МОТИВИ:Срещу подсъдимия Н.Г.Н. *** повдигнато обвинение от
Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по чл.235 ал.1 във връзка с
чл.20 ал.3 и ал.4 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, а срещу подсъдимите Д.Т.Д. и Л.С.А.
*** повдигнато обвинение за престъпление по чл.235 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2
във връзка с чл.26 ал.1 от НК.
Пострадалата М.Л.В.
*** е конституирана като частен обвинител по делото.
Представителят на
прокуратурата-районен прокурор Н. Пончев подържа обвинението срещу тримата
подсъдими така, както е повдигнато с обвинителния акт и пледира и тримата
подсъдими да бъдат признати за виновни, като им бъдат наложени наказания,
такива каквито са им били наложени от другия съдебен състав разгледал делото, а
именно на подсъдимия Н. наказание от 1 година лишаване от свобода и глоба в
размер на 2000 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде
отложено при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години, на
подсъдимия Д. наказание от 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на
1000 лева, като изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено
при условията на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години и на
подсъдимия А. наказание от 6 месеца лишаване от свобода с ефективно изтърпяване
на същото при строг режим и глоба в размер на 2000 лева, като на този подсъдим
бъде групирано това наказание с наложеното му наказание по НОХД №78/2015 година
на Районен съд гр.Луковит.
Подсъдимите-Н., Д.
и А. се явяват в съдебно заседание, не дават обяснения по повдигнатото им
обвинение, като и тримата подсъдими молят за оправдателни присъди.Чрез своя
адвокат-защитник подсъдимият Н. моли да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение, тъй като същото не било доказано по несъмнен и
безспорен начин.Чрез служебно назначения им адвокат-защитник подсъдимите Д. и А.
също молят да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им
обвинение, тъй като същите не са осъществили деянието от обективна страна.
От събраните по
делото доказателства-показанията на разпитаните свидетели-Г.В.Д., В.М.Т.,
огласените чрез прочитане показания на този свидетел дадени пред органа на
досъдебното производство и пред друг състав на съда, Н.Д.С., Ц.Д.П., огласените
чрез прочитане показания на този свидетел дадени пред органа на досъдебното
производство, П.М.Х., Л.Й.Л., Ц.Й.П., огласените чрез прочитане показания на
този свидетел дадени пред друг състав на съда, А.О.О., П.П.К., С.Й.Д.,
огласените чрез прочитане показания на този свидетел дадени пред органа на
досъдебното производство, Ц.Г.А., Д.В.Ц., огласените чрез прочитане показания
на свидетелката М.Л.В. дадени пред органа на досъдебното производство, П.А.М., огласените
показания на този свидетел дадени пред органа на досъдебното производство и
пред друг състав на съда, заключенията на ценовите експертизи, приетите и
приложени по делото писмени доказателства, приетите и приложени по делото НАХД
№139/2014 година и НАХД №143/2014 година и двете на Районен съд гр.Тетевен,
НОХД №107/2015 година на Районен съд гр.Тетевен и огласените чрез прочитане
писмени доказателства от досъдебното производство, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят по
делото Г.Д. се занимавал с дърводобив и се договорил с наследниците на Вельо
Ботев б.ж. на с.Батулци за добив на дървесина от техни горски наследствени имоти,
като бил упълномощен да извърши сеч и извоз на дървесина от четири имота в
землището на с.Батулци, в т. ч. и имот с кад. № 318002, находящ се в местността
„Висока могила”, отдел 1199 „ф”.Свидетелят Д. сключил договор с
представляваното и управлявано от него дружество „Димон” ЕООД, което да извърши
тези действия-сеч и извоз до временен склад на дървесината от посочения
имот.Сключил договор със свид.Д.Ц., регистриран в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика, да издаде позволително за сеч в имота и да
освидетелства същия след приключване на сечта.Свидетелят Ц. издал по реда на
чл.108 от ЗГ позволително за сеч №0122846/19.07.2013 година на свид.С.Д.,
назначен в „Димон” ЕООД на работа като специалист-лесовъд и също вписан в
публичния регистър като лице, което може да упражнява лесовъдска
практика.Позволителното било за сеч и добив на 21 плътни кубически метра лежаща
маса, а именно бук-6 кубически метра, габър-2 кубически метра, зимен дъб-10
кубически метра и цер-3 кубически метра и е посочен временен склад, до който да
се извозва дървесината местността „Казанките” в с.Батулци.На 30.08.2014 година
в лично качество, свид.Д. сключил договор и със свид.П.М.-лице вписано в
публичния регистър да упражнява лесовъдска практика, като договорът бил с
предмет-М. да маркира в лежащо състояние добита дървесина от имот №318002 по
посоченото позволително за сеч и да издава превозни билети от временен склад.
Свидетелят С.Д.,
който бил назначен в „Димон” ЕООД на работа като специалист-лесовъд твърди, че не
му е било известно в горния имот да е извършвана сеч, за която съгласно ЗГ той
носи отговорност, както и твърди, че е имал позволително за сеч на негово име, не
е знаел, че в имота е била извършена сеч, че не е издавал превозен билет и че
само той е следвало да издава такъв и съответно да маркира дървесината.
На 01.09.2013
година от името на „Димон” ЕООД, свид.Д. сключил договор за възлагане добив на
дървесина с „Коприви” ООД, представлявано от подсъдимия Н.Н., като предмета на
договора бил изпълнение на услугата „сеч, рампиране, товарене, превоз до
временен склад”, като не е посочено за кой имот се отнася договора и уговорената
цена била „на ръка, всяка седмица след изчисления на извършената работа”.
По жалби на
граждани, РДГ Ловеч извършило комплексната проверка по заповед №
I-3-839/15.10.2013 година на директора, резултатите, от която били обобщени в
сигнал, изх. № I-2-10833/ 01.11.2013 година.От доказателствата, съдържащи се в
приложените официални документи, изходящи от РДГ Ловеч на 08.10.2013
година-констативен протокол №3354 се установява, че горски инспектори при РДГ
Ловеч-свидетелите Ц.П., Ц.Й. и П.Х., извършили проверка в имот №318002 и
констатирали, че сечта е изведена по цялата площ на имота, като последната сеч
е извършена около 15 дена преди 08.10.2013 година или около 20.09.2013 година,
като в констативния протокол са описани по брой и диаметър на пъновете, както и
по дървесен вид, всички отсечени дървета и е констатирано, че в имота и района
липсва отсечена лежаща дървесина, както и липсва такава в местото на временния
склад в местността „Казанките”.
На 15.10.2013
година в констативен протокол №3355-горски инспектори при РДГ Ловеч-свидетелите
А.О., Ц.Й. и Л.Л., извършили проверка в имоти №318012, №318013, №318014 и №318015,
всички находящи се в местността „Високата могила”, отдел 1099, подотдели „г”,
„в” и „б”, като имот №318012 е собственост на наследниците на В. *** е
собственост на наследниците на Иванка Вълкова Митова, имот №318014 е
собственост на наследниците на Станьо Цанов Станев /Цанковски/ и имот №318015 е
собственост на наследниците на Семко
Андреев Коев. Свидетелите констатирали, че при условие, че за нито един от тези
подотдели, респективно имоти, не било издавано позволително за сеч, в периода
на последните 25 дни преди проверката била извършена сеч с моторен трион, като
следите от последната сеч били от предния ден-14.10.2013 година и отсечената
тогава дървесина била нарязана на секции от по 1 м., по-дебелите дървета
нацепени и всичко отрязано било събрано на купчини от по 1-2 кубически метра в
имот №318013.Общо в този имот имало около 50 кубически метра дърва за огрев от
вида зимен дъб и цер.Друга част от незаконно добитата дървесина от тези имоти
била извозена с коне, следите били възприети лично от горските служители на
терена, в посока север до ново прокаран земен булдозерен път, намиращ се до
западната част на имот №00004230, в отдел 1099”д”, като на местото с техническо
средство били определени GPS координати: 43 градуса, 04 минути, 27.01 N и 23
градуса, 58 минути, 31.45 Е, тъй като липсвал друг траен ориентир.На това място
също били стоварени от двете страни на ново прокарания, нерегламентиран земен
път около 50 кубически метра дървесина от същия вид-зимен дъб и цер, също
прясно отрязана със свежи все още листа и по пътя се виждали следи от товарен
автомобил с висока проходимост, както и че на 8-ми, и на 15-ти октомври 2013 година
не били забелязани лица в целия район-незаконните сечища или местността
„Казанките”.
От констативен протокол
№ 3233 от 22.10.2013 година се установява, че горски служители при РДГ Ловеч-свидетелите
Ц.Й., А.О. и Ц.П., извършили проверка на местото на складирания незаконно добит
материал, намерен на 15-ти, до западната част на имот №00004230, в отдел 1099
”д” и установили, че от констатираното предходния път количество дърва около 50
кубически метра на 22.10.2013 година били останали на место около 20 кубически
метра.Веднага свидетелите възприели, че се приближавал товарен автомобил с висока
проходимост и видели същия „Зил”, модел „157” с ДКН СО 86 95 ВВ, както в
последствие установили, че е управляван от подсъдимия Д.Д., придружен от
подсъдимия Л.А..Възприели също, че двамата подсъдими слезли от товарния
автомобил и натоварили 11 кубически метра дърва от останалите на земята около
20 кубически метра, незаконно отсечени и събрани от посочените четири имота
дърва и се отправили по посока с.Батулци.В близост до местността „Казанките” свидетелите,
които последвали автомобила го спрели и извършили проверка, като било
установено, че двамата подсъдими нямат в себе си никакви документи, позволяващи
им движение с товарно превозно средство в горска територия, сечене, събиране,
добиване, вземане или извозване от горския фонд на дървета или части от
тях.Местността „Казанките”, където била извършена проверката и до където била
извозена взетата от посоченото место при имот №00004230 дървесина е извън
горския фонд, като двамата подсъдими заявили, че са работници на „Копривата”
както наричат подсъдимия Н.Н. и извършвали тази дейност по негова заръка.На
место в местността „Казанките” бил заварен и товарен автомобил „МАН” с ДКН ОВ
1026 ВА, управляван от свид.В.Т..На автомобила били вече натоварени 17
кубически метра дърва за огрев от зимен дъб и цер, маркирани с КГМ А 2753 от
свид.П.М., който също бил там, като констатацията за последното била отразена в
констативен протокол №3235/22.10.2013 година.Свидетелят М. заявил, че
натоварените на товарния автомобил „Ман” дърва и доставените в момента със зила
произхождат от имот №318002 и той е там, за да ги маркира и освободи-т. е. да
издаде превозен билет, за да бъдат транспортирани от временния склад този ден,
по поръчение на свид.Г.Д., с когото, както се посочи имал договор именно за
това.Именно свид.Д. бил информирал свид. М., че дървата, които ще се транспортират
от „Казанките” на 22.10.2013 година са от имот №318002, като свид.М., нито бил
се удостоверил по някакъв начин, че това е така, нито, както твърди, познавал
местностите и винаги можели да го излъжат.Свидетелят М. изяснява и това, че по-късно
същия ден, когато отишъл в имот №318002, придружавайки горските, при
последващата проверка, лично възприел, че там няма скорошна сеч и лично стигнал
до извода, че дървесината, натоварена и намерена на товарния автомобил „Ман”,
която бил вече маркирал към момента на намесата на горските служители, за която
заявил пред тях, че е от този имот, не е от там и е незаконно добита.Свидетелят
М. твърди, че ако е излъгал при първоначалното си заявление, то той е бил
излъган преди това и е бил заблуден относно действителните факти, предприемайки
действия, като частен лесовъд, което съдът не приема за обективно, тъй като от
издаденото позволително за сеч с №0122846 от 19.07.2013 година за имот с
№318002 се установява, че позволителното е било издадено на името на друго
лице-С.Д. и само той е имал правото да маркира дървесината от този имот и да
издаде билет за извоз на същата, което е щял да стори свид.М., ако не са се
били намесили горските служители.Свидетелят Т.-водача на товарния автомобил „Ман”,
твърди в огласените му показания от досъдебното производство, че този ден бил
нает от свид.Г.Д., за да извърши курс до гр.София на дърва за огрев, като
сутринта на 22.10.2013 година, когато пристигнал с управлявания от него товарен
автомобил в местността „Казанките”, на место заварил струпани около 7 кубически
метра дърва за огрев от посочените видове-зимен дъб и цер, които подсъдимите Д.
и А., които свидетелят също заварил там, натоварили на автомобила му.След това
подсъдимите Д. и А. извършили още една доставка със зила, като докарали в м.
„Казанките” от гората и натоварили на товарния автомобил, управляван от свид.Т.,
още около 10-11 кубически метра такива дърва за огрев и отново заминали, като
следвало с последния курс, описан по-горе, при който се намесили горските
служители, да донатоварят товарния автомобил „Ман” и той да извърши курс до гр.София,
като за цялото количество свид.П.М., както се посочи е щял да издаде превозен
билет от кочана си на частен лесовъд и маркира дървесината, позовавайки се на позволителното
за сеч №0122846/19.07.2013 година, издадено за имот №318002 на С.Й.Д., като
представител на „Димон” ЕООД.
Непосредствено след
тези констатации в местността „Казанките”, горските служители, придружени от
свид.П.М., свид.Г.Д., свид.С.Д., подсъдимият Н.Н., последните трима били
извикани на место, с оглед предприетата проверка, отново проверили, отивайки на
место имот №318002, за която проверка бил съставен констативен протокол № 3234/22.10.2013 година
и било установено същото състояние, като на 08.10.2013 година-междувременно нямало
нова сеч, последната сеч била извършена преди вече повече от месец и отсечената
дървесина била извозена още тогава от имота и липсвала.Цялото количество обаче
намерена първоначално при имот №00004230, взета от подсъдимите, докарана от тях
и частично натоварена на товарния автомобил „Ман”, била скорошно добита, като
по същата имало свежи листа.
Предвид изложеното,
безспорно се установява, че цялото намерено от горските служители при РДГ
Ловеч, към 13,00 часа в местността „Казанките” количество дърва за огрев от
един и същ вид-зимен дъб и цер, общо 28 кубически метра, както вече
натоварените от подсъдимите Д. и А. на товарния автомобил „МАН” с ДКН ОВ 1026
ВА от два курса същата сутрин на-17 кубически метра дърва, така и докараните
при последния им курс, което било лично възприето от горските служители, с
товарен автомобил „ЗИЛ” с ДКН СО 86 95 ВВ-още 11 кубически метра са незаконно
отсечени по едно и също време в имоти №318012, №318013, №318014 и №318015 и
събрани от тези имоти на место с координати 43 градуса, 04 минути, 27.01 N и 23
градуса, 58 минути, 31.45 Е, намиращо се при западната граница на имот с кад. №00004230,
в отдел 1099 ”д” от горския фонд, съседен на горните четири имота, от двете
страни на нерегламентиран ново прокаран земен път.Това било лично възприето от
горските служители от РДГ Ловеч и на 15.10.2013 година, когато тези дърва били
част от цялото намерено там количеството незаконно отсечени и събрани дърва от
около 50 кубически метра.
Съдът приема, че на
22.10.2013 година безспорно е установено от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, че подсъдимите Д. и А. са взели, трикратно-три последователни
пъти, от горския фонд-от местото, при западната граница на имот с кад.№00004230
в отдел 1099 ”д”, общо 28 пространствени кубически метра дърва за горене, от
цялото констатирано още на 15.10.2013 година количество незаконно отсечени и
събрани дърва, както и извозили същото до местността „Казанките” в с.Батулци, находящо
се извън горския фонд, както и сами подсъдимите Д. и А. заявили, че това им
било възложено от подсъдимия Н..При намеса на горските служители подсъдимите се
позовали на договорните отношения с „Димон” ЕООД и позволителното за сеч
№0122846/19.07.2013 година издадено за имот № 318002, което давало право на сеч
и извоз от горския фонд до временен склад местността „Казанките”, но на
разрешената за сеч и посочена в същото дървесина, твърдейки, че въпросните 28
кубически метра дърва са именно тази-„разрешена” дървесина.Въз основа на това
позволително е следвало да се издаде превозен билет от свид.П.М., на „Димон”
ЕООД, удостоверяващо „законния” произход на дървесината по цитираното
позволително за сеч.
Въз основа на
всички констатации от 22.10.2013 година и предходните цитирани проверки,
горските служители съставили на подсъдимите Д.Д. четири акта за установяване на
административни нарушения №1807, №1808, №1809 и №1810/24.10.13 година, за
товарене и транспортиране на дървесина без писмено позволително-два от тях, по
които административно наказателното производство било прекратено и изпратено на
прокуратурата на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН, а по другите два за товарене и
транспортиране на дървесина без КГМ били наложени съответни административни
наказания, предмет на разглеждане по НАХД дела №139 и 143/2014 година на РС
Тетевен, приложени към настоящото дело, по които съдът е потвърдил санкциите,
преценявайки по същество деянията, че са извършени в нарушение на нормите на
ЗГ, което се установява безспорно и по настоящото дело.Постановено било
отнемане в полза на държавата на задържаните 11 кубически метра дърва за огрев,
иззети във връзка с тези административно наказателни производства, намерени на
товарния автомобил „ЗИЛ”, управляван от подсъдимия Д..На името на лицето Мариян
Х.П., под каквото име, вместо истинското си се представил пред горските
служители подсъдимият Л.А. били съставени два акта за нарушение и след
установяване на факта, че А. се бил представил под чужда самоличност, същият е
бил признат за виновен за престъпление по чл.314 от НК по НОХД №78/2015 година
на Районен съд гр.Луковит и му е наложено наказание пробация.
С констативен
протокол №3235/22.10.2013 година били задържани 17 кубически метра дървесина,
натоварени на товарния автомобил „МАН”, с оглед образуване на административно
наказателно производство срещу свид.П.М. и този материал е предаден на РДГ
Ловеч.
По делото са
представени, както и по двете цитирани НАХД, пълномощното на Д., издадено му от
съсобственик на имот №318002, позволителното за сеч, издадено на представител
на регистрираното от него еднолично търговско дружество, договорът между него и
представляваното от него дружество и договорът на последното с „Коприви” ООД
с.Батулци от 01.09.2013 година, както и превозен билет №524062/29.09.2013
година, приложен в оригинал по досъдебното производство, за транспортиране на
14 кубически метра дърва за горене от имот №318002, издаден от свид.П.М..От
протоколите на съдебните заседания по двете административни дела, както и от
приложените по тях документи, от гласните доказателства по делото се установява
по категоричен начин, че за деянието от 22.10.2013 година двамата подсъдими Д.
и А. са били наети и същото им е пряко възложено от подсъдимия Н.Н..Още повече,
в имот №318002, подсъдимите Д. и А. са извършили добив за два дни в края на
месец септември, на който подсъдимият Н. е присъствал и са изкарали дървесината
от този имот, по цитираното позволително за сеч до местността „Казанките”,
където са я предали на свид.Д.-14 пространствени кубически метра дърва за горене,
по превозен билет № 524062/ 29.09.2013 година.
С оглед изложеното,
съдът приема, че и тримата подсъдими са знаели къде се намира имот №318002,
предмет на договора между подсъдимия Н. и свид.Д., за който има издадено
писмено позволително за сеч в обем 21 плътни кубически метра дърва за горене,
които те единствено е следвало да добият и предадат на свид.Д. във временния
склад в местността „Казанките”.Добив там е извършен преди 29.09.2013 година,
именно на извозените на последната дата от „Казанките” 14 пр. куб. м.
дървесина, което кореспондира с установеното при първата проверка от горските
власти, че сеч в горния имот не е имало след около 20-ти септември 2013 година,
от което следва, че последващите действия на тримата подсъдими на 22.10.2013
година установени по настоящото дело и описани по-горе, нямат нищо общо с
дейността по изпълнение на договора между дружествата на свид.Д. и подс.Н..Безспорно
се установява, че в имот №318002 е извършвана сеч само през месец септември
2013 година при това, както е констатирано на 08.10.2013 година и 22.10.2013
година в посочените констативни протоколи на РДГ, съгласно сортиментните ведомости
към констативен протокол №3234/ 22.10.2013 година и от свидетелите-служители
при РДГ, в този имот са били отсечени, два пъти повече от транспортираната с
билет №524062/29.09.2013 година, не 7, а 15 пл. куб. м. дървесина, от които
около 2 пл. куб. м., без КГМ, от бук, цер, зимен дъб и габър, но и брекина и
клен, каквито видове не са били разрешени за сеч по издаденото позволително,
което количество не е било намерено, нито в сечището, нито на временния склад.След
втората половина на месец септември 2013 година никой повече не е ходил в имот
№318002, което е установено и на 08.10.2013 година и на 22.10.2013 година.На
21-ри октомври подсъдимият Н. предупредил свид.Д. да изпрати на другия ден
товарен автомобил, тъй като ще му извърши втора доставка на дървесина, добита
от имот №318002, което свид.Д. заявил и на свид.М..Безспорно Н., Д. и А. са
съзнавали, че на 22.10.2013 година вземат от горския фонд отсечена и събрана на
место, нямащо никаква връзка с имот №318002, за който единствено има редовно
писмено позволително дървесина, която не е била маркирана за сеч и отсечена в
имоти, за които не е издавано позволително за сеч и извозват същата от въпросното
место в горския фонд до местността „Казанките”, където е регламентирания
временен склад и се намира извън горския фонд.Действали са с редовно писмено
позволително-№ 0122846/19.07.2013 година за извършване на сеч в отдел 1099,
подотдел „ф”, имот с кадастрален № 318002 на маркираните с КГМ № А2195 и синя боя дървета -21 плътни
кубически метра лежаща маса-бук-6 кубически метра, габър-2 кубически метра, зимен
дъб-10 кубически метра и цер-3 кубически метра, но извън указаните в същото
позволително место и дървета.
Безспорно по делото
се установява, че подсъдимият Н. е организаторът на деянието, че е предоставил
и средството за извършването му-товарен автомобил „Зил”, модел „157” с ДКН СО
86 95 ВВ, осигурил е разрешение за достъп на автомобила до горска територия, в
която се извършва сеч или Н. е организирал деянието, както и е подпомогнал
осъществяването на същото, ползвайки договорните отношения на управляваното от
него дружество с дружеството на свид.Д., респективно основанията за достъп до
горска територия, вземане и извоз на отсечена дървесина с редовното
позволително за имот №318002, само като параван за престъпната дейност.Безспорно
е че позволителното за сеч се отнася за имот №318002 в местността „Висока
могила”, отдел 1199 „ф”, а деянието е извършено при имот с кад.№ 00004230, в
отдел 1099 ”д” и предмет на същото са дървета, незаконно отсечени и събрани от
имоти собственост на наследниците на В. ***,
наследниците на Иванка Вълкова Митова-имот № 318013, наследниците на
Станьо Цанов Цанов - имот №318014 и наследниците на Семко Андреев Коев-имот №318015, всички
имоти, находящи се в местността „Високата могила”, отдел 1099, подотдели „г”,
„в” и „б”, тъй като разрешените за сеч дървета от първия имот, за който се
отнася валидното писмено позволително са били маркирани, видно от същото, с КГМ
А2195, със синя боя.
