№ 764
гр. София, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110210842 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХ,
представлявано от С.М.Т. - управител срещу наказателно постановление №
F594970/02.06.2021 г., издадено от С.С.П. – заместник-директор на ТД на
НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството
/ЗСч, обн. в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговското
дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и
тринадесет/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за
допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на
административнонаказателното производство, довели до ограничаване
правото на защита на въззивника, както и за некоректно приложение на
материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания
санкционен акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не
изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия
по делото закон. Представени са писмени бележки от управителя на
търговското дружество, който поддържа жалбата и изложените в нея
1
съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от ст.
юрк. Г.К.. Последната пледира за неоснователност на жалбата и за пълна
доказаност на неизпълненото правно задължение, в каквато насока изтъква
конкретни аргументи. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея
твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5
НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната
редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен
и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С акт за установяване на административно нарушение № F
594970/26.02.2021 г., съставен от ИВ. Г. К. – инспектор по приходите в офис
„Витоша“ при ТД на НАП-София и в присъствието на свидетелите Г.М.М. и
Т.П.П. е констатирано, че жалбоподателят „ХХХХ“ ООД не е изпълнил
задължението си да публикува чрез подаване на заявление за вписване и
представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ годишен
финансов отчет за 2019 г. в законоустановения срок, който съгласно § 33 от
ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.,
в сила от 13.03.2020 г./ е удължен до 30.09.2020 г., като е сторил това едва
впоследствие на 25.02.2021 г. Констатирано е закъснение от 148 дни.
2
Видно от подадена на 03.03.2020 г. ГДД по чл. 92 ЗКПО в ТД на
НАП – София нетните проходи от продажби на дружеството за 2019 г.
възлизат на 1 013 491,47 лв.
В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч, като препис от същия е връчен на упълномощен представител на
търговеца в деня на неговото съставяне.
Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното
наказателно постановление № F594970/02.06.2021 г. от С.С.П. – заместник-
директор на ТД на НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч, при
цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на
търговско дружество „ХХХХ“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/ лева за неизпълнено правно
задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Препис от НП е връчен на 15.06.2021 г. на упълномощен
представител на дружеството-въззивник, видно инкорпорираната в
санкционния акт разписка, като жалбата, инициирала производството пред
настоящата съдебна инстанция, е депозирана чрез наказващия орган на
21.06.2021 г., видно от поставения печат върху нея.
При проведения непосредствен разпит на свидетеля И.К. съдът не
констатира противоречия с установените в акта фактически положения.
Показанията на посоченото лице са подробни, задълбочени, вътрешно
балансирани и кореспондират по еднопосочен начин с приложените по делото
писмени доказателства и писмени доказателствени средства, поради което
следва да бъдат кредитирани без резерви, а това обстоятелство
обезпредметява задълбоченото аналитично обсъждане на относимите към
предмета на делото източници на информация. Нещо повече – между
страните не се спори по фактите, а единствено досежно приложимите
процесуален и материален закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален
3
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно
от приобщените писмени доказателства, относими към назначаването на
актосъставителя и наказващия орган на съответните длъжности, респективно
за тяхното надлежно оправомощаване от изпълнителния директор на НАП.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона
конкретика административни органи са очертали времето, мястото,
механизма на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
намерило проявление в обективната действителност.
В контекста на изложеното, не се споделят възраженията в
жалбата за накърнено право на защита на юридическото лице, поради факта,
че не е ясна датата на констатиране на твърдяното нарушение. Както в АУАН,
така и в НП се сочи недвусмислено, че това е сторено на 14.12.2020 г., когато
в ЦУ на НАП е постъпила информация от АВп, съгласно чл. 38, ал. 13 ЗСч,
касателно юридическите лица, които не са подали ГФО за 2019 г.
Обстоятелството, че впоследствие органите по приходите са извършили
справка на 19.02.2021 г. в ТРРЮЛНЦ и са установили, че привлеченото към
отговорност лице все още не е изпълнило визираното правно задължение, по
никакъв начин не променя темпоралния момент на откриване на нарушението
4
и неговото авторство.
На следващо място – неоснователни са и оплакванията за
непосочване на датата и мястото на нарушението, тъй като същите са
изводими от естеството на неизпълненото правно задължение – 01.10.2020 г.
/денят, последващ крайния срок за подаване на ГФО за 2019 г., считано до
30.09.2020 г./ в гр. София /седалището на АВп, в частност на ТРРЮЛНЦ,
където е следвало да бъде извършено дължимото действие/. Излишна проява
на пунктуалност е и възражението, че в АУАН не са фиксирани адресите,
датите на раждане и качеството на двамата свидетели. За настоящия съдебен
състав е непонятно по какъв начин липсата на процесната информация
накърнява правото на защита на жалбоподателя, имайки предвид, че не е
отправено искане за техния разпит на етапа на съдебното следствие, като
нарушение ще е налице единствено при евентуална невъзможност
свидетелите да бъдат установени и призовани. Нещо повече - дори условно да
се предположи, че двете лица са взели участие единствено при съставянето на
акта, този подход намира нормативна опора в разпоредбата на чл. 40, ал. 3
ЗАНН.
Напълно произволни са и твърденията за нередовно призоваване
на жалбоподателя за съставяне на АУАН, както и за невръчването на препис
от същия. Ирелевантно е обстоятелството по какъв начин привлеченото към
отговорност лице е било уведомено за съставянето на акта, след като негов
представител се е отзовал на поканата от органите на изпълнителната власт. В
процесния случай е бил изпратен упълномощен процесуален представител –
В.П. К., който е получил препис от АУАН, а впоследствие и от оспореното
НП. От представеното по делото пълномощно е видно, че управителят на
дружеството-въззивник е упълномощил съдружници и служители на
търговско дружество „ХХХХ“ ООД, сред тях и самият К., които да го
представляват пред НАП. Последващата промяна в правноорганизационната
форма на търговеца-упълномощител не води до автоматично прекратяване на
учредената представителна власт, имайки предвид отсъствието на изрично
волеизявление в очертаната насока, както и факта, че С.Т. е продължил да
изпълнява функциите на законен представител на дружеството.
В конкретния случай административнонаказателното производство
е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен
5
срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от
неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното
наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен
срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната
на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
Имуществената отговорност на въззивника „ХХХХ“ ООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като
на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч на търговското дружество е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/ лева.
По делото е установено по категоричен и безспорен начин, че
жалбоподателят „ХХХХ“ ООД не е изпълнил задължението си да публикува
чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция
по вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел /ТРРЮЛНЦ/ годишен финансов отчет за 2019 г. в
законоустановения срок, който съгласно § 33 от ПЗР на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците
/ЗМДВИППП, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./ е
удължен до 30.09.2020 г., като е сторил това едва впоследствие на 25.02.2021
г. Констатирано е закъснение от 148 дни, а видно от подадената на 03.03.2030
г. ГДД по чл. 92 ЗКПО в ТД на НАП – София нетните проходи от продажби
на дружеството за 2019 г. възлизат на 1 013 491,47 лв. С демонстрираното
противоправно бездействие въззивникът закономерно е осъществил състава
на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч и противното на застъпената в жалбата позиция
административните органи изрично са конкретизирали, че е нарушена именно
т. 1 от визирания нормативен регламент.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 74, ал. 1 ЗСч,
която изрично препраща към правното задължение по чл. 38 ЗСч. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
6
обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното
последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и
възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че
материалният закон също е приложен правилно, като в случая липсват
предпоставки за преценка на условията по чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото
последващото изменение на чл. 38, ал. 1 ЗСч с ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от
01.01.2021 г. не предвижда по-благоприятно третиране на нарушителя.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен,
предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и
касае неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение на наложената имуществена санкция в размер на 1
013,00 /хиляда и тринадесет/ лева, настоящият съдебен състав намира, че
същата е индивидуализирана в предвидения от законодателя в разпоредбата
на чл. 74, ал. 1 ЗСч минимум, равняващ се на 0,1 % от нетните приходи от
продажби за отчетния период, за който се отнася непубликувания финансов
отчет, поради което не съществува юридическа възможност за нейното
намаляване /арг. от чл. 27, ал. 5 ЗАНН, приложим по аналогия на закона/.
Не са налице предпоставките за третиране на процесния случай
като маловажен, което да обуслови приложното поле на общата разпоредба на
чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д.
№ 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, докладчик-съдия Блага Иванова
преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Безспорно визираният нормативен регламент е относим и към
неизпълнението на задълженията на юридическите лица и едноличните
търговци към държавата и общините при осъществяване на дейността им по
смисъла на чл. 83 ЗАНН, но преценката за неговото наличие е фактическа и
се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в
практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на
засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на
настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които
неизпълненото правно задължение е намерило проявление в обективната
действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно
разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който
7
извършеното престъпление /административно нарушение, б.м./ с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на
престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В
случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните
последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто
извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв
допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно “други смекчаващи обстоятелства”,
които да редуцират степента на обществена вредност на нарушението
съпоставима с нарушенията от същия вид. В тази връзка, принципно вярно е,
че за наличието на съставомерност по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч не се изисква
настъпването на вредни последици, но макар и формално по своята
конструкция неизпълнението на посоченото правно задължение не разкрива
формална по степен обществена опасност, имайки предвид, че в случая се
касае за продължително бездействие в рамките на 148 дни, а това мотивира
извод, че същото не разкрива значителни отлики спрямо нарушенията от
посочения вид.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни
доводи, така протеклата фаза на административнонаказателното производство
по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е
ангажирана правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН съдът да се произнесе по
извършените от страните разноски. Предвид изхода на делото, отчитайки
липсата на фактическа и/или правна сложност, незначителния обем на
доказателствения материал, както и осъщественото процесуално
представителство на наказващия орган пред СРС, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна юрисконсултско
8
възнаграждение в размер на 80,00 лв. /арг. от чл. 37 от Закона за адвокатурата
във вр. с чл. 27е от Наредбата за изплащането на правната помощ/.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 9 във вр. с ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 106 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №
F594970/02.06.2021 г., издадено от С.С.П. – заместник-директор на ТД на
НАП – София, с което на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството
/ЗСч, обн. в ДВ бр. 95 от 08.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ на търговско
дружество „ХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХ, представлявано от С.М.Т. - управител
е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 013,00 /хиляда и тринадесет/
лева за неизпълнено правно задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, жалбоподателя
„ХХХХ“ ООД, ЕИК ХХХХ да заплати на Национална агенция за приходите
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК,
и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9