Решение по гр. дело №7237/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 септември 2025 г.
Съдия: Силвия Петрова Николова
Дело: 20251110107237
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16689
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20251110107237 по
описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ПРЕДЯВЕНИ ИСКОВЕ с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка със чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Ищецът К. Г. Д., с ЕГН **********, чрез процесуалния си представител адвокат Н. И. И., е
предявил срещу ответниците ........, и ......., искове за: прогласяване на пълна нищожност на
Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г., поради противоречие със закона - сключен
между ищеца и „.......; евентуално, ако съдът приеме, че договорът е действителен, да се
прогласи нищожността на клаузата, регламентираща размера на възнаградителната лихва на
35% в същия договор;
обективно кумалативано съединен с иск за прогласяване на нищожността на Договор за
предоставяне на поръчителство №....... от 13.02.2020 г., поради накърняване на добрите
нрави сключен между ищеца и ......... и евентуално, ако този договор е действителен, да се
прогласи нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1 от него, че ищецът дължи
възнаграждение на ......... в размер на 1199,00 лв.. Ищецът претендира и присъждане на
сторените по делото разноски.
В депозирания отговор на искова молба ответникът „....... оспорва предявените искове като
недопустими и неоснователни. Твърди, че не е пасивно процесуално легитимиран, тъй като
задълженията по договора са прехвърлени на ...... чрез цесия. В условията на евентуалност,
оспорва основателността на исковете, твърдейки, че Договорът за паричен заем е
действителен и законосъобразен, а клаузите му отговарят на изискванията на Закона за
потребителския кредит. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
1
В депозирания отговор на искова молба ответникът ......... също оспорва предявените искове
като недопустими и неоснователни. Твърди липса на пасивна процесуална легитимация
поради извършена цесия на вземанията към ....... Оспорва твърденията за нищожност на
Договора за предоставяне на поръчителство, като излага доводи, че този договор не е
потребителски кредит и не нарушава закона или добрите нрави. Моли за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните е сключен Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г. (ДПЗ). На
същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство №....... от 13.02.2020 г.
(ДПП).
По делото е установено, че въпреки формалното разделяне на две договорни отношения – за
заем и за поръчителство, съществува тясна икономическа и правна връзка между тях. ......... е
едноличен собственик на капитала на „......., което обуславя контрол и общи икономически
интереси. Възнаграждението по Договора за предоставяне на поръчителство, макар и
формално дължимо на ........., де факто представлява допълнително оскъпяване на кредита.
Съдът намира, че включването на такса за поръчителство, която не е отразена в Годишния
процент на разходите (ГПР) по Договора за паричен заем, води до непълна и подвеждаща
информация за действителната цена на кредита за потребителя. Тази практика нарушава
принципа на прозрачност и добросъвестност при потребителските договори и е в
противоречие с императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит, целящи
защита на потребителите от неравноправни клаузи и скрити разходи.
В конкретния случай, съдът приема, че изискването за сключване на Договор за
предоставяне на поръчителство, при което възнаграждението по него не е включено в ГПР
на Договора за паричен заем, води до заобикаляне на Закона за потребителския кредит и по-
конкретно на разпоредбите за максималния размер на ГПР. Тази уговорка е в разрез с
добрите нрави, тъй като води до значително и неоправдано оскъпяване на кредита за
потребителя, което той не би очаквал при добросъвестно договаряне. Вследствие на това,
реалният ГПР е значително по-висок от посочения в Договора за паричен заем.
Тази позиция се подкрепя и от константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС),
според която всички разходи, които са задължителни за потребителя и са свързани с
договора за кредит, трябва да бъдат включени в изчисляването на Годишния процент на
разходите, за да може потребителят да прецени обхвата на своето задължение (в този смисъл
Решение от 09.11.2016 г. по дело С-42/15 на СЕС, както и Решение от 21.04.2016 г., Radlinger
и Radlingerová, C-377/14). Неизпълнението на това изискване може да доведе до нищожност
на клаузите, свързани с разходите, или дори на целия договор, ако липсата на информация е
съществена и възпрепятства потребителя да вземе информирано решение (в този смисъл
Решение от 20.09.2018 г., EOS KSI Slovensko, C-448/17 на СЕС).
Поради изложеното, съдът счита, че клаузата за възнаградителна лихва от 35% в Договора за
2
паричен заем е нищожна, тъй като формира общ размер на разходите, който надвишава
допустимите от закона и добрите нрави предели. Също така, Договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен като сключен в нарушение на добрите нрави и с цел заобикаляне
на закона. Съдебната практика изрично постановява, че когато една сделка, преценена
комплексно със съпътстващите я обстоятелства, е довела до неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, има основание
да се счита, че сделката е проява на недобросъвестност и накърнява добрите нрави (в този
смисъл Решение 11291 от 03.02.2009 г. по ГД №5477/2007 г., ВКС, V г.о.).
Кредитираната сума е в размер на 1500 лв., а възнаграждението за поръчителство доближа
същата като е в размер на 1199 лв., като по този начин последно възлиза на почти 75 % от
главницата - кредитираната сума.
Предвид нищожността на ключови клаузи, които са от съществено значение за формирането
на цената и условията на кредита, съдът приема, че Договорът за паричен заем е изцяло
нищожен, тъй като без нищожните клаузи той не би бил сключен при същите условия. Това
е в съответствие с принципа, че нищожността на отделни клаузи може да опорочи целия
договор, ако те са били определящи за сключването му.
По отношение на разноските: Ищецът е поискал присъждане на разноските по делото. По
делото е представена платена държавна такса в размер на 100 лв. от ищеца. С оглед изхода
на спора, ответниците следва да заплатят на ищеца сторените разноски. Тъй като
адвокатската помощ е предоставена безплатно на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата, адвокатското възнаграждение се дължи пряко на адвоката. Съдът,
като взема предвид липсата на изключителна правна и фактическа сложност на делото,
както и принципа на пропорционалност, съгласно практиката на СЕС (в този смисъл дело С-
427/16 на СЕС, Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г.), определя дължимото
адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв., с включително ДДС. Тази сума следва да
бъде заплатена от всеки един от ответниците .
На основание изложеното и на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит, чл. 26,
ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №....... от 13.02.2020 г.,
сключен между К. Г. Д., с ЕГН **********, и .........
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на поръчителство №....... от
13.02.2020 г., сключен между К. Г. Д., с ЕГН **********, и ........
ОСЪЖДА ........, и ......., ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на К. Г. Д., с ЕГН **********,
сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща платена държавна такса.
ОСЪЖДА ........, и ......., ДА ЗАПЛАТЯТ на адвокат Н. И. И., с ЕГН **********, всеки по
сумата от 350,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна
3
помощ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена от съда по
размер.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4