№ 51
гр. София, 05.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА
при участието на секретаря МАРГАРИТА Р. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело №
20251110128144 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
против Д. К. Й..
Ищецът „Топлофикация-София“ ЕАД твърди, че между него и ответника, в като
собственик на топлоснабден имот, е възникнало облигационно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди за по отношение на
топлоснабден имот, находящ се в гр. Софияадрес ****, с абонатен №******* и номер
на инсталация **********. Твърди, че за периода от 01.05.2020 г. – 28.02.2021 г. е
доставил топлинна енергия на ответника, но последния не бил заплатил дължимата за
това цена в общ размер от 589,69 лева. Ответникът дължал и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава в размер на 256,79 лева за периода от 15.09.2021 г.
– 31.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия.
Ищецът сочи също така, че през процесния период действали Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” АД на
потребители в гр.София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР и публикувани във
в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г., според които клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Според общите условия, обезщетение за забава се
начислявало само след издаване на изравнителните сметки в края на отоплителния
сезон и незаплащането им в 45-дневен срок. Ответникът използвала доставената му
топлинна енергия през процесния период. До момента обаче ответникът не бил
погасил задълженията си.
Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се
намирал имотът на ответника, били сключили договор за извършване на услугата за
дялово разпределение с „фирма“ ЕООД. Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
1
енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата – „фирма“ ЕООД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването. За имота на ответника били
издавани такива изравнителни сметки.
Предвид изложеното, моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи горепосочените суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се
оспорва предявения иск. Сочи, че никъде в исковата молба не било посочено кой е
имотът, който се твърди да е собственост на ответника. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за процесните вземания, доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение било депозирано в съда на 08.08.2024 г., а с него се
претендирали вземания за периода м.05.2020 г. – м.02.2021 г. Възразява относно
точното отчитане от страна на ищеца на реално потребеното количество топлинна
енергия, като оспорва размера на претендираните суми. Оспорва основанието за
извършване на услугата „дялово разпределение“ от „фирма“ ЕООД, като твърди, че
липсвал сключен договор. Не били налице доказателства за влизане в сила на общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия. Оспорва приложеното към
исковата молба удостоверение за идентичност на адреси. По изложените съображения
моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Съдът приема, че е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД. По така предявените искове в тежест на ищеца, че негова е тежестта да докаже
правопораждащи факти, а именно: 1. по исковете за главници - че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2. по исковете за законната лихва
за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната
изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния
имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право
на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с
ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой
2
е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,
на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Не следва нищо по-различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР
№ 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, "собствениците, респективно титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й".
Следователно законът е предпоставил възникването на качеството потребител на
ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е
собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое
име при доставчика.
Като доказателство по делото е представен нотариален акт за продажба на
недвижим имот №122, дело №38867/1998 от 27.11.1997 г., с който П.П.Т, Н.И.М,
В.И.И, В.К.Н и В.П.М продават на Д. К. Й. следния недвижим имот: апартамент,
находящ се в гр. София, адрес ****.
От така представените доказателства по делото съдът намира, че по делото се
доказва наличието на облигационно правоотношение между ищеца и ответника Д. К.
Й. във връзка с доставката на топлинна енергия за процесния имот.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. В
случая етажните собственици на сградата, в която се намира процесния апартамент, са
взели решение през 2002 год. за сключването на договор за извършване на услугата
„дялово разпределение“ с „фирма“ ЕООД /видно от представения по делото протокол/.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл.
148/ и в действалата към процесния период Наредба №Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост,
се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142,
ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, че през процесния период топлинна енергия за
3
процесния имот е разпределяна като ТЕ, отдадена от сградната инсталация. Според
заключението на вещото лице ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е изчислена в
съответствие с действащата наредба на база пълната отопляема кубатура 137 куб. м.
Установено е също така, че топломерите в абонатната станция са преминавали
последващи метрологични проверки, касаещи исковия период, като ищецът е
отчислявал и технологичните разходи на топлинната енергия в абонатната станция.
Размерът на сумите за потребена ТЕ през периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. са в
общ размер на 606,18 лв., като в сумата не са включени просрочени задължения от
предходни периоди.
Действително, с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на
ВАС, II отделение, оставено в сила с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело №
85/2024 г., 5-членен състав, II колегия, се отменят т. 6.1.1 от Методиката, приложение
към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката и
§ 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но
съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се счита
отменен от датата, на която съдебното решение е влязло в сила. В случая, решението
на административния съд е влязло в сила на 25.02.2025 г., т. е. след процесния период
от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което методиката за изчисляване на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия, съдържаща се в Наредба за
топлоснабдяването, се явява действаща нормативна уредба в настоящата хипотеза. От
друга страна, дори да се приеме, че Наредбата противоречи на нормативен акт от по-
висока степен и не следва да бъде прилагана, респ., че отмяната на разпоредба от
подзаконов нормативен акт със съдебно решение има обратно действие, съобразно
мотивите на решение на СЕС от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г., то количеството
потребена топлинна енергия следва да бъде определено от съда по реда на чл. 162
ГПК, като се вземе предвид изслушаното и прието по делото заключение по съдебно-
техническата експертиза, достигнало до извод за доставяне до процесния имот на
твърдяното количество топлинна енергия по отношение на компонент сградна
инсталация, равняващо се на изчисленото от вещото лице.
Установено е въз основа на писмените доказателства по делото –индивидуални
справки за използвана ТЕ, документи за главен отчет, извлечение от сметка, и на
заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, че делът на ответника за сградна инсталация е бил изчислен в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът бил
приспадал технологичните разходи в абонатната станция от доставяната топлинна
енергия в абонатната станция. Установява се също, че топломерът в абонатната
станция е сертифицирано и годно търговско измервателно устройство, отговарящо на
изискванията на закона и минало редовни периодични прегледи за годност. Ето защо
настоящият състав счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребеното количество топлоенергия. Следва да се отбележи, че заключението на
СТЕ се базира не само на изходящи от ищеца документи, но и на база ежемесечните
отчети на общия топломер и месечните отчети на уредите за дялово разпределение.
Ето защо съдът счита, че по делото е установено по несъмнен и категоричен начин
потребената топлоенергия в определено количество и нейните стойности за исковия
4
период.
Като взема предвид горните констатации на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ относно главницата за топлинна
енергия е основателен за пълния предявен размер от 589,69 лева.
Същевременно възражението на ответника /чл. 120 ЗЗД/ за изтекла тригодишна
погасителна давност по отношение на вземанията за главници – стойност на доставена
топлинна енергия за процесния имот, е неоснователно. Съгласно Тълкувателно
решение от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Вземанията за потребена топлинна енергия изцяло попадат в обхвата на тази
дефиниция /в същия смисъл и мотивите на посоченото задължително тълкуване на
върховната съдебна инстанция/. При това положение настоящият съдебен състав е
обвързан от възприетото в горепосоченото решение, поради което и в разглеждания
случай следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен в
чл.111, б. „в” ЗЗД. Ето защо и прилагайки специалния давностен срок, предвиден в
чл.111, б. „в” ЗЗД, и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 08.08.2024 г., съдът намира, че погасени по давност за
задълженията за доставена топлинна енергия до м.02.2021 г. включително.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и сл. ЗЕ за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 589,69 лева следва да
бъде отхвърлен поради погасяване по давност на вземането.
Върху погасената по давност главница лихва не се дължи по аргумент от чл. 119
ЗЗД, поради което като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер 256,89 лева лихва за забава за периода
15.09.2021 г. - 31.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия за периода м.05.2020
г. - м.02.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият претендира
присъждането на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Представени са доказателства за извършване на разноските, поради което искането
следва да бъде уважено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу Д. К. Й., ЕГН:********** искове с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1)
сумата в размер на 589,69 лева – главница, представляваща цена на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.02.2021 г., доставена до топлоснабден
имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. София, адрес *** с аб. №*******,
както и 2) сумата в размер на 256,79 лева - лихва за забава за периода 15.09.2021 г. -
31.07.2024 г. върху главницата за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. - м.02.2021
г.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на Д. К. Й., ЕГН:********** сумата в размер на 400 лева- разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на
ищеца „фирма“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчване на
препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6