Безспорно е също,
че на 22.10.2013 година във времето от сутринта до около 13,00 часа са били извършени
три деяния т.е. налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, доставени от двамата извършители около 7 куб. м. рано сутринта,
при пристигането на свид. Т. с товарния автомобил, втора доставка на още 10 куб. м. със зила от
двамата подсъдими Д. и А. и товаренето
им на товарния автомобил „Ман” от тях, както и трети курс до горския фонд и
доставка на още 11 куб.
м., прекратена от горските служители към 13,00 часа. Безспорно
е че тримата подсъдими са действали съвместно и задружно, като Д. и А. са
преките физически извършители, а подсъдимият Н. е подбудител, като е склонил
извършителите и им обещал възнаграждение, както и помагач, като е улеснил
деянието, като е набавил средство за извоза- товарния автомобил, позволително
за достъп до горския фонд и реализация на отнетото.
Отделно от това
безспорно по делото се установява, че „Коприви” ООД е извършвало сеч по три позволителни
за сеч в имоти с №322021 и №322085, находящи се в отдел 1101, „к”, „р” и „с”,
като за всичките е имало определен временен склад в местността „Казанките”,
сечта е приключила и сечищата са били освидетелствани в периода 16.08.2013
година до 21.09.2013 година.Така че към 22.10.2013 година подсъдимите са
извършвали дейност само и единствено, формално, в изпълнение на договора с
„Димон” ЕООД, а не на каквото и да е друго основание.
От заключенията на
съдебно-ценовата експертиза и допълнителната такава, които съдът изцяло
възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че
стойността на взетата и извозена дървесина от зимен дъб и цер-оценена като
дърва за огрев от 28 пространствени кубически метра е на обща стойност от 1120
лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц.П., Ц.Й. и П.Х.,
извършили проверка на 08.10.2013 година в имот №318002 се установява, че сечта
е изведена по цялата площ на имота, като последната сеч е извършена около 15
дена преди 08.10.2013 година или около 20.09.2013 година, като в констативен
протокол №3354 от същата дата са описани по брой и диаметър на пъновете, както
и по дървесен вид, всички отсечени дървета и е констатирано, че в имота и
района липсва отсечена лежаща дървесина, както и липсва такава в местото на
временния склад в местността „Казанките”, като съдът приема, че показанията на
тези свидетели изцяло се потвърждават от приложения по делото констативен
протокол, който е официален документ, изхождащ от РДГ Ловеч.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели-А.О., Ц.Й. и Л.Л. се установява, че същите на
15.10.2013 година са извършили проверка в имоти №318012, №318013, №318014 и №318015,
всички находящи се в местността „Високата могила”, отдел 1099, подотдели „г”,
„в” и „б” и установили, че при условие, че за нито един от тези подотдели и
имоти, не е било издавано позволително за сеч, в периода на последните 25 дни
преди проверката е била извършена сеч с моторен трион, като следите от последната
сеч били от предния ден-14.10.2013 година и отсечената тогава дървесина била
нарязана на секции от по 1 метър,
по-дебелите дървета нацепени и всичко отрязано било събрано на купчини от по
1-2 кубически метра в имот №318013, като общо в този имот имало около 50
кубически метра дърва за огрев от вида зимен дъб и цер.От показанията им се
установява също, че друга част от незаконно добитата дървесина от тези имоти
била извозена с коне, следите били възприети лично от горските служители на
терена, в посока север до ново прокаран земен булдозерен път, намиращ се до
западната част на имот №00004230, в отдел 1099 ”д”, като на местото с
техническо средство били определени GPS координати: 43 градуса, 04 минути,
27.01 N и 23 градуса, 58 минути, 31.45 Е, тъй като липсвал друг траен ориентир.На
това място също били стоварени от двете страни на ново прокарания, нерегламентиран
земен път около 50 кубически метра дървесина от същия вид-зимен дъб и цер, също
прясно отрязана със свежи все още листа и по пътя се виждали следи от товарен автомобил
с висока проходимост.Установява се също, че е съставен констативен протокол от
същата дата №3355, в който са отразени изложените констатации и съдът приема,
че показанията на тези свидетели изцяло се потвърждават от приложения по делото
констативен протокол, който е официален документ.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели-Ц.Й., А.О. и Ц.П.-/първите двама участвали и в
проверката на 15.10.2013 година/ извършили проверка на местото на складирания
незаконно добит материал, намерен на 15.10.2013 година до западната част на
имот №00004230, в отдел 1099 ”д” се установява, че от констатираното предходния
път количество дърва около 50 кубически метра на 22.10.2013 година били останали
на место около 20 кубически метра.Установява се също, че свидетелите възприели,
че към тях се приближавал товарен автомобил с висока проходимост и видели същия
„Зил”, модел „157” с ДКН СО 86 95 ВВ, както в последствие установили, че е
управляван от подсъдимия Д.Д., придружен от подсъдимия Л.А..Установява се също,
че двамата подсъдими слезли от товарния автомобил и натоварили 11 кубически
метра дърва от останалите на земята около 20 кубически метра, незаконно
отсечени и събрани от посочените четири имота дърва и се отправили по посока
с.Батулци, че в близост до местността „Казанките”свидетелите, които последвали
автомобила го спрели и извършили проверка, като било установено, че двамата
подсъдими нямат в себе си никакви документи, позволяващи им движение с товарно
превозно средство в горска територия, сечене, събиране, добиване, вземане или
извозване от горския фонд на дървета или части от тях.Местността „Казанките”,
където била извършена проверката и до където била извозена взетата от
посоченото место при имот №00004230 дървесина е извън горския фонд, като
двамата подсъдими заявили, че са работници на „Копривата” както наричат
подсъдимия Н.Н. и извършвали тази дейност по негова заръка.Установява се, че на
место в местността „Казанките” бил заварен и товарен автомобил „МАН” с ДКН ОВ
1026 ВА, управляван от свид.В.Т., че на автомобила били вече натоварени 17
кубически метра дърва за огрев от зимен дъб и цер, маркирани с КГМ А 2753 от
свид.П.М., който също бил там, като констатацията за последното била отразена в
констативен протокол №3235/22.10.2013 година.Установява се, че свидетелят М.
