Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 05.12.2011 година, постановено по гр. дело № 1042 по описа на Великотърновски районен съд за 2011 година, предявеният от К. Н. К. против Я. Н. И. иск, с който се търси присъждане на сумата от 2 600 лв., вземане по договор за заем и законна лихва върху вземането, е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението е обжалвано от К. Н. К. с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, уважаващо предявения иск с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на материална незаконосъобразност на атакуваното решение. Съдът не съобразил, че всяка абстрактна сделка се сключва по повод на друга, каузална, правните последици на която се търсят с предявения иск. Ответникът по жалбата - Я. Н. И. – е изложил доводи за безпорочност на решението. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - К. Н. К. - излага в исковата си молба, че в качеството си на управител на „А. К. А.”-ЕООД дал на ответника сумата от 2 600 лв. срещу задължението на последния да я върне лично на ищеца. Въпреки поетото задължение сумата не била върната. По реда на настоящото производство се търси присъждането й ведно със законна лихва и разноски. Ответната страна – Я. Н. И. - оспорва исковете с възражение да не е получавал исковата сума. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения запис на заповед 08.04.2009 година, че страните са съставили въпросния документ, по силата на който ответникът се е задължил да заплати на ищеца сумата от 2 600 лв. в срок до 25.12.2010 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Съдът го уважава, водим от следните съображения. По безспорен начин по делото е доказано съществуването на твърдяната по исковата молба сделка – договор за заем по смисъла на чл. 240 и сл. от ЗЗД с предмет исковата сума и задължение за връщането и до 25.12.2010 година. Липсата на доказателства за връщане на сумата сочи наличността на предпоставките по чл. 79 от ЗЗД и онагледява доказаността и основателността на исковата претенция. Доводите на ответника са неоснователни. Тезата му, че не получавал сумата противоречи на изявленията му по записа, в казуса имащ правната стойност на извънсъдебно писмено признание. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за две инстанции, по делото доказани като сума от 1 411 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от от 05.12.2011 година, постановено по гр. дело № 1042 по описа на В. районен съд за 2011 година, вместо което постановява: Осъжда Я. Н. И., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „О.” № 54 да заплати на К. Н. К. от село Ч., община С., ЕГН: *, сумата от 2 600/две хиляди и шестстотин лева/, вземане по договор за заем, на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 240 от Закона за задълженията и дог¯ворите, ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД, считано от 16.03.2011 година до окончателното й заплащане, както и сумата от 1 411/хиляда четиристотин и единадесет/ лв., разноски за две инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |