Решение по дело №363/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 28
Дата: 2 февруари 2021 г. (в сила от 8 юни 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20207110700363
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                            28                               02.02.2021г.                                   град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                     

на двадесет и пети януари                                             две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                           Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

при секретаря Светла Кърлова

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

административно дело № 363 по описа на съда за 2020г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.78, ал.12 и ал.13 от ЗУО.

„Р.У.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя Рая Илиева обжалва решение №16-РД-255-00/11.08.2020г. на директора на РИОСВ – София. Релевира основанията за оспорване по чл.146, т.1-4 от АПК. Твърди се некомпетентност на органа в лицето на директора на РИОСВ – София. Неспазване на установената форма се свързва с липса на годни мотиви за отказа по основанията на чл.78, ал.12 от ЗУО. Нарушението на процедурата е поради липса на уведомяване на дружеството за констатираните нередовности по заявлението. Нарушението на материалния закон се свързва с неверни изводи на органа от представените документи, т.к. площадката е регистрирана като такава и друг оператор извършва третиране на отпадъци, като дружеството ще е втори оператор. Претендира се мълчаливо съгласие по чл.36 от ЗУО. Моли се за отмяна на решението и присъждане на деловодни разноски.

В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата.

В съпроводително писмо изх.№5271/02.09.2020г. ответният директор на РИОСВ – София намира жалбата за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Становището се поддържа от упълномощения представител, който претендира юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

            Със заявление вх.№8610/03.07.2020г. до директора на РИОСВ – София дружеството-жалбоподател е поискало извършване на регистрация и издаване на регистрационен документ за извършване на дейности по третиране на отпадъци на основание чл.78, ал.3 от ЗУО на площадка с местонахождение с.Д., ул.“Р.“, община Дупница, област Кюстендил, ПИ с идентификатор 20763.505.129 по КККР на селото за 3 584кв.м. /1/4 ид.ч. от 14 335кв.м./. Заявените отпадъци са хартия и картонени опаковки, пластмасови опаковки, хартия и картон и пластмаси с кодове 15 01 01, 15 01 02, 19 12 01, 19 1204, 20 01 01 и 20 01 29 и дейности по кодове R13 и R12. Заявеното инвестиционно намерение е за извършване на дейности по третиране /ръчно сортиране и балиране/ на посочените отпадъци, като балирането ще се извършва в 1 брой хидравлична преса с капацитет до 20т/ден, като получените от дейността отпадъци с кодове 19 12 01 – хартия и картон и 19 12 04 – пластмаса и каучук ще се съхраняват временно в свободните площи на терена до тяхното предаване за последващи дейности по оползотворяване. По раздел III от заявлението е записано, че за свързаните с дейността намерения на „Ф.Е.Р.“ ООД  извършваните дейности на обекта са същите, за които на предходния инвеститор е издадено Разрешително №16-ДО-165-00/17.04.2013г. от РИОСВ – Перник. Към заявлението е представен нот.акт за покупко-продажба №92, том IV, рег.№4813, дело №634/2019г. на нотариус Стефан Сотиров с район на действие района на ДРС, обективиращ придобитите от дружеството ид.ч. от недвижимия имот. Представена е и скица №15-241401/10.03.2020г. за ПИ 20763.505.129 по КККР на с.Д., издадена от СГКК – Кюстендил, от която е видно, че ПИ е съсобствен между „Ф.Д.“ООД, „Ф.Е.Р.“ ООД и жалбоподателя, същият е застроен и е с НТП: за черната и цветната металургия. Стопанската база в имота е на „Ф.Д.“ ООД, съгласно удостоверение изх.№2041/29.11.2011г. на община Дупница.

            По преписката е приложено становище от 09.07.2020г. на гл.експерт „ПД“ И.М., съгласно което в РИОСВ не са постъпвали уведомления за ИП от заявителя и няма издадени административни актове по реда на глава шеста и глава втора от ЗООС, а за ПИ 20763.505.129 със собственик „Ф.Д.“ ООД няма внесено ИП в РИОСВ и съответно няма издаден ИАА.          

