Р Е Ш
Е Н И Е № 241/30.10.2019 г.
гр. Ямбол, 30.10.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и трети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 300 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на „Минас-М” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.В.М., с
адрес на управление: гр.Ямбол, ул.*против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-371-0271016/09.08.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект–автомивка, находящ
се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от „Минас-М “ ЕООД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
В жалбата се твърди,
че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което се претендира да бъда отменена изцяло.
В съдебно заседание
жалбоподателя не изпраща представител.
За ответника се явява
гл.юрисконсулт Л., която оспорва жалбата като неоснователна, претендира за
оставянето й без уважение и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След цялостна
преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно,
съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка с.АА, №
0271016/29.07.2019 г. служители на ГД „ФК“, ОД-Бургас на НАП са извършили на
29.07.2019 г. в 16,30 ч. проверка в търговски обект - автомивка, находящ се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от „Минас-М“ ЕООД. Проверката е започнала с контролна покупка
на един брой услуга-външно измиване на автомобил на стойност 6,00 лв.,
заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, като за извършената
продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и работещо в обекта
фискално устройство, модел ДАТЕКС DP-150, ИН на ФУ: DT722616 и ФП № 02687566,
нито ръчка касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата.
Като доказателства
към протокола са приложени КЛЕН разпечатка
за 29.07.2019 г., Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката, декларация от лице работещо на трудово/гражданско
правоотношение, справка за регистрираните данни от фискалното устройство,
справка за общите задължения на дружеството и справка за деклариран
корпоративен данък на същото.
На база установеното
в протокола старши инспектор по
приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил Акт за установяване на административно
нарушение № F503515/07.08.2019
г. за това, че при извършена проверка на 29.07.2019 г. в 16,30 ч. в търговски
обект - автомивка, находящ се в гр.Ямбол, ул.*,
стопанисван от „Минас-М“ ЕООД е извършена контролна
покупка на един брой услуга-външно измиване на автомобил на стойност 6,00 лв.,
платена в брой, като след приемане на плащането не е издадена фискална касова
бележка от монтирано и функциониращо в обекта фискално устройство, модел ДАТЕКС
DP-150, ИН на ФУ: DT722616 и ФП № 02687566, като видно от представената КЛЕН за
29.07.2019 г. разпечатка от фискалното устройство в търговския обект няма
регистрирана продажба за сумата от 6 лева, с което са нарушени разпоредбите на
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1
от ЗДДС.
Със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-371-0271016/09.08.2019 г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“,
Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание
чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна
мярка–запечатване на търговски обект–автомивка, находящ
се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от „Минас-М “ ЕООД с
ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Заповедта е получена
от упълномощено лице Я.Х.Х. срещу разписка на 13.08.2019
г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно
чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с
чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване
пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-371-0271016/09.08.2019 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване
на търговски обект–автомивка, находящ се в гр.Ямбол,
ул.*, стопанисван от „Минас-М “ ЕООД с ЕИК *********
и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Съгласно чл.168 АПК
във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт
към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са
налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния
акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при
спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай
оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2019 г. и заповед № 2106/30.03.2018 г. на ИД на НАП, в
изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата
визирана в закона и в съответствие с материалноправните
норми и целта на закона.
За да мотивира
заповедта си административният орган е записал, че 29.07.2019 г. в 16,30 ч.
служители на ГД „ФК“, ОД-Бургас на НАП са извършили на проверка в търговски
обект - автомивка, находящ се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван
от „Минас-М“ ЕООД, като проверката е започнала
контролна покупка на един брой услуга-външно измиване на автомобил на стойност
6,00 лв., заплатена в брой от проверяващия екип преди легитимация, но за
извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтирано и
работещо в обекта фискално устройство, модел ДАТЕКС DP-150, ИН на ФУ: DT722616
и ФП № 02687566, нито ръчка касова бележка от кочан с касови бележки при
плащането на услугата.
С Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът
и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от
експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(ИАСУТД); сервизното обслужване,
експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните
изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за
приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от
ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на
подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за
издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо
обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за
управление на продажбите в търговските обекти и към производителите,
разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата,
извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира
задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби
в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон)
или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг
данъчен документ.
По силата на чл.3,
ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги.
Нормата на чл.118,
ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по
чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че са
налице посочените предпоставки за прилагане на процесната
ПАМ, т.к. търговеца като задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредбата не е регистрирал
и отчел извършваната от него продажба в търговския обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, след като за нея е било
извършено и прието плащане.
Следва да се приемат
за обосновани и мотивирани и доводите за продължителността на наложената мярка
доколкото същата трябва да има превантивен и възпиращ ефект против извършване
на други нарушения от същия вид и е определен под средния размер на законовия
срок.
От своя страна
жалбоподателя не оспори представените документи и не направи доказателствени искания, с които да опровергае твърденията
на административния орган или да обоснове приемане на различна фактическа
обстановка.
Неоснователен е довода,
че заповедта е издадена преди съставяне на НП, което възпрепятства възможността
да се ползва правото по чл.187, ал.4 ЗДДС, т.к. се касае за различни
производства, които са независими и необусловени едно от друго, още повече че
принудителните
административни мерки се прилагането за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях, за разлика от целта при налагане на административно
наказание.
Предвид посоченото съдът приема, че
оспорената заповед е законосъобразна като издадена от компетентен орган в
рамките на предоставените му правомощия и с нея е приложена принудителна административна мярка в съответствие с производствените правила, материалния
закон и неговата цел, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и съобразно
заявеното искане следва на основание чл.143, ал.4 АПК във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ да бъде
осъден жалбоподателя да заплати на ответната страна направените по делото
разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер от 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Минас-М” ЕООД, ЕИК ********* представлявано от М.В.М.,
с адрес на управление: гр.Ямбол, ул.*против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-371-0271016/09.08.2019 г. на Началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1,
б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка–запечатване на
търговски обект–автомивка, находящ се в гр.Ямбол, ул.*,
стопанисван от „Минас-М “ ЕООД с ЕИК ********* и
забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „Минас-М” ЕООД, ЕИК *********
представлявано от М.В.М., с адрес на управление: гр.Ямбол, ул.*да заплати на Национална агенция за приходите направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100
(сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете