Решение по адм. дело №1239/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), във вр. чл. 145 – 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на С. М. М., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Хасково, подадена чрез процесуален представител, срещу отказ от 22.05.2025 г. на „ВИВА КРЕДИТ“ АД да уважи правото му на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 по депозирано искане от 22.04.2025 г.

 

В жалбата се твърди, че от справка от Централния кредитен регистър към БНБ било установено, че жалбоподателят има регистрирани задължения към „Вива Кредит“ АД. Доколкото били изплатени повече суми, отколкото следвало по договор и в същата справка продължавали да фигурират остатъчни задължения, у жалбоподателя се породило съмнение относно начина на определяне на размера на дълга, както и дали не бил увеличен без негово знание. С оглед на това същият упълномощил адвокат Т. Ц. да го представлява пред дружеството с цел изясняване на дължимостта. На 22.04.2025 г. бил изпратен имейл от процесуалния представител до електронната поща на „Вива Кредит“ АД, с приложено пълномощно. На 22.05.2025 г. последвало електронно съобщение от ответното дружество до С. М. и адв. Ц., съдържащо отговор на заявлението. В този отговор дружеството предоставило удостоверение, извлечение от регистър и други документи, които обаче не били обект на изрично искане от страна на жалбоподателя. Приложени били само първата и последна страница от договор за паричен заем Standard 30 от 09.06.2020 г., върху които се виждал подпис на жалбоподателя, но липсвала съществена част от съдържанието на договора. В същото съобщение било посочено, че за предоставяне на пълното съдържание на договора, както и на други документи, се изисква заплащане на такса съгласно тарифата на дружеството: 20 лв. за първа страница, по 5 лв. с ДДС за всяка следваща страница, 100 лв. с ДДС при предоставяне на сканиран договор чрез имейл, и 50 лв. с ДДС за обработка на заявление. Не били предоставени документи като пълния текст на договора, погасителни планове, договор за цесия (ако има такъв), платежни документи за погасени вноски и други. В тази връзка жалбоподателят твърди, че дружеството разполагало с пълното съдържание на договора, но отказвало да го предостави в цялост. Като страна по договора, жалбоподателят имал право да получи пълния му текст, особено предвид факта, че съгласно Закона за потребителския кредит, страните следвало да подписват всяка страница от договора. Следователно на всяка страница се съдържали негови лични данни. Общата информация относно обработването на лични данни не отговаряла на конкретното искане за достъп до копие от документи, съдържащи лични данни. Представените откъси не отговаряли на изискванията на чл. 15, пар. 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като от тях не можело да се установи нито съдържанието на договора, нито основанията, на които се базира претендираното вземане. Не били представени и други релевантни документи – договор за цесия, погасителни планове, платежни документи и др. Това препятствало възможността за реално упражняване на правото на достъп и представлявало заобикаляне на закона. Определените такси били прекомерни и в противоречие с чл. 12, пар. 5 от Регламента, според който такива можело да се изискват само при явно неоснователни или прекомерни искания, каквито в случая не били доказани. Съгласно чл. 12, пар. 3 от Регламента, администраторът бил длъжен в срок от един месец да предостави копие от личните данни, които са в процес на обработване. Отговорът на дружеството обаче съдържал само обща информация, която не отговаряла на изискването за яснота, точност и достъпност. Подобен подход лишавал субекта на данни от възможността да установи как се обработват личните му данни, на какво основание и в какъв обем. Жалбоподателят посочва, че правото на достъп, гарантирано от Регламент (ЕС) 2016/679, включва и получаването на точни копия от документите, съдържащи лични данни, когато това е необходимо за ефективното упражняване на останалите права по регламента. Цитира практика на Съда на Европейския съюз, според която „копие“ означава точно възпроизвеждане на съдържанието на съответните документи, а не общо описание. В конкретния случай не било представено копие от договор за заем, договор за цесия (ако има такъв), погасителни планове, платежни документи и други – все документи, съдържащи лични данни, достъпът до които следвало да бъде осигурен. Налице бил и риск от незаконосъобразно обработване на лични данни, включително чрез начисляване на неправомерни суми, което било особено притеснително предвид липсата на достъп до пълното съдържание на договорната документация. Жалбоподателят не разполагал с екземпляр от договора и не бил уведомяван за евентуален договор за цесия. Въпреки че дружеството признало наличието на такива документи, отказвало да ги предостави без заплащане на значителни такси. Подобен отказ нарушавал не само разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, но и основното право на защита на личните данни по чл. 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Жалбоподателят заявява, че отказът на „Вива Кредит“ АД представлява незаконосъобразно възпрепятстване на правото му на достъп до лични данни. Поради това този отказ следвало да бъде отменен, а ответното дружество да бъде задължено да предостави копия от всички документи, съдържащи лични данни на С. М., включително, но не само: договора за заем в цялост, договор за цесия (ако съществува), погасителни планове, платежни документи и други документи от кредитното му досие.

Подробни съображения в подкрепа на така изложените доводи се развиват и в депозирана чрез пълномощника на жалбоподателя писмена молба. Претендират се разноски по делото, както и адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Ответникът - „ВИВА КРЕДИТ“ АД [населено място] посочва в депозирано по делото писмено становище, че в отговор на искането за предоставяне на информация дружеството надлежно изпълнило изискванията на чл. 15 от Регламента, като предоставило потвърждение относно обработваните данни и копие от тях и носителите им. Твърди, че не бил постановен отказ по отношение на искането и че изискуемата информация била предоставена, което правело жалбата формално недопустима, а фактически - неоснователна. Както било видно от предоставеното удостоверение, не само нямало формиран отказ заявителят да получи достъп до личните си данни, но същите му били предоставени във форма, която да му позволи да се запознае с тях по разбираем и прозрачен начин и да провери дали те са коректни и се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679. В отговора си дружеството предоставило точно копие на личните данни на жалбоподателя и в обобщен вид онези лични данни, за които съществували определени нормативни ограничения за предоставянето им (например записи от телефонни разговори, съдържащи лични данни на служители на дружеството). Администраторът предоставил изчерпателно и всяка друга релевантна съгласно чл. 15 от Регламента информация, включително отразил целите и основанията за обработка на данните, описал детайлно всички лични данни на субекта, в това число идентификационни данни, заемни суми по активен усвоен кредит, подпис, дали данните са обект на автоматизирано вземане на решения или профилиране, срокове за съхранение, в подходяща кратка, разбираема и лесно четима форма, така че да може субектът на данни по достъпен начин да се запознае с информацията и да упражни други свои права по ОРЗЛД. Относно предоставянето на копие от договори за кредит ответникът твърди, че екземпляр от договора бил предоставен на жалбоподателя при сключване на договора в качеството му на заемател. Освен това било важно да се прави разграничение между правото на достъп по чл. 15 от ОРЗЛД и правото на копия от договори, съдържащи лични данни. При разглеждане на искането за упражняване на права за защита на личните данни дружеството осъществило съдействие на субекта на данни чрез предоставяне на информация по смисъла на чл. 15 от ОРЗЛД, като предоставянето или не на самия договор за кредит било извън обхвата на ЗЗЛД и на Регламента. ОРЗЛД защитавал само личните данни, които се отнасят до идентифицируеми физически лица. Физическите носители (като хартиени документи) сами по себе си не били лични данни, а само съдържали такива. Правото на достъп до лични данни и на копие от тях предполагало правото на получаване на копие от такива документи, само доколкото предоставянето на такова копие било задължително, за да може субектът на данни ефективно да упражни други свои права съгласно Регламента за лични данни. В този смисъл била последната съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Задължението за предоставяне на копие от данните не предвиждало разширяване на обхвата на правото на достъп и се отнасяло (само) до копие от личните данни, които са в процес на обработване, а не непременно до възпроизвеждането на първоначалните документи. Въз основа на съображение 63 и чл. 15, ал. 4 от Регламента администраторът разполагал с дискреция сам да определи подходящия формат и средства, в който ще предостави копие на личните данни. На субектите била дадена възможност единствено да посочат дали информацията да им бъде връчена във електронен вид или по друг начин. В случая администраторът представил първа и последна страница от договорите, единият от които не съдържал подпис, тъй като този договор бил сключен дистанционно чрез средства за електронна комуникация. Пълният текст на договора бил предоставен на субекта при сключването му и липсата на физически подпис не следвало да се тълкува като липса на договор или отказ за достъп до данни, доколкото личните данни, съдържащи се в него, вече били предоставени в пълен и разбираем вид. Ответникът смята, че с уведомлението администраторът дал достатъчно ясна информация за целите на обработка на личните данни, и цялостните копия на договори за заем и стандартен европейски формуляр не било нужно да бъдат предоставени. Моли да се съобразят изложените аргументи за недопустимост на жалбата и производството да бъде прекратено на това основание, като при условията на евентуалност жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прилага списък на разноските. В допълнение прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, като моли съдът да го намали по справедливост с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото, която счита за ниска.

 

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 

На 22.04.2025 г. жалбоподателят С. М. М., чрез пълномощника си адв. Т. Ц., е изпратил по електронен път на имейл адрес – [електронна поща] Заявление за упражняване на право на достъп до информация, в което е посочил, че със заявлението упражнява правото на достъп до лични данни съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на С. М.. Заявил е, че „Вива Кредит“ АД, в качеството си на администратор на лични данни, обработва личните данни на С. М.. Моли за предоставяне на достъп до всички лични данни, които „Вива Кредит“ АД обработва, като бъдат предоставени копия от всички документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М., включително, но не само договор за кредит, договор за цесия и други.

Към заявлението е приложeно пълномощно, с което С. М. М. упълномощава адв. Т. Ц. Ц. – САК да го представлява (защитава) пред „Вива Кредит“ АД, като прави справки, получава информация и копия от документи във връзка с всички договори за кредит, производства, договори и всякакви други документи, по които упълномощителят е страна, като упражнява всички права на упълномощителя, уредени в Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, включително правото му на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да подава и получава всякакви документи, заявления, молби и други, като пълномощното не е ограничено със срок и следва да се тълкува винаги разширително в полза на упълномощения адвокат.

Не се спори, че заявлението е достигнало до адресата му (в тази връзка е налице и изрично отбелязване в оспорения в настоящото производство отговор).

В отговор на искането ответното дружество "Вива Кредит" АД в имейл, изпратен на 22.05.2025 г., с Уведомление, подписано с квалифициран електронен подпис от пълномощник К. Б. – длъжностно лице по защита на данните, уведомява жалбоподателя, че обработва лични данни на С. М. М. във връзка с прекратени договорни отношения по "Договор за паричен заем Standard 30" от 09.06.2020 г. Дружеството посочва, че съхранява минимално необходимия обем данни за изпълнение на законоустановени задължения, като за по-подробна информация препраща към своята Политика за поверителност. В отговора са посочени категориите лични данни, които "Вива Кредит" АД обработва, включително три имена, ЕГН, данни от документ за самоличност (лична карта), постоянен и настоящ адрес, мобилен телефон, имейл адрес, данни от регистри на държавни органи (например Централен кредитен регистър към БНБ, регистър на НОИ за трудови правоотношения, регистър Български документи за самоличност на МВР), информация дали лицето е видни политически фигури или свързано с такива, информация за произход на средства съгласно Закона за мерките срещу изпиране на пари, както и подпис. Приложено е удостоверение от 19.05.2025 г., в което се декларира, че предоставените лични данни представляват точно копие на всички лични данни, обработвани от дружеството. Налице е приложение, озаглавено "Копие на лични данни – Извлечение от информационна база данни и извадки от документи, съдържащи актуални лични данни, обработвани от Администратора", включващо основни лични данни. Предоставени са само първа и последна страница от "Договор за паричен заем Standard 30" от 09.06.2020 г. Дружеството посочва, че за получаване на пълното съдържание на договора и други документи се изискват такси: 20 лв. за първа страница и 5 лв. (с ДДС) за всяка следваща страница. За сканиран договор, изпратен по имейл, се изисква такса от 100 лв. (с ДДС), както и допълнителни 50 лв. (с ДДС) за обработка на искането.

Жалбата срещу отговора е депозирана на 05.06.2025 г. и заведена с вх.№ 8184/05.06.2025 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Съдът служебно е изискал информация от Комисията за защита на личните данни, като с писмо изх. № ППН-01-1046#1/09.07.2025 г. на основание чл. 39, ал. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията е удостоверила, че след направена служебна справка на 10.09.2024 г. не е установено наличието на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от С. М. М. срещу „Вива Кредит“ АД.

