РЕШЕНИЕ
гр.София,17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при
секретаря
Антоанета Луканова,
като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12750 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С
решение от 03.05.2018 г. по гр.д. № 43195/14
г., СРС, ГО, 24 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение
на Е.В.В. с ЕГН **********, Б.В.М. с ЕГН **********, Д.Е. Овчарска с ЕГН **********,
Г.В.В. с ЕГН **********, Б.Б.Д. с ЕГН **********, Ц.Р.Д. с ЕГН ********** и И.Ц.Д.
с ЕГН **********, че В.Й.Г. с ЕГН **********,
И.М.М. - Г.с ЕГН ********** и М.Н.Д. с ЕГН ********** са собственици по силата на
покупко-продажба на реална част от поземлен имот с идентификатор №
04234.6906.967, съобразно одобрената със Заповед № РД-18-51/03.11.2011Г. на ИД
на АГКК кадастрална карта, находящ се в землището на с.Бистрица, община Столична,
с площ на целия имот с идентификатор № 04234.6906.967 от 857 кв.м. при
съседи на целия имот по кадастрална карта:ПИ с идентификатори - 04234.6906.698;
№ 04234.6906.697; № 04234.6906.1223 и № 04234.6906.1559, а с площ
на претендираната реална част от около 652 кв.м. /графично измерена от 687
кв.м., обозначена тази част на скицата-приложение към заключението на вещото
лице между точки с букви а,б,в,г,д,е,ж,з,а/, при съседи на тази
реална част от изток и от север имот с идентификатор № 04234.6906.698, от
югозапад - улица с идентификатор № 04234.6906.1559, от северозапад реалната
част от имот с идентификатор № 04234.6906.967, попадаща в УПИ XXI в кв. 2 по
плана на в.з."Малинова долина” - Герена, съобразно действащия ПУП за
местността.
ОСЪЖДА ,на осн.чл.78,
ал.1 ГПК ,Е.В.В. с ЕГН **********, Б.В.М. с ЕГН **********, Д.Е. Овчарска с ЕГН
**********, Г.В.В. с ЕГН **********, Б.Б.Д. с ЕГН **********, Ц.Р.Д. с ЕГН **********
и И.Ц.Д. с ЕГН ********** да заплатят на В.Й.Г. с ЕГН **********, И.М.М. - Г.с
ЕГН ********** и М.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от 1280 лева - сторени по
делото разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба на ответниците.Оплакванията на жалбоподателите са,че решението е
неправилно,незаконосъобразно и небосновано.Твърди се,че съдът неправилно приел
за недоказано,че ответниците са придобили имота по давност,което противоречало
на събраните писмени и гласни
доказателства.Предявеният иск бил недопустим,защото ищците нямали правен
интерес от предявяването му.Ищците не са заявили реституционни претенции пред
поземлената комисия и иск за възстановяване правото си на собственост.
Молят
решението да се отмени и да се отхвърли исковата претенция Претендират
разноски.
Постъпил е отговор на въззивна жалба,с който същата се оспорва.Претендират
се разноски.
Въззивната жалба е допустима. Тя е
подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и
приложения от тези по приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 от ГПК относно правомощията на въззивния съд, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В случая постановеното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо ,както и правилно.
На основание чл.272 ГПК СГС препраща към
мотивите на първоинстанционния съд qкоито стават част от
настоящите мотиви.
За пълнота следва да се отбележи
следното:
Съдът е приел за установено, че от
ответниците не е доказано направеното възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност върху процесния имот.
Правилно съдът е приел, че не може по
безспорен начин да се заключи, че ответниците са придобили имота по давност.
Това е така, защото показанията на свидетелите се разминават и не дават ясна и
конкретна информация кой точно е имотът на ответниците, за който говорят. Отделно
от това, не става ясно дали има изградена барака в него или не, както и
неговите граници, не става ясно в какъв времеви период ответниците са владяли
имота.Този извод съдът е направил след като е възприел показанията на свидетелите,
доведени от ответниците като противоречиви. Свидетелката Станкова твърди, че
част от имота е обрасъл, неподдържан. Другият свидетел Илиев твърди, че именно
процесният ,според него, имот се ползва за паркиране на автомобили, неизвестно
от кога.
Видно от тези
свидетелски показа, изводът на съда, че в полза на ответниците не е изтекла
придобивна давност е обоснован и съответства на събрания доказателствен
материал.
Възражението,че предявеният иск е недопустим, защото не е налице
правен интерес за ищците от предявяването на същия иск,съдът намира за
неоснователно.
Според жалбоподателя,не било
спорно, че по времето на предявяването на иска процесният имот се е владеел и
продължава да се владее от ответниците.
Установено от твърденията
в исковата молба и от свидетелските
показания, владението върху процесния имот се упражнява от ищците, които са
посочили като евентуално придобивно основание изтичането на придобивна давност
върху него именно въз основа на това, че владеят имота.
Посоченото
обстоятелство във въззивната жалба е без значение и дори ответниците да владееха
имота към момента на предявяване на иска, това не би довело до неговата
недопустимост.
Правният интерес при
положителния установителен иск за собственост се поражда от твърдението за
наличие на притежавано от ищеца право, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от претенцията на
насрещната страна в спора. В настоящото производство правният интерес се
установява от наведените в исковата молба твърдения за наличие на конкуренция
на материални права. Поддържа се, че ответниците разполагат от формална страна
с противопоставими на ищците права. Наличието на спор относно принадлежността
на правото на собственост обосновава и правния интерес на ищеца от избраната форма
на защита. Предявеният положителен установителен иск за собственост е
процесуално допустим, поради което е разгледан по същество.
Изложените мотиви са
изцяло в съответствие с разясненията в Тълкувателно решение 8/2012 от
27.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 8/2012 година на ОСГТК на
ВКС ,т.2 а именно: Правен
интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права
е налице и когато ищецът разполага е възможността да предяви осъдителен иск за
същото право.
Според въззивниците, ищците могат да
установят своята собственост само ако е проведено производство по
възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Ищците черпят права от валидно сключена сделка
покупко-продажба върху имот, който не подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, както подробно е изяснено в мотивите на съдебното решение.
Процесният шимот е възстановен на наследниците на Е.В. с решение
1938/1996 г.на ПК ощина
Панчарево.Разпоредбата на чл.10 ЗСПЗЗ към 1996 г. не е предвиждала
възможност за възстановяване на собствеността върху незастроени имоти,които
след внасянето им в ТКЗСса били продадени от ТКЗС на трети лица.Разпоредбата на
чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ,приета през 1997 г.,разширява кръга на земите подлежащи на
възстановяване по общия ред,предвиден в ЗСПЗЗ,но разпоредбата има действие
занапред,поради което съдът правилно е приел,че решението за възстановяване на
собствеността на ответниците не е произвело реституционно действие.
Не
се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то
като законосъобразно постановено следва да се потвърди.
На въззиваемата страна
се дължат разноски за адвокатски хонорар.Такива са сторени в размер на 700
лв.,които съдът следва да присъди.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.05.2018 г. по гр.д. № 43195/14 г., СРС, ГО,
24 с-в
ОСЪЖДА Е.В.В. с ЕГН **********, Б.В.М. с ЕГН **********,
Д.Е. О. с ЕГН **********, Г.В.В. с ЕГН **********, Б.Б.Д. с ЕГН **********, Ц.Р.Д.
с ЕГН ********** и И.Ц.Д. с ЕГН ********** да заплатят на В.Й.Г. с ЕГН **********,
И.М.М. - Г.с ЕГН ********** и М.Н.Д. с ЕГН ********** сумата от 700 лв.разноски
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.