Определение по дело №124/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна жалба,подадена от Б. Т. Б.,чрез процесуалния му представител А.Ц. против решение № 2983 от 17.11.2010г.,постановено по Г.д.№520/10 по описа на РС С..В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт,постановен в нарушение на процесуалните правила.Счита изводите на съда,че не е необходимо наемодателите да са собственици на имота,за да бъде сключен валиден договор за наем,както и че Б. е потвърдил сключения договор са неправилни.Моли да се отмени решението и се постанови друго,с което се уважи иска за обявяване за нищожен договора за наем,поради липса на съгласие от страна на Б..

Въззиваемата страна оспорва жалбата,счита решението за правилно и законосъобразно.

Подадената жалба е допустима като постъпила в срок,от представител с надлежна представителна власт по отношение на страна,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност съдът прие за установено следното :

През 2004г. К. Д.и Б. Б. са отдали под наем на М.З.а/починала съпруга на настоящия ответник Г. З. / магазин,находящ се в Г..Договорът е бил срочен за три години.Б. е притежава 1/2 ид.ч. от магазинното помещение,видно от нот.акт № 159/02 на Нотариус Р.Б..

Предмет на настоящето дело е последващ договор от 01.06.2009г. със страни Д.Б. като наемодатели и Г. З. като наемател.Договорът е за срок 5 години и касае същото помещение.

Установено е с графологична експертиза,че подписа върху договора от 2009г. не принадлежи на Б.,нито на неговата съпруга.Позицията на другия наемодател Дачина е,че поради възрастта й е била подведена да го подпише,но няма данни за исково производство по отношение на нейното съгласие.Следователно към настоящ момент Д. е изразила валидно съгласие за отдаване под наем на обекта.

По делото е дал показания синът на З.,който е твърдял,че подписа върху договора за Б. е на съпругата му,с която баща му се е срещал по този повод,но показанията му са опровергани от заключението на експертизата.

Ответникът е представил опрерационни бележки,от които е видно,че и след изтичане на срока на договора от 2004г. е продължил да заплаща по 200 лв.наем на Б./от общо 400лв./,което плащане е продължило и след датата на договора от 2009г.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съдът съобрази следното :

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД-претендира се нищожност на договор,поради липса на съгласие.

Договорът е за наем и сключването му е свързано с управлението на веща.Управлението включва всички онези действия,които са извън придобиване и разпореждането с правото на собственост върху веща . Тъй като веща е съсобствена важи правилото на чл.32 ал.1 ЗС,че общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,притежаващи повече от половината от общата вещ.Съгласно чл.32 ал.2 ЗС ,ако не може да се образува мнозинство или решението е вредно за общата вещ,спорът се решава по съдебен ред,като при необходимост съдът назначава управител на общата вещ.

В настоящия казус единият от съсобствениците -Д. е сключила договор за наем за магазинното помещение.Правото на съсобственика се разпростира върху цялата вещ,но е ограничено в обема си,съобразно правото на другия съсобственик.Тъй като при договора за наем не е необходимо наемодателя да е собственик на веща,при наличие на съвпадащо съгласие от единия съсобственик и наемателя,договорът следва да се счита за валиден.И тъй като Дачина е извършила само действия по обикновено управление на съсобствената вещ,то съгласно чл.229 ал.2 ЗЗД договорът е със срок от три години.Ако по съдебен ред съсобствениците,при които не може да се формира мнозинство,определят друг ред за ползване или се назначи управител на веща,то това са обстоятелства,свързани с прекратяване на договора.Но само на това основание,че единия от съсобствениците не е дал съгласие за отдаване веща под наем,този договор не може да се приеме за нищожен.

Извън гореизложеното,дори и да се приеме,че и в този случай целият договор за наем е нищожен,поради липсата на представителна власт за сключването му/т.н. висяща недействителност/,то ответникът З. е установил,че е изпълнявал задълженията си по него,като е заплащал наемна цена по сметка на наемодателя,което сочи,че на Б. му е било известно,че помещението се отдава под наем.Ищецът Б.,освен твърдения,не е осъществил каквото и да е обратно доказване,че не е теглил пари от тази сметка / с оглед банкова тайна той би могъл да ангажира такива доказателства/ и не му е било известен този факт.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и тъй като въззиваемата страна претендира разноски ,с решението такива се присъждат в размер на 300лв.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2983 от 17.11.2010г.,постановено по Г.д.№520/10 по описа на РС С..

ОСЪЖДА Б. Т. Б. ЕГН * да заплати на Г. И. З. направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 300 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :