Р Е Ш Е Н И Е
№ 103/24.04.2019 година град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на двадесет
и седми март година 2019
в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: М.Недева
Р.Славов
при секретаря Д.Чипева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 149 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид
следното :
Производството по делото е по реда на
чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от Национална агенция за приходите, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. "Кн. Дондуков" № 52, представлявана от В П–
директор на Дирекция „Държавни вземания” против решение № 929/03.12.2018г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т. д.№ 664/2018г.,
с което е отхвърлен предявения от Агенцията иск срещу „Голден Българиан
Девелоперс“ ЕООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Ал. Дякович“, № 45, ет. 6, ап. 41, при задължителното участие на Г.Я.К.,
в качеството й на постоянен Синдик на „Голден Българиан Девелоперс“ ЕООД (н),
ЕИК ********* за приемане за установено съществуването на неприето
вземане за сумата 1 035.62 лв. , от които –
1 018.22 лв., главница, представляваща публично общинско вземане за данък
върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2017 г., установено с
декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 10592/03.06.2010 г. и - 17.40 лв.,
на осн. чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ. По съображения, подробно изложени в жалбата,
въззивникът моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и вместо
него постанови друго, по съществото на спора, с което да установи
съществуването и дължимостта на предявените с исковата молба публични вземания.
Въззиваемата
страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Съдът,
за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :
Предявеният
иск е с правно основание чл.694 ал.1 т.2 ТЗ.
Ищецът
Национална агенция за приходите, гр.София претендира за приемане за
установено съществуването на неприето нейно вземане срещу ответното дружество общо
в размер 1 035.62 лв., от които – 1 018.22 лв.,
главница, представляваща публично общинско вземане за данък върху недвижимите
имоти и такса битови отпадъци за 2017 г., установено с декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 10592/03.06.2010 г. и - 17.40 лв. лихва. Основното съображение, изложено в
жалбата се свежда до това, че към момента на предявяване на исковата молба
съгласно предоставената информация от Община Балчик не са налице данни за промяна
на собствеността върху имотите с идентификатор 39459.23.50 и идентификатор
39459.23.49, образувани от имот с идентификатор 39459.23.045. Техен собственик
се води ответното дружество.
Страните не спорят по установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото :
На 28.04.2005г., по силата на сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.
акт № 110, т. III, д. № 435 „Голден Българиан Девелоперс“ ЕООД е придобило
поземлен имот – Нива, находящ се в с. Кранево, общ. Балчик, обл. Добрич, м. Юртлука, съставляващ имот № 39459.23.045,
ЕКАТТЕ 39459 по КК, с площ от 10 415 дка, при граници и съседи на имота: имоти
№№ 44, 20, 46 и път. За имота е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за облагане с данък
върху недвижимите имоти, вх. № 10532/07.06.2010 г.
Не се спори още, че от така придобития имот по силата
на Заповед № КД-14-08-2890/01.11.2005 г. на Началника на Служба по кадастъра –
гр. Добрич са обособени два самостоятелни недвижими имота, с идентификатори
39459.23.49 и 39459.23.50, в резултат на отразяване на трасето на автомобилен
път. От имот № 39459.23.50 несъстоятелният длъжник притежава 8990.55/9067 кв.м.
ид.ч., а от самостоятелните обекти, находящи се в построените в имота сгради –
6 330.56/9067 ид.ч.
Безспорно установено е и обстоятелството, че по силата
на Постановление за възлагане от 01.04.2014 г. идеалните части, собственост на
длъжника от имот № 39459.23.50, ведно със самостоятелните обекти, находящи се в
построените в имота сгради, са възложени върху трето лице, а по силата на Постановление за възлагане от
16.06.2016 г., имот № 39459.23.49 също е възложен върху трето лице.
Процесното вземане, представлява задължение по
декларация № 10532/2010 г. за 2017 г. и е в размер на 1018.22 лв. - главница и 17.40 лв. - лихви.
Няма
спор и по допустимостта на иска с оглед спазване на сроковете и процедурата по
подаване на възражение по чл.690 ТЗ, което с определение № 1368/19.04.2018г. на
ВОС, ТО по т.д. № 2429/11г. е оставено без уважение.
Спорът
е правен и се свежда до установяване на данъчно задълженото лице за заплащане
на данък за недвижим имот и такса смет и битови отпадъци в хипотезата на
отчужден имот и неотразяване на промяната на собственика в общината по
местонахождението на имота. В тази
връзка съдът съобрази следното :
Съгласно
чл.11 ал.1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците
на облагаеми с данък недвижими имоти, като ответното дружество не попада в
изрично посочените в текста на закона изключения, които се явяват данъчно
задължени лица в хипотези различни от притежаването на правото на собственост
върху имота.
За новопостроените или придобитите по друг начин имоти
разпоредбата на чл. 14, ал. 1 и 4 ЗМДТ задължава собственика, съответно
носителя на ограниченото вещно право да уведоми за това писмено в 2-месечен
срок общината по местонахождението на имота, като подаде данъчна декларация за
облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
С оглед на установения по делото факт, че
притежаваните от ответното дружество ид.части от недвижимия имот са отчуждени през 2014г. и 2016г., не може да
не бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че в тази хипотеза с отчуждаването на имотите несъстоятелния
длъжник представа да бъде данъчно задължено лице, доколкото правото на
собственост не попада в неговия патримониум, а неизпълнението на задължението
за подаване на данъчна декларация за имота от новия собственик води до налагане
на административно наказание, но не и до дължимост на данъка след неговото
отчуждаване.
Горните правни изводи се отнасят и до задължението за
заплащане на такса за битови отпадъци предвид разпоредбата на чл. 64 във вр. чл. 11 от ЗМДТ.
По изложените съображения съдът намира исковата молба
за неоснователна. Вземането на ищеца за данък върху недвижимите имоти и такса
битови отпадъци за 2017 г., за имота, предмет на Декларация по чл. 14 ЗМДТ №
10592/03.06.2010 г. не съществува. Поради несъществуването на главното вземане,
несъществуващо се явява и акцесорното такова за заплащане на лихви.
Поради
изцяло съвпадение на фактическите констатации и правни изводи на настоящия
състав с тези на първата инстанция, обжалваното решение се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 929/03.12.2018г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение,
постановено по т. д.№ 664/2018г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: