№ 388
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цвета Желязкова
Членове:Елена Радева
Цветанка Бенина
като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Въззивно гражданско дело
№ 20221100500887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от длъжника „Т.С.“ ЕАД по изпълнително дело №
20218590400284 на ЧСИ С.С. с рег. № 859 от РКЧСИ, срещу постановление с изх.
2858/27.08.2021 г., с което е постановен отказ на съдебния изпълнител да бъдат намалени
приетите за събиране разноски за възнаграждение за процесуално представителство на
взискателите от 400 лв. на 200 лв., както и срещу определения размер на пропорционалната
такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че е депозирал пред съдебния
изпълнител възражение срещу процесното адвокатско възнаграждение с искане да бъде
намалено на 200 лв. Излага доводи, че в случая не са извършвани от процесуалният
представител на взискателите никакви действия, които да попадат в обхвата на чл. 10, т. 2
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. на ВАдвС (НМРАВ). Твърди, че е платил дълга в срока за
доброволно изпълнение. Сочи, че адвокатът на взискателите е извършил само действието по
депозиране на молба за образуване на изпълнително дело, поради което му се дължи само
минималния размер на предвиденото в чл. 10, т. 1 НМРАВ възнаграждение. Счита, че
изпълнителното дело не се отличава с никаква правна или фактическа сложност, поради
което прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Излага, че
не следва да отговаря за разноските на взискателите за изпълнителни способи, които не са
приложени. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител, както и да измени
постановлението за разноските, съгласно направените в жалбата искания.
Взискателите по изпълнителното дело С.Л.С. и В.С.С. са подали възражение в
законовия срок, в което изразяват становище за неоснователност на жалбата. Намират, че на
всеки от взискателите се дължат разноски за един адвокат, както и че претендираният
адвокатски хонорар е в минимален размер, поради което не е прекомерен. Считат, че е без
значение, че дългът по делото е платен в срока за доброволно изпълнение. Излагат, че
изпълнителният лист е издаден близо една година преди завеждане на изпълнителното дело,
което води до извод, че с бездействието си длъжникът е станал причина за образуването му.
1
Претендират разноски.
Частен съдебен изпълнител С.С. е депозирала мотиви по извършените от нея
изпълнителни действия, в които е изложила становище, че размерът на адвокатските
възнаграждения на взискателите е съобразен с минималния размер, предвиден в чл. 10, т. 1
НМРАВ.
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, приема
следното:
На 16.08.2021 г. в кантората на ЧСИ С.С. с peг. № 859 е образувано изпълнително
дело № 20218590400284 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.08.2020 г. от
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 59 състав, по Определение №69431 от
14.03.2020г. по гр.д.№3082/2018г., с взискатели С.Л.С. и В.С.С. срещу длъжника „Т.С.“ ЕАД
за събиране на неолихвяема сума в размер на 311,37 лв. в полза на първата и 300 лв. в
ползва на втората.
В депозираната молба за образуване на изпълнително дело от 16.08.2021 г. се
претендират освен сумите по изпълнителния лист и направените по изпълнителното дело
разноски. В нея е възложено на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да
бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и притежаваните МПС, възбрана
върху недвижимите имоти, да бъдат извършени опис и продажба на движими вещи, като са
възложени и правата по чл. 18 ЗЧСИ. Представени са договори за правна защита и
съдействие от 12.08.2021 г., в които е отбелязано, че всеки от взискателите е заплатил в брой
на ангажирания от него процесуален представител сума в размер на 200 лв.
На 19.08.2021 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника,
поддържани в „Юробанк България“ АД, откъдето на 03.09.2021 г. е получил отговор, че по
негова сметка е преведена с платежно нареждане BORD00549205 на 20.08.2021 г. цялата
дължима сума в общ размер 1287,47 лв. Към делото е приложено и самото платежно
нареждане.
На 23.08.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
2683/24.02.2021 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по
делото за събиране разноски на взискателите за адвокатско възнаграждение – по 200 лв. и
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 121,10 лв.
На 27.08.2021 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 2124/27.08.2021 г. по
делото срещу размера на разноските, с искане адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до 200 лв. - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съответно да бъде намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 27.08.2021 г. с постановление за разноски с изх. № 2858/27.08.2021 г. съдебният
изпълнител е отказал да уважи исканията на длъжника за намаляване на разноските. На
13.09.2021 г. длъжникът е уведомен за постановлението за разноски.
На 10.09.2021 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 2230/10.09.2021 г., с която
се обжалва постановление за разноски с изх. № 2858/27.08.2021 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащо на основание чл. 435 ал.2 т.7 ГПК на обжалване действие на
съдебния изпълнител – разноските по изпълнението.
Предмет на обжалване по чл.435, ал.2, т.7 ГПК са разноските по изпълнението,
претендирани от взискателите и възложени в тежест на длъжника, които се определят от
частния съдебен изпълнител. За техния размер последният уведомява длъжника. В т. 2 от ТР
№ 3/2015 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСКГТ на ВКС се приема, че постановлението за
разноските представлява всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по
2
задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските,
посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа
произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. В процесният случай ЧСИ е
уведомила за начислените разноски длъжника с поканата за доброволно изпълнение, която е
връчена на последния на 23.08.2021 г., видно от приложеното по изп. дело известие за
доставяне. В поканата сумата за разноски по изпълнителното дело са включени по 200 лв. за
адвокатско възнаграждение на всеки от взискателите. При връчване на поканата за
доброволно изпълнение на 23.08.2021 г. двуседмичният срок, съгласно чл. 436, ал.1 ГПК, за
обжалване на разноските по изпълнението и таксите на ЧСИ, вкл. т. 26 ТТРЗЧСИ,
приключва на 07.09.2021 г.
В законовия срок е направено искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на размера
на претендираното адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. По
отношение на обжалването на разноските за адвокатско възнаграждение, жалбата е
допустима, тъй като същата се разглежда по реда на 78 ГПК.
В настоящия случай процесуалният представител на взискателите е извършил едно
фактическо действие – подал е молба за образуване на изпълнително производство, в която е
възложил на ЧСИ да образува изпълнително дело, да бъде наложен запор на банковите
сметки на длъжника и притежаваните МПС, възбрана върху недвижимите имоти, да бъдат
извършени опис и продажба на движими вещи, както и сам да определя най-подходящия
изпълнителен способ за събиране на вземанията му. Съгласно чл. 426, ал.2 ГПК в молбата си
взискателят посочва начина на изпълнението, като той може да посочи едновременно
няколко начина, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. Сезирането на
ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя,
поради което първоначалното посочване на изпълнението следва да се счита, че е основание
за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по т. 1
на чл. 10 Наредба № 1/2004 г., а не и по т. 2 на същата разпоредба. В чл. 426, ал. 2, изр.
второ ГПК е предвидено, че в течение на производството взискателят може да посочва и
други начини на изпълнение, като в такива случаи е предвидено да бъде начислявано
адвокатско възнаграждение по т. 2 на чл. 10 Наредба 0 1/2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Двата вида адвокатско
възнаграждение по т. 1 и т. 2 са самостоятелни по своето основание и ред за определяне на
техния размер, което е обусловено от спецификата на всяко конкретно изпълнително
производство. Законът дава изрична възможност на длъжника да погаси дълга си в срока за
доброволно изпълнение, което евентуално изпълнение прави ненужна защитата на
взискателя с предприемането на изпълнителни действия по него. Предвид факта, че длъжник
е „Топлофикация-София“ ЕАД, което дружество е общоизвестно, че е платежоспособен
титуляр на банкови сметки и е активен участник в гражданския оборот, не са налице
обективни пречки ЧСИ да наложи запор върху банкови сметки и в кратки срокове да събере
дължимите суми, без да е необходимо от допълнителни указания и съдействие от страна на
взискателя. Поначало се предполага в съдебната практика, че такъв тип дружества
разполагат с необходимия финансов ресурс, за да изпълнят регулярните си парични
задължения. В процесния случай съдебният изпълнител е приложил един принудителен
изпълнителен способ – запор на банкови сметки, но преди да е започнал да тече срокът за
доброволното изпълнение, тъй като още не е била връчена поканата за доброволно
изпълнение. Смисълът на нормата на чл. 507, ал. 1 ГПК е да се обезпечи вземането, предмет
на изпълнителния титул, но и да се даде възможност на длъжника да плати в срока за
3
доброволно изпълнение. Затова запорът на вземания по банкови сметки по същността си е
„обезпечителен“. Едва при липса на доброволно изпълнение след изтичане на законовия 14-
дневен срок, съдебният изпълнител има правомощието да иска да му бъдат преведени
запорираните суми, да извършва разпределение и да изплаща събраните суми, аргумент за
което е разпоредбата на чл. 428, ал. 2 ГПК – „Поканата съдържа името и адреса на
взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни
задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение“. Преди изтичане на 14-
дневния срок (в случая на 07.09.2021 г.) ЧСИ е наложил запора на банкови сметки с
разпореждане да му бъдат преведени указаните суми и е получил същите по сметката си. В
срок за доброволно изпълнение законът позволява на съдебния изпълнител единствено да
налага мерки за обезпечаване на дълга, без да извършва имуществено разместване. Тъй като
в срока за доброволно изпълнение са събрани дължимите суми, то последващи
изпълнителни действия, представляващи сурогат на доброволното изпълнение, не са искани
от взискателя и не са предприемани от ЧСИ. С оглед процесуалното поведение на страните
и на ЧСИ, и при съобразяване с обстоятелството, че процесното изпълнително дело не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, следва да се заключи, че в тежест на
длъжника следва да бъдат възложени разноски за дължимо на взискателя адвокатско
възнаграждение, съобразно минималните размери, предвидени в Наредба № 1/2004 г.
