РЕШЕНИЕ № 2235
гр. Бургас, 24.09.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена
Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2662/2019
год., за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по
повод исковата молба на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Бургас, с която претендира приемане за установено, че ответникът З.М.А.,***,
му дължи следните суми: 347,48 лева – неплатен остатък от главницата по Договор
за потребителски кредит № ….. год., 31,33 лева – договорна лихва за периода
21.03.2017-30.01.2019 год., 46,70 лева – обезщетение за забава за периода
22.04.2017-30.01.2019 год.; 328,30 лева – неплатен остатък от главницата по т.
І от договор за допълнителни услуги от 21.03.2017 год., и 26 лева – главница за
СМС-известяване по т. ІІ от същия договор, както и законната лихва върху
главниците, начиная от 31.01.2019 год. до окончателното
им изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за
изпълнение № 473/01.02.2019 год. по ч. гр. д. № 921/2019 год. на БсРС; ангажира
доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени в
писмена молба от 08.04.2019 год.
Правните основания на
предявените положителни установителни искове са чл.
124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК и чл. 11 и сл., ЗПК.
Ответникът не изразява
становище по делото, не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване
със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Видно от данните по делото, между „Фреш Кредит“ ЕООД и ответника З.А.
е бил сключен Договор за потребителски кредит № …. год., по силата на който дружеството е предоставило на контрахента си кредит в размер от 500 лева, която следва да
бъде върната до 21.03.2018 год., ведно с договорна лихва в
размер на 29.66 %, на 12 равни месечни вноски. Видно от представената писмена разписка,
на 21.03.2017 год. сумата по кредита е предадена в брой на ответника А.. Според
чл. 3, ал. 1 и 2 от договора, ответникът
се е задължил в срок до 48 часа от сключването му да предостави на заемодателя
обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, а при неизпълнение на това
задължение е въведена фикцията, че кредитополучателят се е съгласил и упълномощил
„Фреш Кредит“ ЕООД да сключи от
негово име и за негова сметка договор за поръчителство с одобрен от кредитора поръчител,
който да му предостави гаранционна услуга за обезпечаване изпълнението по договора
за кредит. Възнаграждението на този бъдещ поръчител е определено в договора за кредит
– 562,80 лева, платимо от длъжника А. на равни месечни вноски.
В чл. 4 от договора за кредит длъжникът се е съгласил да
ползва допълнителни услуги, предоставени му от кредитора по допълнителен
договор. В изпълнение на тази възможност е сключен писмен договор
за допълнителни услуги от 21.03.2017 год., с който „Фреш
Кредит“ ЕООД е предоставило на ответника следната описана допълнителна услуга: „финансиране,
разсрочване и заплащането на поръчителя на сумата, която се дължи от клиента за
възнаграждението по договор за поръчителство за кредита“, или на кредитора се
дължи сумата от общо 562,80 лева, платима на 12 вноски.
По делото е представен и договор
за гаранционна сделка (поръчителство), сключен на 21.03.2017 год. между „Фреш Кредит“ ЕООД – кредитор, З.А. – длъжник, и „Гаранционен
фонд България“ ЕООД – поръчител, с който последният се е задължил да отговаря
за изпълнението на всички задължения на длъжника А. по Договор за потребителски
кредит № 718.
По делото не се спори, а няма
и ангажирани насрещни доказателства, че ответникът не е плащал паричните си
задължения, поради което „Фреш Кредит“ ЕООД е изпратил
на ищеца писмена покана за изпълнение, получена от адресата на 30.01.2019 год. Видно
от платежно нареждане от същата дата, дължимата сума – общо 779,81 лева, е била
платена от ищеца, който твърди, че се е суброгирал в
правата на удовлетворения кредитор.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира иска за главница по договора за
кредит за основателен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишният процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Според § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК, общ разход по кредита
за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници
и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. В т. 2 от същата разпоредба е посочено, че „обща сума, дължима от потребителя, е сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя“. Съдът
намира, че в процесния договор за кредит от
21.03.2017 год. не е посочена действителната обща сума, дължима от потребителя.
В началната част на договора, както и в приложения към него погасителен план, е
отразена общата сума за погасяване – 583,92 лева, в която, обаче, не са
включени общите разходи за ответника – възнаграждението за поръчителя. Това
възнаграждение е допълнителна услуга, която има пряко отношение с отпуснатия
кредит, тъй като се е сбъднало отрицателното условие за възникването му –
длъжникът да не представи един от уговорените 2
вида обезпечение. Това, от своя страна, се отразява и на стойността на
годишния процент на разходите, защото той изразява общите разходи по кредита за
потребителя (настоящи или бъдещи – лихви, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит – чл. 19, ал. 1, ЗПК). Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за кредит е недействителен, на основание
чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК, тъй като
кредиторът е заобиколил императивните изисквания на
закона за точно посочване на финансовата
тежест по договора, поета от длъжника. В случая възнаграждението за поръчителя,
възложено в тежест на ответника, е определено по стойност, почти идентична с
главницата по кредита, но не е отчетена в общата сума, дължима от потребителя А.,
поради което е налице нищожност на тази част от съглашението. Приложение намира
и чл. 23, ЗПК за задължение на потребителя да върне само чистата стойност на
кредита, без лихви или други разходи, т. е. исковете за възнаградителна и за мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Поръчителят има правен интерес да изпълни, защото при
действителен договор за кредит и при надлежно възникване на задължението за плащане,
той е солидарно отговорен с длъжника, съгл. чл. 141, ал. 1, ЗЗД, т. е. патримониумът му би бил засегнат от бездействието на длъжника
да изпълни на падежа. Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът е встъпил в
правото на кредитора да получи само чистата стойност на кредита, т. е.
ответникът му дължи главницата от 347,48 лева и законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното й плащане.
Исковете за дължимост на възнаграждение за поръчителя – по т. І, и за
главница за СМС-известяване – по т. ІІ от договора за допълнителни услуги, са
неоснователни. Претендираните вземания представляват друг
разход по кредита, който не е отчетен в обуславящия договор от 21.03.2017 год.
Главницата за СМС-известяване е недължима и поради липса на надлежно възникнало
правоотношение за тази сума по силата на процесния
писмен договор – т. ІІ от него не съдържа уговорка за посочения предмет на
претенцията, нито за размера на паричното задължение. Недействителността на процесното допълнително съглашение изключва надлежното
възникване на поръчителство за тези вземания – чл. 138, ал. 2, ЗЗД, поради
което не е възникнало и правото на регрес в полза на ищеца срещу ответника.
Частичната основателност
на исковете налага, в изпълнение указанията на ВКС в т. 10в от 4/2013-2013-25,
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноските от 25 лева, направени
в заповедното производство, за държавна такса. В полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и деловодните разноски, направени в настоящия исков процес, за
доплатена държавна такса от 25 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422, ГПК, че ответникът З.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца „Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас,
ул. „Янко Комитов” № 30, сума в размер
от 347,48 лева, представляваща неплатен остатък от главницата по
Договор за потребителски кредит № ….. год., както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавеното й плащане, начиная от
31.01.2019 год. до окончателното изплащане, които вземания съставляват част от
предмета на Заповед за изпълнение № 473/01.02.2019 год. по ч. гр. д. № 921/2019
год. на БсРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание
чл. 422, ГПК на „Гаранционен фонд България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ул. „Янко Комитов” № 30, за приемане за установено, че
ответникът З.М.А., ЕГН **********, с адрес ***, му дължи следните суми: 31,33
лева – договорна лихва за периода 21.03.2017-30.01.2019 год., и 46,70 лева –
обезщетение за забава за периода 22.04.2017-30.01.2019 год., двете по Договор
за потребителски кредит № ….. год.; 328,30 лева – неплатен остатък от
главницата по т. І от договор за допълнителни услуги от 21.03.2017 год., и 26
лева – главница за СМС-известяване, по т. ІІ от същия договор, както и
законната лихва върху главниците, начиная от
31.01.2019 год. до окончателното им изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 473/01.02.2019 год. по ч. гр. д. №
921/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА З.М.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко
Комитов” № 30, деловодни разноски в размер от 25 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 921/2019 год. на БсРС.
ОСЪЖДА З.М.А., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Гаранционен фонд България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Янко
Комитов” № 30, деловодни разноски в размер от 25 лева, направени по гр.
д. № 2662/2019 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