№ 6644
гр. София, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20241100510100 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. В. Г. срещу Решението от 25.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 70766/2023 г. по описа на СРС, ГО, 181-ви състав, което се обжалва
в частта, в която е отхвърлена исковата й претенция по чл.144 СК за месечна издръжка на
пълнолетно учащо в средно учебно заведение лице от родител за разликата от присъдените
250 лева месечно до претендираните по 900 лева месечно за времето от исковата молба –
28.12.2023 г. – до завършване на средно образование.
В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като са
изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се постанови друго, с което да се уважи изцяло предявеният иск за издръжка на
редовно учащо в средно учебно заведение лице от родител за времето от исковата молба до
завършване на средно образование.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна В. Д. Г. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
1
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението по гр.д. № 70766/2023 г. Софийски районен съд, 181 състав, е осъдил В.
Д. Г. да заплаща на пълнолетната си, учила редовно в средно учебно заведение, дъщеря М.
В. Г. месечна издръжка в размер на 250 лева, считано от 28.12.2023 г. до завършване на
средно образование или до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване
на издръжката, ведно със законната лихва за забава, като е отхвърлил иска за издръжка в
останалата част до пълния предявен размер от 900 лева месечно, като неоснователен. С
решението първоинстанционният съд е осъдил В. Д. Г. да заплати на пълнолетната си, учила
редовно в средно учебно заведение, дъщеря М. В. Г. издръжка за минало време, а именно за
времето от 01.06.2023 г. до 27.12.2023 г. в размер на 200 лева месечно. В. Д. Г. е осъден да
заплати по сметка на СРС държавна такса от 188 лева, а на ищцата – разноски от 534.72
лева, и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка. Ищцата пък е осъдена да заплати на ответника разноски съобразно отхвърлената
част на исковите претенции в размер на 361.11 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са частично основателни.
Възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 СК предпоставя по-
широка материална възможност, при която доставянето на издръжката няма да се чувства
особено осезателно от родителя. Родителят трябва да притежава средства над тези за
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете.
Пред първоинстанционния съд са представени доказателства, видно от които
въззиваемият полага труд по трудово правоотношение с Браво Европа /ТП/ гр. София, с
основно трудово възнаграждение в размер на 4693,13 лева. За периода 01.01.2022 г. –
31.01.2024 г. е реализирал средно месечен облагаем доход в размер на около 7279 лева (л.70
от делото на СРС). От събраните в първата инстанция доказателства се установява, че
въззиваемият има задължения по един ипотечен и два потребителски кредита, като
месечните вноски по трите кредита са в размер на общо около 3262.29 лева (л.40 –л.42 от
делото на СРС), респ. разполагаемият месечен доход на последният е в размер на около 4000
лева. Установено е, че въззиваемият притежава недвижими имоти, но не се установява
последният да реализира доходи от тях (л.14 – л.22 от делото на СРС), както и че
въззиваемият няма алименти задължения към ненавършили пълнолетие деца, но полага
грижи и отделя средства за издръжка на родителите си (от кредитираните показания на
св.Тоци). Реазполагаемият месечен доход на въззиваемия е основание да се увеличи
участието му в месечната издръжка на редовно учащата в средно учебно заведение негова
2
дъщеря с още 250 лева. Бащата разполага с материални възможности да заплаща по 500 лева
месечна издръжка на детето си, предвид реализираните от него доходи. В настоящия случай
релевантният период е сравнително кратък – от 28.12.2023 г. (датата, от която се е
претендирала процесната издръжка) до датата, на която въззивника Г. е завършила средното
си образование през м. май 2023 г., т.е. касае се за период от около 5 месеца. Същевременно,
учебната 2022/2023 г., през която М. В. Г. е била редовна ученичка в 12 клас, е била една от
най-важните в живота й, защото й е предстояло да бъде абитуриентка и да се подготвя за
кандидатстване във висше учебно заведение. При тези факти – осъществяваната от
въззивника търговска дейност и реализираните от последния трудови доходи и краткия
релевантен период, въззивният съд намира, че заплащането на въззиваемата на месечна
издръжка в размер на 500 лева не би представлявало особено затруднение за бащата.
Завършването на средното образование от въззиваемата страна е довело до погасяване на
процесната издръжка, а евентуалното редовното обучение на лицето във висше учебно
заведение би било основание за друг иск по чл. 144 СК.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която е
отхвърлен искът по чл.144 СК за месечна издръжка на пълнолетно учащо в средно учебно
заведение лице от родител за разликата от 250 лева до 500 лева, като въззиваемият се осъди
да заплати на въззивника месечна издръжка от още 250 лева, считано от датата на подаване
на исковата молба – 28.12.2023 г. – до завършване на средно образование, ведно със
законната лихва за забава, а решението в частта, в която исковата претенция е отхвърлен за
разликата от 500 лева до претендираните 900 лева – да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Върху определената издръжка ответникът дължи държавна такса в размер на 50 лева
по сметка на СГС.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 159.72 лева –
допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в първоинстанционното
производство, съразмерно с уважената част от иска, а въззивникът да бъде осъдена да
заплати на въззиваемия допълнително разноски за първата инстанция съразмерно
отхвърлената част на иска и допусната от районният съд грешка в изчисленията в размер на
83.33 лева.
Разноски за въззивната инстанция се претендират и от двете страни. Въззивникът е
доказала действително сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1500 лева, което съобразно не високата фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, разпоредбата чл. 7, ал.1
, т.6 от НМРАВ и релевираното възражение по чл.78, ал.5 ГПК настоящият съдебен състав
намира, че следва да намали до размера на заплатеното от другата страна адвокатско
възнаграждение от 1000 лева, от които с оглед изхода на въззивното производство на
въззивника се следват - 384.62 лева.
Въззиваемият е доказал действително сторени разноски за въззивното производство в
размер на 1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно изхода на
3
въззивното производство му се следват 615.38 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 25.06.2024 г. по гр. д. № 70766/2023 г. на СРС, ГО, 181
състав, в частта, в която е отхвърлен искът за месечна издръжка на пълнолетно учащо в
средно учебно заведение лице от родител за разликата от 250 лева месечно до 500 лева
месечно, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, да заплати М. В. Г., ЕГН **********, като
пълнолетна учаща редовно в средно учебно заведение, още 250 лева месечна издръжка (или
общо 500 лева), считано от 28.12.2023 г. до завършване на средно образование в СУ „Уилям
Гладстон “ гр.София, или до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 25.06.2024 г. по гр. д. № 70766/2023 г. на СРС, ГО,
181 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на СГС сумата от 50.00
лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на М. В. Г., ЕГН **********, сумата
от 159.72 лева – допълнителни разноски за първоинстанционното производство съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на В. Д. Г., ЕГН **********, сумата
от 88.33 лева – допълнителни разноски за първоинстанционното производство съобразно
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА В. Д. Г., ЕГН **********, да заплати на М. В. Г., ЕГН **********, сумата
от 384.62 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА М. В. Г., ЕГН **********, да заплати на В. Д. Г., ЕГН **********, сумата
от 615.38 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5