РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Пловдив, 16.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330104967 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Община Калояново, ЕИК ********* против
„Еко стил“ ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8 ЗАЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди сключен договор за аренда на общинска земя от 25.11.2002 г.
за срок от 25 г. с ЕТ „Н.– И. Г.“, ЕИК ..., чийто правоприемник е ответникът, закупил
търговското предприятие. Въпреки ползване на земите – 33,657 дка в землището на с.
И.В., дължимото арендно плащане - три вноски от по 284 лева, за стоп. години
2017/2018 г; 2018/2019 г. и 2019/2020 г. не било извършено. Договорът бил прекратен
едностранно поради неизпълнение с вписано заявление в СВ – Пловдив през 2020 г.
Претендира се за присъждане на сумата от общо 852 лева, ведно с обезщетение за
забава от 213,47 лева за периода 30.09.2018 г. – 19.03.2021 г., както и законна лихва
върху главницата от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете
по основание и размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
1
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска по чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 8 ЗАЗ:
За основателност на иска, ищецът следва да докаже сключен и вписан договор
за аренда с твърдения предмет и посочените параметри; изпълнение на договорните си
задължения, като изправна страна; факта на предаване на съответните земеделски земи
в землището на с. И. В. с площ от общо 33,657 дка за ползване за уговорения период
/стопанска година/; постигнато съгласие за дължима арендна цена в сочения размер,
т.е. да докаже по основание и размер претенцията си.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като докаже и
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват претендираното
вземане, каквито не се твърдят, а при установяване наличието на дълг, следва да
докаже, че е погасил.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за
основателен по следните съображения:
От представения договор за аренда на земеделска земя от 25.11.2002 г. /л.4-6/
се установява, че между ищеца и И. Д., в качеството й на ЕТ с фирма „Н.-И. Г.“, е
възникнало твърдяното правоотношение, като са предоставени под аренда описаните
зз за срок от 25 години, срещу арендно плащане от 284 лева, платимо в срок до 30.09 на
всяка календарна година.
С договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 07.11.2008 г.
ответното дружество е закупило правото на собственост спрямо ЕТ„Н.-И. Г.“, при
което се явява правоприемник на правата и задълженията по договора за аренда.
Поради неизпълнение на задълженията на ответника, със заявление, вписано в
АВ – Пловдив /л.25-26/ договорът е прекратен, за което ответникът е уведомен.
Събрани са гласни док. средства, чрез разпит на св. Й. Н. /служител при
ищеца/, която потвърждава наличието на правоотношението с ответника и фактите на
предаване и ползване на процесните зз за исковия период, в която връзка били
получавани и субсидии, но арендните плащания не били извършени, въпреки
настъпилия падеж и изпратени покани.
Съдът кредитира показанията на св., вкл. като съобрази чл. 172 ГПК, т.к. са
ясни, последователни, непротиворечиви и логични.
При така събраните доказателства, съдът приема главния иск за доказан по
основание и размер. Правоотношението е било действащо, ответникът реално е
ползвал земите, като не ангажира доказателства за плащане на арендните вноски,
конкретно посочени в договора, при лежаща върху него док. тежест. Ищецът установи
всички елементи от ФС на претенцията си, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК, при което
искът следва да бъде уважен изцяло. Възраженията на ответника са бланкови и не са
2
подкрепени с доказателства, при което същият дължи плащане на търсените три
арендни вноски за стоп. години, в размер на исковата сума. Тя следва да се присъди
ведно със законната лихва като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и факта на
настъпване на уговорения ден за изпълнение на паричното задължение.
Ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг. Падежът за плащане е
определен – 30.09 на съответната кал. година, като погасяване не се установява, поради
което на осн. чл. 86 ЗЗД се дължи обезщетение за забава. Съгл. чл. 84, ал. 1 ЗЗД –
ответникът е изпаднал в забава след изтичането на уговорения срок, т.е. лихва се
дължи от 01.10.2018 г. до 18.03.2021 г. вкл. /деня преди постъпване на ИМ в съда, док.
от 19.03.2021 г. се присъжда законна лихва, а вземанията не могат да се дублират/,
която възлиза на сумата от 213 лева, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез он-
лайн калкулатор. До този размер и за посочения период искът е основателен и доказан,
а за разликата и двата дни следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е направил
искане, представил списък по ч. 80 ГПК и док. за плащане на: 100 лева – ДТ и 350 лева
– адв. възн., съгл. ДПЗС. По съразмерност се дължат 449,80 лева.
Ответникът не е представил док. за разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Еко-Стил“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Славянска“ № 89, ет.3, ап. 5 да плати на Община
Калояново, Булстат *********, с адрес: село Калояново, пл. „Възраждане“ № 6,
следните суми: 852 лева /осемстотин петдесет и два лева/ - главница, представляваща
сбор от дължими арендни вноски за стопански години 2017/2018 г; 2018/2019 г. и
2019/2020 г. по договор за аренда на общинска земеделска земя от 25.11.2002 г.; 213
лева /двеста и тринадесет лева/ – обезщетение за забава за периода 01.10.2018 г. -
18.03.2021 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
постъпване на исковата молба в съда - 19.03.2021 г. до окончателното погасяване,
както и общо 449,80 лева /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет
стотинки/ - разноски по делото по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен от 213,47
3
лева и за датите от периода 30.09.2018 г. и 19.03.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Банкова сметка на ищеца или друг начин на плащане, съгл. чл. 236, ал.1, т.7
ГПК /л.40/:
..........................................................................или в брой в касата на Община
Калояново
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4