№ 4287
гр. София, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Рафаела Ст. Матева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20231100511491 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 28.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 34324/ 2022 г. на Софийски
районен съд, ГО, 176 състав, „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД /ЕИК *********/
е осъдено да заплати на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на А. М. Ч. /ЕГН **********/
сумата 110.45 лв., предявена като частична претенция от сума в общ размер на 441.30
лева и представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ 152437/ 19.02.2018 г., ведно със законната лихва от 23.06.2022 г. до окончателното
плащане, а също и сумата 400 лв.- разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
На основание чл.38, ал.2 ЗАдв ответникът „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД е осъден да
заплати на адв. Д. М. от САК сумата 480 лв.- адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищеца по делото.
Постъпила е въззивна жалба от „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД- гр.
София /ответник по делото/, съдържаща искане за отмяна на постановеното от СРС
осъдително решение и за постановяването на решение за отхвърляне на иска като
неоснователен, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна А. М. Ч. /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на постановеното от СРС решение, с присъждане на разноски за
въззивното производство.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1
1
ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС решение е и правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Подадената от ответника „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД въззивна жалба е
бланкетна- в нея не са изложени каквито и да било доводи и твърдения за порочност
на обжалваното решение, респ. за липса на визираните в закона- чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД,
материално- правни предпоставки за уважаване на предявения по делото иск, основан
на неоснователно обогатяване. Жалбоподателят се е задоволил единствено общо да
посочи, че въззивният съд дължи цялостна проверка за правилността на обжалваното
решение, съобразно даденото в ТР № 6/ 2017 на ВКС- ОСГТК тълкувателно
разрешение.
В действащия понастоящем Граждански процесуален кодекс /ГПК/- в сила от
1.03.2008 г., характерът на виззивната инстанция като съд по същество е запазен, но са
въведени ограничения при събирането на доказателства и при извършваната от съда
проверка за правилността на първоинстанционното решение, като съгласно чл.269
ГПК съдът е ограничен до посоченото от жалбоподателя /т. нар. „ограничен въззив”/.
Според разпоредбата на чл.260, т.3 ГПК въззивната жалба трябва да съдържа
указание в какво се състои порочността на обжалваното решение. Същевременно при
проверката на редовността на въззивната жалба няма основание за оставянето й без
движение, респ. за връщането й, ако същата не отговаря на горепосоченото изискване,
който извод следва от разпоредбата на чл.262, ал.1 ГПК. С това законодателно е
възприето корективно тълкуване на дадената в ГПК /отм./ уредба на т.нар. „пълен
въззив”, при който няма ограничения при събирането на доказателства от въззивния
съд и произнасянето му в рамките на посочените в жалбата оплаквания.
Съгласно приложимата норма на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата по отношение правилността на атакуваното решение, като
според даденото в Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/ 2013
г. на ВКС, ОСГТК- т.1, тълкувателно разрешение, отклонение от това правило е
обосновано единствено с приложението на императивни материалноправни норми и
със служебното съблюдаване интереса на някоя от страните по делото, каквито
хипотези в случая не са налице.
Констатираната разлика с въззивното обжалване по ГПК /отм./, при несъмнено
запазения и с новия ГПК характер на въззивната инстанция като такава по същество,
води до извод, че при въззивното обжалване по действащия ГПК порокът следва да е
указан чрез посочване в какво точно се изразява, за да може въззивният съд да
извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото.
За това, което не е посочено от жалбоподателя, ефектът на първоинстанционното
решение се запазва. Следователно въззивна жалба без изложени конкретни
съображения за неправилност на първоинстанционното решение, макар и допустима, е
неефективна, тъй като не позволява друга проверка, освен за валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт /според приетото по- горе
първоинстанционното решение е валидно и допустимо/.
След като жалбата на ответника не съдържа конкретно указание за порочността
на първоинстанционния съдебен акт, с който предявеният по делото иск по чл.55, ал.1,
изр.1 ЗЗД е уважен, въззивният съд не може да формира собствени изводи по
2
съществото на спора и за правилността на първоинстанционното решение, а следва да
го потвърди- чл.271 ГПК.
Следва да се отбележи във връзка с посоченото във въззивната жалба, че
цитираното от ответника Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/
2017 г. на ВКС- ОСГТК визира производствата по частни жалби /чл.274 и сл. ГПК/, а
не въззивните производства по чл.258 и сл. ГПК, каквото е настоящото съдебно
производство, поради което и даденото в същото тълкувателно разрешение в случая е
неприложимо.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че в първо-инстанционното
производство е проведено дължимото от ищеца пълно главно доказване на
производящите спорното материално право факти и обстоятелства /чл.154, ал.1 ГПК/.
Въз основа на събраните в процеса доказателства- писмени доказателства и
неоспорено заключение на съдебно- счетоводна експертиза, преценени съвкупно, се
установява дължимостта на процесната сума, заплатена без основание- въз основа на
нищожна договорна клауза от сключен между страните на 19.02.2018 г. договор за заем
/потребителски кредит в обхвата на ЗПК/, поради което и предявеният от А. Ч.
частичен иск, основан на неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД,
правилно е уважен като основателен и доказан. Заплатената от ищеца- в изпълнение на
задълженията по процесния заемен договор, сума от 1 310.45 лв. общо, включваща
главница, възнаградителна лихва и неустойка по чл.12, ал.4 от договора /за
непредставяне на обезпечение/, надвишава със 110.45 лв. чистата стойност на кредита
/чл.23 ЗПК/- в размер на 1 200 лв., и доколкото не се установява основание за
задържането й от ответника- заемодател, правилно е присъдена на ищеца- заемател, на
основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции
постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за въззивното производство има
въззиваемата страна. На основание чл.38, ал.3 ЗАдв на адв. Д. М., предоставил
безплатна правна помощ на въззиваемия А. Ч., следва да бъде присъдена сумата 100
лв.- адвокатско възнаграждение, определено с оглед фактическата и правна сложност
на делото и извършената от адвоката процесуална работа, при съобразяване и на
формираната към настоящия момент практика на СЕС /Решение от 28.07.2016 г. по
дело С-57/ 2015 г., и Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/ 16 и С-428/ 16/,
без добавяне на данък добавена стойност /ДДС/ върху тази сума.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 28.06.2023 г., постановено по гр. дело № 34324/
2022 г. на Софийски районен съд, ГО, 176 състав.
ОСЪЖДА „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД0 гр. София /ЕИК *********/ да
заплати на адв. Д. М. /л.№ *********/ от САК, предоставил безплатна правна помощ
на въззиваемата страна А. М. Ч. /ЕГН **********/, сумата 100 лв. /сто лева/-
адвокатско възнаграждение за въззивното производство, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4