заявил, че натоварените на товарния автомобил „Ман” дърва и доставените в
момента със зила произхождат от имот №318002 и той е там, за да ги маркира и
освободи-т. е. да издаде превозен билет, за да бъдат транспортирани от
временния склад този ден, по поръчение на свид.Г.Д. и че той бил информирал
свид. М., че дървата, които ще се транспортират от „Казанките” на 22.10.2013
година са от имот №318002, като свид.М., нито бил се удостоверил по някакъв
начин, че това е така, нито, както твърди, познавал местностите и винаги можели
да го излъжат.Установява се също, че е съставен констативен протокол от същата
дата №3233, в който са отразени изложените констатации и съдът приема, че
показанията на тези свидетели изцяло се потвърждават от приложения по делото
констативен протокол.
От показанията на
свидетеля М., дадени пред органа на досъдебното производство и огласени в
съдебно заседание се установява, че по-късно същия ден, когато отишъл в имот №318002,
придружавайки горските, при последващата проверка, лично възприел, че там няма
скорошна сеч и лично стигнал до извода, че дървесината, натоварена и намерена
на товарния автомобил „Ман”, която бил вече маркирал към момента на намесата на
горските служители, за която заявил пред тях, че е от този имот, не е от там и
е незаконно добита.В същите показания свидетелят М. твърди, че ако е излъгал,
то и той е бил излъган преди това и е бил заблуден относно действителните
факти, предприемайки действия, като частен лесовъд, което съдът не приема за
обективно, тъй като от издаденото позволително за сеч с №0122846 от 19.07.2013
година за имот с №318002 се установява, че позволителното е било издадено на
името на друго лице-С.Д. и само той е имал правото да маркира дървесината от
този имот и да издаде билет за извоз на същата, което е щял да стори свид.М.,
ако не са се били намесили горските служители.В съдебно заседание пред
настоящия съдебен състав свид.М. дава показания съвсем накратко, като твърди,
че не си спомня за кой имот става дума и по кое позволително за сеч, че е ходил
на имота и не могло да бъде определено от кога е сечта и в тази връзка бяха
огласени и показанията му дадени пред друг състав на съда и същият твърди, че
тези показания са верни.Съдът не приема за изцяло обективни неговите показания,
тъй като са налице противоречия между същите, а и предвид изложеното в
предходното изречение, че същият макар и частен лесовъд не е имал право да
маркира дървесината от имот №318002 и да издаде превозен билет за същата, тъй
като извършвайки тези действия същият е извършил нарушение по ЗГ, за което е
бил санкциониран.
От показанията на
свидетеля Т.-водача на товарния автомобил „Ман”, дадени пред органа на
досъдебното производство и огласени в съдебно заседание се установява, че този
ден бил нает от свид.Г.Д., за да извърши курс до гр.София на дърва за огрев,
като сутринта на 22.10.2013 година, когато пристигнал с управлявания от него
товарен автомобил в местността „Казанките”, на место заварил струпани около 7
кубически метра дърва за огрев от посочените видове-зимен дъб и цер, които
подсъдимите Д. и А., които свидетелят също заварил там, натоварили на
автомобила му.След това подсъдимите Д. и А. извършили още една доставка със
зила, като докарали в м. „Казанките” от гората и натоварили на товарния
автомобил, управляван от свид.Т., още около 10-11 кубически метра такива дърва
за огрев и отново заминали, като следвало с последния курс, описан по-горе, при
който се намесили горските служители, да донатоварят товарния автомобил „Ман” и
той да извърши курс до гр.София, като за цялото количество свид.П.М. е щял да
издаде превозен билет от кочана си на частен лесовъд и маркира дървесината,
позовавайки се на позволителното за сеч № 0122846/19.07.2013 година, издадено
за имот №318002 на С.Й.Д., като представител на „Димон” ЕООД.Съдът приема за
обективни тези негови показания, а не тези дадени пред настоящия съдебен състав
и огласените показания на свидетеля дадени пред друг съдебен състав, тъй като
от една страна са налице множество противоречия в показанията му дадени пред
двата съдебни състава, а от друга към дата 11.09.2014 година спомените му са
били по-пресни и ясни и дадените тогава показания са по-подробни и се подкрепят
от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
От показанията на
свид.Д. се установява, че позволителното за сеч №0122846/ 19.07.2013 година,
издадено за имот №318002 е издадено на името на свидетеля, като представител на
„Димон” ЕООД, че същият не е знаел, че в имота е била извършена сеч, че не е
издавал превозен билет и че само той е следвало да издава такъв и съответно да
маркира дървесината.Твърди, че е възможно и друго лице да маркира дървесината и
да издаде превозен билет, но само с пълномощно, издадено от него и че на свид.М.
не е издавал никакво пълномощно и не познава този човек.Съдът приема за
обективни тези негови показания доколкото същите не противоречат на събраните
по делото доказателства.
Съдът не приема за
обективни направените две възражения от защитниците на тримата подсъдими, че по
отношение на подсъдимия Д. има влезли в сила две НП за същото деяние и
настоящото наказателно производство съгласно Тълкувателно решение №3/2015
година на ВКС следва да бъде прекратено и че следва приложените по делото и
огласени чрез прочитане от съда констативни протоколи, издадени от служителите
на РДГ-свидетели по делото да бъдат изключени от доказателствата по делото.На
първо място на подсъдимия Д. са били съставени четири броя актове на
административни нарушения, които са отделни административни
правонарушения по ЗГ, като два акта са за товарене и транспортиране на 11
пространствени кубически метра дърва, тъй като той е водач на товарен автомобил
на незаконно добита дървесина, без писмено позволително и без превозен билет, а
другите два акта са за товарене и транспортиране отново на 11 пространствени
кубически метра дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка.Или
съдът приема, че Д. е извършил с едно деяние, две административни нарушения, тъй
като транспортирането, респективно товаренето без писмен документ, без писмено
позволително, без превозен билет по ЗГ, тези две производства са били прекратени
на основание чл.33 ал.2 от ЗАНН и са изпратени на прокуратурата, като именно те
са и основанието да се образува досъдебното производство, по което е внесен обвинителния
акт и образувано настоящото дело.Съдът приема, че досъдебното производство е образувано
въз основа на прекратени административно наказателни производства и срещу подсъдимия
Д. е реализирана административна отговорност за друго нарушение по ЗГ, това че
той е извършил товарене и транспорт на дървен материал без контролна горска
марка и съдът приема, че цитираното по-горе тълкувателно решение №3/2015 година
по никакъв начин не препятства разглеждането на делото срещу подсъдимия Д..Съдът
не приема за обективно и направеното възражение, че приложените по делото и
огласени чрез прочитане от съда констативни протоколи, издадени от служителите
на РДГ-свидетели по делото следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото, тъй като от една страна констативните протоколи са официални документи,
т.е. издадени са по установения ред и форма от длъжностни лица-служители на РДГ
в кръга на службата им, същите са изпратени на прокуратурата от директора на
РДГ Ловеч, а от друга констатациите в протоколите се потвърждават от събраните
по делото писмени и най-вече гласни доказателства-показанията на свидетелите по
делото-очевидци на деянието на подсъдимите.
При така
установената по несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа
обстановка е налице престъпление по чл.235 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 и
ал.4 във връзка с чл.26 ал.1 от НК осъществено от обективна и субективна страна
от подсъдимия Н.Н., като от обективна страна на дата 22.10.2013 година във
времето от сутринта до около 13,00 часа, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие-Н.-като подбудител и помагач, с Л.С.А. и Д.Т.Д. ***-извършители
са взели от горския фонд: место с координати 43 градуса, 04 минути, 27.01 N и
23 градуса, 58 минути, 31.45 Е, намиращо се при западната граница на имот с
кадастрален №00004230, в отдел 1099 ”д” в горския фонд в местността „Високата
могила”, землище на с. Батулци, Ловешка област и извозили от горския фонд до
местността „Казанките” в с.Батулци, Ловешка област, 28 пространствени куб. м.
дърва за горене от зимен дъб и цер, на обща стойност 1120 лева, собственост на
наследниците на В. Вълков Велев, б. ж. на гр.София-имот №318012; наследниците
на Иванка Вълкова Митова- имот № 318013; наследниците на Станьо Цанов Станев -
имот № 318014 и наследниците на Семко
Андреев Коев - имот №318015, всички имоти, находящи се в местността „Високата
могила”, отдел 1099, подотдели „г”, „в” и „б”, с редовно писмено позволително:
№ 0122846/ 19.07.2013 година за извършване на сеч в отдел 1099, подотдел „ф”,
имот с кадастрален № 318002 на маркираните с КГМ №А2195 и синя боя дървета -21 плътни куб. м.
лежаща маса: бук – 6 куб.
м., габър-2 куб. м., зимен дъб – 10 куб. м. и цер – 3 куб. м., но извън
указаните в същото позволително место и дървета, а
от субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия
общественоопасен характер, неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.235 ал.1 във връзка с чл.20 ал.3 и ал.4 във връзка с чл.26 ал.1 от НК,
поради което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му наложи наказание от 1 година лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 2000 лева в полза на държавата, като на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи
наказанието на подсъдимия Н. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта му при извършване на
деянието, голямото количество взет и извозен дървен материал и неговата висока
стойност, а от друга-чистото съдебно минало на подсъдимия, предвид
обстоятелството, че е реабилитиран, изминалия период от време от извършване на
деянието до налагане на наказание за същото, както взе предвид и
обстоятелството, че делото е върнато за ново разглеждане и първоначалната
присъда е била отменена по жалба само на подсъдимите, поради което настоящия
съдебен състав не може да наложи по-тежко наказание от вече наложеното от друг
съдебен състав, поради което съдът определи наказанието към предвидения от
закона минимум в размер от 1 година лишаване от свобода и глоба в размер от
2000 лева, като прие че целите на така наложеното на Н. наказание лишаване от
свобода могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години, които наказания напълно съответстват на извършеното, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така и на
останалите членове на обществото.
Предвид изложената
по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че е налице престъпление по чл.235
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия Д.Д., като от обективна страна на
дата 22.10.2013 година във времето от сутринта до около 13,00 часа, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие: Д.Т.Д. като извършител, с Н.Г.Н.-действащ
като подбудител и помагач и с Л.С.А. ***-съизвършител, са взели от горския
фонд: место с координати 43 градуса, 04 минути, 27.01 N и 23 градуса, 58
минути, 31.45 Е, намиращо се при западната граница на имот с кад. №00004230, в
отдел 1099 ”д” в горския фонд в м. „Високата могила”, землище на с. Батулци,
Ловешка област и извозили от горския фонд до м. „Казанките” в с. Батулци, Ловешка
област, 28 пространствени куб. м. дърва за горене от зимен дъб и цер, на обща
стойност 1120 лева, собственост на наследниците на В. Вълков Велев, б. ж. на
гр.София-имот №318012; наследниците на
Иванка Вълкова Митова- имот № 318013; наследниците на Станьо Цанов Станев -
имот №318014 и наследниците на Семко
Андреев Коев - имот №318015, всички имоти, находящи се в местността „Високата
могила”, отдел 1099, подотдели „г”, „в” и „б”, с редовно писмено позволително:
№0122846/ 19.07.2013 година за извършване на сеч в отдел 1099, подотдел „ф”,
имот с кадастрален № 318002 на маркираните с КГМ № А2195 и синя боя дървета - 21 плътни куб.
м. лежаща маса: бук – 6
куб. м., габър-2 куб. м., зимен дъб – 10 куб. м. и цер – 3 куб. м., но извън
указаните в същото позволително место и дървета, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.235 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, поради
което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му
наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода,
както и наказание глоба в размер на 1000 лева в полза на държавата, като на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от 3 години.
Съдът наложи
наказанието на подсъдимия Д. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства-от една страна упоритостта му при извършване на
деянието, голямото количество взет и извозен дървен материал и неговата висока
стойност, а от друга-чистото съдебно минало на подсъдимия, изминалия период от
време от извършване на деянието до налагане на наказание за същото, както взе
предвид и обстоятелството, че делото е върнато за ново разглеждане и
първоначалната присъда е била отменена по жалба само на подсъдимите, поради
което настоящия съдебен състав не може да наложи по-тежко наказание от вече
наложеното от друг съдебен състав, поради което съдът определи наказанието към
предвидения от закона минимум в размер от 6 месеца лишаване от свобода и глоба
в размер от 1000 лева, като прие че целите на така наложеното на Д. наказание лишаване
от свобода могат да бъдат постигнати и без ефективното изтърпяване на същото,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години, които наказания напълно съответстват на извършеното, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така и на
останалите членове на обществото.
Предвид изложената
по-горе фактическа обстановка, съдът намира, че е налице престъпление по чл.235
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК осъществено от
обективна и субективна страна от подсъдимия Л.А., като от обективна страна на
дата 22.10.2013 година, във времето от сутринта до около 13, 00 часа, при
условията на продължавано престъпление, в съучастие-Л.С.А., като извършител, с Н.Г.Н.-действащ
като подбудител и помагач и с Д.Т.Д. ***- съизвършител, са взели от горския
фонд: место с координати 43 градуса, 04 минути, 27.01 N и 23 градуса, 58
минути, 31.45 Е, намиращо се при западната граница на имот с кад. № 00004230, в
отдел 1099”д” в горския фонд в м. „Високата могила”, землище на с. Батулци,
Ловешка област, и извозили от горския фонд до м. „Казанките” в с. Батулци,
Ловешка област, 28 пространствени куб. м. дърва за горене от зимен дъб и цер,
на обща стойност 1120 лева, собственост на наследниците на В. Вълков Велев, б.
ж. на гр. София - имот № 318012;
наследниците на Иванка Вълкова Митова-имот №318013; наследниците на
Станьо Цанов Станев-имот №318014 и наследниците на Семко Андреев Коев-имот
№318015, всички имоти, находящи се в местността „Високата могила”, отдел 1099,
подотдели „г”, „в” и „б”, с редовно писмено позволително: №0122846/ 19.07.2013
година за извършване на сеч в отдел 1099, подотдел „ф”, имот с кадастрален
№318002 на маркираните с КГМ № А2195 и
синя боя дървета - 21 плътни куб. м. лежаща маса: бук – 6 куб. м., габър-2 куб. м., зимен дъб – 10 куб. м. и цер – 3 куб. м., но извън
указаните в същото позволително место и дървета, а от субективна страна е
осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен
характер, неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
По този начин
подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.235 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 във връзка с чл.26 ал.1 от НК, поради
което съдът го призна за виновен по този текст и във връзка с чл.54 от НК му
наложи наказание от 6 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване
в затворническо общежитие от закрит тип, както и
наказание глоба в размер на 2000 лева в полза на държавата.
Съдът наложи
наказанието на подсъдимия А. като взе предвид отегчаващите и смекчаващи отговорността
обстоятелства-от една страна богатото съдебно минало на подсъдимия, упоритостта
му при извършване на деянието, голямото количество взет и извозен дървен
материал и неговата висока стойност, а от друга-изминалия период от време от
извършване на деянието до налагане на наказание за същото, както взе предвид и
обстоятелството, че делото е върнато за ново разглеждане и първоначалната
присъда е била отменена по жалба само на подсъдимите, поради което настоящия
съдебен състав не може да наложи по-тежко наказание от вече наложеното от друг
съдебен състав, поради което съдът определи наказанието към предвидения от
закона минимум в размер от 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер от
2000 лева, като прие че целите на така наложеното на А. наказание лишаване от
свобода могат да бъдат постигнати единствено чрез ефективното му изтърпяване
при строг режим в закрит тип затворническо общежитие като по този начин А. ще
бъде отново изолиран от обществото и през този период от време ще му се отнеме възможността
да извърши други престъпления, за да му се въздейства възпиращо-предупредително
и възпитателно както на осъдения, така и на останалите граждани.
На основание чл.25 ал.1
във връзка с чл.23 ал.1 от НК, съдът групира така наложеното наказание на подсъдимия А. по
настоящото дело от 6 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване
в затворническо общежитие от закрит тип с наложеното му наказание по НОХД
№78/2015 година на Районен съд гр.Луковит, в сила от 25.05.2015 година,
пробация със следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 2 години при периодичност 2 пъти седмично, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 2 години, безвъзмезден труд
в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за две поредни години, тъй
като и двете деяния са били извършени от А. преди да е имало влязла в законна
сила присъда, за което и да е от тях и наложи общо наказание по-тежкото от
двете, а именно това от 6 /шест/ месеца лишаване от свобода, при строг режим на
изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл.23 ал.3 от НК, съдът присъедини към така наложеното общо наказание на подсъдимия А.
наложеното му по настоящото дело наказание глоба в размер на 2000 лева и на
основание чл.25 ал.3 от НК приспадна при изпълнение на така наложеното общо
наказание на А. от 6 месеца лишаване от свобода, при строг режим на изтърпяване
в затворническо общежитие от закрит тип, изтърпяната част от наказанието
пробация, наложено му по НОХД №78/2015 година на Районен съд гр.Луковит, като
два дни пробация зачита на един ден лишаване от свобода.
С оглед на
изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: