доказателства е
въпрос по същество на спора.
Неоснователно е искане за представяне на преписката по щета. Същата е
образувана по молба на ищеца, поради което и страна разполага с документите от
съдържанието й.
Не е спорен въпросът относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и лицето, посочено от ищеца като виновен за
произшествието водач към датата на застрахователното събитие, поради което
искането да се изиска по реда на чл. 190 от ГПК от ответника заверен препис от
застрахователна преписка следва да се остави без уважение.
Следва да се назначат поисканите автотехническа, комплексна- медицинска
и психиатрична експертизи. Възраженията на ответника по допускането на СПЕ не
могат да бъдат споделени. Доводите на страната са, че при липса на медицинска
документация за състоянието на ищцата, заключението може да даде само
хипотетични отговори. Заключението, обаче ще бъде основано на интервюто с
пострадалия, което експертите ще преценяват въз основа на утвърдени научни
методи и собствения си опит.
Искането на ищеца за допускане на разпит на двама свидетели за
2
установяване на преживените физически и емоционални болки и страдания следва
да бъде уважено. На ответника следва да се допуснат гласни доказателства чрез
разпита на един свидетел при условията на призоваване за доказване механизма на
произшествието. Ищецът е посочил съображения за възможна заинтересованост на
свидетеля, но дори и при това положение, показанията са допустими.
Съдът намира, че следва да се изиска копие от воденото ДП.
Допустимо е искането на ответника за издаване на съдебно удостоверение за
снабдяване с данни за увреждания на ищеца, предхождащи произшествието.
Неотносимо към спора е искането обаче за снабдяване чрез съдебни удостоверения
с данни за трудовата ангажираност на ищеца, ползваните болнични и изплатени
обезщетения от общественото осигуряване.
Съдът намира, че на страните следва да укаже възможността в съдебно
заседание да изложат становища във връзка с доклада по делото, както и
възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез
сключване на спогодба.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
Съдът намира, че настоящото определение следва да се съобщи на страните
на основание чл. 374, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от
ГПК) пряк осъдителен иск на пострадало лице за дължимо застрахователно
обезщетение, по чл. 498 ал.3 КЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗК „Уника“ АД за
спиране на настоящото производство до приключване на досъдебното
производство.
НАСРОЧВА производството по т.д. № 148/2025 г. на ВОС за разглеждане в
открито съдебно заседание на 11.12.2025г. от 10,30 часа.
ОБЯВЯВА на страните ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД по делото, както следва:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове на Ф. М. Е., ЕГН
********** от гр. Търговище, срещу ЗК „Уника“ АД,ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София, бул. „Тодор Александров“ № 18 за заплащане на
обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени вреди от
ПТП, причинено на 15.12.2023г. в гр. Варна ,на на
**********************************,от водач – застрахован за управление на
л.а. „ Пежо Бипер“ с ДКН *******, както следва:
1. сумата от 210 000 лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни
увреждания (нараняване на черепната кухина, епидуарел хематом, контузия на
мозъка, счупване на горния край на раменна кост, трайно затруднение в
движението на ляв горен крайник, разкъсно-контузна рана в париетална област в
3
дясно, травма на други интраабдоминални органи, счупване на лицеви кости и
кости на черепа, фрактура на 5 броя предни горни зъби и множество леки телесни
повреди); психически стрес от травмата, отключил високо ниво на кръвната захар,
очни увреждания, замайване, припадъци и емоционален дискомфорт поради
принудително обездвижване и остатъчно влошаване на качеството на живота в
бъдеще;
2. сумата от 3651,29лв., претендирана като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в платени разходи за медикаменти и лечение
както и законната лихва върху тези главници, считано от уведомяването на
застрахователя по претенцията- 03.07.2024г. до окончателно изплащане на
претендираните суми по конкретизирана банкова сметка на пострадалото лице.
По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се
признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4
ГПК):
Безспорни са фактите относно застрахователното правоотношение по
задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на МПС на л.а.
„Пежо Бипер“ с ДКН ******* и заявена от ползващо се от нея увредено лице
претенция, получена от застрахователя на 03.07.24г.
По твърденията за спорните факти:
Ищцата твърди, че произшествието е реализирано на 15.12.2023г. в гр.
Варна, на ********************************** от водач, застрахован при
ответника за управление на л.а. „ Пежо Бипер“ с ДКН *******.
Телесните увреждания са били диагностицирани непосредствено след
произшествието в МБАЛ „Света Анна – Варна“, където е била приета по
спешност. Била извършена коремна операция, след което за няколко дни ищцата
била поставена на апаратна вентилация. Нараняванията са били лекувани с
множество терапии. Счупените зъби са наложили сериозни дентални интервенции
и са довели до невъзможност ищцата да се храни и да говори нормално.
Процесните травми и причинените от тях заболявания са наложили
последващи болнични престои и лечения. Получените увреди са довели до
значителна обща увреда на здравето. Лечението не е приключило, като са
възможни и следващи операции.
След инцидента нетрудоспособността на пострадалата е определена на 75 %
с експертно решение на ТЕЛК. Повече от година след произшествието същата не
може да се върне на работа. Счита, че прогнозата за развитието на заболяването е
неблагоприятна и няма перспектива за завръщане към социалния и професионален
живот преди инцидента.
Позовава се, че понастоящем се нуждае от чужда помощ за удовлетворяване
на елементарни битови потребност.
Като последица от транспортни инцидент ищцата изпада в стрес, когато
покрай нея преминава автомобил и се налага да бъде придружавана, когато
пресича улицата.
Позовава се на чувството за безнадеждност и униние за това, че е в тежест на
семейството си. Избягва на социални контакти поради влошен външен вид. Сочи и,
4
че страда от безсъние и непрекъсната мигрена.
Счита, че не се е възстановила от телесното и психическото си травмиране, а
негативни последици с такъв интензитет и продължителност са основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по процесната застраховка в целия
поискан размер, който намира за справедлива компенсация.
Ответникът оспорва иска. Позова се на неизяснения механизъм на
произшествието. Оспорва в резултат на него да са настъпили всички наведени
травми и съпътстващите ги заболявания, както и продължителността на
възстановителния процес от телесните увреждания. Конкретно оспорва счупването
на зъби. Оспорва заболяванията „захарен диабет тип II“ и „хипертонично сърце
без застойна сърдечна недостатъчност“ да са резултат от произшествието.
Оспорва размера на поискания паричен еквивалент, който намира за
несъобразен с критериите за справедливо обезщетяване на неимуществени вреди
от този характер.
Счита, че претенцията за имуществени вреди е недоказана. Сочи, че сумата
по фактура №*******************. за 3000 лева не кореспондира с травми,
настъпили от ПТП-то.
Оспорва иска за мораторно обезщетение, тъй като намира, че до
предоставяне на всички необходими документи за определяне на обезщетението
застрахователят не изпада в забава.
Насрещно, при установяване противоправно поведение на застрахования
водач ответникът твърди, че обемът на вредите като резултат не се определя само
от действията на застрахования водач на МПС. Сочи, че ищцата като участник в
ПТП също е нарушила правила за движението, като не е пресичала на
обозначеното за целта място и е навлязла на пътното платно без да съобрази
разстоянието на приближаващия автомобил.
Възражението се репликира от ищеца.
По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):
Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят
квалификацията на иска за обезщетяване на два вида вреди като пряка претенция
на пострадало лице срещу застраховател, покриващ риска по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени
при ПТП, от застрахован водач на лек автомобил - чл. 432 от КЗ.
Застрахователното събитие се урежда като противоправно вредоносно
поведение на водача на МПС, покриващо фактическия състав на деликт (чл. 45
ЗЗД).
Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи
отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.
Акцесорната претенция за присъждане на мораторни лихви намира
основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане
(чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя
на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след
уведомяването му.
5
Доказателствена тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 вр. чл. 377 ГПК съдът указва на страните, че
доказателствената тежест в процеса се разпределя както следва:
Ищецът следва да установи:
1) осъществено от застрахования водач противоправно деяние, чрез
установяване на нарушение на правилата на движение на превозно средство; 2)
видът и обемът на претърпените вреди в резултат на телесни увреждания; 3)
причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредите;4)
направените разходи за лечение и относимостта им получените увреждания; 5)
забавата на ответника.
Ответникът следва да установи:
възражението си за прекомерност на размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, 2) поведение на пострадалия, което да е
допринесло, наред с действията на водача, за настъпилия вредоносен резултат; 3)
наличие на предходи заболявания на ищцата, на които се дължат уврежданията,
представляващи основание на исковете
УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат
становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят
доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез
съдействието на медиатор.
По доказателствата:
ДА СЕ ИЗИСКА от Районна прокуратура- Варна копие от преписка по ДП
№ 609/2023г.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО като доказателства по делото писмените
документи приложени към исковата молба и отговора.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изискване от ответника
ЗК „Уника“ АД на препис от застрахователна полица и преписка по щета,
образувана по процесното застрахователно събитие.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК съдебно-автотехническа експертиза,
вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото, преписката по
досъдебното производство и след оглед на място, да отговори на въпросите по т. 6
от доказателствените искания по отговора на исковата молба/л. 210/, формулирани
от ответника.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото Й. М., който да се уведоми след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер 650 лв., вносим от ответника в седмичен срок
от съобщението.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 1 ГПК комплексна съдебномедицинска
експертиза с вещо лице съдебен лекар Е. Д., както и вещи лица невролог и
ендокринолог, които съдът ще определи след посочване на експерти от
Медицински университет, които след преглед на ищцата и запознаване с
медицинската документация, да отговорят на следните въпроси:
1. Какви са получените от ищцата наранявания и какъв е техния интензитет,
6
и налице ли е причинно - следствена връзка между тях и настъпилото на 15.
12.2023 година, пътно-транспортно произшествие?
2. Каква е била продължителността на извършените операции на ищцата, в
какви последователни действия на медицинския екип са се изразявали те и с каква
сложност, с оглед своята специфика, са били извършените оперативни и други
медицински интервенции? Какъв е периода на проведено болнично лечение и за
какви увреждания?
3. Какво лечение (извън оперативното) е приложено до момента, и
необходимо ли е последващо лечение?
4. Какви са последиците от претърпените телесни увреждания и каква е
прогнозата за пълно възстановяване и нормален начин на живот след процесното
ПТП? Очаквани ли са остатъчни последици от получените вследствие на
процесното ПТП, телесни наранявания и възможно ли е пълно възстановяване?
5. Необходимо ли е провеждането на рехабилитационни процедури?
Провеждана ли е такава?
6. Понастоящем ищцата, търпи ли болки в засегнатите области, налице ли са
отключени допълнителни увреждания, като диабет ? Ако да, в какво се изразява
същото какво лечение предполага - характер, локализация, интензитет и
продължителност във времето? Какви медикаменти приема в момента ищцата?
Имат ли тези медикаменти странични ефекти, ако имат- какви? Към настоящия
момент има ли нужда от обезболяващи медикаменти, ако да, защо, в какви дози и с
каква честота, за какъв период от време?
8. Установяват ли се придружаващи заболявания, предхождащи
произшествието и ако се установяват- как влияят същите върху
продължителността на възстановителния процес?
7. Като съобрази представените по делото доказателства относно разходите
за лечение, да посочи дали същите са относими към уврежданията?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 1800 лева, от
които 900 лева, вносими от бюджета и 900 лева от ответника в седмичен срок от
съобщението.
ДА СЕ ОТПРАВИ ИСКАНЕ до Медицински университет, гр.Варна за
посочване на специалисти - невролог и ендокринолог, които са съгласни да
участват в назначената по делото съдебно –медицинска експертиза.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал. 2 ГПК съдебна психолого-психиатрична
експертиза с вещо лице Т. К. А., която след запознаване с посочените по - горе като
допустими за позоваване налична медицинската документация, евентуално
допълнително предоставени сведения от пациента за психологичните
преживявания и механизми на поведение след ПТП и личен преглед на
пострадалия да отговори на въпросите по т. 5 от доказателствените искания по
исковата молба/л. 7 и л. 8 от делото/
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лв., вносими от бюджета на съда.
ДОПУСКА освидетелстване на ищеца Ф. М. Е., като я задължава да окаже
съдействие като осигури явяването си за преглед при вещи лица, назначени от съда
по настоящото дело, като при неизпълнение ще бъде прието, че лицето осуетява
7
събиране на доказателства с прилагане на последиците по чл. 161 ГПК.
ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ищеца на двама
свидетели, за установяване на конкретни проявления на вредоносния резултат от
ПТП,
ДОПУСКА до разпит при условия на призоваване С. П. П., с адрес за
призоваване ********************************************* механизма на
произшествието.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от съобщението да представи
доказателства за внесен депозит за призоваване на свидетел в размер на 50 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника съдебно удостоверение, по силата на което да
се снабди с друго такова от Националната здравноосигурителна каса със следната
здравноосигурителна информация за Ф. М. Е.:
за личните лекари на ищцата, адресите на практиките им, данни за
кореспонденция с тях и за периода, в който са били лични лекари на ищцата;
за издадена рецептурна книжа и предписаните медикаменти с нея;
с данни за диспансеризацията- периоди, и заболявания;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за издаване на съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от Националната
агенция по приходите с данни за трудовите договори на ищцата.
На основание чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят
справка и доказателства за направени разноски по чл. 80 от ГПК за конкретизиране
на точен размер на претенциите им по признаване на отделните разходи, като при
пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания) правото на
страните да искат изменение на определен от съда размер ще бъде преклудирано.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на основание чл. 142 вр. чл. 377 ГПК
неявяването на редовно призована страна не е пречка за разглеждане на делото и
при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата за следващо заседание, за
което страните и явилите се по делото други участници се считат призовани. Да се
призоват страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните със съобщение
за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба №
7 на МП чрез ЕПЕП.
Определението не подлежи на обжалване.
Ищецът да се призове на посочения в исковата молба съдебен адрес, а
ответникът чрез ССЕВ и на ел. адрес, посочен в отговора- **********.
На ответника да се връчи препис от уточняваща молба вх.№9012/27.03.2025г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8