№ 17603
гр. -+, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:С. Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело №
20241110134513 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 190933/11.06.2024 г.,
с която от името на „-“ ЕАД, ЕИК --- срещу „---“ АД, ЕИК: *** е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 630,40 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно
обезщетение с включени 25 лв. разноски по определянето му, вследствие от ПТП,
настъпило на 04.12.2023 г., в гр. -+, ж. к. „-“, в района на кръстовището между ул. „-
-“ и ул. „--“ по вина на водача на л. а. „---“, с рег. № -, чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил
„-“, рег. № --, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 11.06.2024 г. до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
автомобил „-“, рег. № --. Поддържа, че била образувана преписка по щета № -, като
било установено, че са увредени предна дясна лята джанта, преден десен
амортисьор и други части, посочени в опис-заключение. Посочва, че щетите били
отстранени от автосервиз „Кар парт сервис“ ЕООД, на който заплатил
1
застрахователно обезщетение в размер на 605,40 лв., като сторил и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. Ищецът поддържа, че вредите по застрахования при
него лек автомобил „-“, рег. № --, са причинени от водача на лек автомобил „---“, с
рег. № -, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент, който водач,
на 04.12.2023 г., в гр. -+, в района на кръстовището между ул. „--“ и ул. „--“ е
реализирал ПТП с л. а. „-“, рег. № --, като извършил маневра завой наляво и му
отнел предимството. Поддържа, че на 19.04.2024 г. ответното дружество е
поканено да заплати дължима сума в общ размер от 630,40 лева /с включени
ликвидационни разноски в размер на 25 лв./, но ответникът отказал да извърши
плащане.
Моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 630,40 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско на МПС“ застрахователно обезщетение с
включени 25 лв. разноски по определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на
04.12.2023 г., в гр. -+, ж. к. „-“, в района на кръстовището между ул. „--“ и ул. „--“ по
вина на водача на л. а. „---“, с рег. № -, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „-“,
рег. № --, застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й
изплащане.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника „--“ АД,
ЕИК *** е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявените искове. Изрично се заявява, че не се оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на
реализиране на процесното ПТП /04.12.2023 г./, сключено между ответното
дружество и собственика на лек автомобил „---“, с рег. № -, че към 04.12.2023 г.
автомобил „-“, рег. № -- е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско на
МПС“, както и че от страна на ищеца към сервиза извършил ремонта - „Кар парт
сервис“ ЕООД е извършено плащане в размер на 605,40 лева.
Оспорва се наличието на причинно-следствената връзка между процесното
ПТП и твърдените в исковата молба щети, реализирани по автомобил „-“, рег. № --.
Оспорва се претенцията на ищеца и по размер, по изложени в отговора на исковата
молба съображения.
2
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 630,40 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС“ застрахователно обезщетение с включени 25 лв. разноски по
определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 04.12.2023 г., в гр. -+, ж. к.
„-“, в района на кръстовището между ул. „--“ и ул. „--“ по вина на водача на л.
а. „---“, с рег. № -, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника, при което са причинени щети по лек автомобил „-“, рег. № --,
застрахован по имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната
лихва върху горепосочената сума, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й
изплащане.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за
което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да
установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в исковата
молба и отговора на исковата молба, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо
се от доказване между страните в производството: че към датата на реализиране на
твърдяното ПТП /04.12.2023 г./ гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „---“, с рег. № - е била застрахована при ответното дружество; че към
04.12.2023 г. автомобил „-“, рег. № -- е бил застрахован при ищеца по застраховка
3
„Каско на МПС“; че във връзка с реализираните в резултат на твърдяното в
исковата молба ПТП от 04.12.2023 г. щети по лек автомобил „-“, рег. № --, ищецът е
заплатил на „Кар парт сервис“ ЕООД /автосервиз, отстранил щетите/ сумата от
605,40 лева и е сторил ликвидационни разноски в размер на 25,00 лв.; че ищцовата
страна е отправила регресна покана до ответника за заплащане на процесната сума
от 630,40 лева, която покана е получена на 19.04.2024 г., но ответникът е отказал да
извърши плащане по заведената пред него от страна на ищеца регресна претенция.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява и от събраните по делото
доказателства, в това число двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2023
г., заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на
свидетеля С. К. Петров /водач на лек автомобил „-“, рег. № -- към момента на
реализиранен на процесния пътен инцидент/, от които се установява следния
механизъм на реализиране на процесното ПТП: на 04.12.2023 г., около 08:20 часа,
лек автомобил „---“, с рег. № -, управляван от водача -, се движи в гр. -+, по ул. -, с
посока на движение към ул. --, като в района на кръстовището с ул. --, при
наличието на пътен знак „-! Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
водачът не пропуска идващия от лявата му страна и движещ се срещу пътен знак
„Б3-Път с предимство“ лек „-“, рег. № -- и реализира ПТП с него, при което на
последния са причинени имуществени щети.
Описаният по-горе механизъм на реализиране на процесното ПТП се
установява от събрания по делото доказателствен материал, в това число
двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2023 г., заключението на вещото
лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото
съдебна автотехническа експертиза, както и показанията на свидетеля С. К. Петров
/водач на лек автомобил „-“, рег. № -- към момента на реализиранен на процесния
пътен инцидент/.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни по отношение
механизма на реализиране на проишествието.
Отделно от това и като допълнение, следва да бъде посочено от съдебния
състав, че съдия-докладчикът по делото ежедневно преминава през кръстовището
на ул. -- и ул. - в гр. -+ /включително и към датата на реализиране на
проишествието/, като лично е възприел обстоятелства относно организацията на
движението, въведена на горепосоченото кръстовище – същата е с пътни знаци и
пътна маркировка, като движещите се по ул. -- водачи се движат срещу пътен знак
4
„Б3-Път с предимство“, респективно, движещите се по ул. -, се движат срещу
пътен знак „-! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства се
установява в производството, че причина за реализиране на произшествието, е
именно поведението на водача на лек автомобил „---“, с рег. № -, който при
наличието на пътен знак „-! Пропусни движещите се по пътя с предимство“, не
пропуска идващия от лявата му страна и движещ се срещу пътен знак „Б3-Път с
предимство“ лек „-“, рег. № -- и реализира ПТП с него.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, обсъдени по-горе, съдът намира, че са установени по делото, при
условията на пълно и главно доказване, настъпването на процесното ПТП,
неговият механизъм, участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП
от 04.12.2023 г.
Спорен по делото е въпросът, дали размерът на изплатено от ищеца
обезщетение за репариране на вредите, причинени на лек автомобил „-“, рег. № -- в
резултат на процесното ПТП, е завишен. Спорно е и дали всички посочени от
ищеца вреди по увредения при процесното ПТП лек автомобил „-“, рег. № -- се
намират в причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
от техническа гледна точка е налице съответствие, респективно причинно-
следствена връзка между описаните от ищеца щети по МПС - лек автомобил „-“,
рег. № -- и процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че застрахователното
събитие, предмет на настоящото производство, е настъпило в резултат на виновно
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач на МПС, като в
причинна връзка с него са настъпили описаните от застрахователя по имуществена
отговорност вреди на застрахования при него лек автомобил. Следователно,
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за
възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на
пострадалия обезщетение.
Относно действителния размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по
делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че
5
срокът на експлоатация на лек автомобил „-“, рег. № --, към датата на процесното
събитие /04.12.2023 г./ е 9 години, 6 месеца и 15 дни, считано от датата на
първоначалната му регистрация, както и че стойността необходима за
възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил „-“, рег. № --,
определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 652,39
лева. Установява се още, че обичайният размер на ликвидационните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са между 15,00 лева и 25,00 лева.
Вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството е
отговорило ясно, обосновано и в пълнота на поставените задачи, като
същевременно не възниква съмнение относно правилността на изводите,
обективирани от вещото лице в заключението, поради което и настоящият съдебен
състав намира, че следва да кредитира така приетото заключение по допуснатата в
произвдоството съдебна автотехническа експертиза. Същевременно заключението
не е оспорено от страните.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а
действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от
пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал.
1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ
определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се
определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната,
6
респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г.,
І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице
да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на
увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с
по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и
в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни
цени е в размер на 652,39 лева, като към тази сума следва да се прибавят 25,00 лева
ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на 677,39
лева. Доколкото от ищеца се претендира обезщетение в по-нисък размер /630,40
лева/ и при спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес,
залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, то предявеният иск следва да бъде
уважен именно за сумата, претендирана от ищеца с исковата му молба.
Следователно предявеният иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ се явява
основателен и доказан до пълния предявен размер от 630,40 лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от
депозиране на исковата молба в съда /11.06.2024 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство има
ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в настоящото
7
производство за заплатена държавна такса за разглеждане на предявения иск в
размер на 50,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице по изготвената в
производството съдебна автотехническа експертиза в размер на 450,00 лева, за
заплатен депозит за свидетел при режим на призоваване в размер на 50,00 лева и за
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева /с включен ДДС/.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът „--“ ЕАД,
ЕИК ***, следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца ЗЕАД „-“ ЕАД, ЕИК --
-, сумата от 1030,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 34513/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „--“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. -+,
бул. „-“ № 89Б да заплати в полза на ЗЕАД „-“ ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес
на управление: гр. -+, пл. „-“ +, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, сумата от
630,40 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско
на МПС“ застрахователно обезщетение с включени 25 лв. разноски по
определянето му, вследствие от ПТП, настъпило на 04.12.2023 г., в гр. -+, ж. к. „-“, в
района на кръстовището между ул. „--“ и ул. „--“ по вина на водача на л. а. „---“, с
рег. № -, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, при
което са причинени щети по лек автомобил „-“, рег. № --, застрахован по
имуществена застраховка при ищеца, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от 11.06.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „--“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. -+,
бул. „-“ № 89Б да заплати в полза на ЗЕАД „-“ ЕАД, ЕИК ---, със седалище и адрес
на управление: гр. -+, пл. „-“ +, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1030,00
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 34513/2024 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните!
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9