В настоящото производство е налице основание за начисляване на адвокатско
възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, но не и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Видно от представените договори за
правна защита и съдействие, двамата взискатели са упълномощили по изпълнителното дело
само един адвокат, като той в рамките на представителната си власт, е действал от името и
на двамата упълномощители, като е осъществявал едни и същи действия в защита на
интересите и на двамата взискатели по изпълнителното дело. Не се установява при
осъществяване принудителното изпълнение от името на двамата взискатели да са били
извършвани действия от процесуалния представител при реализиране на отделна линия за
защита. Вземанията са еднородни, близки по размер, като за събирането им е образувано
едно изпълнително производство, което само по себе си не се отличава с особена фактическа
и правна сложност. Същите обаче са заплатили две отделни възнаграждения.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и в този смисъл съответен на
предоставената защита чрез процесуално представителство в съответното производство. В
случая, действието, което е извършено от адвоката е подаването на молба за образуване на
изпълнително дело с прилагане на изпълнителен лист, издаден в полза и на двамата
взискатели. Поради това, справедливият размер съгласно нормата на чл. 36, ал. 2 ЗА би бил
минималният такъв по т. 1 на чл. 10 Наредба № 1/2004 г., определен в общ размер и за
двамата взискатели от 200 лв.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи сума за адвокатско възнаграждение на всеки от
взискателите в общ размер на 200 лв., до който следва да бъдат определените от съдебния
изпълнител разноски.
По отношение на оспорването на размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТР
към ЗЧСИ жалбата също е основателна, с оглед възприетото основание за намаляване
разноските за адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на т. 26 ТТР към ЗЧСИ ясно сочи,
че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно
разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират
за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателите адвокатско
4
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от тях
разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК,
поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез
съответното изпълнително действие (Решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г.,
четвърто ГО на ВКС). Поради това, направените от взискателите разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство, се включват, както в понятието
„материален интерес“ по смисъла на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „събрана сума“
по смисъла на т. 26 от ТТРЗЧСИ (която е събрана чрез извършването на съответното
изпълнително действие - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЧСИ). Съгласно т. 26, б "б." от Тарифата - за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв. -10
лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., поради което таксата по т. 26 от ТТР е в размер на
96,14 лв. и следва да бъде намалена до този размер.
По разноските в настоящото производство:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на жалбоподателя
следва да се присъдят разноски в настоящото производство в общ размер на 123 лв., от
които за заплатена такса за администриране на жалбата от ЧСИ - 48 лв., за държавна такса за
обжалването - 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 27.08.2021 г. по изпълнително дело № 20218590400284
на ЧСИ С.С. с рег. № 859 от РКЧСИ за приети по делото разноски, с което се отказва да
бъде изменено постановлението за разноски по делото, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение от 18.08.2021 г., като техният размер бъде редуциран, в частта с
която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение за сумата над 200 лева до 400
лева и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Постановлението за разноски по изпълнително дело № 20218590400284 на
ЧСИ С.С. с рег. № 859 от РКЧСИ, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение от
18.08.2021 г., като адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело следва да се
намали от 312 лева на 400 лева, както и да се намали дължимата такса по т. 26 от ТТР,
поради което и общият размер на определените такси от 121,10 лв. на 96,14 лв., като
ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело № 20218590400284 на
ЧСИ С.С. с рег. № 859 от РКЧСИ в размер на 200 лв. и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 96,14 лв.
ОСЪЖДА С.Л.С., ЕГН **********, и В.С.С., ЕГН **********, и двете със съдебен
адрес: гр.София, ул.****, офис 26 /чрез адв. Д.А./, да заплатят на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ****,
със съдебен адрес: гр.София, ул.”****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 123.00 лв.
- разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно по аргумент на чл.437, ал.4, изр.2-ро от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6