Р Е Ш Е Н И Е
№ 9 19.01.2023
г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На единадесети януари година 2023
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: С. Иванова
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 215 по описа за 2022
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Делото е образувано по жалбата на „Боби и син 2“
ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Трапезица“ № 14,
представлявано от управителя Т. П. против Заповед за прилагане на ПАМ № 218-ФК/
22.11.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
– „Нашенска скара“, находяща се в гр. Търговище, ул. „…..“ № .., стопанисван от
жалбоподателя и забрана за достъп до него за 3 дни на основание чл. 186, ал. 1
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на материалния и
процесуалния закон и при неспазване на административно-производствените
правила. В съдебното заседание по делото, оспорващият редовно призован се представлява
от управителя Т. П., който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на
оспорения административен акт.
Ответникът по оспорването – началникът
на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
редовно призован, се представлява от юрк. В. С., редовно упълномощена, която счита
подадената жалба за неоснователна и изразява становище за законосъобразност на
процесната заповед. Претендира за съдебни разноски за юрк. възнаграждение в
минимален размер.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, предвид
нормата на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по
същество, последната е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че на 20.11.2022 г. около 09, 50 ч. е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – „Нашенска скара“,
находящ се на адрес: гр. Търговище, ул. „….“ № …, стопанисван от жалбоподателя „Боби
и син 2“ ЕООД с ЕИК *********, при която е констатирано, че дружеството в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. не регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с
което е извършено нарушение на посочената наредба. При проверката в обекта е
установено 1 бр. ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП, модел:„Eltrade B3 KL“, рег. № 4450323/ 13.11.2020 г. с инд. № на ФУ: ED352193, инд. № на ФП: 44352193 в активен режим. Не е
установено ползването на софтуер за управление на продажбите. Установено е
ползването на ПОС терминал.
Преди легитимиране на органите по
приходите са извършили в 9,50 ч. контролна покупка на стоки (храна и напитки в
т.ч. 1бр. пилешка пържола с един. цена 2, 39 лв., 2 бр. айрян с един.цена от 1,
49 лв., 2 бр. минерална вода с един. цена от 0, 99 лв., 2 бр. свинска пържола с
един. цена от 3, 19 лв. и 1 бр. гюзлеме със сирене с един. цена от 2, 49 лв.)
на обща стойност от 16, 22 лв., платена в брой от проверяващия И. С. Т. на К. К.
К. – продавач-консултант, като за част от покупката (2 бр. свинска пържола с един.
цена от 3,19 лв. и 1 бр. гюзлеме със сирене с един.цена от 2, 49 лв.) на
стойност от 8, 87 лв. не е издаден фискален касов бон от наличното и въведено в
експлоатация в обекта ФУ, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки,
отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ. За продажбата
на част от продадените стоки на стойност от 7, 35 лв. е издаден фискален касов
бон № 0106672/ 20.11.2022 г. от 09, 50, 16 ч.
При извършената след легитимацията на
органите по приходите проверка от наличното в обекта ФУ е изведен Дневен отчет
№ 0106673/ 20.11.2022 г., като е установено, че
разчетената от ФП касова наличност е в размер на 116, 35 лв. (в т.ч.
служебно въведени в касата 100, 00 лв.), при фактическа касова наличност (по
съставен опис) в размер от 121, 80 лв. съгласно изведена от ФУ 1 бр. КЛЕН със
записи на всички фискални бонове от № 0106670 до № 0106672 (11,13,59 ч.) за
дата 20.11.2022 г. се установява, че стойността на част от извършената и
платена в брой продажба на стоки в 09, 50 ч. на стойност от 8, 87 лв. не е
отразена. Установен е и отчетен общ оборот от продажби в размер на 16, 35 лв.,
в т.ч. 16, 35 лв. отчетен във ФУ в група „Б“ с данъчна ставка 20 на сто. При
изложеното и Протокол № 0062801/ 20.11.2022 г. за част от стойността на
извършената продажба на стоки, при плащането им в брой не е регистрирана и не е
издадена фискална касова бележки от работещо и въведено в експлоатация и
регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ.
Фактите не се оспорват от представителя на
дружеството-жалбоподател в с.з. по делото, като искането му е да не се
запечатва търговския обект.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ–1148/25.08.2020
г. на изпълнителния директор на НАП (стр. 36 от делото), началниците на дирекция
"Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл.
186 от ЗДДС.
Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентен орган в
рамките на неговата функционална и материална компетентност и не страда от
пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
Процесната заповед за налагане на принудителна
административна мярка е издадена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС. На дружеството е наложена ПАМ запечатване на обект – „Нашенска скара“, намираща се на посочения в заповедта адрес, и забрана за достъп до
него за срок от 3 дни, поради извършено
нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС – изразяващо се
в издаване
на фискална касова бележка при извършване на плащането, едновременно с
получаване на плащането да я предостави на клиента.
Описаната по-горе фактическа обстановка относно
неотчетена изцяло в обекта продажба чрез
издаване на ФКБ, се установява по безспорен начин от представените писмени доказателства. Видно от същите продажба е
извършена, цената е заплатена изцяло, но не е
издадена фискална касова бележка за цялата покупка, което обстоятелство надлежно е отразено в
протокола от проверката, подписан без
възражения от присъстващото на проверката лице за дружеството-жалбоподател.
Предвид горното, съдът намира, че в случая
безспорно е осъществен състава на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, основанието на което е наложена
процесната ПАМ. В този случай административният орган действа при условията на
обвързана компетентност и няма право на преценка по същество дали да наложи ПАМ
или не, без значение каква е стойността на покупката, за която не е издаден
касов бон. Принудителната
административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща
от преследваната от закона цел, което в случая е налице.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона
следва да се извършва в съответствие с характера и (във всяка една от хипотезите на чл.
186, ал. 1 от ЗДДС). По отношение
хипотезата в чл.
186, ал. 1, т. 1, буква "а"
от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, а
именно да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. В тежест на административния орган обаче е да обоснове с
конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и вероятността
нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от налагането на
ПАМ за определения в заповедта в срок.
В разглеждания случай виновното извършване на
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ е установено по безспорен
начин. Съставен е протокол за извършената проверка, АУАН, като е представена и
справка за задълженията на жалбоподателя към фиска.
Липсва спор между страните по делото дали към момента на проверката в обекта – „Нашенска
скара“ е налице соченото административно нарушение, което се признава изрично и
от жалбоподателя в с.з. по делото.
На следващо място, за да е законосъобразно
наложена, ПАМ трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната
от закона цел. В процесния адм. акт АО е изложил обстойно мотиви по продължителността
на ПАМ, които кореспондират с обстоятелствата по делото. Предвидената в чл.
186, ал. 1, т. 1, буква "а"
от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя.
В случая извършването на нарушение бе доказано по
безспорен и категоричен начин - наложената ПАМ
съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност, установен с
разпоредбата на чл.
6 от АПК, доколкото не е налице основание за предприемане на действия за
предотвратяване извършването на нарушения на фискалната дисциплина. В подкрепа
на извода за съразмерност на ПАМ е и обстоятелството, че от страна на търговското
дружество са били предприети действия като проблемът е отстранен, което не изключва обаче необходимостта от осъществяване на административна принуда, чрез която
се цели преустановяване и предотвратяване на констатираното нарушение.
Определеният с акта срок за налагане на ПАМ от 3 дни е съобразен с принципа за съразмерност,
прогласен с чл.
6, ал. 2 АПК, сочещ, че административният акт и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. При тази продължителност
на срока не се засяга съществено
правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира целта на закона за защитата на
обществения интерес чрез налагането на съответни на нарушението мерки.
Неоправдано би било да се засяга в по-голяма степен от необходимото стопанския
оборот, който е източник на приходи в бюджета, особено при липса на
констатирани конкретни вреди за фиска. Ето защо оспорената принудителна
административна мярка, предвид нейната тежест и обстоятелствата, при които е
наложена, се явява съразмерна на
осъщественото адм. нарушение от жалбоподателя.
Съдът не споделя възраженията в жалбата поради тяхната неконкретност и
липсата на връзка с процесния случай, поради което и не ги коментира.
При извод за материална законосъобразност и
съответствие с целта на закона подадената жалба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При изхода от
оспорването, съдът приема, че на ответника по делото следва да бъдат присъдени
разноски за юрк. възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 143, ал. 3
от АПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Воден от
горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Боби и син 2“ ЕООД
ЕИК *********, с адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Трапезица“ № 14,
представлявано от управителя Т. П. против Заповед за прилагане на ПАМ № 218-ФК/
22.11.2022 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект
– „Нашенска скара“, находяща се в гр. Търговище, ул. „…..“ № .., стопанисван от
жалбоподателя и забрана за достъп до него за 3 дни на основание чл. 186, ал. 1
от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Боби и син 2“ ЕООД ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. Търговище, ул. „Трапезица“ № 14, представлявано от Т. П. да
заплати на НАП – София направените по делото разноски в размер на 100 лв.
съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в
14-дневен срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд
на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: