Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер: 251, 24.06.20154г.,
гр.Исперих
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На осемнадесети юни през 2015 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Д.В.,
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 287 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Бързо производство по реда на
чл.310, т.6 от ГПК във вр. с чл.146, ал.2 от СК.
Постъпила
е искова молба вх.№ 1261/07.04.2015г. от непълнолетната М.С.В., ЕГН-**********, действаща лично и със съгласието
на своята майка
и законен представител Е.Д.М., ЕГН-**********,***, съдебен адрес:*** /чрез
адв.Е.К., АК-гр.Силистра/, като молят съда да постанови решение, по силата на
което да увеличи размера на присъдената ежемесечна издръжка, която ответникът С.В.С.,
ЕГН-********** е осъден да заплаща на детето си М. от досегашната 30.00
/тридесет/ лева на 200.00 /двеста/ лева месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване
или прекратяване. Претендира за разноските по делото. В молбата се твърди, че
досегашната издръжка е присъдена с влязло в сила на 14.05.2003г. съдебно
решение по гр. брачно дело № 6/2003г. на РС-гр.Исперих, като оттогава до
настоящия момент са настъпили обстоятелства, обуславящи увеличението й: с
нарасването на възрастта се увеличили и нуждите на детето; то разчитало
единствено и само на доходите на майка си поради липсата на собствени доходи;
същевременно майката много трудно се справяла с осигуряването на увеличените
потребности на дъщеря си, докато бащата-ответник работел в автоморга, не
полагал грижи за други лица и без особени затруднения можел да дава издръжка на
детето си.
В срока за писмен отговор на исковата молба,
ответникът С.В.С., ЕГН-********** ***,
не представя такъв. В съдебно заседание се явява лично, като не
възразява за увеличаване размера на дължимата от него издръжка, но в по-малък
размер от претендирания и съобразно възможностите му. Твърди, че няма други
деца, които да издържа, но получава минимално възнаграждение от 360.00 лева,
живее на квартира в гр.Пловдив и не притежава
собствени имоти. Обяснява, че дъщеря му М. е живяла при него в
гр.Пловдив до завършване на 8-ми клас, като сам я издържал. През следващата
учебна година не успял да контролира поведението й – отказала да учи, натрупала
неизвинени отсъствия, не обяснявала къде ходи. Бащата се страхувал за дъщеря си
в големия град, поради което я изпратил да живее при майката в гр.Исперих.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Детето М.С.В., ЕГН-**********, сега на 16 години, е
родено от майка Е.Д.М., ЕГН-********** и баща С.В.С., ЕГН-********** /представеното
Удостоверение за раждане, издадено на 24.06.2013г. въз основа на Акт за раждане
№ 0004/12.01.1999г. на Община-Исперих/. С влязло в сила на 14.05.2003г. Решение № 15 от същата дата, постановено по
гр.брачно дело № 6/2003г. на РС-гр.Исперих, е бил прекратен гражданския брак
между родителите по тяхно взъимно съгласие и утвърдено споразумение, по силата
на което ответникът – баща на детето М., е осъден да й заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 30.00 /тридесет/ лева, считано от датата на влизане на
съдебното решение в сила до настъпването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване.
От събраните по делото писмени доказателства
и Социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Исперих вх.№
2203/16.06.2015г., изискан по реда на чл.15, ал.6 във вр. с чл.21, ал.1, т.15
от Закона за закрила на детето, се установиха данни, че детето М. понастоящем
живее заедно с майката си в гр.Исперих, която се грижи за детето от ранна
детска възраст и е осигурила всичко необходимо за неговото нормално развитие. Обитават собствена къща,
която майката закупила с кредит и който изплаща все още. Домът им е чист и приветлив, с много добри
хигиенно-битови условия, водоснабден и електрифициран. Майката обгрижва всеотдайно дъщеря си, като се
стреми детето да не изпитва лишения и ограничения. Поддържат много добри
взаимоотношения помежду си, както и с близки, и роднини. Разговарят активно и
детето се чувства сигурно с майка си. Показват взаимна емоционална привързаност
и близост, като майката насърчава момичето за образователното му развитие и
заявява намерение да направи всичко по силите си детето да получи добро образование.
Понастоящем непълнолетната М. не
учи. След завършен седми клас детето било записано в професионална гимназия по
облекло в гр.Пловдив, по който повод момичето се преместило да живее при своя
баща. Завършило 8 клас, но по настояване на бащата се върнала в гр.Исперих при
своята майка. Момичето е пропуснало тази учебна година поради отказ на
гимназиите в гр.Исперих да я приемат на училище. За предстоящата 2015/2016г.
учебна година е записана като редовна ученичка в Професионална гимназия по
текстил и моден дизайн в гр.Варна. Майката споделила пред социалния служител
притесненията си относно възможностите да издържа детето М. и да й осигури добър стандарт на живот.
През изминалите години правила всичко по силите си, за да се грижи за детето, живеели
по квартири и винаги се справяла сама с разходите по дъщеря си. Изтеглила заем,
за да си купят жилище, който все още изплаща и трудно се справяла с разходите.
Майката работи като „Гледач“ в Свинекомплекса в гр.Исперих, на трудов договор и
със заплата около 500.00 лева. Ангажира се и с допълнтелна работа. Не получава
детски добавки от Д „СП“-гр.Исперих за отглеждане на дете по чл.7, ал.1 от ЗСПД
поради факта, че през настоящата учебна година детето е отпаднало от училище.
По сведение, което майката и
детето съобщават пред социалния орган, бащата не изявява желание да се грижи за
дъщеря си и да я подпомага финансово. За краткото време, през което бащата и
момичето са живели заедно – последната една година, бащата направил всичко
възможно, за да върне детето при майката, постоянно натяквал на детето, че му е
в тежест и има много разходи по него, които не желае да прави, а същевременно
пропилявал парите си по игралните зали. М.
била разстроена и разочарована от отношението на баща си, чувствала се
излъгана, нежелана и пренебрегната от него.
Пред съда отвтникът също заявява
неспособност да осъществява адекватен контрол върху поведението на дъщеря си,
поради което счел за уместно да я върне в малкия град при майката, където
счита, че е по-безопасно за детето.
Видно от представената от
ответника Служебна бележка изх.№ 302/04.06.2015г., изд. от ООД
“Ком-Трак“-с.Войводиново, обл.Пловдив, бащата С.В.С. работи по трудов договор като „Носач, товарач
стоки“ в посоченото дружество с чисто месечно трудово взнаграждение в размер на
379.28 лева. Същият признава пред съда, че освен дъщеря си М. няма други лица,
които да издържа. Поради местоживеенето му извън територията на Община-Исперих,
социалните органи не са разговаряли с него.
Становището
на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Исперих, авгажирано въз основа на
събраната горе информация е, че исксът на непълнолетното дете е напълно
основателен. Отчита в тази връзка настъпилата през годините промяна в
икономическите уславия в страната, обстоятелството, че присъдената като дължима
от бащата издръжка от 30.00 лева към момента няма същия покупателен еквивалент,
както към момента на присъждането й, като е редно бащата да допринася за
издръжката на детето си предвид нуждите му – физически, здравни, образователни,
от храна, облекло, отопление и др. в защита интересите на детето.
В производството по делото не са
доказани направени от страните разноски.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът е основателен и
доказан. Налице са законовите предпоставки по чл.150 от СК – настъпило трайно
изменение на обстоятелствата, при които е била постановена предходната издръжка
на детето М.С.В., ЕГН-**********. Считано от 14.05.2003г., към която дата е
била определена дължимата досега от ответника ежемесечна издръжка за детето,
към настоящия момент са изминали повече от дванадесет години – период, през
който неминуемо са се увеличили разходите за детето, настъпила е съществена
промяна в нуждите му от издръжка, необходима за покриване на ежедневните му
потребности при нарасналата възраст на момичето. В тази връзка, съдът кредитира
изцяло социалния доклад на Дирекция „Социално подпомагане”-гр.Исперих, който
установяват както нуждите на детето, така и затруднията на майката, поела
изцяло грижите за дъщеря си М., сама да посреща разходите по отглеждането й и
осигуряване на основните й жизнени потребности.
Безспорно, с течение на времето и нарастване на възрастта съществено
нарастват личните потребности на момичето, свързани както с физиологическото му
развитие – за храна, дрехи, козметични средства, така и за личностното му
израстване – за образование, книги, учебни помагала, инфорамционна техника и
др. Още повече, че момичето, както и майката заявяват намерение детето да
продължи образованието си и то в професионално училище в друго населено място,
което неминуемо би увеличило разходите
за детето.
Отделно от горното следва да се
съобрази и факта, че присъдената издръжка от 30.00 /тридесет/ лева понастоящем
е под нормативно установения минимум за размера на издръжката на ненавършилите
пълнолетие деца, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК. Последната
определя минимална издръжка на едно дете в размер на 1/4 от размера на
минималната работна заплата, която считано от 01.01.2015г. съгласно ПМС № 419 от 17.12.2014г.
е 360.00 лева, т.е. дължимата според закона минимална ежемесечна издръжка на
едно дете е 90.00 /деветесет/ лева.
Всичко гореизложено налага изменение
на издръжката за детето в посока увеличение от досегашния размер.
При липса на категорични данни за
социалния статус на бащата, съдът приема, че същият с оглед на работоспособната
му възраст и реална трудова ангажираност,
реализиран трудов доход малко над МРЗ за страната, би могъл да осигури
подходяща издръжка за единственото си дете М..
Съдът приема, че за задоволяване
ежемесечните потребности на 16-годишното момиче при обикновени условия на
живот, е необходима и достатъчна парична сума в размер на 200.00 лева, от които
бащата следва да поеме 150.00 /сто и петдесет/ лева, а майката - останалата
част от издръжката. Последната е поела отглеждането и възпитанието на детето,
като грижите и усилията, които полага в тази насока, се вземат предвид при
определяне по-голямата тежест за бащата относно издръжката на детето. Освен
това по отношение бащата не са установени ангажименти за отглеждане и издръжка
спрямо други лица. Той има задължение за издръжка единствено към детето М.,
което предполага активно поведение от него страна и по-висока отговорност за
изпълнение на този личен ангажимент към рожденото си дете.
Следва да се постанови решение, с
което да се допусне исканото увеличение на издръжката, дължима от ответника по
отношение на ненавършилото пълнолетие негово дете М.С.В.,
ЕГН-**********, съответно от 30.00 лева на 150.00 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 07.04.2015г., ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, до възникването на законови предпоставки за
нейното изменяване или прекратяване, която следва да се заплаща лично на детето
и със съгласието на неговата майка и законен представител Е.Д.М., ЕГН-**********.
За разликата до първоначално
претендирания размер на увеличението – до 200.00 лева, искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху увеличения размер на
издръжката, ответникът дължи по сметка на РС-Исперих ДТ в размер на 172.80 /сто седемдесет и два лева и 80 ст/
лева, представляващи 4 % върху сборът на платежите за три години /чл.1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с
чл.69, ал.1, т.7 от ГПК/.
Воден от изложените съображения и
на основание чл.316 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯВА, на основание чл.150
във вр. с чл.143 от СК, размера на присъдената с влязло в сила на
14.05.2003г. Решение № 15 от същата дата
по гр.брачно дело № 6/2003г. на РС-гр.Исперих, ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която ответникът С.В.С., ЕГН-**********, е
осъден да заплаща на своето ненавършило пълнолетие дете М.С.В.,
ЕГН-**********, като УВЕЛИЧАВА
ИЗДРЪЖКАТА от 30.00 лева на 150.00 /сто и петдесет/ лева, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 07.04.2015г., ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, до възникването на законови предпоставки за нейното
изменяване или прекратяване, като следва да се заплаща лично на детето и със
съгласието на неговата майка и законен представител Е.Д.М., ЕГН-**********.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част, до първоначално претендираното увеличение на
издръжката от 200.00 /двеста/ лева, месечно, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ДОПУСКА, на основание чл.242, ал.1
от ГПК, ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Исперих сумата от
172.80 /сто седемдесет и два лева и 80 ст/ лева - дължима ДТ върху
увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на обжалване
пред Разградски окръжен съд, в
двуседмичен срок, считано от 02.07.2015г., която е обявената дата за
произнасянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: