ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Левски, 21.12.2022г.
Районен съд гр. Левски в съдебно заседание на _двадесет и втори ноември_ две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙКА МАНОЛОВА
разгледа
докладваното гр. д. №_779_ по
описа на съда за _2017_г., и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С определение
№76/22.01.2019г. РС - Левски е одобрил постигнатата спогодба между съделителите
М.П.Х. и Ю.Я.Х., по силата на която имотът, предмет на делото се поставя в дял
на М.Х., като за уравнение на дяловете същата следва да заплати на Ю.Х. сумата
от 3375 лв.
На 11.10.2022г. в РС –
Левски е депозирана молба от М.П.Х., чрез адв. Ралица Рачева, в която се
посочва, че съделителката М.Х. не е внесла посочената сума в указания срок,
поради което решението за възлагане се обезсилвало по право и имотът следвало
да се изнесе на публична продан.
Искането е съдът да
прогласи за обезсилено по право на основание чл. 346, ал.6 от ГПК (съдът
приема, че е допусната техническа грешка в изписването на разпоредбата, като
вероятно се има предвид разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК) Определение от
22.01.2019г. по гр.д. №779/2017г. по описа на РС – Левски и имотът бъде изнесен
на публична продан.
В
проведеното съдебно заседание молбата се поддържа от пълномощника на ищцата.
Ответникът
не се явява в с.з., не се представлява.
По така депозираната
молба съдът приема следното:
С протоколно определение
№76 от 22.01.2019г., постановено в производството по делото, е одобрена
постигнатата между М.П.Х. и Ю.Я.Х. спогодба, по силата на която:
В
ДЯЛ НА М.П.Х. ***, с ЕГН**********
се поставя и става собственик на следния недвижим имот:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в границите на урбанизираната територия на ***, целият с кадастрална площ по скица от 759 кв.м., а по доказателствен документ
от 740 кв.м., който имот съгласно
действащият кадастрален план гр.Левски, утвърден със заповед № РД
18-2/23.01.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно със сградите в
него, представлява: Дворно място находящо се в ***от
400 (четиристотин) кв.м. заедно с построената в него жилищна сграда,
съставляващо парцел VІ – шести, с планоснимачен номер *** в строителен квартал
86 (осемдесет и шест) по плана на град Левски, при граници и съседи: ************, както и ДВОРНО МЯСТО от 340
(триста и четиридесет) квадратни метра, заедно с построената в него жилищна
сграда, съставляващо парцел VІІ – седем, с планоснимачен номер 2476 ( две
хиляди четиристотин седемдесет и шест) в
строителен квартал 86 (осемдесет и шест) по плана на град Левски при граници: ********.,
представляващи: Поземлен имот с идентификатор *** съгласно Скица
№15-291267/21.06.2017 на АГКК, с адрес на имота гр.*** и представлява поземлен
имот с площ от 759 кв.м. (седемстотин петдесет и девет) кв. метра. Трайно
предназначение на територията: Урбанизирана. Начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до
ЗА УРАВНЯВАНЕ на притежаваните от него 1/4 ид.ч. от делбените
имоти Ю.Я.Х. ***,
с ЕГН ********** получава в дял сумата
от 3375 (трихиляди триста седемдесет и пет) лева, която сума да бъде заплатена
от М.П.Х. на Ю.Я.Х. в 6 - месечен срок, считано от днес – 22.01.2019г. и да
бъде представен документ в съда.
Одобрената от съда
спогодба е влязла в законна сила.
Съдебната практика и
теория приемат, че по своята същност съдебната спогодба в делбен процес е
двустранен договор, съдържанието на който се определя свободно от
съсобствениците – съделители, които си правят взаимни отстъпки с цел да
избегнат един възможен спор.
При неизпълнение на
поетото с договора насрещно задължение, кредиторът по това вземане има право да
иска разваляне на договора за делба (съдебната спогодба) до размер на неговия
дял и това става по реда на чл. 87, ал.3
от ЗЗД. Касае се до възникнали възмездни двустранни облигационни отношения
с предмет недвижим имот. Делбеният
акт, като способ за прекратяване на съсобствеността, е многостранен и това
произтича от едновременното съществуване на множество взаимни свързани права на
собственост върху една вещ. С оглед на това няма спор в теорията и практиката,
че когато спогодбата противоречи на закона или го заобикаля, или са налице
условията на чл. 26 от ЗДД тя е нищожна, може да бъде унищожена по съдебен ред
в случаите, предвидени в чл. 27 ЗЗД, или да бъде развалена по реда на чл. 87,
ал.3 ЗЗД поради неизпълнение на поетите с
нея задължения.
Недопустимо е обаче да
се иска обезсилване на спогодбата по реда на чл. 288, ал.7 ГПК (отм.), сега чл.
349, ал.6 от ГПК, тъй като този ред се прилага само за съдебната делба, а не и
за делба, приключила със съдебна спогодба. За същността на съдебната спогодба
са дадени разяснения с т.8 от ППВС №7/73г., което не е загубило сила и в което
и в което изрично е прието, че постигнатата в производството за делба спогодба е
двустранен договор, който може да бъде развален поради неизпълнение единствено
по реда на чл. 87 ЗЗД. В този смисъл
решение №447/02.12.2011г. на ВКС по гр.д. №1182/2010г, I г.о., ГК. В посочения
смисъл е и Определение №28/15.01.2010г. на ОС Бургас по ч.гр.д. №660/2009г.,
потвърдено с Определение №287/16.06.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №105/2010г., I
г.о., ГК, съгласно което доколкото спогодбата има характер на договор и в
производството по съдебна делба съделителите определят начина на заплащане и
разпоредбата на чл. 349, ал. 5 и ал.6 е неприложима. Прието е, че съгласно чл.
234, ал.3 от ГПК, съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно
решение, тъй като има сила на пресъдено нещо и препятства възможността
разрешените с него въпроси да бъдат преразглеждани и пререшавани, но за нея не
може да се прилага по аналогия разпоредбата на чл. 349, ал.6 от ГПК в частта
относно обезсилване по право на
решението за възлагане на имота поради неплащане на парично уравнение. Този
извод се налага именно от обстоятелството, че спогодбата има договорен
характер. Поради това не може да се иска обезсилване на спогодбата поради
неплащане на паричното уравнение, респ. тя да се счита обезсилена по право.
Именно защото има характер на договор, ако съделителят не изплати в уговорения
срок сумите за уравнение на дяловете, другият изправен съделител може да иска
разваляне на спогодбата по реда на ЗЗД. Съдебната спогодба може да бъде
развалена само по исков ред, на основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, но не и
обезсилена по право или със съдебно определение, тъй като е договор между
страните. Само по реда, предвиден в ЗЗД, може да се иска разваляне на съдебната
спогодба поради неизпълнение.
Освен това определението
за одобряване на съдебна спогодба няма самостоятелно значение и не променя
договорния й характер и именно защото страните могат да искат развалянето й
поради неизпълнение по съдебен ред.
С оглед на изложеното
съдът счита, че молбата на ищцата с искане за обезсилване на съдебната спогодба
е недопустима, тъй като спогодбата има договорен характер и неизпълнението на
поети по нея задължения подлежи на разваляне по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД, а не
по реда на чл. 349, ал.6 от ГПК, поради което следва да се остави без
разглеждане.
По изложените
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като
процесуално недопустима молба с вх.
№260423/11.10.2022г., подадена от ищцата М.П.Х., ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. Ралица Николова Рачева от
АК – Плевен, с искане да бъде прогласено за обезсилено по право на основание
чл. 349, ал.6 от ГПК Определение от 22.01.2019г. по гр.д. №779/2017г. по описа
на РС – Левски и имотът да бъде изнесен на публична продан.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Плевен, с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: