№ 306
гр. Враца, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Гергана Р. Петрова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно
наказателно дело № 20251420200694 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „****" ООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ****,чрез управителя ***** против наказателно постановление /НП/ №
007258/29.05.2025 г. , издадено от началника на ТО за областите Монтана, Видин и
Враца,със седалище гр.Монтана към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество
за извършено нарушение по чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68е ал.2 предл.3 ЗЗП на основание
чл.210а ЗЗП е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на
2000 лв.
В жалбата се поддържа, че обжалваното наказателно постановление е неправилно,
незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати
процесуални нарушения. Излага се,че описанието на извършеното нарушение било
непълно,неясно и противоречиво,каето водело до липса на форма на НП и нарушение на
чл.57 ЗАНН.АНО бил предубеден при издаване на НП.Липсва нелоялна търговска практика
от страна на нарушителя,т.е.липсва извършено нарушение.Сочи се в жалбата,че за същото
нарушение на жалбоподателя било издадено друго НП – за нелоялна търговска практика при
което за едно нарушение на нарушителя били наложени две наказания,което било
недопустимо. Иска се отмяна на обжалваното НП.Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на ТО за областите Видин, Монтана и Враца към
ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, със седалище /на ТО/ Монтана, в представено по делото
писмено становище моли депозираната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното
НП да бъде потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски
– юрисконсултско възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на жалбоподателя.
Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима. Подадена
е в преклузивния срок, предвиден в чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от
обжалване и против акт от категорията на обжалваемите-НП. Разгледана по същество
1
депозираната жалба се явява неоснователна.
Настоящият състав, след като се запозна със събраните по делото доказателства,
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Ha 18.11.2024 г. от длъжностни лица на КЗП, съвместно със служители на сектор
ПИП към ОД на МВР - Враца е извършена проверка в офис „****" № 2 в гр. *****" - пазара,
ул. „*****", магазин 7,резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № К-
2772566/18.11.2024г.
Преди представянето си като контролен орган служителите на КЗП са изискали от
представител на кредитора информация за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 12 месеца.
Същият е предоставил 2 броя СЕФ за предоставяне на информация за потребителски
кредити, единият за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 11 месеца, а другият за кредит в
размер на 1500 лв. за срок 13 месеца.
Проверяващите констатирали,че в СЕФ в Част 2, т.8 срещу графата: „Изисквани
обезпечения; описание на обезпечението, което следва да предоставите по договора за
кредит" било записано следното: „Поръчител, отговарящ на условията, посочени в
приложения образец на договор за потребителски кредит".
В предоставения СЕФ за кредит в размер на 1000 лв. за срок от 11 месеца, в Част III,
т.4.4. било посочено, че при непредоставяне на обезпечение, отговарящо на изискванията по
чл.5 от договора, се начислява неустойка е размер на 834,25 лв., а в предоставения СЕФ за
кредит в размер на 1500 лв. за срок 13 месеца било записано, че неустойката е в размер на
431,53 лв. Според проверяващите безспорно било, че информацията за условията, на които
следва да отговаря поръчителят е съществена и важна за него, след като са дължими такива
големи суми за неустойка.
По време на проверката са изискани и предоставени и 2 броя Договори за
потребителски кредити № 1183874/11.11.2024 г. и № 1184987/12.11.2024 г., сключени в
проверявания офис и целите досиета към тях, включително СЕФ. Двата договора били
еднотипни и съдържали един и същ текст, както следва:
„Чл.5 (1) Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне
едно от посочените по-долу обезпечения:
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка,
за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия:
1. При един поръчител - осигурителния доход следва да е в размер на не по- малко
от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната.
2
2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях
следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната.
3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4. Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора, по които
е налице неизпълнение;
2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с квалификация различна от
„редовен“,както по активни,така и по пасивни задължения съгласно справочните данни на
ЦКР към БНБ.
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход."
Според проверяващите осигуряването на едно от тези изисквани обезпечения би
представлявало изключително затруднение за потребителите на „бързи кредити".
При разглеждане на двата броя СЕФ, предоставени преди сключване на договорите за
кредит проверяващите установили, че в т.8 на Част II се съдържа същата информация, както
в предоставените 2 броя СЕФ към договорите. От това направили извод, че се касаело за
използвана търговска практика.
От събраните по преписката доказателства установили, че в изготвените/и
предоставяни/ от кредитора СЕФ липсва информация за условията, на които следва да
отговаря поръчителя. Тази информация според тях е съществена и важна за потребителя, за
да може да вземе правилно решение за обвързване с договор за кредит, тъй като при
неосигуряване от негова страна на изисканото обезпечение ще дължи неустойка, която може
да достигне до 83,43 % от размера на предоставения кредит, видно от съдържанието на
предоставените и по време на проверката СЕФ и договори.
Установили, че кредиторът не предоставя своевременно на потребителя
преддоговорна информация в СЕФ за условията, на които следва да отговаря поръчителя,
при положение, че е условие за сключване на договор. Кредиторът информира потребителя
за това условие едва със сключване на договора, т.е., когато е взел търговско решение да го
сключи и подписвайки го се съгласява да го изпълни, при положение, че тази информация е
премълчана в СЕФ.
По този начин чрез премълчаване на важна и съществена за потребителя
информация, която е следвало да му бъде предоставена своевременно в СЕФ, кредиторът
при осъществяване на дейността си използвал нелоялна заблуждаваща търговска практика,
която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от
потребителя, което не би взел без използването й.
Като краен резултат проверката приключила със съставяне на АУАН №
007258/07.02.25 г. за нарушение по чл.68в вр.чл.68г.ал.4 вр.чл.68е ал.2 предл.3 ЗЗП,
подписан и връчен на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.
Във въпросния АУАН подробно са отразени резултатите и изводите от извършената
проверка, обективирана в съставения КП,съдържанието и клаузите на представените СЕФ и
договори за кредит .Изведени са изводи, че чрез премълчаване на важна и съществена за
потребителя информация, която е следвало да му бъде предоставена своевременно в СЕФ,
кредиторът при осъществяване на дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска
практика, която има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение от потребителя, което не би взел без използването й.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН, дружеството-жалбоподател не е депозирало писмени
3
възражения против АУАН
След съставяне и връчване на акта е последвало издаването на обжалваното НП, с
което при идентично словестно и цифрово описание на нарушението,като в АУАН на
дружеството е наложена имуществена санкция в р-р на 2 000 лв., на основание чл.233 ал.2
ЗЗП и чл.83 ал.1 ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени
и гласни доказателства.
По делото са събрани следните относими и допустими писмени
доказателства:заповед№ 1138/29.01.2025г.,заповед № 89ЛС/01.02.2017г.,писмо до
жалбоподателя за връчване на НП с обратна разписка,НП № 007258/29.05.2025г.,писмо до
КЗП,ТО Монтана-3бр.,пълномощно от 07.03.2025г.,АУАН № 007258,писмо до
жалбоподателя от 21.01.2025г.с обр.разписка,КП №К-2772566, СЕФ-4 бр.,договори за
кредит№ 9487658 и 9486427 с приложения към тях,заповед № 5264/14.11.2024г.,
пълномощни на лицата.Писмените доказателства не се оспорват от страните и се ценят от
съда.
По делото са събирани и гласни доказателства.Разпитани са свидетелите Г.С.-
актосъставител и участвала в извършване на проверката и С.А. и А.Д.-първата свидетел при
извършване на проверката и съставяне на акта,а втората – свидетел само при съставяне на
акта.Свидетелите установяват изцяло отразеното в КП и АУАН.Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите.Същите са незаинтересовани от изхода на делото,добросъвестно
депозираха показания,които са последователни,взаимно допълващи се и подкрепящи се и от
писмените доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна се налагат следните
изводи:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура, и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57 ал.1
ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с описанието, направено в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, като в тях достатъчно ясно и подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено нарушението и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от материално и териториално компетентните за това органи, в
предвидената от закона писмена форма. Законовите изисквания за връчването на АУАН и
НП на жалбоподателя са спазени.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да доведат до опорочаване на санкционната процедура.
Констатираното нарушение и обстоятелствата, при които същото е било извършено,
са описани достатъчно пълно и ясно, както вече се изложи, както в акта, така и в
наказателното постановление, поради което съдът счита, че правото на защита на
дружеството- жалбоподател не е било накърнено. Ясно и конкретно са посочени дата и
място на извършване на нарушението, както са налице и всички останали реквизити в АУАН
съгл.чл.42 ЗААН. Налице са и задължителните реквизити, които трябва да съдържа НП
съгл.чл.57 ЗАНН.
Или от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по един
безспорен и категоричен начин факта на извършване на административното нарушение,
4
механизма на осъществяването му и неговото авторство. НП е издадено за извършено на
18.11.2024 г. нарушение от жалбоподателя на чл.68в вр.чл.68г ал.4 вр.чл.68е ал.2 пр.3 ЗЗП,
който чрез премълчаване на важна и съществена за потребителя информация, която е
следвало да му бъде предоставена своевременно в СЕФ, кредиторът при осъществяване на
дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, която има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя, което не
би взел без използването й.
Според чл.68е ал.2 предл.3 ЗЗП“ Заблуждаваща е и всяка търговска практика, при
която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива
съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или
двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не
посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител,
което той не би взел без използването на търговската практика.“
Според чл.68 г ал.4 ЗЗП Нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл. 68д -68к ЗЗП,а съгласно чл.68в ЗЗП нелоялните търговски практики са
забранени.
Доводите на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон
предвид изложеното и цитираните текстове, настоящият състав намира за неоснователни.По
категоричен начин се установява,че в предлаганите СЕФ-и жалбоподателят не предоставя
своевременно на потребителя преддоговорна информация за условията на които следва да
отговаря поръчителя ,при безспорния факт,че ,че е условие за сключване на договора за
кредит.Потребителят е информиран за това условия едва със сключване на договора
,т.е.когато е взел решение да го сключи,при положение,че тази информация е премълчана в
СЕФ.По този начин чрез премълчаване на важна и съществена информация в СЕФ,която е
сладвало да му бъде предоставена именно в СЕФ,кредиторът при осъществяване на
дейността си използва нелоялна заблуждаваща търговска практика,,която има за резултат
или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от потребителя,което не
би взел при наличието и.
Въпросът за субективната страна на нарушенията не следва да бъде обсъждан, тъй
като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това следва и
изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието
на вина у представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на
дейността му, нито да се определя нейната форма.
Според настоящия състав в случая не се констатират основания за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като установеното нарушение, както и обстоятелствата
при извършване на същото не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. По дефиниция нарушението е формално, и макар закона да не изисква
настъпване на вредни последици като съставомерен резултат, такива фактически са налице -
засягане правата на неограничен брой потребители, в частност правото им да получат
дължимата преддоговорна информация за предлагания продукт. В случая, следва да се
отчете, че се касае до субект, осъществяващ търговска дейност, което изисква не само
стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред, но и полагане на
дължимата грижа по отношение на лоялните отношения с клиентите. При тези съображения
съдът не може да приеме, че нарушението е „маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Наложената за процесното нарушение имуществена санкция, предвидена в
разпоредбата на чл.210а ЗЗП е в минимален размер, и поради това отпада необходимостта да
се обсъжда въпроса за индивидуализация на наказанието, чийто наложен от наказващия
орган минимален размер от 2000 лева съдът приема за справедлив, съобразен с разпоредбата
5
на чл.27 от ЗАНН, съответен на извършеното нарушение ,и от естество да съдейства за
постигане целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
С оглед изложеното, съдебният състав намира жалбата за неоснователна, и като
такава следва да бъде оставена без уважение, а на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото и предвид претендираните разноски от страните, следва на
основание чл.63д, ал.4 ЗАНН дружеството-жалбоподател да бъде осъдено да заплати на
АНО разноски по делото в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение
съгл.чл.63д ал.4 и 5 вр.чл.37 ЗПП вр.чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ,
фактическата и правна сложност на делото и извършените конкретни процесуални действия
от юрисконсулта.
Водим от горното, на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Районен съд-Враца, III
наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 007258/29.05.2025г. г., издадено от началника на ТО за
областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при
КЗП, с което на „****“ ООД гр.****, ЕИК ***** , е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за извършено нарушение по чл.68в вр.чл.68г
ал.4 вр.чл.68е ал.2 предл.3 ЗЗП на основание чл.210а ЗЗП.
ОСЪЖДА „ ****“ ООД гр.****, ЕИК ***** да заплати на ТО за областите Монтана,
Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при КЗП разноски по
делото в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в
14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
6