Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.10.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично
заседание на втори октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: Невена Чеуз
при
секретаря Десислава Костадинова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 12 469 по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.
226 ал.1 от КЗ /отм./ за сумата от 30 000 лв.
В исковата молба на Г.Л. П., чрез
неговата майка и законен представител Л.И.П. се твърди, че на 02.06.2015 г.,
около 12, 00 часа, в гр. София, на ул. „Тумба” пред № 14 претърпял ПТП като е
ударен като пешеходец от паркиран и впоследствие самопотеглил
лек автомобил „Опел Корса” с рег. № *******, с водач С.Н.Р..
Изложени са твърдения, че вследствие на удара Г. П.е получил фрактура на
дясната подбедрица, разкъсно-контузни рани на дясното
ходило, които са хирургически обработени, а фрактурата била репонирана
и поставена гипсова шина. Твърди че е търпял болки и страдания.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил „Опел Корса”, да му заплати сумата 30 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени разноски,
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът З. „Б.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения, включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно депозиран
списък по чл. 80 от ГПК.
Страните не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.
Г..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. П..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен констативен протокол за ПТП № К 456/02.06.2015 г.,
от който се установява, че на 02.06.2015 г., около 12.00 часа, в гр. София, на
ул. „Тумба” в района на № 14 се е осъществило ПТП между лек автомобил „Опел Корса” с рег. № *******, управляван от С.Н.Р. и Г.Л. П.-
пешеходец, от което е пострадал пешеходецът с работна диагноза – фрактура на
дясна подбедрица и рани на дясно ходило. Като причини за ПТП са посочени липсата
на взети мерки от страна на водача на лекия автомобил същият да не самопотегли, вследствие на което автомобилът самопотеглил и участвал в ПТП с пешеходеца.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е обосновал извод, че водачът не е
осигурил лекия автомобил, който е самопотеглил и
ударил пешеходеца. Обоснован е извод, че липсват технически причини за
настъпване на ПТП като водачът е имал техническа възможност да задейства
ръчната спирачка на автомобила, да включи на първа или задна предавка, при
което автомобилът би останал в покой.
По делото е изслушана и съдебно медицИ.ка експертиза, изготвена от вещото лице д-р Р.М.Д.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че ищецът Г. П.е получил „счупване на
тялото на дясната голямопищялна кост, закрито
причинило на пострадалия затруднения на движенията на десен долен крайник за
срок по-дълъг от 30 дни, разкъсно-контузни рани на пети
пръст и гърба на дясното ходило, охлузване в областта на лявото ходило”.
Обоснован е извод за приложено комплексно лечение в болнични и
домашно-амбулаторни условия, хоспитализация по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов”.
Обоснован е извод за поставена гипсова имобилизация за 60 дни и рехабилитазия. Вещото лице е посочило, че оздравителният
период при подобни увреждания обичайно е за около 3 месеца като за в бъдеще при
интензивно натоварване на десен долен крайник, при промени във времето ищецът
може да се оплаква от лек дискомфорт в мястото на счупването.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ/отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение,
покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като субективен елемент от фактическия състав на
деянието от страна на извършителя е установена от констататциите на протокола
за ПТП и изводите на вещото лице, по допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен
състав кредитира като обективно и компетентно изготвено.
Установено по делото, от заключението на САТЕ, приета като неоспорена от страните,
е обстоятелството, че причина за настъпване на ПТП-то е поведението на водача
на лекия автомобил «Опел Корса», изразяващи се в непредприетите от него
действия по осигуряванена автомобила, същият да не самопотегли. При наличните
по делото доказателства не се установяват данни за наличие на поведение на ищеца,
с което същият да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради
което заявеното възражение за съпричиняване от ответника, настоящият съдебен
състав намира за неоснователно.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицИ.ка експертиза.
Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от нанесените му травматични увреждания представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението следва
да се определи от съда по справедливост по арг. от
чл.52 от ЗЗ.. При определяне
на размера на обезщетението съдът следва да
има предвид възрастта на пострадалия, степента и вида на увредите, периодът от
време, през който е търпял болки, страдания и ограничения. Настоящият съдебен състав счита, че предвид възрастта на
ищеца /10 г. към датата на ПТП/, интензитетът на неговото страдание с оглед
понесените от същия травматични увреждания, периодът, в който същите са търпени
/ около 3 месеца възстановителен период/, хирургическата интервенция, както и
обстоятелството, че при натоварване и промяна във времето ще търпи дискомфорт, справедливо
би било да се присъди сума от 20 000 лв., а за горницата до пълния предявен
размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт /решение 133/26.05.2011 г. по дело 664/2010 г. на ВКС, ІІІ
ГО по реда на чл. 290 от ГПК, решение N:605 от 06.06.1995 г., IV г. о. на ВКС/.
По разноските: Ищецът е депозирал списък на разноски по чл. 80 от ГПК, в
който е заявено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение,
което да се определи на основание чл. 38 ал.2 от ЗА. Видно от представеното по
делото пълномощно /стр. 3/ е посочено, че е на основание чл. 38 от ЗА респ. е
безплатно. Искането е заявено в преклузивния по ГПК срок, поради което е и
основателно. При съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото,
цената на заявения иск, степента на уважаване на същия респ. размерите,
предвидени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира, че на
процесуалния представител на ищеца се следва сумата от 953, 33 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на припадащата
се част от разноските, заявени в депозирания списък по чл. 80 от ГПК с оглед
отхвърлената част от исковете, а именно 866, 67 лв. – адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС и ДТ и съдебни разноски, платени от бюджета на съда в размер
на 1133, 33 лв. с оглед уважената част от претенцията.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Г. на основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на Г.Л. П., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител Л.И.П., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** – адв. Г.Г. сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 02.06.2015 г. в гр. София,
на ул. „Тумба” пред дом № 14, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 02.06.2015 год. до окончателното им изплащане като отхвърля
искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Г. на основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. Г.Г., адрес: *** сумата от 953, 33 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Г.Л. П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Л.И.П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: *** – адв. Г.Г. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Г. сумата
866, 67 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
Г. да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата 1 133, 33
лв. – дължима ДТ и разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: