№ 11500
гр. София, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Н.Д.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110170979 по
описа за 2022 година
А. Г. А. е предявил при условията на евентуално съединяване срещу „С.К.“ ООД иско
ве за признаване за установено, че клаузата за неустойка в чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № 734434 от 12.09.2022 г. е нищожна, както следва: иск с правно
основание чл. 26 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП за нищожност поради неравноправност; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за нищожност поради заобикаляне на закона; иск с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за нищожност поради накърняване на добрите
нрави, както и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
145,41 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит
№ 734434 от 12.09.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за потребителски кредит №
734434 от 12.09.2022 г., по силата на който получил в заем сумата от 500 лв., дължима на 11
седмични вноски, като размерът на месечния лихвен % не бил посочен. Сочи, че съгласно
чл. 11, ал. 1 от договора е следвало да заплати неустойка за непредоставяне в тридневен срок
от подписване на договора на обезпечение чрез предоставяне на поръчители, отговарящи на
определени изисквания. Намира посочената клауза за нищожна на основание чл. 146, ал. 1
ЗЗП, тъй като се касае за неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП,
която е стандартна и бланкетна, а не индивидуално уговорена. Изтъква, че неустойката е
необосновано висока. На следващо място счита, че договорът е нищожен на основание чл.
11, ал. 1, т. 10, вр. 22 ЗПК поради посочване размера на ГПР единствено като процент, а не
като точна стойност, вкл. с ясно разписана методика на образуването му. Счита, че
посоченият ГПР не съответства на действително прилагания, което е заблуждаваща
търговска практика и е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
1
ограничаваща ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.
Сочи, че е налице и заобикаляне на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Изтъква, че на
основание чл. 21, ал. 1 ЗПК клаузата е нищожна. Намира я за нищожна и като накърняваща
добрите нрави поради противоречие с принципите за справедливост и добросъвестност.
Излага, че чрез нея се прехвърля рискът от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник. Счита, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение
излиза извън присъщите функции и цели единствено кредиторът да се обогати
неоснователно за сметка на длъжника. На основание чл. 11, ал. 1, т. 9, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 2
ЗЗД счита клаузата за възнаградителна лихва за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, тъй като размерът на същата е изключително завишен, надвишаващ трикратния
размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната
лихва за обезпечени заеми. Ищецът твърди, че не са спазени изискванията на разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, съгласно която процесният договор следва да съдържа условията
за издължаване, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Моли съда да осъди ответника да му заплати
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 145,41 лева, представляваща,
недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 734434 от 12.09.2022 г.,
ведно със законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество депозира отговор на исковата молба, с
който признава предявените искове, като моли разноските да не бъдат възлагани в негова
тежест, тъй като не е дало повод за завеждане на делото.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Доколкото ответникът признава изцяло предявените искове, т.е. всички факти,
включени във фактическите им състави, то същите следва да бъдат уважени изцяло.
Съдът намира, че в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай е налице признание на иска по чл. 237 ГПК, направено с отговора на
исковата молба. Съдът намира и че е налице и втората предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, а
именно, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. От представените по делото
доказателства не се установява да е налице поведение на ответника, с което последният да е
предприел принудителни действия по отношение на ищеца, които да са провокирали
предявяването на исковете в настоящото производство и които да са изисквали неговата
защита. Поради това съдът счита, че разноските, направени от ищеца, следва да останат за
негова сметка, доколкото процесуалното поведение на ответника изпълва съдържанието на
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в негова тежест да не се възлагат сторените в
2
производството разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА поради неравноправност клаузата на чл. 11, ал. 1 от
Договор за потребителски кредит № 734434 от 12.09.2022 г. по предявения от А. Г. А., ЕГН
**********, срещу „С.К.“ ООД, ЕИК ... иск с правно основание чл. ... ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД, ЕИК ... да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 145,41 лева, представляваща недължимо
платена сума по Договор за потребителски кредит № 734434 от 12.09.2022 г., ведно със
законната лихва от 29.12.2022 г. до окончателното плащане.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от А. Г. А., ЕГН **********, срещу
„С.К.“ ООД, ЕИК ... евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
за нищожност поради заобикаляне на закона и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за нищожност поради накърняване на добрите нрави.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3