Определение по дело №53/2022 на Административен съд - Добрич

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 03.05.2022 г.

 

            Административен съд - Добрич, в закрито заседание на трети май, две хиляди двадесет и втора година, Първи състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от председателя частно адм. д. № 53 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 327/ 26.01.2022 г. на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00083/ 13.12.2021 г. до Висшия академичен борд и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.

С Определение № 122/ 24.03.2022 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е осъдил жалбоподателката да заплати на ВУМ съдебно – деловодни разноски в размер на 600.00 лв. с ДДС. Определението е получено на 04.04.2022 г. от съпруга на жалбоподателката.

Срещу Определението е подадена частна жалба.

С Молба вх. № 1461/ 08.04.2022 г. жалбоподателката е заявила, че е подала жалба до Административен съд – Варна, с която е оспорила т.3 от Решение на СУД на ВУМ от 17.02.2020 г., по която е образувано адм. дело № 822/ 2022 г. по описа на АдмС – Варна, като прави искане да бъдат спрени образуваните в АдмС – Добрич дела по нейни жалби, тъй като спорът по адм. дело № 822/ 22 г. бил преюдициален спрямо тях.

С Молба вх. № 1491/ 11.04.2022 г. е направено искане за изменение на Определението в частта на разноските с претенцията да бъде отменено осъждането за разноски, алтернативно да бъде намален размерът на разноските на 300.00 лв.

С вх. № 1669/ 26.04.2022 г. и № 1671/ 26.04.2022 г. ответнииците са изразили становище по искането за отмяна/изменение на Определението в частта за разноските, като оспорва искането.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, подадените молби, намира следното:

По искането за отмяна/ изменение на Определението в частта за разноските:

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на Определението, поради което е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 248 от ГПК предоставя на съда правомощие да измени или допълни постановеното решение (в случая определение) в частта за разноските, когато е пропуснал да ги присъди със съдебния акт или е допуснал грешка при определянето им. В случая не е налице обаче пропуск или грешка при произнасянето:

С Определението са присъдени разноски на учебното заведение за процесуалното представителство на Висшия академичен форум и Ректора като ответници по делото. Неоснователно е възражението, че ответниците с поведението си са дали повод за образуване на делото, поради което била приложима нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК. Съгласно тази норма, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В процесния случай ответниците по спора в производството пред първата инстанция са представлявани от един адвокат, което се установява от приложеното по делото пълномощно спрямо конкретното адвокатско дружество, чрез адв. ****, за подготовка, подписване и подаване на писмено становище по жалбата, осъществяване на процесуално представителство и защита, вкл. да извършва всички необходими действия във връзка с горните права, да подписва, подава и получава всички необходими документи, да преупълномощава други адвокати с правата, както и да извършва всички други неупоменати действия по повод предоставените права като пълномощник, като са представени доказателства за заплатена сума. По делото са изготвени няколко становища и подадени молби от адв. **** като пълномощник – молба от 07.02.2022 г. (л. 17) с приложени доказателства, отговори от 17.02.2022 г. (л. 154 и 157), становища от 08.03.22 г. (л. 171 и 174), отговор от 21.03.22 г. (л. 177), впоследствие отговори от 26.04.2022 г., като съдебни заседания не са били проведени, тъй като жалбата е счетена за недопустима и е прекратено производството по делото. Възнаграждението е договорено и заплатено и за процесуално представителство, т.е. участие в съдебни заседания, каквито не са проведени, но не по вина на ответниците. Съдът е съобразил обстоятелствата по делото и е намалил адвокатското възнаграждение. Фактът, че се настоява мълчалив отказ, не означава, че ответниците са дали повод за завеждане на делото. Напротив жалбата е счетена за недопустима поради липса на задължение за ответниците за произнасяне. В този смисъл на основание чл. 143, ал. 3 от АПК те имат право на разноски, доколкото не се установява с поведението си да са дали повод за завеждане на делото.

Възражението за приложението на чл. 9, ал. 1 от Наредбата също е неоснователно. Видно от приложеното по делото пълномощно (л. 19), последното включва и процесуално представителство, поради което не са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението на 300.00 лв., в какъвто смисъл е отправено искане от жалбоподателката.

С оглед горното Молба вх. № 1491/ 11.04.2022 г., с която е направено искане за изменение на Определението в частта на разноските с претенцията да бъде отменено осъждането за разноски, алтернативно да бъде намален размерът на разноските на 300.00 лв., следва да бъде оставена без уважение.

По искането за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор:

На първо място искането е направено, след като съдът вече е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, поради което настоящият състав намира, че не разполага с правомощието за произнасяне по същото.

За пълнота обаче съдът счита, че следва да отбележи, че при недопустимост на жалбата са недопустими и всички искания, свързани с нея. Освен това, видно от Определение № 1346/ 28.04.2022 г. по адм. дело № 822/ 2022 г. на АдмС – Варна, жалбата по това дело е счетена за недопустима и е прекратено производството по нея, поради което дори формално липсва преюдициален спор.

Пак за пълнота, разбирането на състава е, че по същество няма как спор относно законосъобразността за избор на конкретен ректор да е преюдициален по отношение оспорване на мълчалив отказ на Ректора или на Висшия академичен форум, доколкото наличието или не на мълчалив отказ касае принципно обсъждане на възможността за формиране на такъв с оглед разписаните правомощия на ректора/ВАФ като органи в съответното учебно заведение, а не на ректора като конкретна личност.

При тези съображения това искане следва да бъде оставено без разглеждане.

Предвид изложеното, Административен съд – Добрич, Първи състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. № 1491/ 11.04.2022 г., с която е направено искане за изменение на Определението в частта на разноските с претенцията да бъде отменено осъждането за разноски, алтернативно да бъде намален размерът на разноските на 300.00 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Молба вх. № 1461/ 08.04.2022 г., с за спиране на производството по адм. дело № 53/ 2022 г. поради наличие на преюдициален спор по адм. дело № 822/ 22 г. по описа на Административен съд - Варна.     

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му.

                                                          СЪДИЯ: