Определение по дело №346/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 229
Дата: 16 ноември 2021 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Ангелина Йоргакиева Лазарова
Дело: 20213000600346
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 229
гр. Варна, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Даниела П. Костова

Георги Н. Грънчев
като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600346 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство пред АпС-Варна е образувано по повод
постъпили протест от прокурор при ОП-Варна и жалби от двамата подсъдими
КР. Т. Т. и Г. Г. М. чрез защитниците им адвокати Б., Д. и А., включително и
собственоръчно изготвена от подс. М., както и от гр. ищец АРМ. АЛ. чрез
повереника му – адв. Г. Я. срещу присъда № 260004 на ОС-Варна,
постановена на 14.06.2021г по НОХД № 1042/18г по описа на същия съд.
Преди насрочване на делото в открито съдебно заседание пред
въззивния съд е постъпила молба от адв. Кр. Д., в качеството й на защитник
на подс. К.Т., с която се прави искане за освобождаване на внесена по делото
гаранция в пари, възлизаща на 10 000 лева. Развиват се доводи за липсата на
необходимост от мярка за процесуална принуда по настоящото дело спрямо
подсъдимото лице, доколкото същият вече изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година при първоначален общ режим, наложено му
с присъда на ОС-Варна по НОХД № 110/19г, влязла в законна сила на
11.10.2021г. Като основание в молбата се сочи разпоредбата на чл.270 от
НПК.
След запознаване с материалите по делото и изложеното в молбата,
въззивният съд намира същата за неоснователна по следните съображения:

На първо място, следва да се подчертае, че предвидената от
законодателя възможност по чл. 270 от НПК за поставяне по всяко време на
съдебното производство на въпроса за мярката за неотклонение, е неотносима
към настоящата молба, респ. последната не черпи своето правно основание от
1
нея. Така цитираната разпоредба визира възможността да се прави искане за
изменение на взета мярка за процесуална принуда, а не както е посочено в
молбата – да се иска освобождаване на внесена по делото гаранция в пари.
Съгласно нормата на чл. 61 ал.8 от НПК, гаранцията се освобождава,
когато обвиняемият бъде освободен от наказателна отговорност или от
изтърпяване на наложеното наказание, оправдан, осъден на наказание без
лишаване от свобода или задържан за изпълнение на наказанието.
Видно от материалите по делото, подсъдимият К.Т. е бил признат за
виновен от първостепенния съд – ВОС за виновен в извършване на деяние по
чл.325 ал. 2 вр. чл. 63 от НК, за което му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години при първоначален общ режим, групирано по
реда на чл. 25 от НК с наказания по НОХД № 3735/2019 и № 3012/2019г. и
при приложение на чл. 59 от НК. С присъдата подс. Т. бил признат за невинен
по обвинение за престъпление по чл.116 ал. 1 т. 11 предл. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. чл. 63 от НК, с отхвърляне на предявения от А. А. граждански
иск. Така постановеният съдебен акт не е влязъл в сила, образувано е
въззивно производство пред настоящата инстанция по протест и жалби на
страните, т. е. тепърва предстои ревизия от по-горните съдебни инстанции.
В контекста на изложеното по-горе и в противовес на развитите
съображения в молбата, че липсва необходимост от мярка за процесуална
принуда по настоящото дело, следва да се напомни, че по всяко наказателно
дело от общ характер се взема отделна мярка за неотклонение спрямо
обвиняемото лице, т. к. целта на същата е да му се попречи да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата
в сила присъда.
В настоящото производство няма влязъл в сила съдебен акт и ако се
следва логиката на молителката и бъде освободена внесената гаранция,
подс.Т. би бил без мярка за процесуална принуда по дело от общ характер с
обвинение по чл. 116 от НК!!!

С оглед на всичко изложено по-горе, молбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение, поради което въззивният съд



ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Кр. Д. /АК-Варна/, в
качеството й на защитник на подс. К.Т., с която се прави искане за
освобождаване на внесена по делото гаранция в пари, възлизаща на 10 000
лева.
2

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3