            С писмо изх.№4049/17.07.2020г. директорът на РИОС – София е уведомил дружеството за установена нередовност по заявлението, свързана с липсата на посочен в заявлението номер на документ, удовлетворяващ изискването на чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО, а именно - номерът на постановено решение по ОВОС или решението, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС. Дружеството е уведомено за резултата от служебната проверка относно издавани актове по ОВОС. На основание чл.78, ал.9 от ЗУО е даден 1 месец за отстраняване на допусната нередовност. Писмото е получено от дружеството на 24.07.2020г.

            С писмо изх.№7/27.07.2020г., вх.№10141/28.07.2020г. от управителя на дружеството е депозирано решение №СО-95-ПР/2005г. на директора на РИОСВ - София за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС. Решението е издадено на инвеститора „Ф.Д.“ ООД за имот №000129 в землището на гр.Дупница за инвестиционно предложение: изграждане на център за разкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства /ИУМПС/. Решението е издадено на основание чл.93, ал.5 от ЗООС и с него е решено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение.

            С оспореното решение №16-РД-255-00/11.08.2020г. органът е отказал регистрация и издаване на регистрационен документ на жалбоподателя поради липса на изискания задължителен документ по чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО. Представеното решение №СО-95-П/2005г. е прието, че касае друго ЮЛ и се отнася за други дейности с отпадъци, които са различни от дейностите по заявлението. Органът е взел предвид и установената липса на проведена процедура по реда на глава шеста и глава втора от ЗУО за дейности по третиране /обезвреждане и/или оползотворяване/ на отпадъци на площадката по заявлението. Решението е издадено от Р.М.като заместваща директора на РИОСВ – София по заповед за заместване №РД-115/23.10.2018г., приложена на л.21 от делото.

            Решението е съобщено на адресата на 18.08.2020г., а жалбата по делото е подадена в администрацията на органа на 27.08.2020г.

            Приетото в съдебното производство Разрешително №16-ДО-165-00/17.04.2013г. от РИОСВ – Перник, цитирано в заявлението на жалбоподателя, е издадено на инвеститора „Ф.Д.“ ООД на основание чл.71, ал.1 във вр. с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО и касае разрешени дейности по третиране на отпадъци на площадки, между които е площадка №1 /ПИ 20763.505.129/.

            Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе писмени доказателствени средства.

            С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК във вр. с чл.78, ал.13 от ЗУО. Жалбоподателят е адресат на оспореното решение, което е с неблагоприятен за него характер. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Решението е издадено от компетентен административен орган. Материалната компетентност на органа е императивно определена в нормата на чл.78, ал.5, т.1 от ЗУО. Заявлението със съпътстващата го документация се подава до директора на РИОСВ, на чиято територия се извършват дейностите с отпадъци. В случая по делото, дейностите по третиране на отпадъците по см. на дефиницията по §1, т.44 от ДР на ЗУО са заявени на територията на ПИ, находящ се в с.Д., община Дупница, област Кюстендил. Местонахождението на ПИ е в териториалният обхват на РИОСВ – София съгласно Приложението към чл.1, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на РИОСВ /обн. ДВ, бр.49/12.06.2018г., изм. и доп./. Персоналната компетентност на органа се извежда от нормите на чл.6, ал.1, т.5 и ал.2 от посочения Правилник и заповед №РД-115/23.10.2018г. на директора на РИОСВ - София, съдържащи правомощие на директора на РИОСВ да издава административни актове в изпълнение на законоустановените му компетенции, една от които е тази по чл.78, ал.5, т.1 от ЗУО, като при негово отсъствие функциите се изпълняват от оправомощено от него длъжностно лице. Такова лице по заповед №РД-115/23.10.2018г. на органа е издателят на оспореното решение. Заповедта за заместване дава правомощие да издава и подписва решения, представляващи ИАА, каквото е процесното. Заповедта съдържа данни за съгласуване на упълномощаването от министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят не оспорва установените данни по упълномощаване на длъжностното лице. Оспорването касае изначалната материална компетентност на директора на РИОСВ – София, която е налична.

Решението съответства на предвидената в чл.78, ал.12 от ЗУО мотивирана писмена форма. Съдържа наименованието на органа-издател, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за издаване, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Фактическите и правни основания са пълни и без противоречия. Волеизявлението на органа е във връзка с фактическите основания за неговото формиране и касае приложение на хипотезата по чл.78, ал.12, т.2 от ЗУО, свързана с неотстраняване на нередовности по заявлението по чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО. Твърдението на жалбоподателя за обратното е неоснователно.

Решението е издадено при спазване на специалната процедура по чл.78, ал.8-12 от ЗУО. Органът е уведомил заявителя за установената нередовност в съдържанието на заявлението като е указал необходимостта от отстраняване на нередовността в законоустановения 14-дневен срок, след като е упражнил правомощието за служебно установяване на релевантните факти във връзка с необходимостта от ОВОС, видно от становището от 09.07.2020г. В указания срок заявителя е представил документ /решение №СО-95-ПР/2005г./, който е приобщен към административната преписка и надлежно обсъден в оспореното решение. Произнасянето на органа е в рамките на срока по чл.78, ал.12 във вр. с ал.10 от ЗУО. Неоснователно жалбоподателят претендира за пропускане на срока за произнасяне, т.к. писмото на дружеството в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите е входирано при органа на 28.07.2020г., при което положение процесното решение е издадено в последния ден от срока.  В случая не е налице фигурата на мълчаливо съгласие по чл.36 от ЗУО. Спазени са и общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на релевантните факти и обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими, допустими и достатъчни доказателства. Органът е спазил принципа за истинност по чл.7 от АПК. Осигурено е правото на защита на заявителя посредством дадената възможност да представи и посочи всички налични документи по случая и да изрази становище.

Решението е съответно на материалния закон.

Фактическият състав на правомощието по чл.78, ал.12, т.2 от ЗУО включва констатирано от органа неотстраняване на нередовности в представените документи по ал.3, един от които е заявлението за регистрация за дейности с отпадъци.

Правилна е констатацията на органа за нередовност на заявлението по отношение реквизита по чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО. Нормативното изискване задължава заявителят да посочи в заявлението номерът на постановеното решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС. Втората законова хипотеза не е приложима по казуса. Извършването на процедурата е дължима по см. на чл.93, ал.1, т.1 във вр. с т.11, б.“б“ от Приложение №2 от ЗООС. Посоченото в заявлението решение №16-ДО-165-00/17.04.2013г. на директора на РИОСВ – Перник не касае инвестиционната дейност на заявителя, а на друго дружество /“Ф.Д.“ ООД/ на площадката. Представеното по-късно решение №СО-95-ПР/2005г. на директора на РИОСВ – София, издадено по ЗООС, касае инвестиционно предложение на другото дружество, чиито предмет е различен от този по заявлението. Няма спор, че площадката по заявлението е част от ПИ, който е площадка на още две дружества, едно от които разполага с документ по чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО за извършваните от него дейности по третиране на отпадъци. Тези документи обаче не могат да заместят дължимите такива за дружеството-заявител в административното производство поради забраната по чл.79, ал.4 от ЗУО за прехвърляне на правата по издадените регистрационни документи или по откритите процедури за тяхното издаване.

Неотстраняване на нередовността в заявлението по чл.78, ал.3, т.7 от ЗУО по реда на чл.78, ал.8-12 от ЗУО посредством годни писмени доказателства налага задължение на органа да откаже исканата регистрация, както правилно е процедирано в процесното решение.

На основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

Поради изхода от спора жалбоподателят няма право на деловодни разноски.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателят дължи на РИОСВ - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на „Р.У.“ ЕООД /с посочени данни/ срещу решение №16-РД-255-00/11.08.2020г. на директора на РИОСВ – София по заместване.

ОСЪЖДА „Р.У.“ЕООД да заплати на РИОСВ - СОФИЯ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.

            Решението да се съобщи на страните.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: