Решение по дело №587/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 436
Дата: 29 ноември 2021 г. (в сила от 29 ноември 2021 г.)
Съдия: Бойка Михайлова Табакова Писарова
Дело: 20217240700587
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №436

 

гр. Стара Загора, 29.11.2021г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

                                                                       Членове :

       

при секретар   Николина Николова                                                                                      и с участието на прокурора                                                                                        като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 587 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.4 от Закона за движение по пътищата  /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Р.П. *** чрез пълномощника му адвокат В.Д.   против Заповед за налагане на ПАМ № 21-1228-000604/ 02.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор Д.К. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че не са налице кумулативните изисквания по чл.171, т.2а, б.„б“ от ЗДвП за налагане на принудителна административна мярка, тъй като е изпълнил предписанието за извършване на медицинско изследване в срок. Като счита, че отразеното в заповедта фактическо положение не съответства на действителното, моли за отмяната й.

 

Ответникът младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора Д.К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 21-1228-000604/ 02.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП на жалбоподателя Р.П. П. е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /МПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 02.09.2021г. От фактическа страна е обоснована с това, че на 02.09.2021г. около 13:53ч. в гр.Стара Загора по ул.“Христо Ботев“  до № 2 в посока запад, Р. П. управлява собствения си лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***като отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Издаден е талон за медицинско изследване № 092744/ 02.09.2021г и е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GА № 482903/ 02.09.2021г.

 

   АУАН е съставен за това, че на 02.09.2021г. около 13:53ч. в гр.Стара Загора по ул.“Христо Ботев“  до № 2 по данни на свидетели-очевидци Р.П. управлява собствения си лек автомобил марка „Лексус“ с рег.№ ***в посока запад, където е спрян за проверка от екип на Второ РУ. Впоследствие е придружен до сградата на сектор „ПП“,  където категорично  отказва да бъде тестван  за  употреба на наркотични вещества или техни аналози с Дръг тест 5000 с фабричен № ARLK-0072. Водачът е  изпробван да употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 75*9 с фабричен № ARNА-0122, което отчело 8 промила.  Издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 092744 със 7бр холограмни стикери. Прието е, че с описаното деяние водачът виновно е нарушил чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Жалбоподателят П. не е направил възражения по съставения АУАН.

 

По делото са приети като доказателства съдържащите се в административната преписка талон за изследване №092744; докладна записка от 02.09.2021г. от мл.автоконтрольор К.; искане №УРИ 1228р-11831/03.09.2021г. за изготвяне на токсико-химична експертиза; справка – данни за прекратяване на регистрацията на л.а. рег. №***/стар рег****/; справка за нарушител/водач за Р.П. П.; заповед №349з-3083/11.11.2020г.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена по куриер в законоустановения 14-дневен срок от връчването й на 13.09.2021г на адресата, видно от приложената разписка. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

 

Оспорената Заповед № 21-1228-000604/ 02.09.2021г на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б.”а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора е надлежно упълномощен, съгласно представената по делото Заповед № 349з-3083/ 11.11.2020 г. на Директора на ОД на МВР Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, в т.ч фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правно-релевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т.1, б.”б” от  ЗДвП. В процедурата по издаване й са спазени процесуалните правила.

 

Обжалваната заповед е постановена при правилно приложение на материалния закон. Според нормата, посочена като правно основание за издаване на процесния административен акт - чл. 171, т.1, б."б" от ЗДвП в относимата му редакция /ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

 

Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо Р. П. правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП след като е изпълнил даденото предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване и това е доказано по делото.

 

 Разпоредбата чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП не изисква кумулативно наличието на предпоставките за всяка от четирите хипотези.  Достатъчно е да се докаже наличието на предпоставките на една от тях. В случая необходими материалноправни предпоставки за налагане на ПАМ от този вид са установени по надлежен ред управление на МПС и отказ за проверка с тест за наркотични вещества или техни аналози. Видно от доказателствата по делото, на Р. П.  като водач на МПС е издаден АУАН серия GА № 482903/ 02.09.2021г за отказ да бъде проверен за употреба наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг-тест“ 5000.  Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, АУАН има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, т.е. той е част от административната преписка по издаване на заповедта за налагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на административния акт по смисъла на чл.59, т.4, предл.1 от АПК. АУАН серия GА № 482903/ 02.09.2021г е подписан без възражения и доказателствената му сила не е опровергана в настоящото съдебно производство.

 

В случая органът твърди, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да бъде проверено с тест за наркотични вещества или техни аналози. Това обстоятелство се явява безспорно установено при необорена доказателствена стойност на съставения АУАН и е достатъчно за налагане на ПАМ като процесната. Следователно отразеното в заповедта фактическо положение напълно съответства на действителното и на дадената правна квалификация. С оглед на  това ирелевантно за законосъобразността на заповедта е изпълнението от Р. П. на предписанието за медицинско изследване доколкото административният орган не е въвел такова фактическо основание в своя акт.

 

От друга страна, този вид ПАМ е с преустановителен и превантивен характер, поради което за постигане на законовата й цел – осигуряване на безопасност на движението по пътищата, е необходимо незабавно прилагане от контролните органи.

 

С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ № № 19-1228-000148/ 22.02.2019г, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, е изцяло законосъобразна. Подадената срещу нея жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.П. П. ЕГН ********** *** против Заповед за налагане на ПАМ № 21-1228-000604/ 02.09.2021г, издадена от младши автоконтрольор Д.К. в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като неоснователна.

 

            Решението не подлежи на касационно оспорване.

 

 

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: