Решение по дело №401/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 897
Дата: 1 юли 2021 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20217050700401
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, …………

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. СТАНЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА СТОЯНОВА

                                                                                ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на прокурора А.А. и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 401 / 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от А.Г.Г., ЕГН: ********** чрез адвокат В.П., срещу Решение № 260909/28.10.2020г. постановено по гражданско дело № 2229/2020г. на Районен съд гр. Варна, петдесет и първи състав.

Предвид доказателствата по делото и след като е установено, че касатора е починал на 02.02.2021г., с определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 22.04.2021г. съдът е заличил Г. от списъка на призованите лица и е конституирал като касатор Д.А.Г. – дъщеря на А.Г. съобразно представено удостоверение за наследници № АУ035027ВН-002ОД/12.04.2021г.

Касаторът, чрез пълномощника си адвокат П. релевира доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се съдът да отмени решението. Претендира присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски.

Ответникът по жалбата – Кметът на район Аспарухово, Община Варна, чрез процесуалния си представител Иван Станев В. – старши юрисконсулт, излага доводи за правилност на издадената от административния орган заповед за оценка за подобрение № Г-ПР- 177/01.10.2018г. на  Кмета на район Аспарухово. Формулирано е искане за отмяна на решението на Районен съд гр. Варна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Й.И.Й. чрез пълномощника си адвокат К.К., с депозиран отговор от 29.12.2020г. оспорва жалбата. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото съдебно деловодни разноски и платен адвокатски хонорар.

Заинтересованите страни Н.П.Б., Д.Г.Ц., М.Д.Н., Х.Х.Н., Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н., Н.Д.К., Е.Н.Д. с депозиран чрез адвокат П. отговор на жалбата от 04.01.2021г., считат жалбата за допустима,  обоснована и основателна.

Заинтересованите страни Н.А.Б., Д.А.И., И.А.Е., А.Г.Б., М.Н.Д., Д.Н.Д., С.Н.Д. и К.Н.Д., не изразяват становище по жалбата.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за основателност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

          Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред касационната инстанция е Решение № 260909/28.10.2020г. постановено по гражданско дело № 2229/2020г. на Районен съд гр. Варна, петдесет и първи състав.

Делото пред Районен съд гр. Варна е образувано по жалба на Й.И.Й., ЕГН: **********, срещу Заповед № Г-ПР-177/01.10.2018г. на кмета на район Аспарухово при Община Варна, с която е извършена оценка на подобренията на част от имот планоснимачен № 625 по КП към ПНИ, за местност „Боровец север“, землище „Галата“, попадащи в новообразуван имот с № 3132 по ПНИ, при граници: имоти №656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657 и път, целият с площ от 4067 кв.м. в размер на 190 лева, подлежащи на заплащане от реституираните собственици – наследниците на Е.С.. Установено по делото е, че с решение № 505/15.05.1998г. на ПК-Варна, на наследниците на Е.С. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на описаните в заповедта имоти, сред които и нива с площ 5,114 дка, шеста категория, находяща се в терен по §4 от ЗСПЗЗ на кв.“Галата“, местност „Тепе тарла“, представляваща част от имот № 410 по плана на стари имотни граници на м.“Боровец – север“ от 1997г., обхващащ следните планоснимачни номера или части от тях: 622 /1.240 дка/, 623 /1.173 дка/, 624 /1.195 дка/, 625 /0.981 дка/ и 642 /0.525 дка/. Въз основа на посоченото решение и влезлият в сила ПНИ на местност „Боровец – север“, землище на кв.“Галата“, община Варна, одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Областния управител на Варненска област, на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е издадена Заповед № Г-ПР-73/02.05.2018г. на Кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна, поправена по реда на чл.62, ал.1 от АПК с последваща негова заповед № Г-ПР-105/04.06.2018г. съгласно които заповеди е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Е.С.: А.Г.Г., Н.А.Б., Н.П.Б., Д.Г.Ц., М.Д.Н., Х.Х.Н., Г Е К , Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н., А.И. Е и А.Г.Б., върху новообразуван поземлен имот с идентификационен № 3132 по ПНИ на местност „Боровец – север“, кадастрален район 401, идентичен на имот с идентификатор 10135.5401.3132 по Кадастрална карта за площ от 3971 квадратни метра идеална част от 4067 квадратни метра, при граници имоти с идентификационни номера: 656, 655, 3131, 625, 659, 4089, 657 и 9615-път. Установено по делото е, че на Й.И.Й. е било предоставено правото на ползване върху имот с планоснимачен № 625, част от който попада в НИ № 3132. Въз основа на заявление с рег. № АУ069382АС/16.07.2018г., подадено от А.Г.Г. в качеството му на наследник на  Е.С. е издадена  оспорваната заповед № Г-ПР-177/01.10.2018г. на кмета на Район „Аспарухово“ при Община Варна, на основание  § 4л и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във връзка с § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и заповед № 0263/28-01-2916г- на кмета на  Община Варна за предоставяне на правомощия на кметовете на райони по § 31, ал.3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за одобряване на оценки на подобрения. Със същата е одобрена оценката на лицензирания оценител инж. Йовка Атанасова за извършените подобрения в частта от поземлен имот с планоснимачен № 625 по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „Боровец-север“, землище на квартал „Галата“, община Варна, попадащ в новообразуван имот № 3132 с обща площ 4067 кв.м. по ПНИ, кадастрален район 401, собствеността върху който е възстановена  на наследниците на Е.С., при общ размер на подобренията 190 лева. В хода на производството пред районния съд е назначена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да посочи какви трайни насаждения има в посочената част от имота,  на каква възраст са тези насаждения, да извърши оценка на тези насаждения, на всяко едно поотделно. Експертът е оценил намиращите се в имота трайни насаждения на обща стойност 1591.45 лева. Позовавайки се на нормативната уредба регламентирана в ЗСПЗЗ и ППЗСЗЗ и с оглед обстоятелството, че не се съдържат други критерии за оценка на подобренията в подлежащите на връщане имоти, предвид установения факт на обективно съществуване на трайните насаждения в имота, съдът е счел, че стойността им се равнява на тяхната пазарна цена, определена в експертното заключение, поради което  е изменил оспорената заповед, като е увеличил оценката от 190.00 лева на 1591.45 лева.

Настоящият касационен състав на Административен съд гр. Варна намира касационната жалба за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.218, ал.1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и за съответствието му с материалния закон следи и служебно.

Както правилно в мотивите на въззивното решение е посочено, разпоредбата на §4в от ПЗР на ЗСПЗЗ изрично сочи, че лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл.72 от ЗС. По отношение подобренията в чужд недвижим имот, в т.ч. относно субекта на правото да получи тяхната стойност, следва да се съобразят разясненията, дадени в т.1 на Постановление №6 от 27.12.1974г. по гр. дело № 9/1974г. на Пленума на Върховния съд, съгласно които разпоредбата на чл.72 ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта. Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение. С оглед установената от закона фикция съобразно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ, а именно, че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат правата на добросъвестни владелци, то на заплащане подлежат само подобренията в имота, които са направени до влизането в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента, до който се счита, че са били добросъвестни владелци. Относно извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели, че имотите подлежат на възстановяване или изкупуване. Предвид установените по делото факти и с оглед изложеното имащо касателство относно релевантния по делото въпрос по чл.72 ЗС и § 4в ЗСПЗЗ, съдът намира за основателни релевираните в касационната жалба оплаквания. Незаконосъобразно въззивният съд е приел, че  общата стойност от 1591.45 лева, определена от експертизата при оценката на намиращите се в имота трайни насаждения, представлява увеличената стойност на имота, вследствие на извършените подобрения. И това е така, тъй като в сумата е включена и тази на извършените подобрения след влизане в сила на ЗСПЗЗ. Като не е отграничил подобренията, за които ответника има право да претендира заплащане, респ. тези чиято стойност не е легитимиран да претендира по реда на чл.72 ЗС във вр. с § 4в ЗСПЗЗ, въззивният съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди заповедта на кмета на район Аспарухово.

Основателно и своевременно направено се явява направеното от пълномощника на касатора искане за присъждане на направените по делото разноски. Отговорността за разноските по делото е гражданско облигационно правоотношение. То произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Фактическият състав, от който се поражда, включва: а/неоснователно предизвикан правен спор; б/разноски, причинени от водене на делото по повод на тоя спор; в/ съдебно решение, което потвърждава правното твърдение на отговарящия  за разноски. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорност за разноските даже и да е положила най-голяма грижа да издири действителното правно положение, преди да предизвика делото. /Проф. д-р Ж. С , Българско гражданско процесуално право/. Следва Й.И.Й., ЕГН: ********** инициирал производството пред районния съд да бъде осъден да заплати на Д.А.Г., ЕГН: ********** сумата в размер на 1660.00 лева разноски по делото, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса за всички инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Варна, втори касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 260909/28.10.2020г. на Районен съд гр. Варна, постановено по административно дело № 2229/2020г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Г-ПР-177/01.10.2018г. на Кмета на Район Аспарухово при Община Варна.

ОСЪЖДА Й.И.Й., ЕГН: ********** да заплати на Д.А.Г., ЕГН: ********** сумата в размер на 1660.00 лева, съставляваща разноски по делото.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: