Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
Гр.София, 06.06.2022 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.
дело № 2574 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 20263496 от 30.11.2020 г. по гр. дело № 23995/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, съдът е отхвърлил предявените от З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу „З.А.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.411 КЗ и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
317,60 лева, представляваща главница
за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ за образувана щета № 0000-1261-18-278245, ведно със законната лихва,
считано от 04.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 27,26 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.04.2019 г. до 03.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5685/2020 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
С решението З.К.„Л.И.”
АД е осъдено да заплати на „З.А.И.” АД сумата от 100,00 лв. разноски по делото
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК
Недоволен от така
постановеното решение е останал ищецът З.К.„Л.И.” АД който го обжалва с
доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановено в противоречие с
процесуалния закон. По-конкретно поддържа, че съда неправилно е не е
допуснал доказателственото искане на ищеца за разпит на още един свидетел,
чиито показания биха установили по безспорен начин участието на застрахованото
при ответното дружество лице в процесното ПТП. Жалбата съдържа доказателствено
искане за допускане на разпит на свидетел, което е оставено без уважение от
настоящия въззивен състав, като преклудирано. Искането към въззивната
инстанция е да отмени решението изцяло и да постанови ново, с което да уважи
предявения иск като основателен и доказан. Претендира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна – „З.А.И.” АД, оспорва въззивната жалба в писмен отговор от
22.02.2021 г. По-конкретно поддържа, че не е допуснато процесуално нарушение от
първоинстанционния съд, тъй като указанията на съда, дадени в открито съдебни
заседане от 30.10.2020г. не са изпълнени и доказателственото искане се е преклудирало
поради бездействието на ищеца. Искането към въззивната инстанция е решението да
се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно. Претендира разноски и
юрк.възнаграждение.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността
на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията
по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд
искове са установителни, при правна квалификация чл. 415, вр.
чл. 422 от ГПК вр.чл. 411 от КЗ за дължимост на сумата 344,86
лв., представляваща главница за регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за образувана щета № 0000-1261-18-278245 за настъпило на 06.11.2018 г. пътно-транспортно произшествие в гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.02.2020 г. до
окончателното заплащане на задължението.
В случая, обжалваното решение е издадено
от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в рамките на предоставената
му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е
валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е
допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
изцяло мотивите на обжалваното решение, поради което на основание чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на СРС.
Съгласно разпоредбата на чл.411 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Ангажирането на отговорността по чл. 411
от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е свързано с установяването на следните
кумулативни предпоставки: да е сключен договор за имуществено застраховане
между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на
МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
В случая не се спори, че има валидно
сключена застраховка Автокаско межу водача на товарния автомобил марка „Даф”, с рег. № С ******и дружеството
ответник.
Спорния
въпрос по делото е относно участието на
застрахования при оветника товарен автомобил в процесното ПТП.
От събраните по делото
доказателства, не може да се установи по категоричен и безсълнен начин вината
на товарния автомобил за настъпването на ПТП. В двустранния констативен
протокол, представен по делото, липсват реквизити, които да установяват механизма на ПТП и вината за
настъпването му. В него не е описано мястото и механизма на
настъпване на процесното ПТП. При липсата на тези задължителни реквизити
протоколът не съставлява годно доказателство – същият е и частен документ,
поради което не разполага с обвързваща съда материална доказателствена сила. Приетата по делото САтЕ, неоспорена от
страните , е изготвена изцяло на основата на двустранния констативен протокол,
като същевременно не установява по категоричен начин механизма на процесното ПТП
- вещото лице в заключението си описва механизъм на ПТП основавайки се на
хипотези и предположения. Свидетелските показания на разпитания по
делто свидетел К.Х.са напълни неотносими, тъй като свидетелят не говори за
процесното ПТП, а за друго, настъпило на различно място и по различно време.
В
упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение.
С оглед изхода на спора
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените във въззивното
производство разноски в размер на 100 лв., представляващи юрк. възнаграждение.
При
тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 20263496 от 30.11.2020 г. по гр. дело № 23995/2020г. на Софийски районен съд, ГО, 43 състав, вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на „З.А.И.” АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** сумата от 100 лв. –
юрк.възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчване на препис на същото при
условията на чл.280, ал.1от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.