По делото е представено пълномощно (л. 32), с което К. И. К., в качеството си на Изпълнителен директор на „Вива Кредит“ АД, упълномощава К. Е. Б. да подписва, включително и чрез собствен електронен подпис от негово име в качеството му на представляващ Дружеството администратор на лични данни всички уведомления, отговори, становища, искания, жалби и други неизброени изрично документи във връзка с подадени пред Дружеството искания за упражняване на права по Регламент (ЕС) 2016/679, свързани със защита на личните данни, като пълномощното е безсрочно и валидно до изричното му оттегляне.

 

Така възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Подадената жалба е процесуално допустима, доколкото съгласно чл. 39 от ЗЗЛД, при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Оспореният в настоящото производство отговор от 22.05.2025 г. на длъжностно лице по защита на данните във „Вива Кредит“ АД представлява произнасяне по подадено заявление за достъп до лични данни и доколкото жалбоподателят твърди, че със същото не е удовлетворено негово искане, като се излагат оплаквания за формиран изричен отказ да бъдат предоставени лични данни, до които жалбоподателят заявява, че има право на достъп, то следва да се приеме, че предмет на оспорване е акт, който подлежи на съдебен контрол. В тази връзка съдът не възприема позицията на ответното дружество, че жалбата е процесуално недопустима.

В Закона за защита на личните данни са регламентирани два самостоятелни и алтернативни способа за защита на субекта на данни при допуснато нарушение на неговите права по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, а именно: по чл. 38, ал. 1 от закона чрез сезиране на нарочен надзорен орган – Комисията за защита на личните данни и по чл. 39, ал. 1 от същия закон – чрез сезиране на компетентен съд с жалба срещу действия или актове на администратора на лични данни, която жалба се разглежда по реда на АПК. В ЗЗЛД липсва изрично нормирана императивна забрана за съдебно обжалване при неизчерпан ред за оспорване по административен ред пред КЗЛД. Единственото ограничително условие за иницииране на съдебен контрол, регламентирано от законодателя, се съдържа в чл. 39, ал. 4 от ЗЗЛД, според която норма, субектът на данни не може да сезира съда, когато има висящо производство пред комисията за същото нарушение или нейно решение относно същото нарушение е обжалвано и няма влязло в сила решение на съда. По искане на субекта на данни или на съда комисията удостоверява липсата на висящо производство пред нея по същия спор. Целта на тази законова регламентация е недопускане разглеждането на идентични правни спорове едновременно пред надзорния орган и пред съда. В процесния случай по делото е безспорно установено, че пред КЗЛД няма висящо или приключило административно производство, което да е идентично като страни и предмет с настоящото съдебно производство, поради което не е налице визираната от закона процесуална пречка за сезиране на съда с настоящата жалба и разглеждане по същество на правния спор.

След преценка становищата на страните и съдържанието на заявлението с искане за предоставяне на лични данни, както и постановения във връзка с него отговор, инкорпориран в писмо от 22.05.2025 г. на длъжностно лице по защита на данните в „Вива Кредит“ АД, съдът приема, че последното не съдържа исканата информация, тъй като не са предоставени изисканите със заявлението копия/екземпляри от документи, поради което следва да се приеме, че правната сфера на жалбоподателя е непосредствено засегната и за него е налице правен интерес от оспорване.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че доколкото в отговора не е посочена възможност за обжалването му пред съд и предвид данните за датата на издаването му (22.05.2025 г.), както и датата на депозиране на жалбата (05.06.2025 г.), настоящата инстанция приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на акта, чиито права и интереси са непосредствено и неблагоприятно засегнати от същия.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

 

Съдът приема за безспорно обстоятелството, че между страните са налице облигационни отношения, възникнали по силата на сключен договор за кредит, наличието на който факт не е спорен по делото, като оспорващият е субект, чиито лични данни са обработвани от дружеството – ответник, и съответно има право като субект на това обработване на достъп до обработваните от администратора негови лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламент 2016/679).

На следващо място, ответникът "Вива Кредит" АД безспорно попада в хипотезата на определението по чл. 4, т. 7 от Регламент 2016/679, съгласно която "администратор" е физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. В случая оспореното уведомление е подписано от длъжностно лице по защита на личните данни в хипотеза на изрично прехвърляне на компетентност от администратора на лични данни по смисъла на ОРЗД, тоест от лице, разполагащо с компетентност да издава административни актове от името на администратора на лични данни по реда на Регламента.

Съгласно разпоредбата на чл. 4, § 1 от Регламент 2016/679, "лични данни" представляват всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.

Според чл. 4, § 2 от Регламент 2016/679, "обработване" е всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

Разпоредбата на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД сочи, че субектът на данни упражнява правата по чл. 15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин, като съобразно ал. 2, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В чл. 37б, ал. 3 от ЗЗЛД е предвидено, че заявление може да се подаде и чрез действия в потребителския интерфейс на информационната система, която обработва данните, след като лицето е идентифицирано със съответните за информационната система средства за идентификация.

В разглеждания случай жалбоподателят С. М. М. е депозирал по електронен път писмено заявление по чл. 37б от ЗЗЛД до администратора на лични данни "Вива Кредит" АД, при спазване на посочения в нормата административен ред. Подаденото заявление е в нормативно изискуемата форма откъм реквизити и съдържание и е съобразено с изискванията на чл. 37в от ЗЗЛД. Съгласно чл. 37в ал. 1 от ЗЗЛД, заявлението по чл. 37б съдържа: 1. име, адрес, единен граждански номер или личен номер на чужденец или друг аналогичен идентификатор, или други идентификационни данни на физическото лице, определени от администратора, във връзка с извършваната от него дейност; 2. описание на искането; 3. предпочитана форма за получаване на информация при упражняване на правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679; 4. подпис, дата на подаване на заявлението и адрес за кореспонденция, а според чл. 37в, ал. 2 от ЗЗЛД, при подаването на заявление от упълномощено лице към заявлението се прилага и пълномощното. В процесния случай и доколкото заявлението е подадено от пълномощник, писменият акт за упълномощаване е приложен, както изисква законът.

Според разпоредбата на чл. 15, § 1 от Регламент 2016/679, субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните и следната информация: целите на обработването; съответните категории лични данни; получателите или категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, по-специално получателите в трети държави или международни организации; когато е възможно, предвидения срок, за който ще се съхраняват личните данни, а ако това е невъзможно, критериите, използвани за определянето на този срок; съществуването на право да се изиска от администратора коригиране или изтриване на лични данни или ограничаване на обработването на лични данни, свързани със субекта на данните, или да се направи възражение срещу такова обработване; правото на жалба до надзорен орган; когато личните данни не се събират от субекта на данните, всякаква налична информация за техния източник; съществуването на автоматизирано вземане на решения, включително профилирането, посочено в член 22, параграфи 1 и 4, и поне в тези случаи съществена информация относно използваната логика, както и значението и предвидените последствия от това обработване за субекта на данните.

Според чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл. 12, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът на лични данни следва в едномесечен срок от упражненото пред него право по чл. 15-22 да информира субекта на данни за резултатите от него.

Горните разпоредби следва да се тълкуват и съобразно чл. 8, § 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според който всеки има право на достъп до събраните данни, отнасящи се до него.

В случая жалбоподателят е отправил надлежно искане по чл. 37б от ЗЗЛД до "Вива Кредит" АД, в качеството му на администратор на лични данни. Искането е свързано с упражняване на права по чл. 15 от Регламент 2016/679 и по силата на чл. 15, § 3 от Регламент 2016/679, съответно администраторът е бил длъжен да предостави копие от обработваните от него лични данни на заявителя.

Според ответника обаче, субектът на данни има единствено правото да получи копие от обработваните лични данни, като правото по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 не включва получаване на копия от документи. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Според т. 21 от Решение от 04.05.2023 г. на СЕС по дело С-487/21, F. F. V. Ostcrreichische Datenschutzbehorde, доколкото в ОРЗД не е дадено определение използваното понятие "копие", следва да се отчете обичайното значение на това понятие, което, съгласно заключението на генералния адвокат, обозначава точната реплика или транскрипция на оригинал, затова просто общото описание на данните, които са в процес на обработка или препращането към категории лични данни не би отговаряло на това определение. В точка 23 от горното решение на СЕС е посочено, че употребата на израза "всяка информация" в определението на понятието "лични данни", залегнало в тази разпоредба, отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че "засяга" съответното лице. В решението на СЕС се сочи също, че чл. 15, § 3, изр. първо от Регламент (ЕС) 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че правото да се получи от администратора копие от личните данни, които са в процес на обработване изисква на субекта на данните да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни. Това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори от цели документи или от извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица.

Ответникът възразява, че оспорващият следва да разполага с копия от исканите документи, като страна по съответния договор. Настоящата инстанция обаче приема, че субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка със съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения. Непредоставянето на копия от договора, чието сключване е основание за обработване на личните данни на субекта, е нарушение на принципа за прозрачност в дейността на администратора на лични данни, която осигурява и гарантира спазването на принципите на законосъобразност, добросъвестност, точност, цялостност и поверителност.

Следва да бъде отбелязано още, че съгласно чл. 12, § 5 от Регламент (ЕС) 2016/679 администраторът предоставя първото копие при упражняване на правото на достъп по чл. 15 безплатно, като „разумна такса“ може да се изиска единствено при явно неоснователни или прекомерни искания или за допълнителни копия по смисъла на чл. 15, § 3, изречение второ. Тежестта да докаже, че е налице изключението за „явно неоснователно или прекомерно“ искане, лежи върху администратора. Когато искането е подадено електронно и субектът не е поискал друг носител, администраторът предоставя информацията в широко използван електронен формат (чл. 15, § 3, изречение трето), което изключва тарифи, обвързани с броя хартиени страници или със „сканиране“ на документ за целите на първото предоставяне. В разглеждания случай ответникът е обвързал предоставянето на пълното съдържание на договора и свързани документи с предварително заплащане на 20 лв. за първа страница, 5 лв. за всяка следваща, 100 лв. за сканиран договор и 50 лв. „за обработка“, без да установи нито наличие на „допълнително копие“, нито че искането е явно неоснователно или прекомерно, поради което така въведените такси противоречат на чл. 12, § 5 и чл. 15, § 3 от Регламента.

В обобщение, настоящата инстанция приема, че субектът на данни има право на достъп, в това число и право да получи копия от документи, в които се съдържат личните му данни, ако това е необходимо за извършването на проверка, дали личните му данни се обработват законосъобразно, за да може да упражни ефективно правата, предоставени му в Регламент (ЕС) 2016/679.

По изложените съображения, оспореният отказ се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, а ответникът да бъде задължен да предостави пълен достъп до исканите копия от документи, в които се съдържат лични данни на С. М. М., по заявление от 22.04.2025 г. Предоставянето на исканите копия се извършва безплатно за първото копие и в широко използван електронен формат, освен ако субектът е поискал друг носител; при поискани допълнителни копия може да се начисли единствено разумна такса, съразмерна на административните разходи, мотивирана по чл. 12, § 5 и чл. 15, § 3 ОРЗД.

На основание чл. 174 от АПК следва да бъде определен 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

В настоящето производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10 лева - внесена държавна такса за образуване на делото и възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя в настоящето производство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Искането е основателно. Разходът от 10 лева, представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен документ на л. 22-гръб от делото и следва да бъде присъден на жалбоподателя. В приложен по делото договор за безплатна правна помощ (л. 21) е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на „близко лице“. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което в полза на адв. Т. Ц. Ц. следва да бъде присъдено възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери на адвокатското възнаграждение, което в случая би възлизало на 1 000 лева. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение подлежи на преценка с оглед предоставените услуги, вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. Като съобрази горепосочените обстоятелства и освен това факта, че производството е приключило в едно съдебно заседание, без пълномощникът да се е явил лично и без да са били събирани допълнителни доказателства, съдът намира, че на адв. Ц. Ц. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК и чл. 174 от АПК, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ отказ на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, обективиран в уведомление от 22.05.2025 г., да предостави копия от документите, в които се съдържат лични данни, по депозирано заявление от 22.04.2025 г. на С. М. М. във връзка с упражнено право на достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година.

 

ВРЪЩА преписката на „ВИВА КРЕДИТ“ АД за произнасяне по подаденото на 22.04.2025 г. от С. М. М., чрез пълномощник - адв. Т. Ц., заявление за предоставяне на достъп до лични данни при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

 

На основание чл. 174 от АПК ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне от влизане в сила на съдебното решение.

 

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД, [ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район „Л.“, [жк], [улица], ***, представлявано от К. И. К., да заплати на С. М. М., [ЕГН], адрес: [населено място], обл. Хасково, сумата в размер на 10 (десет) лева – разноски по адм.дело № 1239/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ АД да заплати на адвокат Т. Ц. Ц., сумата от 700 (седемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие по адм.дело № 1239/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.