№ 38667
гр. София, 17.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110122799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото са постъпили писмени отговори и от двамата
ответници.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи. Съдът приема, че това искане не следва
да бъде уважено, тъй като при липса на оспорване от страна на ответниците на
обстоятелствата, чието установяване се иска със същите, то експертизите не са необходими
за изясняване на спора.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15071/2024 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което
заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи по опис, обективиран в същата,
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 15071/2024 г. по описа на СРС, 43-ти към
настоящото дело за послужване.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените исканията на ищеца за допускане на съдебно
техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
1
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град София, са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 28.10.2025 г. от 09:15 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а
на ищеца и преписи от отговорите на ответниците.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
против *** и *** - за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№15071/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът „***” ЕАД твърди, че подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжниците - настоящи ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр.***. Тъй като издадената заповед била частично
оспорена от длъжниците, на ищеца били дадени указания, че може да предяви иск за
установяване оспорените вземания, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците, в качеството си на
собственици на гореописания недвижим имот при равни права /по ½ част всеки от тях/, са
клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата
на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за
битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са
в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за
битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че
съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се
отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС,
в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за извършване на услуга
дялово разпределение на топлинна енергия с „***” ЕАД. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2
ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки на база
отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответниците били издадени
2
изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не били
заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за
уважаване на предявените искове, като бъде признато за установено, че ответниците му
дължат сумите, както следва: 1/*** – сумата от 93,34 лева, представляваща ½ част от сумата
от общо 186,68 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева, представляваща ½ част от
сумата от общо 9,13 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение
за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.; 2/*** - сумата от 93,34 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 186,68 лева - обезщетение за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 29.02.2024 г. и сумата от 4,56 лева, представляваща ½
част от сумата от общо 9,13 лева - обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК двамата ответници са подали идентични отговори, в които
излагат доводи за неоснователност на предявените искове за лихви, като излагат доводи, че
съгласно чл.33, ал.2 от ОУ на ищцовото дружество от 2016 г., клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Доколкото по делото се твърди и претендира, че на ответника е начислявана топлинна
енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32,
ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г., и сезон 2022 г. – 2023 г., издадена през
месец юли 2022 г. и респективно юли 2023 г., обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е
неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и
издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г.
45-дневен срок за плащане – общата фактура за периода е издадена на 31.07.2022 г., а 45-
дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г. и респективно 15/06/2023 г., (45 дни след изтичане
на периода, за който се отнася фактурата – 30.04.2022 г. и 30/04/2023 г.). Ето защо, при липса
на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД,
ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил. По отношение на обезщетението за забава върху главницата за дялово
разпределение се поддържа, че в общите условия на ищцовото дружество няма предвидена
уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение.
След като тези суми нямат уговорен падеж, то лихви се начисляват едва след покана от
кредитора към длъжника съгласно чл. 84, ал.2 ЗЗД - „Когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.“, но
доказателства за отправена покана от страна на ищеца към ответника за заплащане на
процесната сума не са представени по делото. Отделно от предходното в отговорите са
прави възражение за погасяване на процесните суми по давност. Претендират се разноски.
Предявени са за разглеждане субективно и обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
В ТЕЖЕСТ на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и момента, от който
той е станал изискуем. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърденията си относно изпадане на
ответника в забава.
По наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на претендираните вземания, в тежест на ищеца е да докаже, че са били налице
предпоставки за спиране или прекъсване на давността
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, с която ще спестят време и разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът МЕДИАЦИЯ.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4